П Р О Т О К О Л
|
16.02.2021 година |
гр. БУРГАС |
|
Районен съд - Бургас |
LIІІ-ти наказателен
състав |
|
На шестнадесети февруари |
две хиляди двадесет и първа
година |
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНА
МАВРОДИЕВА
Секретар: Калина Събева
Прокурор:
сложи за разглеждане докладваното от съдията Мавродиева,
НЧХД № 5816 по описа за 2019 година
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Частният
тъжител и граждански ищец И.К.К., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, се явява лично.
Частният
тъжител и граждански ищец С.И.К., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, се явява лично.
Явява се адв. К.К. от АК – Сливен, упълномощен повереник на частните
тъжители и граждански ищци.
Подсъдимият
К.С.А., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично.
АДВ. К.:
Да се даде ход на делото за съдебни прения.
ЧАСТНИЯТ
ТЪЖИТЕЛ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ К.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ
ТЪЖИТЕЛ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Да се даде ход на делото.
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, като по същото е приключило съдебното следствие
и делото е отложено за съдебни прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДАВА
ХОД на съдебните прения.
АДВ. К.:
Уважаема госпожо Председател, считам че от събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, безспорно се установи вината на подсъдимия А.. От представените
съдебномедицински удостоверения на двамата тъжители е видно, че установените
наранявания отговарят на твърдените в тъжбата обстоятелства по характер и
време. Видно освен това от представеното споразумение по НОХД № 2072/2020 г. по
описа на Районен съд – Бургас, че подсъдимия се е признал за виновен, за това
че на същата дата и по същото време на 20.06.2019 г., около 18:00 часа в гр.
Бургас, ж.к. ********************, отправил към И. и С.К.заплаха за живота и унищожаване
на имуществото им. Престъплението, в което е обвинен К.А. по настоящото
производство е извършено в същата обстановка, по същото време и на същото
място. Самият подсъдим, на няколко пъти в изявленията си пред съда признава, че
е станал инцидент без категорично да признава вината си, като твърди, че за
този инцидент вината е на Кушелиеви, които искали да го изгонят от наетото
жилище.
Показанията
на свидетелката В., считам че са пристрастни в полза на подсъдимия. Същата живее
с него на съпружески начала, и твърденията целят да оневинят подсъдимия. Не отговаря
на истината и на елементарната житейска логика, твърденията че подсъдимия и тя
самата многократно търсели наемодателите си, пострадали в настоящото производство,
за да им платят наема, депозита, а пострадалите не отговаряли на обажданията и
се укривали. Очевидно е, че доверителите ми, пострадалите сключвайки договора
на 06.06.2019 г. са желаели да отдадат жилището си под наем срещу договорената
цена. В тази връзка изявлението от вида „търсихме да им дадем парите, а те се
криеха“ не изглеждат особено достоверни.
Относно
показанията на другия разпитан свидетел, считам че същите по същество не
допринесоха за разкриване на релевантни за настоящото производство
обстоятелства. Самият той заяви, че не е видял какво се е случило, чул е от
трети лица, че нещо е станало, но след като не е възприел лично и неможа да
даде отговор на въпроса – какво точно е станало и при какви обстоятелства, считам
че неговите показания не следва да бъдат кредитирани, не като недостоверни, а като
без особен принос за изясняване на обстоятелствата по делото.
С оглед
на изложеното до тук, моля да наложите на подсъдимия справедливо, в размера,
който съда прецени, наказание. По отношение на гражданския иск с доказване
вината на подсъдимия се доказва и основателността и на предявените граждански
искове. По отношение на претендираните размери на исковете – 1700 лева за И.К.
и 1500 лева за С. К., считам че претендирания размер е справедлив, но моля
съдът да се произнесе относно размера. Моля да присъдите в тежест на
подсъдимия, направените от доверителите ми разноски по настоящото производство,
в т.ч. за адвокатски хонорар, за държавна такса за образуване на дело от частен
характер и разглеждане на гражданските искове, съответно 12 и 25 лева, и за
съдебни удостоверения, издадени 3 броя по 5 лева – два пъти удостоверения за
съдимост и веднъж за адрес.
ЧАСТНИЯТ
ТЪЖИТЕЛ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ К.:
Уважаема
госпожо съдия, на 20.06.2019 г. аз и съпругата ми С. К., и двамата пенсионери,
бяхме бити от подсъдимия А. пред ********************* около 18:00 часа. За нанесените
телесни повреди сме представили на съда съответните съдебномедицински
удостоверения. На съда сме предоставили много други писмени доказателства,
които съдът прие. Нашият повереник изложи и устни обстоятелства на извършеното
престъпление от страна на обвиняемия А.. Искам да заявя пред уважаемия съд, че
подсъдимия А. и свидетелката В. знаеха, че аз съм опериран от тежка херния. Това
те научиха от мен когато разглеждаха апартамента ни на 05.06.2019 г. Тогава аз
им споделих, че преди няколко дни са ми махнали конците на седемте шева, и не
мога да стоя дълго време прав, а ще седна. В обясненията на подсъдимия А. от 08.12.2020
г. има разминаване както за работата му в Хърватска, така и във времето на извършеното
от него престъпление, което уж станало 12-13 минути след 19:25 часа. Има разминаване
също и в твърденията му, че съм му показал договора с подчертани точки от него.
За първото твърдение представихме на съда три извлечения от ЧСИ, г-жа Б. взети
от НОИ, които по безспорен начин доказват, че подсъдимия А. през 2019-2020 г.
не е работил. За второто твърдение около 20:00 часа, ние бяхме вече в Пето РУ и
давахме показания, а за третото твърдение, договорът е в делото, и всеки може
да се увери, че няма подчертани точки в него. В своето обяснение без да иска
подсъдимия А. се признава за виновен, казвайки „и аз вече в яда си получих осъдителната
присъда“. В своите показания свидетелката В. повтори безочливата и нагла лъжа на
подсъдимия А. за работата му в Хърватска. Твърди, че са ме търсили по Вайбър, в
последствие се оказало, че от една година той бил изключен. Такъв факт може да
установи единствено компанията Виваком, на която ние сме абонати. Незнайно как
свидетелката В. е установила това. Останалите нейни показания за викове и
крясъци от моя страна, и от страна на съпругата ми, и нападение спрямо нея от
същата са откровени лъжи. Тези действия викане, обиди, нецензурни думи и
хващане за косата отзад, бяха извършени от самата свидетелка В.. За тези си
действия тя признава в своето обяснение пред разпитващите полицаи Мавродиев и Бисина
в преписка № ЗМ-3388-390/2019 г. по описа на Пето РУ – Бургас на Досъдебното
производство, което е приключило с Определение № 283/24.06.2020 г., и осъдителна
присъда за свидетелката В. и подсъдимия А..
Същите се признават за виновни и съжаляват за извършените умишлени престъпления.
По показанията на свидетеля Д. мога да кажа следното: Те са от рода на „една
жена казала, каза ми този, каза ми онзи“ и т.н.
Уважаема
госпожо съдия, поведението на А. ми е причинило чувство на страх, безпомощност,
обида и унижение, и следва тези състояния да бъдат компенсирани като неимуществени
вреди. Освен това деянието е извършено на публично място пред очите на живущите
в *********************, което допълнително ни унижи. Аз бях един мандат от 4
години съдебен заседател в този съд по наказателни дела. Бях един мандат общински
съветник издигнат от ж.к. „Изгрев“, и съм с високо обществено доверие и
уважение в комплекса. Считаме, че само по себе си деянието е с висока степен на
травматичност в емоционален план, ударите са с крака по тялото, а по лицето и
главата с юмруци. Този вид поведение показва явно незачитане на пострадалия
като равноправно човешко същество. Би трябвало да се вземе под внимание психическата
ми травма, която ми бе нанесена от А.. След преживения стрес непрекъснато бях в
състояние на тревожност, стрясках се на сън и не можех да спа дълго време.
Нанесена ми бе лека телесна повреда по хулигански подбуди.
Уважаема
госпожо съдия, обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. Има безспорни
доказателства, както устни, така и писмени, установяващи изпълнението на
престъпното деяние от подсъдимия А.. А. е осъждан многократно. Последната
присъда е с Определение № 283/24.06.2020 г. Предвид всичко изложено, Ви моля да
постановите решение, с което да осъдите подсъдимия А. с ефективна присъда.
ЧАСТНИЯТ
ТЪЖИТЕЛ и ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ К.:
Уважаема
госпожо съдия, наглостта в нашия обществен живот става все по-ужасяваща и това
ме кара да не търпя на никого подобно поведение. Един от случаите за проведено
безочие и наглост е извършеното от подсъдимия А., престъпно деяние срещу съпруга
ми и мен на 20.06.2019 г. около 18:00 часа пред *********************. Казаното
от подсъдимия А. в публично съдебно заседание на 08.12.2020 г. има съществени
разминавания, както в неговото твърдение, че уж бил в Хърватска, така и в неговото
обяснение, че не могъл да се яви на две съдебни заседания, тъй като по време на
подписване на договора работил в Хърватска. Ние в съдебно заседание на 26.01.2021
г. Ви представихме три извлечения от ЧСИ, г-жа Б. от НОИ, които по неоспорим
начин доказват, че подсъдимият А. от две години не работи. Това бе констатирано
и след даване ход на делото на това заседание. Няма форма, чрез която неработещ
работник или служител да бъде командирован в чужбина, ако същият няма трудов
договор. Подсъдимият А. безочливо и нагло излъга и подведе съда. Друго
съществено разминаване на подсъдимия А. е, че той ни срещнал 12-13 минути след
19:00 часа. Това твърдение не е вярно, тъй като по това време около 20:00 часа
бяхме в Пето РУ, където обяснявахме какво се е случило и как се е случило, и
съответно запорирахме писмено такова, в което писахме, че престъпното деяние е
извършено около 18:00 часа от подсъдимия А. и свидетелката В.. На края в
обяснението си подсъдимия А. каза, пак го цитирам: „и аз вече в яда си получих
осъдителна присъда“, т.е. той си признава за извършеното от него престъпление.
Уважаема
госпожо съдия, вторият случай за проявено безочие и наглост е казаното от
свидетелката В.. Всичко извършено от свидетелката на 20.06.2019 г. около 18:00
часа пред ********************* спрямо мен, тя преписва на мен, като викове,
обиди, псувни, заплахи за убийство, душене. Тя също безочливо и нагло лъже съда,
че подсъдимия А. бил по две седмици в Хърватска и по две седмици в България. Всичко
казано от свидетелката В. не е истина. Написаното от нея обяснение пред разследващите
полицаи Мавродиев и Бисина от Пето РУ в преписка № ЗМ-3388-390/2019 г. по описа
на Пето РУ-Бургас, ДП, което е приключило с Определение № 283/24.06.2020 г. с
осъдителна присъда за подсъдимия А. и В.. Те се признават за виновни и съжаляват
за извършените умишлени престъпления, а за показанията на свидетеля Д. оставам
без коментар.
Уважаема
госпожо съдия, агресивното поведение на А. бе на публично място пред *********************.
Аз изпитвах безпокойствие, тревожност, чувство на унижение и обида. Поведението
на А. ни е причинило чувство на страх, безпомощност и унижение, и следва тези
състояния да бъдат компенсирани като неимуществени вреди. Освен това деянието е
извършено на публично място пред очите на живущите в *********************, което
допълнително ме унижи и стресира, тъй като аз съм пенсионерка с над 40-годишен
стаж на учителка. Обучила съм над 300-350 деца. На „ти“ съм с майките, бащите,
бабите и дядовците им, и се ползвам с тяхното уважение и авторитет. Считам, че
само по себе си деянието е с висока степен на травматичност в емоционален план,
ударите са с крака по тялото, а по лицето и главата с юмруци. Този тип поведение
показва явно незачитане на пострадалия като равноправно човешко същество. Би
трябвало да се вземе под внимание психическата ми травма, която ми бе нанесена
от А.. След преживения стрес непрекъснато съм в състояние на тревожност, стрясках
се на сън и не можех да спя дълго време, както аз така и съпругът ми. Нанесена
ми бе лека телесна повреда по хулигански подбуди. Той е рецидивист, осъждан е нееднократно
условно, затова считам, че трябва да получи ефективна присъда.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Първо, относно договора ми в Хърватска -договорът няма как да бъде тук, след
като е хърватски договор. Няма как да бъде намерен в НОИ, в България.
Освен
свидетеля Д., аз казах че мога да доведа още 20 свидетели, които да потвърдят
абсолютно същото нещо.
Как на
г-н К. му е изключен Вайбъра, след като аз му изпратих личните си документи по Вайбър.
Как така изведнъж му е спрян Вайбъра, а е получил документите ми. Този договор,
който Ви представи е копие.
