№ 13517
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20251110106337 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от Ч. Т. Р. с ЕГН
********** срещу „С******0 искове по чл. 128, т. 2 КТ за неизплатени
трудови възнаграждения за периода 01.05.2024 г. – 30.11.2024 г., обезщетение
по чл. 224, ал. 1 ГПК за неизползван платен годишен отпуск; обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 221 КТ – които след поправка в твърденията на
ищеца в открито съдебно заседание /относно възнаграждението за месец
август 2024 г./, са общо в размер на 94 841,64 лв.; и обезщетения в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забава в изплащането на главните
задължения за посочени периоди до датата на подаване на исковата молба –
общо в размер на 3 975,95 лв.
От страна на ответника е заявено признание на исковете - изцяло, след
поправката на ищеца относно възнаграждението за месец август 2024 г.
Въз основа на признанието на иска и тъй като признанието изхожда от
страната, против която искът е предявен, като не противоречи на закона и на
морала, и е относно право, с което е допустимо разпореждане, на основание
чл. 237, ал. 1 ГПК съдът е обявил, че ще се произнесе съобразно искането на
ищеца – с решение при признание на иска.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените съдебни разноски в размер на 18 780 лв. - адвокатски
хонорар.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение се
преценява за неоснователно. Действително, след РЕШЕНИЕ НА СЪДА C-
438/22, НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
/в приложимата преди изменението 18.02.2025 г. редакция/ следва да се счита
1
за незадължителна относно предвидените с тази наредба максимално най-
ниски размери адвокатски възнаграждения. Съдът по настоящото дело намира
обаче, че Наредба № 1/09.07.2004 г. подлежи на съобразяване като ориентир за
средни пазарни цени на адвокатските услуги. Претендираното от ищеца за
присъждане адвокатско възнаграждение е почти в рамките на тези размери
(претендират се 8 940 лв. за исковото производство, което минимално
надвишава сумата 8 555,65 лв. – размер, определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа). Дори при
минимална фактическа и правна сложност на спора страните по договора за
защита имат право да уговорят адвокатско възнаграждение в размер, по-висок
от предвидения съгласно наредбата, като за съдебно дело без фактическа и
правна сложност прекомерност би била налице само при значително
надвишаване на средните пазарни цени, например при трикратно надвишение,
което в случая не е налице.
В присъжданите в полза на ищеца съдебни разноски не са включени
посочените в Списъка на ищеца суми за държавни такси, тъй като държавни
такси не са били дължими /чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК/.
На основание т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС в решението по съществото на спора и
съобразно неговия изход следва да бъде реализирана и отговорността за
разноски за обезпечаване на исковете /в случая за адвокатско
възнаграждение/, но без недължимо платените от ищеца държавни такси за
образуване на производства. Нормата на чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК, която
освобождава от разноски за държавна такса ищците по трудови спорове, е от
Общата част на ГПК, поради което е приложима и за обезпечителното, и за
изпълнителното производство.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С******0 да заплати на Ч. Т. Р. с ЕГН **********, сумата
94 841,64 лв. – представляваща общо: на основание чл. 128, т. 2 КТ
неизплатени трудови възнаграждения за периода 01.05.2024 г. – 30.11.2024 г.,
обезщетение по чл. 224, ал. 1 ГПК за неизползван платен годишен отпуск и
обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 221 КТ, дължими след
прекратяване на Трудов договор, считано от 07.11.2024 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 03.02.2025 г. до
окончателното изплащане, сумата 3 975,95 лв. – общо законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за забава в изплащането на главните задължения за посочени в
исковата молба периоди на забава до датата на подаване на исковата молба
03.02.2025 г.– общо в размер на 3 975,95 лв., както и сумата 18 780 лв. –
съдебни разноски.
Банкова сметка на Ч. Т. Р.:
2
*****
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3