№ 41171
гр. София, 16.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110121646 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор.
Обективираното в писмения отговор възражения за частична недопустимост е
неоснователно. Предявения осъдителен иск е за сума, за която заявлението по чл.410 ГПК е
отхвърлено.
Към исковата молба са представени документи, които са относими, допустими и
необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Повод за образуване на настоящото производство е издадената заповед по ч.гр.д. №
58819/2022 г. по описа на СРС, поради което същото следва да бъде приложено за
послужване.
По отношение на сумата, за която не е предявен установителен иск, издадената
заповед следва да бъде обезсилена.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника за недопустимост на предявения осъдителен
иск.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в
същата, като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д. № 58819/2022г. по описа на СРС, 43 състав към
настоящото дело за послужване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 31.01.2024 г. от 09:50 часа, за която дата
1
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от отговора от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба от „***” ЕООД срещу *** за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 58819/2022 г. по описа на СРС. Предявен е и
осъдителен иск за сума, за която заявлението е отхвърлено.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 124408/04.05.2023 г. ищецът твърди, че на
28.07.2021 г. между него и ответницата, бил сключен договор за потребителски кредит №
40005151574, по силата който предоставил на последната кредит в размер на 1 000 лева, за
срок от 18 месеца, при размер на вноската – 75,29 лева, ГПР – 48,90 %, ГЛП – 41,00 %,
лихвен процент на ден – 0,11 %, при което общо задължение по кредита възлизало на сумата
от 1355,33 лева. Поддържа, че ответникът избрал и закупил и допълнителен пакет от услуги
„Фаст“ – на стойност 300,00 лева, с размер на вноска от 16,67 лева. Сочи, че така общото
задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на сумата от 1655,33 лева,
а общия размер на вноската – 91,96 лева. Между страните било уговорено и договорно
възнаграждение, което ищецът претендира за периода от падежа на първата неизплатена
вноска – 01.09.2021 г. до датата на предсрочна изискуемост на кредита – 05.09.2022 г.
Поддържа, че за периода от изпадане на длъжника в забава – 02.09.2021 г. до обявяване на
кредита за предсрочно изискуем – 05.09.2022 г., дължи и лихва за забава в размер на 191,77
лева. Ищецът твърди, че ответникът не е погасил нито една от погасителните вноски,
поради което на последния било изпратено уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането, получено лично от длъжника. Поради неизпълнение на
задълженията по процесния договор, ищецът подал заявление по чл.410 ГПК, но поради
оспорване на издадената заповед и частично отхвърляне на част от заявлението, ищецът
обуславя правния си интерес от предявените в настоящото производство искове. Моли съда
да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1000,00
лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
40005151574/28.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022 г. до
окончателното изплащане, сумата от 191,77 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 02.09.2021 г. до 05.09.2022 г., както и сумата от 321,15 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 01.09.2021 г. до 05.09.2022 г. Предявява осъдителен иск за
сумата от 300,00 лева, представляваща възнаграждение за закупена допълнителна услуга
„Фаст“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор, в който ответникът
изразява становище за недопустимост на предявения осъдителен иск и неоснователност на
установителните такива. Оспорва всички изложени от ищеца твърдения в исковата молба, с
изключение на твърдението за сключен между страните договор за потребителски кредит №
40005151574. Излагат се доводи, че съгласно ТР № 3 от 2017 г. на ОСГТК на ВКС, при
2
обявена предсрочна изискуемост на задължението, размерът на вземането на кредитора
следва да се определи в размер само на непогасения остатък от представената по договора
парична сума и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
Изразява се становище, че клаузата по отношение на услугата „Фаст“ е в противоречие с
чл.10а, ал.2 ЗПК, както и относно наличие на неравноправни клаузи в договора,
задължаващи потребителя да заплати необосновано високи неустойки или обезщетения при
неизпълнение, недобросъвестни и водещи до значително облагодетелстване на кредитора.
Оспорва се размера на претендираната законна лихва с доводи, че ГЛП не може да
надвишава петкратния размер на законната лихва, определена с ПМС. Предвид множеството
неравноправни клаузи в процесния договор, ответникът моли съда да го обяви за
недействителен, като приложи разпоредбата на чл.23 ЗПК. Възразява и срещу
претендираните от ищеца разноски като прекомерни.
Предявени са обективно съединени искове, както следва: установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл.
9 ЗПК, чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД и осъдителен иск с правно основание по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с 430 ТЗ, вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК.
УКАЗВА на ищеца, че по предявените установителни искове и осъдителен иск, в
негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите
факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „***“ ЕООД и
ответника е възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за
потребителски кредит, по силата на което за кредитополучателя е възникнало задължение за
връщане на заетата сума и за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги и договорно възнаграждение в посочените размери.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт
на погасяване на дълга.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ОБЯВЯВА на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че на 28.07.2021 г. страните са сключили договор за
потребителски кредит № 40005151574.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
3
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4