Решение по дело №3334/2015 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1039
Дата: 28 декември 2016 г. (в сила от 8 юни 2017 г.)
Съдия: Николинка Цветкова
Дело: 20155220103334
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № ........

                                                          гр. Пазарджик, 28.12.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                   

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

при секретаря И.П., като разгледа докладваното от съдия Цветкова гр. дело № 3334 по описа за 2015г., за да се произнесе, прие следното:

 

        

         Делото е образувано по искова молба на В.А.К., ЕГН **********, лично и като пълномощник на дъщеря й С.Т.К., ЕГН ********** *** против Т.Г.П. и Р.В.П.,***.Твърди се, че съгласно нот. акт № 183, том VII, нот. дело № 1215 от 22.10.2008г. ищците били собственици по наследство при равни квоти, заедно със С.Т.К. на следния недвижим имот: 1/16 ид. части от УПИ XXVIII-1045 в кв. 70 по плана на гр. Септември, целият с площ от 550 кв. м., при съседи: УПИ I – 1046, УПИ XXVII-1044, УПИ II-1022 и улица, ведно с 1/8 ид. част от първи етаж на построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда на площ целият от 81 кв. м.Ищците били също собственици на втория етаж от жилищната сграда, ведно с ½ ид. част от дворното място.Твърди се, че с нот. акт № 25, том III, нот. дело № 377 от 19.05.2009г. ответниците закупили следния недвижим имот: ½ ид.част  от УПИ XXVII-1045 в кв. 70 по плана на гр. Септември, целият с площ от 550 кв. м., ведно с целия първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв. м., ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото – мазе на площ от 40 кв. м. и ½ ид. част от тавана на сградата, при съседи на имота: УПИ I – 1046, УПИ II-1022, УПИ XXVII-1044 за уговорената в нотариалния акт сума.Никъде в нотариалния акт не било записано, че ответниците са закупили и вкопаното в земята санитарно помещение, което било единствената баня и тоалетна в сградата.Твърди се, че това помещение е било винаги общо за двата етажа, поради което нямало как да е изключителна собственост на ответниците.Последните сменили ключалката и ищците нямали достъп до единствените баня и тоалетна в сградата.Също така сложили в коридора на първия етаж преграда с врата, която пречела на ищцата да преминава през общите им части и не можела да стигне до тоалетната.Освен това изкъртили и подменили без тяхно съгласие цялото оборудване в помещението, включващо материали и труд, както следва: разбили плочки по пода и стените на стойност 110 лева; изхвърлили седало за тоалетна на стойност 60 лева; изкъртили отлята циментова мивка, замазана с плочки на стойност 100 лева; изкъртили метални ВиК тръби към втори етаж и кранове към тях  - 5 броя на стойност 50 лева; демонтирали бойлер от 100 литра на стойност 150 лева; дървена врата на стойност 150 лева; свалили мазилка по сетните на стойност 80 лева и прехвърлили ВиК и ел. инсталации по друга партида, а не по тази на ищцата В.К. – на стойност 200 лева; демонтирали алуминиева дограма с прозорец с размери 50/52 см. на стойност 100 лева.Всички описани вреди били на стойност 1000 лева и били причинени от ответниците в санитарно помещение, находящо се в жилищната сграда в гр. Септември, ул. „Васил Левски“ № 1, което се намирало с 5 стъпала под първия жилищен етаж.Преди придобиване на собствеността от ответниците, помещението се ползвало от В.К. и С.Т.К..Всички подобрения в санитарното помещение били направени от В.К. с помощта на нает от нея майстор – Ц.Б. през периода 1981г. до 2007г., както следва: плочките по пода и стените били поставени 2006г.; седалото за тоалетна – 1981г.; през 1993г. била отлята циментовата мивка и замазана с плочки; през 1981г. били поставени металните ВиК тръби към втория етаж и кранове към тях – 5 бр.; бойлера от 100 литра бил поставен 2006г.; през същата година била поставена и дървената врата и направена мазилката по стените; ВиК и ел. инсталациите били направени 1993г.; алуминиевата дограма с прозорец с размери 50/52 см. били поставени през 2007г.Помещението било с площ от около 5 кв. м., предназначено за баня и тоалетна.Искането към съда е да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищците сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на извършен от тях ремонт без съгласие на ищците на санитарно помещение, находящо се в жилищната сграда в гр. Септември, ул. „Васил Левски“ № 1.

         В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по делото.

