Р Е Ш Е Н И Е
№…………………….. гр.Г.
РАЙОНЕН СЪД - Г.
Наказателен състав
На 01.02.2021 г.
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО АНГЕЛОВ
Секретар М.Пенева,
като разгледа докладваното от съдия Ангелов
АН Дело № 175 по описа на РС – Г. за 2020г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 319
от 17.06.2020 г. на инж.П.И.З.– Директор на Регионална дирекция по
горите - С.З., упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на министъра
на земеделието и храните, с което на С.Ж.Г.,
с ЕГН **********, на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за
извършено нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.
Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно
заседание – чрез пълномощник, излага съображения за незаконосъобразност и
неправилност на издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде
отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Директор на Регионална
дирекция по горите - С.З., чрез пълномощник, изразява становище, че НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Районна прокуратура - С.З., Териториално отделение – Г., редовно уведомена, не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По
делото бяха събрани писмени доказателства: заверени
преписи от писмени документи, а именно: Наказателно постановление № 319/17.06.2020
г.; известие за доставяне; Заповед № РД-49-199/16.05.2011 г. на министъра на
земеделието и храните; Акт № 318/27.04.2020 г., серия ЮИДП 2016г., бланков №
089678; Констативен протокол, серия ЮИДП № 115180 от 02.04.2020 г.; 2 броя
разписки за отговорно пазене на вещи, серия ЮИДП № 053204 и № 053205; Рапорт от
Г.А.У. с вх.№ ОГ-18Д № 46 от 07.04.2020 г. до Директора на ТП „ДГС С.З.“ гр.С.З.;
Рапорт от Г.А.У. с вх.№ РД-21 Д № 46/29.04.2020г. до Директора на ТП „ДГС С.З.“
гр.С.З. и Писмо с изх.№ АСД-09-248/07.5.2020г. на Директора ТП ДГС до РД по
горите – С.З. и справка, вх. № 260730/18.11.2020 г., от Районна прокуратура – С.З.,
Териториално отделение – Г..
Бяха разпитани в качеството на свидетели Г.А.У. - съставил АУАН, А.Н.К., И.Г.Ш., Д.М.Д..
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Районен съд - Г. намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 27.04.2020 г. от Г.У. ***, в присъствието на св. А.К. и св. Г.Ш. - бил съставен АУАН, серия ЮИДП 2016, с бл. № 089679. АУАН бил съставен за това, че на 02.04.2020 г., С.Ж.Г., с ЕГН **********,***, съхранява до оградата отвън на къщата, в която живее – 0,5 пространствени кубични метра и в съседния двор - 0,5 пространствени кубични метра дърва за горене от дървесен вид бряст и дъб, непридружени с превозен билет – нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите.
Жалбоподателят С.Г. отказал да подпише
съставения му АУАН и отказът му бил удостоверен с подписа на свидетел. В
законоустановения срок не били направени възражения.
Въз
основа на акта е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 319 от
17.06.2020 г. на инж.П.И.З.– Директор на Регионална дирекция по горите -
С.З., упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на министъра на
земеделието и храните, в
обстоятелствената част, на което административно-наказващият орган е възприел
описаната в АУАН фактическа обстановка. Административно-наказващият
орган /АНО/ е приел, че С.Ж.Г., с ЕГН **********,
извършил нарушение по чл.213,
ал.1, т.2 от ЗГ – за това, че съхранява дървесина, непридружена с превозен
билет. АНО, на основание чл.266, ал.1
от ЗГ, определил и наложил административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Г.А.У., А.Н.К., И.Г.Ш., Д.М.Д., както и от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като те са логични и безпротиворечиви и кореспондират помежду си и с установеното по делото, поради което съдът им дава пълна вяра и приема за установена описаната фактическа обстановка. Същата се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От
правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП. Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/. Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган, а издалият обжалваното Наказателно постановление - инж.П.И.З.– Директор на Регионална дирекция по горите - С.З., упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните е компетентно длъжностно лице да издава НП.
На следващо място, видно от събраните по делото доказателства, за деянието за което жалбоподателя С.Г. е санкциониран с обжалваното НП, било възбудено наказателно преследване.
АНД № 191 по описа на Районен съд – Г. за 2020 г. е образувано по внесено от Районна прокуратура - С.З., Териториално отделение – Г. постановление за освобождаване от наказателна отговорност срещу С.Ж.Г., с ЕГН **********, за извършено от него престъпление по чл.235, ал.1 от НК. АНД № 191/2020 г. по описа на Районен съд – Г. е приключило с Решение от 12.11.2020 г. С.Ж.Г., с ЕГН **********, е признат за виновен за това, че на 02.04.2020 г., в с.Обручище, без редовно писмено позволително, сякъл, добил и извозил от Горски фонд /Държавна горска територия/ отдел 499, подотдел „Ж” и отдел 500, подотдел „К” – 1.0 /един/ пространствен кубичен метър дървесина от видовете „ясен” и „дъб”, на обща стойност 65 лева, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.235, ал.1 от НК. Наложено му е административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на Държавата. Решението е в законна сила от 28.11.2020 г. Видно от Операционна бележка № 2302 202 28 от 10.12.2020 г. глобата е заплатена.
Ето защо, съдът намира, че административно-наказателното производство е образувано и е протекло в нарушение на разпоредбата на чл.33 от ЗАНН: "Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателно производство не се образува". Съответно, според приложимата към момента на образуване на производството, редакция на чл.33, ал.2 от ЗАНН: "При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор".
Нормата на чл.33 от ЗАНН предотвратява случаите на повторно търсене за отговорност за едно и също деяние - била тя наказателна или административна, което е принцип в наказателното право. След като за едно и също деяние, увреждащо едни и същи обществени отношения, деецът е понесъл по-тежката - наказателната санкция на Закона, не е оправдано втори път да му се търси и административно-наказателна отговорност. В случая била ангажирана и реализирана наказателната отговорност на С.Г. за престъпление по чл.235, ал.1 от НК.
Както е посочено в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК: Установената от чл.33 от ЗАНН, забрана за образуване и провеждане на административно наказателно производство, ако за деянието е образувано наказателно производство, акцентира върху фактическия състав на деянието като водещо основание при преценката за приложението й, без да поставя изискване за привличане на извършителя в качеството на обвиняемо лице. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на чл.211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не се изискват данни, обуславящи изводи за извършителя. Привличането към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на Прокурор, който с оглед конституционните си правомощия решава дали да започне наказателно производство за дадено деяние и с това предопределя реда за преследването му. Решението на прокурора е задължително за административните органи и императивно изключва възможността за образуване и провеждане на административно-наказателно производство за деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно.
В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено също, че: "В аспекта на правилото ne bis in idem, отговорът на въпроса дали е допустимо деецът да носи отделно наказателна и административно наказателна отговорност за деяние, с което се нарушават едновременно наказателна и административно-наказателна норма, логически се предпоставя от застъпеното в практиката на ЕСПЧ становище за понятието "idem", че сама по себе си разликата в защитения обект не предотвратява действието на принципа. Отправна точка при определянето на тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на класификацията му като "престъпление" или "административно нарушение". Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни производства - наказателно и административно-наказателно с наказателен характер по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека – съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 от нея, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни обекти на защита".
В процесният случай разследването по наказателното производство е за престъпление по чл.235, ал.1 от НК, като непосредственият обект на защита са обществените отношения, които осигуряват законосъобразното сечене, събиране, извозване на дървесина, само от лица, притежаващи редовно писмено позволително. Т.е. - идентичен с непосредствения обект на обществените отношения регулирани с разпоредбата на чл.213 от Закона за горите. С оглед на изложеното, съдът намира, че воденото административно0наказателно производство и наказателното такова са с един и същ предмет, като първото се явява недопустимо, такова с оглед разпоредбата на чл.33 от ЗАНН.
Поради изложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
С оглед на уважаването на жалбата, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него разноски за възнаграждение на един адвокат. От представените по делото доказателства в тази насока – договор за правна защита и съдействие с № 0216940 от 23.09.2020 г., се установява, че заплатеното възнаграждение възлиза на 300 /триста/ лева, което е минималното по закон възнаграждение за един адвокат.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая разноските следва да бъдат възложени върху административно наказващия орган, а това е Регионална дирекция по горите – С.З..
С оглед изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на въззиваемата страна, се явява неоснователно.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
319 от 17.06.2020 г. на инж.П.И.З.– Директор на Регионална дирекция по
горите - С.З., упълномощен със Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на министъра на
земеделието и храните, с което на С.Ж.Г.,
с ЕГН **********, на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите /ЗГ/ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено
нарушение по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - С.З., да заплати на С.Ж.Г., с ЕГН **********, сумата от
300 /триста/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение на един
адвокат в производството по АНДело № 175/2020г. по
описа на Районен съд - Г..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Aдминистративен съд – С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................
/Хр.Ангелов/