РЕШЕНИЕ
№ 4571
гр. Варна, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Л. Нинов
при участието на секретаря Боряна Д. Митова
като разгледа докладваното от Л. Нинов Гражданско дело № 20243110111422
по описа за 2024 година
Ищецът К. Д. Д. излага, че с решение №2716/03.07.2017г. на ВРС по гр.д.
№13979/2016г. е прието за установено по отношение на Г. Б.а Д.а, ЕГН
**********, с адрес гр. Варна, *** и Б. Л.ов Е., ЕГН **********, с адрес гр.
Варна, ***, чиито наследник е Г. Н.а М. - Е.а, че К. Дим.Д. е собственик на
1/4ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор №***.1.6 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, общ.Варна,
обл.Варна, в сграда №1, разположена поземлен имот с идентификатор №***, с
административен адрес ***, с площ от 77.12кв.м., състоящ се от кухня, хол,
спалня, баня-тоалет, килер и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в
сградата, на същия етаж: ***.1.15, ***.1.13, под обекта ***.1.12, ***.1.9, над
обекта ***.1.19, ведно с избено помещение №16, с площ 8,39кв. м., при
граници: маза на ап.15, ***, стълбище до мазата, избен коридор, както и
3,8752%ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, придобити по
силата на наследствено правоприемство от Д. Кир. Д., а от последния по
силата на реализирано право на строеж, учредено със заявление по реда на
чл.56, ал.3 от ЗТСУ/отм./ с нотариална заверка на подписите peг.№28123 от
23.08.1996г., вписано в книгите по вписванията с акт №211, т.III, вх. peг.№7567
от 23.08.1996г., като решението е влязло в законна сила на 03.07.2018г.
Посочва, че Б. Л.ов Е., син на Г. Б.а Д.а умира на 07.03.2018г., а майка му
умира на 22.03.2024г. Нейн наследник се явява настоящия ответник Л. Б. Е..
До смъртта си на 22.03.2024г. Г. Б.а Д.а ползва изцяло жилището в гр.Варна,
на ***, с площ от 77.12кв.м. Ищецът живее в съседство, в имота си на *** и не
ползва притежаваната 1/4ид.ч., т.к. Д.а винаги е живяла там и е упражнявала
фактическа власт върху жилището (без правно основание за неговата идеална
1
част), а ищецът не е имал достъп до имота, за което му се дължи обезщетение
за периода 11.09.2019г. - 22.03.2024г., което съответно на идеалната част се
определя на 130лв. на месец или общо за 55 месеца и 22 дни или общо на
сумата от 7 245лв.
Моли съда, да осъди ответника да заплати на ищеца на основание чл.59
от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД сумата от 8 591лв./след изменение по реда на чл.214
от ГПК/, представляваща обезщетение за периода 11.09.2019г. - 22.03.2024г. за
ползването без основание на собствените 1/4ид.ч. от недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор №***.1.6,
находящ се в гр.Варна, общ.Варна, обл.Варна, в сграда №1, разположена
поземлен имот с идентификатор №***, с административен адрес ***, с площ
от 77.12кв.м., състоящ се от кухня, хол, спалня, баня-тоалет, килер и два
балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж:
***.1.15, ***.1.13, под обекта ***.1.12, ***.1.9, над обекта ***.1.19, ведно с
избено помещение №16, с площ 8,39кв.м., при граници: маза на ап.15, ***,
стълбище до мазата, избен коридор, както и 3,8752%ид. ч. от общите части на
сградата и правото на строеж, в едно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на исковата молба.
Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Излага, че с Решение
№2716/03.07.2017г. на ВРС по гр.д.№13979/1016г. е прието за установено по
отношение на наследодателите му Г. Б.а Д.а и Б. Л.ов Е., че ищецът в
настоящото производство е собственик на 1/4ид.ч. от гореописания недвижим
имот, като със същото решение наследодателите му са осъдени да предадат
владението на процесната 1/4ид.ч. от имота. След влизане в законна сила на
решението по гр.д.№13979/2016г. на ВРС - в полза на К. Д. Д. са издадени два
броя изпълнителни листи: единият за сторените от него в процеса съдебни
разноски и вторият Изпълнителен лист №30/23.01.2018г., по силата на който
наследодателите му се задължават да предадат на Д. владението върху
процесната 1/4ид.ч. от имот с идентификатор №***.1.16, подборно описан. На
основание на горните изпълнителни основания е заведено изпълнително дело
№20188080400386/2018г. при частен съдебен изпълнител З. Д. - peг.№808, с
район на действие ВОС, с искане взискателят К. Д. да бъде въведен във
владение в изпълнение на разпоредбите, посочени в Изпълнителен лист
№30/23.01.2018г. на ВРС - 10състав. Видно от представения Протокол за въвод
във владение №598/18.09.2018г. въводът е осъществен и не е оспорен.
Владението е предадено доброволно от длъжниците Г. Б.а Д.а и Г. Н.а М. - Е.а
лично за себе си и като законен представител на ответника в настоящия
процес - последните двама като наследници на Б. Е.. От съставения Протокол
за въвод във владение №598/18.09.2018г. е видно, че длъжниците са предали
чрез ЧСИ на адвоката на К. Д. един брой ключ от входната врата на процесния
апартамент, отключващ една от двете ключалки на входната врата, като са
потвърдили, че не притежават ключ за втората ключалка и същата не се
ползва. На същата дата – 18.09.2018г. въвод на прилежащото избено
помещение не е осъществен поради обстоятелството, че длъжницата е
посочила маза, която не е прилежаща към процесния апартамент и същият е
пренасрочен за 26.09.2018г. На тази дата се установило, че вратата на избата е
разбита и подлежи на ремонт, поради което защитата на К. Д. е дала своето
2
съгласие длъжниците да извършат необходимите ремонтни дейности и да
предадат в съдебния изпълнител ключа, който ще бъде предаден на взискателя
по изпълнителното дело. В последствие в кантората на ЧСИ е предаден и
ключа от избата, което действие също не е оспорено. На 18.09.2018г. в
деловодството на ЧСИ №808 взискателят по и.д.№386/2018г. е подал
заявление вх.№18992, което е било връчено на същата дата от ЧСИ на
длъжниците. Със същото К. Д. е потвърдил предаването на владението, като
едновременно е направил и предложение на длъжниците за съвместно
отдаване под наем на процесния имот с конкретно предложение на офертна
цена. В последния абзац от заявлението - на първа страница - взискателят по
изпълнителното дело е предявил обезщетение в размер на припадащата се
част от наема за времето, през което длъжниците са ползвали самостоятелно
общата вещ - за минал период от три календарни години. Твърди, че ищецът
К. Д. притежава ключ от процесното жилище и от съсобствениците му е
предоставена безпрепятствена възможност за ползване на неговата 1/4ид.ч.,
като негова е била волята и желанието да се ползва или да не се ползва от
предоставената му възможност. Излага, че втори въвод не е правен, и от
датата на въвода 18.09.2018г. процесната ид.ч. е във фактическата власт на
ищеца. Посочва, че К. Д. никога не е имал намерение да владее и ползва лично
своята идеална част, а да получава наем, като е можел да отдава под наем
спалнята, която му е била освободена в деня на въвода и е свободна и към
момента, ведно с общото ползване на кухнята и на санитарния възел. Прави
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на основание чл.111,
б.„в" от ЗЗД. Счита, че предявеният размер на наемната цена от 130лв. за
1/4ид.ч. от процесния апартамент, е неоснователно завишена. Сградата, в
която се намира съсобственият недвижим имот, е изградена през 1996г. и от
този момент в процесното жилище не са правени никакви подобрения, дори не
е правено обикновеното освежаване на стените с боя. Не са подменяни
дограми, теракота и фаянс, като не е поставян климатик, а обзавеждането е
оскъдно, овехтяло и е от преди около 30 години. Твърди, че във вида, в който
от много години се намира процесното жилище, би се отдало под наем за 300
лв. месечно, 1/4 от която цена представлява 75лв. Счита, че тази цена е
справедлива и отразява действителното състояние на имота както към днешна
дата, така и преди повече от 10 години.
Съдът приема, че предявените искове намират правното си основание в
чл.593 от ЗЗД.
По делото е представено копие от решение №2716/03.07.2017г. по гр.д.
№13979/2016г. на ВРС, с което ищецът е признат за собственик на 1/4ид.ч. от
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор №***.1.6 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-
98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, общ.Варна,
обл.Варна, в сграда №1, разположена поземлен имот с идентификатор №***, с
административен адрес ***, с площ от 77.12кв.м., като страните не спорят, че
решението е влязло в сила. Представени са и два броя протоколи за въвод във
владение съответно от 18.09.2018г. и 26.09.2018г., в които е отразено
предаването на ключ от една от двете ключалки за входната врата на
апартамента, а във втория е обективирано посочването на разбита врата на
маза прилежаща към жилището.
3
По въпросът дали ищецът реално е бил въведен във владение на
собствената му 1/4ид.ч. от имота описан по-горе съставът приема, че такъв
въвод не е извършван поради това, че от съдържанието на протокола за въвод
от 18.09.2018г. се установява, че входната врата на жилището има две
ключалки, като при въвода е предаден ключ само за едната с обяснение, че
длъжниците нямат ключ за втората ключалка. По делото са събрани
свидетелски показания от свид.М. разпитана по искане на ищцовата страна,
която първоначално твърди, че на ищеца е бил даден ключ който не е от
ключалката за имота, но в последствие изрично заявява, че в деня преди
съдебното заседание в което е разпитана отново е бил направен опит с
даденият при въвода ключ да се отключи вратата и той е „станал“. Същата
свидетелка на въпроса дали ищецът е влизал в апартамента заявява, че той е
ходил в жилището. Ответниковата свидетелка Г.М.-Е.а сочи, че е присъствала
на въвода на ищеца, като същият се е провел в негово отсъствие, а той е бил
представляван от процесуален представител, който е получил ключ от
жилището, пробвал го е и е влязъл в самото жилище, както и че за ищеца при
въвода е било отредена една стая.
По делото е прието заключение на вещо лице по назначена експертиза
което е дало становище, че за процесния период от 11.09.2019г. до 22 март
2024г. наемната цена за ¼ от имота възлиза на общо 8 591лв.
От правна страна съдът намира, за доказано, че ищецът е собственик на
1/4ид.ч. от жилище, като за същото е бил извършен в негова полза въвод във
владение. Посоченият въвод е извършен без възражения от страна на
представителя на взискателя-ищец и без да е бил обжалван поради което
съдът приема, че е бил редовен и е постигнал ефекта на реално въвеждане във
владение на ид.ч. на Д.. Извода, че Д. е бил реално въведен във владение се
подкрепя и от свидетелските показания на свидетелите по делото които сочат,
че той е посещавал имота и че полученият ключ е бил използван успешно за
отключване на жилището във времето между заседанията по делото. За да
бъде приета тезата на ищеца, че не е бил допускан в имота е следвало или да
се докаже порок на въвода или, че във времето след извършения въвод е била
създадена нова пречка за него да ползва имота. Доказателства за такива
обстоятелства обаче липсват по делото и поради това предявеният иск следва
да се разглежда като недоказан по основание и да се отхвърли. Единствените
свидетелски показания в противната посока са на свид.Р.Г., която заявява, че
ищецът не е ползвал апартамента и не е държал свое имущество в него, но
тези свидетелски показания не кореспондират с други доказателства по
делото.
Предвид извода за неоснователност на иска, ищецът следва да бъде
осъден да заплати в полза на ответника сторените от него разноски в размер
на 1 025лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Д. Д. ЕГН********** от гр.Варна, ***
срещу Л. Б. Е. ЕГН********** от гр.Варна, *** иск за заплащане на
4
обезщетение от общо 8 591лв., търсено като такова за едноличното ползване
от ответника за времето от 11.09.2019г. до 22.03.2024г. на собствената на
ищеца 1/4ид.ч. от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор №***.1.6, находящ се в гр.Варна, общ.Варна,
обл.Варна, в сграда №1, разположена поземлен имот с идентификатор №***, с
административен адрес ***, с площ от 77.12кв.м., състоящ се от кухня, хол,
спалня, баня-тоалет, килер и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в
сградата, на същия етаж: ***.1.15, ***.1.13, под обекта ***.1.12, ***.1.9, над
обекта ***.1.19, ведно с избено помещение №16, с площ 8,39кв.м., при
граници: маза на ап.15, ***, стълбище до мазата, избен коридор, както и
3,8752%ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, на осн.чл.59 от
ЗЗД.
ОСЪЖДА К. Д. Д. ЕГН********** от гр.Варна, ***, ап. да заплати на
13Л. Б. Е. ЕГН********** от гр.Варна, *** сумата от 1 025лв. сторени по
делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5