         В съдебно заседание по реда на чл. 143 от ГПК ищцата В.К. поддържа иска.Уточнява, че преди ответниците да закупят първия етаж, това санитарно помещение било обща част в сградата, която те са ползвали.Тогава живеели и на първия и на втория етаж.Твърди, че в момента ответниците са завладели и ползвали това санитарно помещение.Твърди, че същото било част от втория етаж на сградата.Дъщеря й била собственик на 1/3 ид. част от имота по наследство от 1995г.Тя така получила имота, заедно с помещението, което било ремонтирано, а ответниците закупили имота по изпълнително дело, също заедно с направените подобрения в санитарното помещение.

         В съдебно заседание се явява ответника Т.П..Същият оспорва иска като твърди, че санитарното помещение се пада на входа на неговата врата на първия етаж.Когато закупил имота старите собственици му казали, че банята е негова, затова заградил, а ищцата си имала достъп до втория етаж.

         Ответницата Р.П. не се е явила по делото, р. пр.

         Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна следното:

         С приложения по делото нот. акт за дарение на недвижим имот № 36, том XX, нот. дело 6219 от 16.06.1975г. С. А.К. дарява на сина си Т. С.К. следния свой собствен недвижим имот: II етаж от двуетажна жилищна сграда, построена върху 81 кв. м., заедно и 1/ 2 ид. част от урегулиран парцел XII-2144 в кв. 46 по регулационния план на гр. Септември, целия състоящ се от 550  кв. м., в който е построена жилищната сграда при описаните съседи.

         Към исковата молба е приложено като писмено доказателство удостоверение за наследници от 09.05.2007г. на Н.Х.. К., б. ж. на с. Славовица, починала на 19.08.2006г. съгласно акт за смърт № 0050 от 20.08.2006г.Наследници по закон съгласно приложеното удостоверение са: И. С.К. – син и внуци от починалия й син Т. С.К.: С.Т.К., ЕГН ********** и С.Т.К., ЕГН **********.

         Приложен е като писмено доказателство по делото заверен препис от решение от 10.06.2005г., постановено по гр. д. № 2009/1996г. по описа на ПРС, с което по молбите на В.А.К., С.Т.К. и С.Т.К., тримата от гр. Септември, ул. „Васил Левски“ № 1, И. С.К. със същия адрес и Пенка Т.К., Т. А.К. и Н.А. К.,***, е обезсилено по право решение на Пазарджишкия районен съд, постановено по гр. д. № 2009/1996г. на 22.04.2002г., с което в дял на съделителката Н.Х.. К. е възложен следния недвижим имот: ½ ид. част от дворно място в гр. Септември, Област Пазарджик, представляващо урегулиран поземлен имот, а именно: парцел XXVIII-1045 в кв. 70 с обща площ от 550 кв. м., ведно с първия жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда на 81 кв. м. на стойност 8270 лв. и е постановено да се изнесе на публична продан гореописания имот.След приключване на проданта получената цена да се разпредели между съделителите по равно съобразно размера на квотите им.Със същото решение е отхвърлено като неоснователно искането за обезсилване на решението в частта, с която в дял на съделителката е поставена полумасивна постройка – лятна кухня и склад към нея с обща площ 41 кв. м. на стойност 410 лв.Отхвърлени са като неоснователни молбите на И. С.К. и Пенка Т.К., Т. А.К. и Н.А. К. за обезсилване на решението на съда в частта, с която в общ дял на съделителите В.А.К., С.Т.К. и С.Т.К., е поставен следния недвижим имот: масивна сграда с три гаража на 47 кв. м., преустроена в кафене, стая, антре и тоалетна, построена в дворно място в гр. Септември, Област Пазарджик, представляващо урегулиран поземлен имот, а именно парцел XXVIII-1045 в кв. 70 с обща площ от 550 кв. м. на стойност 646 лв.

        Въз основа на посоченото решение е издаден изпълнителен лист от 13.02.2007г.

        Видно е от приложения препис от постановление на ДСИ от 25.09.2008г., че недвижимия имот: ½ ид. част от дворно място в гр. Септември, Област Пазарджик, представляващ УПИ, парцел XXVIII – 1045 в кв. 70 с площ от 550 кв. м., ведно с първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв. м. по плана на гр. Септември е възложен на И. С.К., Пенка Т.К., Н.А. К. и Т. А.К..

        С нот. акт № 183, том VII, нот. дело № 1215 от 22.10.2008г. са признати В.А.К., С.Т.К. и С.Т.К. за собственици по наследство при равни квоти – 1/3 ид. ч. за всеки от тях по отношение на следния недвижим имот: 1/16 ид. ч. от УПИ XXVIII-1045 в кв. 70 по плана на гр. Септември, Област Пазарджик, целият с площ от 550 кв. м. при описаните съседи, ведно с 1/8 ид. ч.  от първи етаж на построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда на площ целият от 81 кв. м.

