Решение по дело №200/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 204
Дата: 21 май 2021 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20217240700200
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

      гр.Стара Загора 21.05.2021 год.

 

    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на        десети май

през      две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                      Членове:           

при секретаря    Николина Николова

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело     200 по описа  за 2021 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба от И.Т.И. *** чрез пълномощника му адвокат И.З. против Решение № 62/ 08.03.2021г на Директора на Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх. № С210024-137-0000081/12.01.2021 г., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната част, като неоснователна. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателката по отношение на процесните публични задължения е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, считано от датата на осъществяване на всяка конкретна сделка, от която произтичат тези задължения, посочени в Споразумение от 16.10.2018г по НОХД № 503/ 2015г по описа на Специализирания наказателен съд. Счита, че актът по приключване на наказателното производство не създава процесните задължения, а само ги установява. По подробно изложени съображения моли решението да бъде отменено и да бъде постановено отписване на посочените в него вземания като погасени по давност. Претендира за  направените по делото разноски.

 

Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Л. в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, тъй като не са налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на оспорените административни актове.  Претендира за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателката.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

С протоколно определение от 16.10.2018 г. по НОХД № 503/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд-София е одобрено споразумение, по силата на което И.Т.И. е осъден за извършени престъпления на лишаване от свобода и на основание чл.253, ал.6 от НК поради липса на предмета на престъплението е осъден да заплати солидарно с други лица в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Специализиран наказателен съд сумите 229 500лв,  6033.44лв, 42 644лв 10 000лв, както и да заплати сумите 423.33лв, 1088.40лв и 100лв, представляващи разноски по делото. Предметът на престъплението са извършени сделки с имущества, придобити чрез тежки умишлени престъпления, в периода 17.01.2008г-26.11.2009г. Определението е влязло в сила на 16.10.2018г.

 

Въз основа на споразумението за гореописаните суми са издадени изпълнителни листове на 23.11.2018г. Вземанията са присъединени към образуваното изп. дело №24120000412/2012 г с Разпореждане за присъединяване изх.№ С190024-105-0215513/ 02.07.2019г и изх.№ С190024-105-0008177/ 21.01.2019г на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив офис Стара Загора.

 

С Постановление за     налагане    на      обезпечителни мерки изх.№  С210024-022-0000148/11.01.2021 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касети, както и суми, предоставени на доверително управление в шест банки.

 

С молби вх.№ С200024-000-0604030/ 30.12.2020г и № С210024-000-0062096/ 10.02.2021г И.И. е поискал от Директора на ТД на НАП Пловдив да отпише гореописаните задължения на основание чл.171, ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 от ДОПК като погасени по давност.

 

С Разпореждане с изх. № С210024-137-0000081/12.01.2021 г., издадено от старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на събирането на процесните вземания. Изложени са съображения, че с оглед предприети действия по принудително събиране на задълженията давността е прекъсната, а с издаването и налагането на обезпечителни мерки е налице спиране на давността до издължаване на вземането или изтичане на абсолютната давност.

 

Разпореждането е обжалвано от И.И. чрез Директора на ТД на НАП Пловдив в частта за вземанията, представляващи парична равностойност на предмета на престъплението, за което е одобрено Споразумение от 16.10.2018 г. по НОХД № 503/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд – София.

 

 С обжалваното Решение № 62/ 08.03.2021г Директорът оставя жалбата без уважение с доводи, че от одобреното споразумение възниква публичното вземане и неговата изискуемост, а не както сочи жалбоподателят от осъществените от него деяния /сделки/. Приема, че давността за тези задължения е започнала да тече от 01.01.2019 г., тъй като вземането е дължимо от 16.10.2018 г, с присъединяването в производството по събиране на публични вземания по изп. дело №24120000412/2012 с Разпореждания за присъединяване изх.№ С190024-105-0215513/ 02.07.2019г и изх.№ С190024-105-0008177/ 21.01.2019г давността е прекъсната и е започнала да тече нова давност, с наложените  запори давността е  спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Обоснован е краен извод, че давностният срок, започнал да тече от 01.01.2019 г., към момента на произнасяне не е изтекъл.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Жалбата е  допустима като подадена в законоустановения срок по чл.268, ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.

 

Разгледана по същество, е неоснователна.

 

Обжалваното Решение № 62/ 08.03.2021г е постановено от компетентен орган  - Директор на ТД на НАП Пловдив. Решението е издадено в рамките на установения срок в чл. 197, ал. 1 от ДОПК, в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган.  Обжалваното по административен ред Разпореждане изх. № С210024-137-0000081/12.01.2021г  също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.

 

При постановяването на процесните административни актове правилно е приложен материалният закон.

 

Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания  се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено /чл. 171, ал. 2 от ДОПК/.

 

Между страните по делото няма спор, че паричната равностойност на отнети в полза на държавата вещи и лихвите за тях представляват публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5 и т. 9 от ДОПК. Спорният момент е откога за тези задължения започва да тече давностен срок и изтекъл ли е той като предпоставка за прекратяване на събирането им.

 

В съдебната практика се приема, че отнемане предмета на престъплението в полза на държавата или присъждане на неговата равностойност при липса или отчуждаване по чл.53 от НК е своеобразна гражданска санкция за извършеното престъпление. Тази санкция, макар и да прилича на глобата и конфискацията, не е наказание по смисъла на НК, тъй като не е предвидена като такова в чл. 37 НК. Отнемането настъпва в момента на влизане в сила на присъдата, с която вещите или имуществото се присъждат в полза на държавата, като един от способите за трансформиране на личната в държавна собственост – в този смисъл е Тълкувателно решение № 47 от 21.12.1981г по Н. Д. № 37/1981 Г., ОСНК на ВС, което не е загубило значение. Аналогично от същия момент възниква задължението за заплащане на равностойността на липсващия предмет на престъплението. Затова не може да бъде споделено твърдението в жалбата, че задължението за заплащане на равностойността на предмета на престъплението произтича от всяка конкретна сделка и следвало да се плати на датата на осъществяване на тази сделка. На датата на извършване на инкриминираните сделки е възникнало изцяло гражданскоправно отношение между страните, което не поражда задължение за И.И. от вида и в размера на процесните.  Воденото срещу И.И. наказателно производство също няма за цел установяване или събиране на публично вземане, но като следствие от признаване на подсъдимия за виновен са възникнали и установени процесните публични вземания и то след влизане в сила на крайния акт от проведеното наказателно производство, т.е. едва с факта на осъждането на И.. Действително, както се сочи в жалбата, при данъците задължението за внасяне в бюджета възниква въз основа на закона, в съответствие с принципа на законоустановеност на данъци и такси по чл.60 от Конституцията на РБ, което обяснява и защо определянето на началния момент, в който започват да текат давностните срокове, няма връзка с издаване на ревизионен акт. В случая обаче се касае за различно по вид и характер публично вземане от това за данъци и при него възникването и установяването съвпадат във времето.

 

Предвид изложеното съдът приема, че с влизане в сила на 16.10.2018г на определението за одобряване на споразумението по НОХД № 503/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд-София, имащо последиците на присъда съгласно чл. 383, ал.1 от НПК, вземанията, представляващи паричната равностойност на липсващия предмет на престъплението, са станали  и изискуеми. Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК, давността за процесните публични вземания е започнала да тече от 01.01.2019г. и към момента на подаване на молбата за отписването им на 30.12.2020г, както и към настоящият момент, не е изтекла. В тази връзка не следва да се обсъждат действията, описани в оспореното решение, обосноваващи изводи за спиране и прекъсване на давностния срок.

 

  По тези съображения според настоящия съдебен състав правилно и в съответствие с материалния закон публичният изпълнител е приел в свое Разпореждане с изх. № С210024-137-0000081/12.01.2021 г, че не са налице предпоставките по чл.171, ал.2 от ДОПК за отписване на публичните задължения на стойност 229 500лв,  6033.44лв, 42 644лв 10 000лв като погасени по давност. Като е оставил без уважение жалбата срещу разпореждането за отказ да се прекрати събирането им поради изтекла погасителна давност, решаващият орган е постановил акта си  при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и целта на закона да се съберат дължими публични вземания, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

При този изход на делото в полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и правната сложност на спора.

 

         Водим от гореизложеното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.И. ЕГН ********** *** против Решение № 62/ 08.03.2021г на Директора на Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх. № С210024-137-0000081/12.01.2021 г., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, в обжалваната част, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА И.Т.И. ЕГН ********** *** да заплати на  Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                             

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: