О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260252
28.08.2020 година град Бургас
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На двадесет и осми август година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска-И.
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
въззивно гражданско дело номер 348 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
По делото е
постановено решение № ІІІ-183/10.07.2020г. по
в.гр.д.№ 348/2020г. по описа на БОС. С него БОС е присъдил в
полза на П.Г.И., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, адв.Ст.К. направените
във въззивното производство разноски, като е съобразил изхода от спора, размера
на иска и въведеното от въззивника - ГД „Гранична Полиция“ при МВР, с адрес:
гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, представлявана от Директора - Светлан
Кичиков, чрез ю.к.Кр.И., служебен адрес: *** - възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК и изменението на НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
считано от 15.05.2020г.
В срока по
чл.248, ал.1 ГПК въззиваемият П.Г.И. е депозирал молба с вх.№ 11728/13.07.2020г. на БОС, за изменение на решението в
частта по разноските. Заявява, че въпреки приетото изменение на НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г…, считано от 15.05.2020г., договорът за правна защита и съдействие с
процесуалния му представител адв.Ст.К. е сключен на 10.03.2020г., т.е. преди изменението на цитираната
Наредба и необосновано съдът не е уважил въведеното от неговия процесуален
представител искане за присъждане на претендирания адвокатски хонорар изцяло. Моли
за определение в горния смисъл.
Съобразно
разпоредбата на чл.248, ал.2 ГПК молбата е връчена на ГД „Гранична Полиция“ при
МВР, с адрес: гр.София, бул.”Княгиня Мария Луиза” № 46, представлявана от
Директора - Светлан Кичиков, чрез ю.к.Кр.И. за отговор в 1-седмичен срок и е оспорена.
Представен е отговор срещу нея, въведено е възражение за липса на доказателства
за извършено плащане и дължимост на ДДС.
Съдът, след като
съобрази фактическата обстановка по делото и закона, приема следното:
Производството
по в.гр.д.№ 348/20г. БОС е образувано на 31.01.2020г.
по въззивна жалба вх.№ 367/06.01.2020г. на БРС от Главна дирекция „Гранична
полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46, представлявана от Директора - Светлан Кичиков, против решение №
3627/17.12.2019г. по гр.д. № 6360/2019г. на БРС. Срещу въззивната жалба е
подаден отговор вх.№ 4359/27.01.2020г. на БРС от П.И., чрез адв.Ст.К., по реда
на чл.263 ГПК с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират се разноски за въззивната инстанция, но към отговора не е приложен
нито договор за правна помощ и съдействие, нито доказателства за извършени
разноски. Делото е насрочено за 17.03.2020г., но при приложение на ЗМДВИП, е пренасрочено за 19.05.2020г. и впоследствие –
за 30.06.20г.
Преди датата на
съдебното заседание, с молба вх.№ 9287/15.06.2020г. на БОС повереникът на въззиваемия е изразил
становище по въззивната жалба, приложил е договор за правна помощ и съдействие
с договорено възнаграждение от 325лв. без ДДС и 390лв. с ДДС, както и списък на
разноските по чл.80 ГПК.
С решение № ІІІ-183/10.07.2020г.
по в.гр.д.№ 348/2020г. по описа на БОС е потвърдено решение № 3627/17.12.2019г.
по гр.д. № 6360/2019г. на БРС. С последното в полза на П.Г.И. е присъдена сума
в размер на 1775.80лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен
извънреден труд за посочения в диспозитива на акта период, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на исковата молба и съответните съдебно-деловодни
разноски.
Със същото
решение БОС е присъдил и разноски в полза на въззиваемия в размер на 295.86лв.
с ДДС, като е зачел въведеното от въззивника възражение по реда на чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на И. и изменението на Наредба № 1 от 9.07.2004г…, считано от 15.05.2020г. За
да приеме горния размер на разноски, съдът е взел предвид, че намаляването на
разноските на противната страна за адвокатско възнаграждение, е по възражение,
почиващо на процесуално-правна норма, преценявана към определянето на дължимите
разноски.
На следващо
място, но не по важност, съдът е отчел и факта, че приложеният договор за
правна помощ и съдействие съставлява частен документ, който не носи достоверна
дата. Съгласно разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК: „Частният документ има
достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа“.
За съда
достоверната дата е тази, на която документът е депозиран по делото, т.е.
15.06.2020г.
Що се отнася до
въведеното от процесуалния представител на ГД „ГП“ към МВР възражение относно
липсата на доказателства за основание за начисляване на ДДС върху адвокатското
възнаграждение, настоящият състав приема, че не е основателно. Според
задължителната практика на ВКС, материализирана в т. 1 от Тълкувателно решение
№ 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС, вписването
в договора за правна помощ, че възнаграждението е заплатено в брой, има
характер на разписка и е достатъчно за доказване на плащането на
възнаграждението. Липсата на представени с молбата по чл. 248 от ГПК доказателства
за регистрация по ЗДДС на упълномощения адвокат не е основание за отказ за
начисляване на ДДС върху дължимото по Наредба № 1/2004 г. адвокатско
възнаграждение, с оглед отразяването на това обстоятелство в публичен регистър,
съгласно чл. 80, ал. 1 от ДОПК, който е общодостъпен (определение №
91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. на ВКС, II т. о., определение №
660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. на ВКС, II т. о.).
При изложените факти, настоящият състав
приема, че искането за изменение на решението в частта по разноските не е
основателно.
С оглед изложеното молбата по реда на
чл.248 ГПК следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от
това БОС
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№
11728/13.07.2020г. на БОС от П.Г.И., ЕГН: **********,***, съдебен адрес:***,
адв.Ст.К., за изменение по реда на
чл.248 ГПК на решение № ІІІ-183/10.07.2020г.
по в.гр.д.№ 348/2020г. по описа на БОС в частта по разноските.
Определението подлежи
на обжалване в 1-седмичен срок от връчване на препис от него на страните пред БАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: