Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 19.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, III граждански
състав, в
публично заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Ренета Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „М.” ЕАД срещу И.К.К.
за заплащане на сумата от 210,53 лв., представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор № М4207165 от 26.08.2014 г. за периода
26.08.2014 г. – 22.10.2014 г., както и сумата от 103,75 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги №
М4207165 от 26.08.2014 г., за които суми е издадена Заповед № 355/12.10.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 697/2017 г.
по описа на РС Свиленград.
Ищецът твърди, че с ответника И.К. сключил
договор № М4207165/26.08.2014 г., по силата на който се задължил да предоставя
на ответника далекосъобщителни услуги срещу заплащането на уговорена цена.
Посочено е, че ответникът не заплатил задълженията си по фактура №
*********/26.09.2014 г. с падеж – 11.10.2014 г., за периода 26.08.2014 г. –
22.09.2014 г. за сумата от 185,63 лв. и по фактура № *********/27.10.2014 г. с
падеж – 11.11.2014 г., за отчетен период 23.09.2014 г. – 22.10.2014 г. за
сумата от 24,90 лв. Тъй като не изпълнил посочените задължения, ищецът
прекратил договора за мобилни услуги и му начислил неустойка за предсрочно
прекратяване на договора. Твърди, че в сключения договор за мобилни услуги и в
Общите условия, които представлявали неразделна част от договора, се съдържала
клауза, съгласно която в случай на прекратяване на договора по вина на абоната,
операторът имал право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения
срок на ползване. Посочено е, че въз основа на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. № 697/2017 г. по описа
на РС Свиленград, по което била издадена заповед за изпълнение срещу ответника
за претендираните суми и сторените в заповедното
производство разноски. Тъй като заповедта не била влязла в сила, за ищеца бил
налице правен интерес да предяви установителни искове
за съществуването на вземанията си по издадената заповед за изпълнение. По изложените
съображения моли да бъдат уважени така предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника И.К.К..
В съдебно
заседание на 06.06.2018 г. ответникът не се е явил, не е изпратил упълномощен
представител и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо, следва да се постанови решение
по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
В хода на
заповедното производство ищецът „М.” ЕАД е направил разноски в общ размер на 205
лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съобразно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното производство,
следва да се присъдят с решението по исковото производство, като съдът се
произнася с осъдителен диспозитив. Предвид
уважаването на иска, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното
производство разноски в общ размер на 205 лв.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените в хода на
настоящото производство разноски, които възлизат на 255 лв., от които 75 лв. за
държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД по отношение на И.К.К., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи
на „М.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 210,53
лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по договор № М4207165
от 26.08.2014 г. за периода 26.08.2014 г. – 22.10.2014 г., както и сумата от
103,75 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги № М4207165 от 26.08.2014 г., за които суми е издадена
Заповед № 355/12.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 697/2017 г. по описа на РС Свиленград.
ОСЪЖДА И.К.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на „М.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 205 лв., представляваща разноски в заповедното
производство, и сумата от 255 лв. – представляваща разноски в исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
СЪДИЯ: