Решение по адм. дело №646/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите отАдминистративнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на А. С. А., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. Т. Д. – АК-София, със съдебен адрес гр. София, [жк], [улица], бл. А, партер, ап. 1, против отказ обективиран в писмо с изх. № 66-00-117/07.03.2022 г. на Агенцията по вписванията.

Иска се отмяна на отказа и да се задължи Агенцията по вписванията да изтрие/заличи личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата на „Кемобау Интернационал“ ООД, раздел "Актуален учредителен акт" в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, както и да му се присъдят направените по делото разноски.

Делото се разглежда по същество от Административен съд – Варна, след като с Определение № 884/26.01.2023 г. по адм. д. № 11558/2022 г. на ВАС е отменено протоколно определение 22.06.2022 г. по адм. д. № 646/2022 г. на Административен съд – Варна и делото е върнато на същия състав на Административен съд – Варна за продължаване на съдопроизовдствените действия.

Жалбоподателят А. С. А., редовно призован, не се явява, не се представлява. В депозирана молба поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалвания отказ, а ответникът да бъде задължен да се произнесе по заявлението, с което е сезиран.

Ответникът Агенция по вписванията (АВ), редовно призован, представител не се явява. Представя писмен молба-становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за съответствието на оспореното писмо с материалния закон, спазване на административнопроцесуалния правила и целта на закона. Иска жалбата да бъде оставена без отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна „Кемобау Интернационал“ ООД, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по спора.

Административен съд - Варна, в настоящия състав, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 66-00-117/08.02.2022 г. (л. 14) А. С. А. посочил, че е съдружник в „Кемобау Интернационал“ ООД и установил, че по партидата на дружеството, в полето актуален учредителен акт, бил публикуван дружествен договор, който съдържал лични данни на заявителя. Заявил, че иска личните му данни да бъдат изтрити/заличени, тъй като те са достъпни до неограничен кръг от хора и е налице опасност за личната му неприкосновеност и възможност трети недобросъвестни лица да използват данните му за противозаконни цели. В искането изрично е отбелязано, че в случай, че бъде прието, че личните данни били предоставени на основание чл. 13, ал. 9 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), то оттегля съгласието същите да бъдат обработвани, чрез публикуването/обявяването им в дружествения договор по партидата на дружеството.

С писмо изх. № 66-00-117/07.03.2022 г. (л. 11-13) АВ уведомила жалбоподателя, че за реда, по който се извършва вписване в Търговския регистър. Посочил е фактите, свързани с извършване на вписване на промени по партидата на „Кемобау Интернационал“ ООД чрез подадено заявление с приложен дружествен договор, но без препис на такъв със заличени лични данни, съгласно чл. 13, ал. 6, изр. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Указал е възможността да бъде заявено последващо обявяване на препис от дружествен договор със заличени лични данни, но чрез подаване на заявление по образец от регистърно задълженото лице, а именно от жалбоподателя в качеството му на представляващо дружеството лице. В писмото, обективиращо отказ, не се съдържа срок за обжалване.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Отказът е постановен на 07.03.2022 г., а жалбата е депозирана на 16.03.2022 г. – в срока по чл. 149, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е основателна.

Разгледано по същество оспорването е основателно.

Съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, „Субектът на данни има право да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания:

a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;

б) субектът на данните оттегля своето съгласие, върху което се основава обработването на данните съгласно член 6, параграф 1, буква а) или член 9, параграф 2, буква а), и няма друго правно основание за обработването;

в) субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 1 и няма законни основания за обработването, които да имат преимущество, или субектът на данните възразява срещу обработването съгласно член 21, параграф 2;

г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно;

д) личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава членка, което се прилага спрямо администратора;

е) личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационното общество по член 8, параграф 1.“.

Съдът приема, че Агенция по вписванията, при упражняване на дейността си по чл. 3, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, действа в качеството на администратор на лични данни и като такъв съответно ги обработва.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, Търговският регистър и Регистърът на юридическите лица с нестопанска цел е обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел. Според чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, обстоятелствата и актовете по ал. 1 се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 ТРРЮЛНЦ предвижда вписване, заличаване и обявяване да се извършват въз основа на заявление по образец. Текстът на чл. 13, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ определя задължение на заявителя да представи подлежащия на обявяване акт, съгласно изискванията на закона, както и заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.

Според чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ, когато в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.

Съгласно член 4, т. 11 от Регламент (ЕС) 2016/679, "съгласие на субекта на данните" означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени.

В своя член 7, параграф 3 Регламент (ЕС) 2016/679 изрично предоставя правната възможност за оттегляне на дадено съгласие за обработване на лични данни, предвиждайки че субектът на данни има правото да оттегли съгласието си по всяко време, като оттеглянето на съгласието не засяга законосъобразността на обработването, основано на дадено съгласие преди неговото оттегляне. Възможността за оттегляне на съгласието е скрепена и с предоставеното с нормата на член 17, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕС) 2016/679 "право на изтриване". Прякото приложение разпоредбите на Регламента означава, че субектът има право да оттегли съгласието си свързаните с него лични данни да бъдат обработени и в хипотеза като процесната, когато не е дал изрично изразено съгласие за това, но по силата на установена в закона презумпция се приема, че такова съгласие е било дадено.

В случая жалбоподателят е подал заявление Рег. № 66-00-117/08.02.2022 г. с искане за изтриване на негови лични данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор на „Кемобау Интернационал“ ООД, като изрично е посочил, че ако органът приеме за реализирана хипотезата на чл. 13, ал. 9 ЗТРРЮЛНЦ, то оттегля съгласието си личните данни да бъдат обработвани чрез публикуването им в дружествения договор по партидата на дружеството. Изрично е посочил и кои са данните, които иска да бъдат изтрити и по отношение на които оттегля даденото съгласие, а именно ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването й, дата на валидността й, постоянен адрес и подпис. Предвид изложеното, за администратора на лични данни не е съществувало никакво съмнение каква е волята на субекта на данни. Така формираната воля е изразена ясно и то не в качеството на съдружник в търговското дружеството, а в лично качество на субект на данни, който счита, че са налице някои или всички от обстоятелствата по член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Доколкото правото на субекта на данни по член 17 от Регламента е гарантирано с въведеното в същата разпоредба задължение за администратора на данни да изтрие същите и при наличието на изрично изразена от субекта воля за това, настоящият състав намира, че не са налице установените в член 6, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 предпоставки за обработване на лични данни, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена.

Правото на изтриване възниква пряко по силата на член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, поради което упражняването му не може да бъде възпрепятствано на основанията, посочени в писмо с изх. № 66-00-117/07.03.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, съответно и от разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно въведеното с нормата на член 17, параграф 1 от Регламента задължение на администратора на данни да изтрие същите при наличие на някоя от визираните в букви "а" до "е" предпоставки, за администратора на данни е съществувало безусловно задължение да извърши проверка относно наличието или отсъствието на тези предпоставки. Предвид липсата на какъвто и да било анализ в тази насока, и постановяване на процесния отказ на основание, несъотносимо към изброените предпоставки, следва извод, че администраторът на данни е ограничил правото на субекта на данни да се ползва от предоставената му с нормата на член 17, параграф 1, буква "б" от Регламента възможност, данните, по отношение на които субектът е оттеглил своето съгласие, да бъдат заличени.

Изразеното в писмо с изх. № 66-00-117/07.03.2022 г. становище за наличие на задължение юридическото лице „Кемобау Интернационал“ ООД, като администратор на лични данни, да предприеме действия за заличаване на личните данни на жалбоподателя, по-конкретно за прилагане към заявлението за вписване/обявяване по партидата на дружеството на препис от дружествения договор, в които личните данни на лицето да бъдат заличени, не се споделя от съда. В тази връзка е нужно да се подчертае, че както по силата на разпоредби от специалния закон – ЗТРРЮЛНЦ, така и в изпълнение на нормите на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679, Агенцията по вписванията е администратор на лични данни по смисъла на член 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка.

Отправеното изрично искане от субект на лични данни за заличаването на същите, ведно с изрично волеизявление по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, задължава съответния администратор да уважи това искане, след като установи, че не са налице законови основания за продължаване на обработването.

Законови основания за продължаване на обработването не се установява да са съществували както към момента на произнасяне с процесното писмо, така и към настоящия момент, предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. В чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ изрично е предвидено актовете за юридическите лица да се обявяват в Търговския регистър без информацията, представляваща лични данни, с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена. Според чл. 115, т. 3 ТЗ, дружественият договор на дружеството с ограничена отговорност следва да съдържа името, съответно фирмата и единния идентификационен код на съдружниците. Тъй като в случая А. С. А., като един от съдружниците в „Кемобау Интернационал“ ООД, е физическо лице, то със закон се изисква да бъде обявена само информацията за неговото име, респ. той следва да бъде индивидуализиран само с имената си. Ето защо по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ личните данни, подлежащи на обявяване, като законово изискуем реквизит на дружествения договор, са имената на съдружника А. С. А.. Същите се обработват на законово основание и не подлежат на заличаване в дружествения договор, за разлика от всички други идентифициращи данни на жалбоподателя, какъвто представлява и подписа на същия.

Като не е съобразил това и не е уважил искането, администраторът на лични данни неоснователно е възпрепятствал упражняването на право на жалбоподателя, предоставено му пряко по силата на член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, според който администраторът е бил и задължен да изтрие личните данни на заявителя без ненужно забавяне.

По изложените съображения съдът приема, че отказът на Агенцията по вписванията – администратор на лични данни, да заличи публикуваните лични данни на жалбоподателя, извън имената му, противоречи на материалния закон, поради което следва се отмени, а преписката да се изпрати на Агенцията по вписвания за ново произнасяне в сроковете по член 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, съобразно указанията, съдържащи се в настоящото решение.

В подкрепа в направени извод и задължителното за съда Решение от 04.10.2024 г. по преюдициално запитване по дело С-200/23 на Съда на Европейския съюз (СЕС): Директива 2017/1132, и по-конкретно член 16 от нея, както и член 17 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба или практика на държава членка, която предполага органът, на който е възложено воденето на търговския регистър на тази държава членка, да отхвърля всяко искане за изтриване на неизисквани от Директивата или правото на държавата членка лични данни, съдържащи се в публикуван в регистъра дружествен договор, когато в противоречие с предвидените в тази уредба процесуални правила не му е предоставен препис от договора със заличаване на тези данни.

На основание чл. 173, ал. 2 АПК, доколкото естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество от съда, административната преписка следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по Заявление с вх. № 66-00-117/08.02.2022 г., при спазване дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, след обективно и пълно изследване на относимите обстоятелства.

При този изход на спора, основателна по чл. 143, ал. 1 АПК се явява заявената от жалбоподателя претенция за заплащане на разноски по делото. От приложения списък по чл. 80 ГПК е видно, че се претендират разноски в размер на 10 лв. – внесена държавна такса, 1000 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.03.2022 г. и 1000 лв. адвокатско възнаграждение в полза на адв. Т. Ц. на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за проведени 6 съдебни заседания. Съдът констатира, че по делото са представени доказателства за реално извършени плащания на 10 лв. – внесена държавна такса и 1000 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.03.2022 г., а за претендираните 1000 лв. в полза на адв. Т. Ц., нито е предвидено такова задължение за плащане в договор за правна защита и съдействие, нито са представени доказателства за реално извършени плащания. Основаната на разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредба №1/9.07.2004 г. претенция на адв. Ц., съдът намира, че няма императивно приложимо значение. Съобразявайки решение на СЕС по дело С-438/2022 г. , съдът намира, че разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата не следва да намери приложение в случай като процесния, когато евентуалното плащане на допълнително адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 1000 лв. (за което не са представени доказателства), би довело до противоречие с чл. 101, пар. 1 и 2 от ДФЕС. В тази връзка в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 1010 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, Административен съд – Варна, XIV състав

ОТМЕНЯ обективирания в писмо с изх. № 66-00-117/07.03.2022 г. на Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, отказ да се упражни право на изтриване съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2016/679, заявено от А. С. А., [ЕГН] пред Агенцията по вписванията със Заявление рег. № 66-00-117/08.02.2022 г.

ВРЪЩА на Агенцията по вписванията административната преписка за произнасяне по Заявление с вх. № 66-00-117/08.02.2022 г. от А. С. А., съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с настоящото решение.

ЗАДЪЛЖАВА Агенцията по вписванията, в 7-дневен срок от датата на влизане в сила на настоящото решение, да извърши административната услуга, поискана със Заявление с вх. № 66-00-117/08.02.2022 г.

ОСЪЖДА Агенцията по вписванията, да заплати на А. С. А., [ЕГН], разноски по делото в размер на 1010 (хиляда и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.