Определение по дело №2455/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по жалба от Д.С.Ф., ЕГН **********, чрез адв. К.М. от ВАК срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-8703-000023/23.12.2022г. на началник група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция.

В жалбата се твърди, че заповедта не е връчвана на жалбоподателя и той е узнал за нея в хода на АНД № 321 по описа на Районен съд Провадия по обжалване на НП № 22-8703-000764/12.01.2023г., в с.з. на 18.10.2023г., поради което се твърди, че жалбата, която е подадена 27.10.2023г. е в установения от закона срок.

С Разпореждане № 9673/14.11.2023г. съдът е оставил жалбата без движение за отстраняване на нередовности, като е задължен ответника да заяви осъществено ли е фактически и по какъв начин спирането от движение на МПС.

С молба с.д. № 17040/28.11.2023г. е представено доказателство за платена държавна такса за оспорването.

От Районен съд Варна е представено Определение № 1190/22.08.2023г. за прекратяване на АНД № 1090/2023г. поради неподсъдност и изпращането му на Районен съд Провадия, където е образувано АНД № 321/2023г., в хода на което се твърди, че е узнато за ЗППАМ.

От ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ е заявено, че след установяване на нарушението по чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП е съставен АУАН № АД/262787/20.12.2022г. и е отнето СРМПС на л. а. с рег. № В2650ВМ и е издадена оспорената ЗППАМ № 22-8703-000023/23.12.2022г. Спирането от движение на автомобила е отразено в системата на КАТ /приложена е справка от АИС-КАТ/, като след отстраняване на установената техническа неизправност, МПС е пуснато в движение на 18.01.2023г. и е отпаднало основанието за прилагане на мярката по заповедта.

В приложената административна преписка /л. 5 от нея/ е налична докладна записка от полицейски инспектор Т.В.от която се установява, че поради неоткриването на жалбоподателя на постоянния му адрес в гр. Варна, с него е проведен разговор на мобилния му телефон, в който Ф. е указал адрес ***, на който да му бъде връчена заповедта. По делото няма данни за връчване на жалбоподателя на заповедта нито на адреса в гр. Варна, нито на посочения от него в гр. София. Твърдението е, че на 18.10.2023г. за пръв път, в хода на производството по АНД № 321/2023г. по описа на РС Провадия Ф. е узнал за ЗЗПАМ, от когато според него тече срок за нейното оспорване. Към жалбата е приложено копие от протокол от с.з. на 20.06.2023г. по АНД № 1090/2023г. на ВРС. От протокола е видно, че е изискано от ответника представяне в цялост на административната преписка по НП № 22-8703-000764/12.01.2023г., включително ЗППАМ № 22-8703-000023/23.12.2022г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът приема следното: Жалбоподателят твърди, че е узнал за ЗППАМ № 22-8703-000023/23.12.2022г. на 18.10.2023г., когато по АНД № 321/2023г. на Районен съд Провадия същата е представена.

Доколкото жалбоподателят обвързва срокът за обжалване на заповедта с датата на узнаването й, а не дата, на която му е връчена, съдът намира, че срокът за обжалване е изтекъл, тъй като узнаването на заповедта е станало в един предходен момент – първо, когато в хода на проверката и установяване на нарушението е отнето СРМПС, доколкото отнемането на свидетелството е обвързано именно с налагането на принудителната мярка – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. В чл. 40 и сл. от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства са регламентирани процедурите по отнемането и връщането на СРМПС, което се извършва при прилагане на заповед за принудителна административна мярка. Основанието за връщане на свидетелството е отпадане на причината за временното спиране от движение на автомобила. Както е посочено и от ответника, на 18.01.2023г., когато е отстранена установената неизправност, автомобилът е пуснат в движение, съгласно представената справка от АИС-КАТ, което означава, че на жалбоподателя е върнато свидетелството за регистрация на МПС към този момент.

За узнаването на заповедта съдът намира, че са налице доказателства в административната преписка – посочената докладна записка от полицейски инспектор Татяна Василева за проведения с жалбоподателя разговор по повод връчването на заповедта.

Отделно от това, при обжалване на НП № 22-8703-000764/12.01.2023г., явно жалбоподателят е знаел за издадената заповед, тъй като в с.з. на 20.06.2023г. по АНД № 1090/2023г. на ВРС е поискано прилагането й по делото, което изрично е вписано в представения от него протокол от съдебното заседание.

Жалбоподателят е посочил, че е юрист, което е още един аргумент, че добре познава процедурата и едва ли не е разбрал защо му е отнето СРМПС и е спрян от движение автомобила, защото е отстранил техническата неизправност /пожарогасителят на автомобила е преминал преглед за изправност/, след което е получил обратно свидетелството.

Както посочи съдът, доколкото за спазване на срока за подаване на жалбата се твърди, че това е датата на узнаване, тази дата определено не е посочената – 18.10.2023г., а няколко месеца преди това, поради което жалбата се явява просрочена.

Водим от горното и на основание чл. 159 т. 5 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.С.Ф., ЕГН ********** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-8703-000023/23.12.2022г. на началник група към ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2455/2023г. по описа на Административен съд - Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: