О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №260009
град Шумен, 21.08.2020 год.
Шуменски окръжен съд в закрито
заседание на двадесет и
първи август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова
2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от
младши съдия Стефанова в.ч.гр. дело № 240
по описа за 2020 година на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба, депозирана от С.Д.С. против определение № 107/18.02.2020 г. по гр. д. №
261/2019 г. на РС – Велики Преслав, с което е изменено, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение №
10/05.02.2020 г., постановено по гр. дело № 261 по описа за 2019 год. на РС –
Велики Преслав в частта за разноските, с което жалбоподателят е осъден на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК
да
заплати на С.Д.С. сумата от 400 лв., представляваща разноски за възнаграждение
за един адвокат, направени по прекратеното производство по делото по искове с
пр. осн. чл. 59, ал. 9 и чл. 149 от СК, предявени от С.С. срещу С.С..
Жалбоподателят, ищец в
първоинстанционното производство излага становище, че атакуваното определение е
неправилно. Сочи, че депозираната от ответницата молба по чл. 248 от ГПК е просрочена, поради
което същата се явява процесуално недопустима. Твърди, че е оттеглил исковите
си претенции с пр. осн. чл. 59, ал. 9 и чл. 149 от СК преди провеждане на първо
по делото заседание. Релевира, че ответницата не е поискала изрично да й бъдат
присъдени сторените разноски. В условие на евентуалност, прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното, моли съда да
отмени обжалваното определение като неправилно.
В срока по чл. 276 от ГПК не е постъпил
отговор от насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Съдът,
като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема следното:
Производството по гр. д. № 261/2019 г.
по описа на РС – Велики Преслав за 2019 год. е образувано по предявения от С.Д.С.,
като родител и законен представител на малолетния Д.С.С. против С.Д.С. иск с
правно основание чл. 59, ал. 9, чл. 143 и чл. 149 от СК. Посочил е, че с влязло
в сила решение упражняването на родителските права върху двете им деца от брака
– Д.и К.е предоставено на ответницата, но малолетният Д.желае да живее при
него. Изложил е, че притежава необходимите условия за отглеждане на детето и е
претендирал родителските права по отношение на Д.да бъдат предоставени на него
като местоживеенето на детето бъде определено при него. Поискал е от съда да
определи широк режим на лични контакти между детето Д.и майка му. Предявил е и претенции
с пр. осн. чл. 149 и чл. 143 от СК. Направил е доказателствени искания. Претендирал
е присъждане на разноски.
Първоинстанционният
съд е изпратил препис от исковата молба на ответницата за отговор. Постъпил е
такъв на 21.08.2019 г., чрез адв. Н.И.,***, където са направени редица
оспорвания, представени са писмени доказателства и са направени доказателствени
искания. Едновременно с отговора е предявена и насрещна искова претенция.
Направено е също така искане за присъждане на разноски и са представени
доказателства за сторените такива - пълномощни и договори за правна защита и
съдействие от 20.08.2019 г. № 0216151 и № 0216152, документ за платена държавна
такса в размер на 30 лева по насрещния иск и списък по чл. 80 от ГПК.
С молба вх. № 4575/09.12.2019 г.
ищецът е заявил, че си оттегля исковата претенция на осн. чл. 232 от ГПК. С определение № 629/09.12.2019
г. съдът е прекратил частично производството по гр. д. № 261/2019 г. по описа
на РС – Велики Преслав досежно първоначалната искова претенция, но не се е
произнесъл по въпроса за разноските. За постановеното определение съдът е
уведомил страните. Препис от определението е бил връчен на ответницата чрез
нейния процесуален представител на 13.12.2019 год. като изрично е указан
начинът и срокът, в който подлежи на атакуване.
Действително,
при прекратяване на делото ответникът на общо основание (чл. 78, ал. 4 от ГПК)
има право на разноски (Решение № 117/ 19.01.1961 год. по гр. д. № 8998/1960
год., І г.о.). Разпоредбата на чл. 248 от ГПК намира приложение и за
определението за прекратяване на делото. Когато съдът не се е произнесъл по
въпроса за разноските, както е в настоящия случай, страната има право да поиска
допълване на определението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Молбата, обаче, следва да бъде подадена в срока за обжалване на
прекратителното определение, който е едноседмичен от връчването му и в настоящия
казус е изтекъл на 20.12.2019 год. Едва на 06.02.2020 год. по пощата е
постъпила молба, входирана в съда под № 492/ 07.02.2020 год., с пр. осн. чл.
248 от ГПК с искане от процес. представител на ответницата за допълване на
постановеното по насрещната искова молба Решение № 10/ 05.02.2020 год. в частта
за разноските, сторени от ответницата по прекратеното производство. Така
депозирана молба е подадена извън срока за обжалване на прекратителното
определение. Срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е преклузивен, неспазването му е
пречка за разглеждане на молбата и същата
се явява процесуално недопустима (в този смисъл Определение № 519/ 27.10.2010
год. по гр. д. № 412/ 2010 год. на ВКС, ІІІ г.о.; Определение № 928/ 19.12.2014
год. по ч.т.д. № 3468/2014 год. на ВКС, І т.о.; Определение № 50/ 12.03.2018
год. по ч.гр.д. № 71/2018 год. на ВКС, І г.о.).
Предвид
гореизложеното, основателно се явява възражението на жалбоподателя, че молбата,
депозирана от процесуалния представител на ответницата, е просрочена, а
Определение № 107/18.02.2020 г. по гр. д. № 261/2019 г. на РС – Велики Преслав,
с което е изменено, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение №
10/05.02.2020 г., постановено по гр. дело № 261 по описа за 2019 год. на РС –
Велики Преслав в частта за разноските и с което на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК
жалбоподателят е осъден да заплати на С.Д.С. сумата от 400 лв. – разноски за
възнаграждение на един адвокат, следва да бъде обезсилено като постановено по
недопустима (просрочена) молба.
Така
мотивиран Шуменски окръжен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение № 107/18.02.2020
г. по гр. д. № 261/2019 г. на РС – Велики Преслав, с което е изменено, на осн. чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение №
10/05.02.2020 г., постановено по гр. дело № 261 по описа за 2019 год. на РС –
Велики Преслав в частта за разноските и С.Д.С. е осъден на осн. чл. 78, ал. 4
от ГПК да заплати на С.Д.С. сумата от 400 лв., представляваща разноски за
възнаграждение за един адвокат, направени по прекратеното производство по
делото по искове с пр. осн. чл. 59, ал. 9 и чл. 149 от СК, предявени от С.Д.С.
срещу С.Д.С..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
просрочена, Молба вх. № 492/07.02.2020 г. на С.Д.С., ЕГН: **********, с правно
основание чл. 248 от ГПК за допълване на Решение
№ 10/05.02.2020 год., постановено по гр. д. № 261/2019 г. по описа на РС –
Велики Преслав в частта за разноските по влязло в сила на 21.12.2019 год. Определение № 629/09.12.2019 год., с което
съдът е прекратил частично производството по гр. д. № 261/2019 г. досежно
първоначалната искова претенция на С.Д.С., ЕГН: ********** с пр. осн. чл. 59,
ал. 9 и чл. 149 от СК и за осъждане на последния да заплати на С.С. сумата от
400 лева, представляваща сторени по прекратеното производство по делото
разноски – възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК
Определението подлежи на обжалване
пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.