№ 263
гр. Шумен , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Д. Григорова-Митева
като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско
дело № 20203630101884 по описа за 2020 година
при секретаря Д. Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№1884 по описа за 2020 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни
искове, с правно основание, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и
сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
В молбата си до съда, ищецът „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я. – управители, излага, че по ч.гр.д.
№1128/2020 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение срещу ответника Д. Н. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, за следните суми: 598, 62 лева,
представляваща главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №536320,
сключен на 02.03.2018 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и
ответника, като заемополучател, като вземането по договора в последствие е
прехвърлено на ищцовото дружество; 41, 14 лева - договорна лихва за
периода от 19.03.2018 г. /датата на първата трансакция по картата/ до
06.07.2018 г. /датата на настъпване на предсрочната изискуемост/; 106, 22
лева – мораторна лихва върху непогасената главница от 07.07.2018 г. /датата,
следваща деня на настъпване на предсрочната изискуемост/ до 16.06.2020 г.
/датата на подаване на заявлението/. Срещу издадената заповед било подадено
възражение от длъжника, поради което и ищецът предявява настоящите
искове. Ищецът излага, че на 02.03.2018 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като
заемодател и ответника, като заемател е сключен Договор за кредит „Бяла
карта“ №536320, по силата на който на ответника му е предоставено да ползва
кредитен лимит в размер на 600.00 лева, който се усвоявал чрез
международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, като
ответникът, като кредитополучателят имал право да го ползва при
1
задължението да върне сумата при условията в договора. Падежът на
задълженията на ответника зависил изцяло от поведението му, а именно би
настъпил в случая, че той усвои част или в цялост от кредитния лимит. На
ответника е предоставен платежен инструмент- кредитна карта. Същият бил
усвоил сума в общ размер на 600.00 лева, като към датата на предявяване на
иска дължал главница в размер на 598, 62 лева. Съобразно уговореното
ответникът дължал възнаградителна лихва в размер на 41,14 лева, начислена
за периода от 19.03.2018 г. /датата на първата транзакция по кредитната карта/
до 06.07.2018 г. /датата на настъпване на предсрочна изискуемост/. Поради
трайната забава, ответникът дължал и мораторно обезщетение в размер на
106, 22 лева, считано за периода от 07.07.2018 г. /датата, следваща настъпване
предсрочната изискуемост на дълга/ до 16.06.2020 г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда/. Между „Аксес Файнанс“ ООД и
ищцовото дружество бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания /от 11.11.2016 г., ведно с Приложение 1 към този договор от
26.02.2019 г./, по силата на който вземането на първото дружество срещу
ответника, ведно с всички привилегии и обезпечения, било прехвърлено на
ищеца. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 598, 62 лева, представляващи главница по Договор за кредит „Бяла
карта“ №536320, сключен на 02.03.2018 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като
кредитор и ответника, като заемополучател, като вземането по договора в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 41, 14 лева - договорна
лихва за периода от 19.03.2018 г. /датата на първата трансакция по картата/ до
06.07.2018 г. /датата на настъпване на предсрочната изискуемост/; 106, 22
лева – мораторна лихва върху непогасената главница от 07.07.2018 г. /датата,
следваща деня на настъпване на предсрочната изискуемост/ до 16.06.2020 г.,
като претендира и законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане,
както и извършените по делото разноски.
В хода на делото поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от
ГПК, ответникът, редовно уведомен, не представя писмен отговор. В
последствие, в хода на делото, също не изразява становище по исковете.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.
№1128/2020 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу
ответника, за следните суми: 598, 62 лева, представляващи главница по
Договор за кредит „Бяла карта“ №536320, сключен на 02.03.2018 г. между
„Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и ответника, като заемополучател, като
вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество;
2
41, 14 лева - договорна лихва за периода от 19.03.2018 г. /датата на първата
трансакция по картата/ до 06.07.2018 г. /датата на настъпване на предсрочната
изискуемост/; 106, 22 лева – мораторна лихва върху непогасената главница от
07.07.2018 г. /датата, следваща деня на настъпване на предсрочната
изискуемост/ до 16.06.2020 г., като е присъдена законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението- 30.06.2018 г. до
изплащане на вземането, както извършените в заповедното производство
разноски в размер на 75.00 лв. Заповедта е надлежно връчена на длъжника,
като в срока по чл.414 от ГПК последният е подал възражение.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между търговско дружество „Аксес Файнанс“ ООД и
ответника са налице валидни облигационни отношения, основаващи на
сключен на 02.03.2018 г. Договор за кредит „Бяла карта“ №536320, /договор
за заем/, с максимален размер на заемната сума- 600.00 лева, като на
ответника, на същата дата, му е предоставена за ползване международна
кредитна карта /Access Finance/iCard, с която имал право и възможност да
усвоява сумата по договора. От представения по делото частно заверен
препис от посочения по- горе договор, ведно с приложения към него
погасителен план, става ясно, че страните са уговорили фиксиран годишен
лихвен процент в размер на 43, 2 % и годишен процент на разходите- 45, 9 %.
Върху усвоения размер на кредита е предвидено кредитополучателят да
дължи дневен лихвен процент в размер на 0, 12 %. Съгласно текста на чл.3,
ал.2 от договора, през целия срок на валидност на договора,
кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си задължение до
всяко второ число на текущия месец. Текстът на чл.3, ал.3 от договора дава
дефиниция на понятието „текущо задължение“, а именно: това е
задължението на кредитополучателя към всяко последното число на месеца,
определено като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница
между 01 и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница
между 20-то и последно число на предходния месец; начислена и непогасена
договорна лихва върху главните задължения и неустойки за неизпълнение,
лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през
текущия месец. Видно от изготвеното по делото заключение по допуснатата
ССЕ, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, а от друга
страна същото не е оспорено от страните, се установи, че кредитната карта е
3
ползвана, като по същата длъжникът е внасял суми три пъти, общо в размер
на 340.00 лева. Последното ползване на суми с картата е извършено на
21.05.2018 г., на която дата е усвоена сума от 21.00 лева. Последното плащане
по договора е извършено на 09.07.2018 г., когато ответникът е внесъл сума в
размер на 100.00 лева. С внасяните суми, кредиторът е погасявал, освен суми
за главница и възнаградителна лихва, и начислени суми за неустойки за
неизпълнение на задължение по чл.21 от договора и разходи за събиране.
Поради неплащане в срок на задълженията и съобразно уговореното,
кредитът е станал предсрочно изискуем на 06.07.2018 г. Няма ангажирани
доказателства длъжникът да е уведомен, че кредиторът му, поради
настъпилите в договора условия, упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, но доколкото ответникът е получил настоящата искова
молба, ведно с приложенията към нея, съдът счита, че в случая това
уведомяване е настъпило с получаване на книжата по делото. След
горепосочената дата по кредита е начислявана законна лихва върху
главницата, която според вещото лице е правилно изчислена. Начислените
договорни лихви са в общ размер на 75, 77 лева, а общият размер на
начислената неустойка за неизпълнение на договорно задължение е 177, 90
лева. По договора, за процесния период, са начислени и разходи за събиране
по чл.22, ал.4, в общ размер на 85.00 лева. На 06.09.2018 г. са начислени
разходи за събиране по чл.22, ал.5 от договора /за предсрочна изискуемост на
задължението/, в размер на 120.00 лева. За периода от 06.07.2018 г. до
26.02.2019 г. са начислени и законни лихви върху главницата в размер на 40,
29 лева. Ответникът не оспори и твърденията, че не е извършвал редовно и в
пълен размер плащания по договора. Ето защо заключава, че съобразно
валидните уговорки, ответникът дължи усвоената и невъзстановена по
договора главница, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Видно от
текста на договора /чл.21, ал.4/ при забава на плащането на някоя от вноските,
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за всеки ден на забавата.
От текста на чл.21, ал.5 и ал.6 от договора, се установи, че страните са
уговорили, че при забава плащането на текущото задължение, кредиторът ще
бъде принуден да направи разходи за действия по събиране на задълженията,
които следва да бъдат заплатени от длъжника, като последният ще дължи и
еднократна такса, в размер на 120.00 лева, включваща разходите на кредитора
4
за дейността на служител за осъществяване на извънсъдебно събиране на
вземанията по договора. Според чл.10а, ал.2 от ЗПК, намиращ приложение
при разглеждания казус, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Предвид изложеното, съдът счита клаузите, предвиждащи задължение на
кредитополучателя за заплащане на разходи и такси по събиране на
задължението и дейност на служител, за противоречащи на горепосочената
правна норма. Уговорките за заплащане на суми за събиране на дълга
представляват по същността си такси по управление на кредита /заема/, т.е.
противоречат на забраната да се уговорят допълнително такси в подобен
смисъл, предвидена в чл.10а, ал.2 от ЗПК. На следващо място, налице е
обоснована вероятност за неравноправност на тази клауза /би могло да се
приеме, че тази клауза е във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, която не
е част от основния предмет на договора. На следващо място, съдът приема в
случая са уговорени няколко неустойки за обезщетявани на едни и същи
вреди, като в този смисъл намира тази неустойка за прекомерна, поради
което, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, нарушаване на добрите
нрави, счита за нищожна.
Кредиторът е начислявал и суми за неустойка за неизпълнение на
договорно задължение по чл.20 от договора. Съгласно разпоредбата на чл.92
от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена
имуществена ценност, най- често парична сума, която длъжникът се
задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова
страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав
на неустойката съдържа изрична неустоична клауза, неизпълнение и вина,
като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения
размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при
неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.
Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята в
частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава предвидена от
законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието
5
на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с
повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със
закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според
вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани,
систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на
неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на
ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение
се приема, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, като преценката за нищожност следва да се прави за
всеки конкретен случай при сключване на договора. В мотивите на същия
съдебен акт са изброени примерно някои от критериите, въз основа на които
следва да се извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли
изпълнението на задължението с други правни способи, вид на уговорената
неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или незначителна
част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните
от неизпълнението на задължението вреди. В разглеждания казус, не е
спорно, че в договора /чл.20/ е предвидено задължение на кредитополучателя,
в срок от три дни след падежа на текущото си задължение, да предостави
посочено обезпечение на задълженията му по договора за кредит, при
неизпълнение на което е уговорена компесаторна неустойка в размер на 10%
от усвоената и непогасена главница. Предвидено е неустойката да се
начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Но така
уговорената неустойка, на основание чл.26, ал.1, предл. трето, нарушаване на
добрите нрави, съдът приема за нищожна, поради необосновано висок размер.
Соченото води до значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитополучателя и кредитора. В случая неустойката е извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за
заплащане на неустойка за неосигурено обезпечение, не обезщетява някаква
претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно
6
разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера на
главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената
компесаторна неустойка позволява на кредитора да реализира значителен
приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за
изпълнение на някакви насрещни задължения. Ето защо стига до извода, че в
случая неустойката не цели да задоволи имуществения интерес на кредитора,
обезщетявайки го за вредите при неточно изпълнение от длъжника, а да го
обогати неоснователно. На следващо място, видът на задължението, за което е
предвидена неустойката, не предпоставя обезпечение изпълнението на
основно и съществено задължение на заемателя по договора за кредит.
Безспорно, както е посочено по- горе, една от основните функции на
неустоичната клауза е да обезпечава изпълнението на главното задължение.
Главното задължение на длъжника по договор за кредит /договор за заем/ е
връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва, ако
е уговорена такава.
Предвид горното, съдът стига до извода, че ответникът дължи по
договора единствено суми за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава /законна лихва/.
Както е посочено по–горе, общите плащания от ответника по договора
се равняват на сума от 340.00 лева. Общо усвоените суми по картата са 718,
71 лева, а размерът на уговорената възнаградителна лихва за разглеждания
период се равнява на сума от 75, 77 лева. Предвид забавата и съобразно
договорните изисквания се следва и обезщетение за забава, което съобразно
заключението е сума от 106, 22 лева. Ето защо и с оглед разпоредбата на
чл.162 от ГПК, заключава, че по договора ответникът е останало да дължи
сума от 560, 70 лева, представляваща непогасена главница.
По отношение твърдението на ищеца, че е носител на вземанията по
процесния договор за заем, за да се произнесе, съобрази следното:
От представения по делото частно заверен препис от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, се установи, че на 11.11.2016 г.
„Аксес Файнанс“ ООД е прехвърлило на Агенция за контрол на просрочени
задължения ЕООД всички, дължими на цедента и станали ликвидни и
изискуеми вземания, като вземанията са индивидуализирани в Приложение
№1 към договора. От официално заверен препис от Приложение №1 към този
7
договор от 26.02.2019 г. става ясно, че в кръга на цедираните вземания са
включени и задълженията на ответника по процесния договор. В това
приложение ясно и конкретно е индивидуализиран ответникът, като длъжник
по договора, размера на заемната сума и общото задължение по договора, към
датата на приложението. По делото е представено уведомление за
настъпилата цесия, адресирано до ответника, но няма данни същото да е
получено от последния. Съобразно задължителната съдебна практика, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение
към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и
имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента
уведомление, приложено към исковата молба на цесионера, надлежно
упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените му вземания, и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този смисъл
са Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК,
Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК,
постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В разглеждания казус препис от
исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника,
като в приложенията са както уведомителното писмо от бившия кредитор,
действащ чрез ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна
сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от цедента. Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска
това. Цесията е съглашение, в което цедирания длъжник не участва, тъй като
при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася
само до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е
прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и
естеството на вземането го позволява/. В случая предвид изрично сключения
договор за цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран
8
длъжник, съдът приема, че е настъпил пълният прехвърлителен ефект на
цесията, като в този смисъл носител на вземанията по процесния договор за
заем е ищеца.
Предвид изложеното съдът заключава, че следва частично да се уважи
главният иск, а именно за сума от 560, 70 лева, представляваща главница по
Договор за кредит „Бяла карта“ №536320, сключен на 02.03.2018 г. между
„Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и ответника, вземането, по който е
прехвърлена на ищцовото дружество, като за останалата сума, до пълния
предявен размер се отхвърли, поради неоснователност. Следва да се
отхвърлят и исковете за заплащане на договорни и закъснителни лихви,
поради неоснователност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски, включително и разноските, извършени в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете, в общ
размер на 204, 04 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Н. Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я. – управители, сумата от 560, 70 лева
/петстотин и шестдесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща
главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №536320, сключен на 02.03.2018
г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и ответника, като
заемополучател, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на
ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.06.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, присъдена по ч.гр.д.
№1128/2020 г. по описа на ШРС, като отхвърля иска за главница в останалата
му част, до пълния предявен размер, поради неоснователност,
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я. – управители, срещу Д. Н. Ц., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, положителни установителни искове, с
правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. чл.240, ал.2 от
ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: 41, 14 лева /четиридесет
и един лева и четиринадесет стотинки/- договорна лихва за периода от
19.03.2018 г. /датата на първата трансакция по картата/ до 06.07.2018 г.
9
/датата на настъпване на предсрочната изискуемост/; 106, 22 лева /сто и шест
лева и двадесет и две стотинки/– мораторна лихва върху непогасената
главница от 07.07.2018 г. /датата, следваща деня на настъпване на
предсрочната изискуемост/ до 16.06.2020 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Н. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
И.Ц.К. и Я.Б.Я. – управители, сумата от 204, 04 лева /двеста и четири лева и
четири стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10