Не знам
кой нормален човек си снима апартамента с камера пред вратата, като това е
напълно незаконосъобразно, и след като жена ми няколкократно ходи да го търси,
той вижда и не отваря вратата. Като си погледне телефона, защо трябва да отваря?
Това,
което аз съм казал е абсолютно вярно, а това което те казаха до голяма степен
не е вярно. Надявам се, че съдът ще вземе адекватно решение, относно това, че
аз вече за предното деяние съм осъден, защото това не е единственият път, в
който г-н К. се опитва да съди някой. Затова исках подробно да разкажа, колко
пъти се е случвало той да съди някой и да вади пари на негов гръб. Няма да съм
първия, няма и да съм последния.
Няма
какво друго да кажа. Това, че г-н К. е бил четири години съдебен заседател и
общински съветник, няма абсолютно никакво значение.
СЪДЪТ,
на основание чл. 297, ал. 1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА
съдебните прения.
ДАВА
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия.
ПОДСЪДИМИЯТ:
Искам да се вземе адекватно решение, и да се отмени всичко, което те искат.
СЪДЪТ,
счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и обяви, че се оттегля
на тайно съвещание за постановяване на присъда, която ще бъде обявена в 12:05 часа.
Съдебното заседание продължава в
12:05 часа в присъствието на същите страни.
Съдът, след като се
оттегли на съвещание за постановяване на присъдата, намира че съгласно
събраните по делото доказателства и изяснените в хода на съдебното следствие
обстоятелства са налице предпоставките по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, в която
хипотеза не следва да се постанови оправдателна присъда, а производството по
делото да се прекрати.
Този извод съдът
прави въз основа на следното:
Подсъдимият и тъжителите били сключили
договор за наем на 06.06.2019 г. с нотариална заверка на подписите на
07.06.2019 г. като към момента на сключване на договора е имало уговорка между
тях да бъдат заплатени първата наемна цена и депозит за имота, но поради известно
забавяне се разбрали с подсъдимия да отложат плащането на два пъти. По-късно –
на 20.06.2019 година, около 18:00 часа, в района на *********************
тъжителите се срещнали с подсъдимия А.. Тогава той започнал да твърди, че ги е
търсил, за да им плати наема, като твърдял, че жена му носела 300.00 /триста/
лева, а те не си били в къщи, за да си получат парите. Тъжителите му отвърнали,
че първо дължимата вноска е не е 300.00 /триста/ лева, а 600.00 /шестстотин/
лева и второ, че те са на разположение и могат да бъдат открити на телефоните
си, които са записани в самия договор за отдаване под наем. Направили му също
така забележка, че след като започнал да закъснява още с първата наемна вноска
и отлагане на плащанията заявили, че прекратяват действието на договора за наем
и желаят незабавно подсъдимият и семейството му да напуснат имота, в който те
към този момент се нанесли да живеят. Тогава А. започнал да им нанася удари – по лицето и тялото на К. и по главата на К., да ги
ругае, като използвал вулгарни, нецензурни думи ги заплашвал. Кушелиеви незабавно
отишли в Пето РУ в ж.к. „Лазур“, където подали сигнал за извършеното нападение
и по този сигнал била образувана преписка № ЗМ-3388-390/2019 година по описа на
Пето РУ – град Бургас, пор. № 2787/2019 година по описа на Районна прокуратура
– Бургас, по която досъдебното производство е приключило и е постановено
определение по НОХД № 2072/2020 г. на БРС, с което е одобрено споразумение.
Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение има последиците на
влязла в сила присъда.
С представеното по делото споразумение по НОХД № 2072/2020 г. по
описа на БРС, ПОДСЪДИМИЯТ К.С.А. е признат „ЗА ВИНОВЕН в това,
че нa 20.06.2019 год. в
град Бургас, в ж.к. „Изгрев”, пред бл. № 53,
се заканил на И.К.К., с престъпление против неговата личност, а именно с
убийство с отправяне към него на реплики със следното съдържание: „Ще ви запаля! Ще
изгорите живи! Ще ви ликвидирам и двамата”, като му нанесъл удари по тялото и главата
и това заканване би могло да възбуди у К. основателен страх за осъществяването
му.”
Подсъдимият е признат „ЗА
ВИНОВЕН в съвкупност с това деяние за това, че на 20.06.2019 г. в град
Бургас, в **************************, се заканил на С.И.К., с престъпление
против нейната личност, а именно с убийство с отправяне към нея на реплики със
следното съдържание: „Ще ви убия! Ще ви запаля!”, като и нанесъл удари по главата и това заканване
би могло да възбуди у К. основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл.23, ал.1 от НК.”
Тези обстоятелства се установяват въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства.
Съдебният състав намира, че е налице
фактическа идентичност, съществено сходство от обективна и от субективна страна
относно конкретното осъществено от дееца поведение, предмет на споразумението
по НОХД № 2072/2020 г. на БРС и настоящото производство – нанесените телесни
повреди са инкорпорирани в постигнатото споразумение за решаване на отговорността
на дееца по НОХД № 2072/2020 г. на БРС – подсъдимият е нанесъл удари по тялото
и главата на К., нанесъл удари по главата на К..
Съгласно Тълкувателно решение № 3 по
т.д. № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС е налице забрана за предаване и наказване за
второто деяние, ако то произтича от идентични факти или от такива, които са
значително – сходни, същите, налице е еднаквост.
Нанесените удари на частните тъжители са
част от фактическата съвкупност на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК и същите
са били от съществено значение, за да предизвикат основателен страх у
пострадалите лица за извършване на престъпление против личността (в този смисъл
Решение № 693 от 22.06.2018 г. по в.ч.н.д. № 1898/2018 г. на НО XIII възз.
състав на Софийски градски съд). Касае се за сходство на фактите – ударите по
тялото и по главата са били от такова естество, че да предизвикат основателен
страх от извършване на престъпление против личността, за каквото подсъдимият е
вече признат за виновен. T.e., подсъдимият А. е признат за виновен за фактите,
за които му се повдига обвинение с частната тъжба – а именно, че е нанесъл
удари по тялото и главата на К. и по главата на К. с постигнатото споразумение
по НОХД № 2072/2020 г. на БРС, те са част от постигнатото споразумение и е
недопустимо второ наказателно производство при същите факти. Ударите по главата
на К. и по главата и по тялото на К., за които се повдига обвинение в
настоящото производство са част от диспозитива на одобреното от БРС споразумение
и същите са били от значение, за да предизвикат основателен страх от
осъществяване на деянието по чл. 144, ал. 3 НК.
Водещо съгласно посоченото Тълкувателно
решение е фактическото сходство, а не възможната правна квалификация, под която
биха могли да се подведат фактите. Принципът nе bis in idem препятства повторението на наказателно
производство, приключило с окончателно решение като правилото въвежда изискване
постановеният първи по време съдебен акт да има окончателен характер.
Изложените обстоятелства във връзка с
вече приключилото наказателно преследване по НОХД № 2072/2020 г. на БРС стават
известни в хода на съдебното следствие след прочитане на писмените
доказателства по реда на чл. 283 НПК, поради което съдебното производство
следва да се прекрати на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК.
На основание чл. 88, ал. 3 НПК, поради
прекратяване на наказателното производство, не следва да се разглеждат
предявените граждански искове, които могат да се предявят по реда на ГПК пред
граждански съд.
На основание чл. 190 НПК предвид
прекратяване на производството по делото, разноските следва да останат в тежест
на тъжителите като подсъдимият не е направил разноски и такива не му се дължат.
По изложените съображения на основание
чл. 294 НПК, Съдът
О П
Р Е Д Е Л И : № 260245
ОТМЕНЯ определението си, с което е
пристъпил към изслушване на съдебните прения и определението, с което е
приключил съдебното следствие.
ВЪЗОБНОВЯВА съдебното следствие.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 289, ал. 1,
вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК производството по НЧХД № 5816/2019 г. по описа на
РС - Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените граждански
искове от И.К.К., с ЕГН **********, срещу
подсъдимия К.С.А., с ЕГН **********,
да му заплати сумата в размер на 1700.00 /хиляда и седемстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, предмет на тъжбата и
предявеният от С.И.К., с ЕГН **********, срещу подсъдимия К.С.А., с ЕГН **********, граждански иск за
сумата в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане в
резултат на извършено престъпление, предмет на тъжбата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на Глава 21 НПК в
петнадесетдневен срок от днес пред БОС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Протоколът
се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:20
часа.
СЕКРЕТАР: /п/ ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
Вярно с оригинала: /п/
КС