РАЗПОРЕЖДАНЕ
№
гр. П., 07.12.2020
г.
РАЙОНЕН СЪД - П., ГО, XXXVI-ти състав, в закрито заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Василева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1394 по описа на Районен съд – П. за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С
влязло в сила Решение № 842/10.08.2020 г. по гр.д. № 1394/2020 г. по описа на Районен съд – П. е прекратен
с развод по взаимно съгласие брака между Б.П.Б. и А.Т.Б. и е утвърдено
постигнатото между тях споразумение по чл. 51 от СК. С решението съдът е осъдил
всеки от молителите да заплати в полза на Районен съд – П., на основание чл. 6,
т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на
ГПК, по 15 лв. – допълнителна държавна такса по допускане на развода. Молителят
Б.П.Б. е осъден да заплати в полза на Районен съд – П., на основание чл. 7, т.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на
ГПК, и сумата в размер на 207,81 лв. – държавна такса върху стойността на дела
си по споразумението за имуществените отношения.
По делото е постъпила молба с вх. №
264631/04.12.2020 г. от адв. Н.К. – пълномощник на молителя Б.Б., с която моли
да му бъде възстановена държавната такса в размер на 25,00 лв., внесена
първоначално с депозираната по делото разписка с неточно посочване на правното
основание за извършеното плащане. Отделно от това се сочи, че са внесени
дължимите на съда разноски по делото, а такива не се дължат.
Съдът, след като се запозна с
материалите по делото намира, че молбата, депозирана от адв. Н.К. следва да
бъде оставена без уважение. Съображенията за това са следните:
На първо място, исковата молба е била
оставена без движение не защото в представения по делото вносен документ не е
посочено основанието за плащане на сумата от 25,00 лв., а защото държавната
такса за завеждане на дело за развод по взаимно съгласие в размер на 25,00 лв.
е била преведена по сметка на Окръжен съд – П. вместо по сметка на Районен съд
– П.. Поради това сумата от 25,00 лв., погрешно внесена по сметка на Окръжен
съд – П., не може да бъде възстановена на молителя от Районен съд – П.. Същият
следва да отправи това свое искане към Окръжен съд – П..
На следващо място, не може да бъде
споделено твърдението на адв. Н.К., че не се дължат внесените в полза на
Районен съд – П. разноски по делото. Съгласно чл. 6, т. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, при завеждане
на искова молба за развод се събира такса в размер на 25 лв., а при допускане
на развод по взаимно съгласие се събира допълнителна държавна такса – до 40 лв.
– арг. чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК. Отделно от това, според чл. 7, т. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, при дела за
развод, включително по взаимно съгласие, когато страните постигнат
споразумение относно имуществените им
отношения, се събира такса в размер на 2 % върху стойността на всеки дял по
споразумението на имуществените отношения. В този ред на мисли правилно и
законосъобразно съдът е осъдил всеки един от молителите да внесе по сметка на
Районен съд – П. допълнителна държавна такса по допускане на развода по взаимно
съгласие в размер на 15,00 лв., а молителят Б.Б. е осъдил да заплати и сумата в
размер на 207,81 лв. – държавна такса върху стойността на дела му по
споразумението за имуществените отношения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 264631/04.12.2020 г., депозирана от адв. Н.К. – пълномощник
на молителя Б.П.Б..
Препис от разпореждането да се връчи на молителя, чрез адв. Н.К..
Разпореждането е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: