№ 14061
гр. С., 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20241110101007 по описа за 2024 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнали въз
основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна вода, като е
извършено отчитане на показанията на водомера в процесния имот и са начислени
суми за В и К услуги. Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е
извършено плащане на дължимите суми за процесния период. Иска се от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните
суми за главница в размер на 6038,66 лв., представляваща главница за незаплатена
цена за доставена и потребена вода с период на консумация от 13.04.2016 г. до
26.04.2023 г, отразени във фактури за периода от 27.05.2016 г. – 26.05.2023 г., за
процесния имот в гр. С., ул. „П. П.“ № 4, ет. 2, ап. 4, ведно със законната лихва от
19.10.2023 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г. по ч.гр.д.
№ 57490/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил наличието на
облигационно отношение с ищеца. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
1
са налице което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното
разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното,
поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена,
както и обемът на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал.
1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
В случая, ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния
имот с адрес: гр. С., ул. „П. П.“ № 4, ет. 2, ап. 4.
За установяване на посоченото обстоятелство по делото е изискано по реда на
чл. 186 ГПК да бъде задължена С. община да представи удостоверение относно
обстоятелството кое е данъчнозадълженото лице по отношение на процесния имот. В
отговор от С. община е постъпило по делото писмо, в което се сочи, че ответникът Г.
Л. А. не е декларирал имот на територията на С. община, район С./Т., нито е
установено да е декларирал конкретно процесния имот.
При недоказване на обстоятелството ответникът да е собственик или ползвател
на процесния имот и предвид изричното оспорване на същото, искът подлежи на
отхвърляне като неоснователен, като е безпредметно обсъждане на заключението по
съдебно-техническата експертиза.
В тази връзка необходимо е да бъде посочено, че обстоятелството
регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответника да съвпадат с адреса на
топлоснабдения имот, а от друга страна, че ответникът е получил лично препис от
исковата молба за отговор на този адрес, не обуславят извод в обратна посока. Само
въз основа на тези обстоятелства по делото не може да се приеме, че ответникът
притежава правнорелевантното качество собственик или вещен ползвател, като извод
за това би представлявало предположение, а е недопустимо съдебните решения да
почиват на предположения. Още повече, освен предположението ответникът да е
собственик или вещен ползвател на процесния имот, което не е доказано по делото,
може да бъде формирано и предположение, че същият ползва имота на облигационно
основание или въз основа на търпими действия, при които същият да му е бил
предоставен за ползване от негов близък. В този случай обаче ищецът отново е
следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на
облигационно отношение, обусловено от наличието на сключен договор с ищцовото
дружество. Напротив, твърденията в исковата молба са относно обуславяне на
2
качеството клиент въз основа на твърдение ответникът да е собственик на процесния
имот, за доказване на което именно е направено доказателственото искане за
изискване от С. община на декларация за данъчнозадължено лице за обекта.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във
вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 6038,66 лв., представляваща главница за незаплатена цена за доставена и
потребена вода с период на консумация от 13.04.2016 г. до 26.04.2023 г, отразени във
фактури за периода от 27.05.2016 г. – 26.05.2023 г., за процесния имот в гр. С., ул. „П.
П.“ № 4, ет. 2, ап. 4, ведно със законната лихва от 19.10.2023 г. до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 57490/2023 г. по описа на СРС, 56
състав, следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият не е
претендирал такива и не е представил доказателства за извършването им, поради което
и не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С. В.“ АД, ЕИК:
********* срещу Г. Л. А., ЕГН ********** положителен установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6038,66 лв.,
представляваща главница за незаплатена цена за доставена и потребена вода с период
на консумация от 13.04.2016 г. до 26.04.2023 г, отразени във фактури за периода от
27.05.2016 г. – 26.05.2023 г., за процесния имот в гр. С., ул. „П. П.“ № 4, ет. 2, ап. 4,
ведно със законната лихва от 19.10.2023 г. до окончателното изплащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК от 27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 57490/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3