        С нот. акт № 25, том III, нот. дело № 377 от 19.05.2009г. И. С.К., Пенка Т.К., Н.А. К., Т. А.К., лично и като пълномощник на М.Д. К. са продали на Т.Г.П. и Р.В.П., следния недвижим имот: ½ ид. част от УПИ XXVIII-1045 в кв. 70 по плана на гр. Септември, целият с площ от 550 кв. м., ведно с целия първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 81 кв. м., ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – мазе на площ от 40 кв. м. и ½ ид . част от тавана на сградата, при съседи на имота: УПИ I-1046, УПИ II-1022, УПИ XXVII-1044 за сумата от 8700 лв.

        При извършената служебна справка съдът констатира, че с решение № 663 от 04.08.2015г., постановено по гр. д. № 3128 по описа за 2014г. на Пазарджишкия районен съд, потвърдено с решение от 08.12.2015г. по гр. д. № 881/2015г. по описа на ПОС, е отхвърлен предявения иск от В.А.К. срещу И. С.К., Пенка Т.К., Т. А.К., Н.А. К., М.Д. К., Р.В.П. и Т.Г.П. с правно основание чл. 496, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 490, ал. 2 във вр. с чл. 490, ал. 1 от ГПК за обявяване за недействителна на публичната продан, извършена с постановление за възлагане на недвижим имот от 25.09.2008г. на ДСИ при РС Пазарджик по изп. дело № 2101/2007г. по описа на СИС при РС Пазарджик, с което на И. С.К., Пенка Т.К., Н.А. К. и Т. А.К. е възложен следния недвижим имот: ½ ид. част от дворно място в гр. Септември, Област Пазарджик, представляващ УПИ XXVIII-1045 в кв. 70 с площ от 550 кв. м., ведно с първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв. м.Със същото решение е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено, че В.К. е собственик та 1/3 ид. част от следния недвижим имот: 1/16 ид. част от УПИ XXVIII-1045 в кв. 70 по плана на гр. Септември, целият с площ от 550 кв. м. при описаните съседи, ведно с 1/8 ид ч. от първия жилищен етаж от построената в имота масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв. м., ведно с припадащите се ид. части на сградата и правото на строеж и за осъждане на ответниците Пашови да и предадат владението върху този имот.

          В приложените към исковата молба скица № 14 от 22.01.2015г., издадена от Община Септември и удостоверение вх. № 137/29.08.2014г., издадено от Община Септември е отразено, че Т.Г.П. и Р.В.П. са собственици на ½ ид. част от УПИ-то, състоящ се целия от 550 кв. м. , ведно с целия първи етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 81 кв. м., ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – мазе на площ 40 кв. м. и ½ ид. част от тавана на сградата, а С.Т.К., С.Т.К. и В.А.К. /н-ци на Т. С.К./ са собственици на останалата ½ ид. част от УПИ XXVIII-1045, ведно с втория етаж от същата жилищна сграда и на магазин за промишлени стоки със застроена площ 36 кв. м., построен в имота.

        Като свидетел по делото е разпитан Ц.Б., който сочи в показанията си, че е правил целия водопровод в процесната жилищна сграда и ел. инсталация до 2014г.В помещение на долния етаж правил баня и тоалетна, В и К инсталация и поставил бойлер.Тези дейности му били възложени от Т. К. и В.К..Други майстори слагали плочките.Той сложил порцеланова мивка.Имало и малка дървена врата, през която се влизало в банята и едно малко дървено прозорче.Това било правено през периода 2001-2002г. и през 2006г.

       По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което стойността на извършените подобрения от ищцата и премахнати при ремонтни дейности от ответника, на санитарно помещение, са на обща стойност 782, 48 лв., подробно описани по видове и стойности в заключението.Посредством седем броя стъпала се достигало от ниво двор до ниво мазе с площ от 40 кв. м. и светла височина 2, 10 м., състоящо се от едно помещение с под – циментова замазка, стени – тухлени, неизмазани и каратаван.

         В съдебното заседание вещото лице изяснява, че процесното помещение представлява баня и тоалетна и е на ниво няколко стъпала под първия етаж.Мазето от 40 кв. м. било отделно помещение.В момента от процесното санитарно помещение бил зазидан достъпа до избата, за която се слиза 5-6 стъпала надолу.Достъпа до избата в момента бил отвън, от двора.

         При така установеното от фактическа страна по делото, съдът прави следните изводи:

         Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

         Претенцията на ищците е за обезщетяване на имуществени вреди, причинени им в резултат на премахване на извършени подобрения в санитарно помещение, представляващо обща част в процесната жилищна сграда по предназначение.

         Съгласно чл. 38 от ЗС при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общо на всички собственици е и жилището на портиера и всичко друго, което по предназначение служи за общо ползване.С оглед данни по настоящето дело съдът намира, че процесното помещение действително представлява обща част по предназначение, тъй като това е единственото санитарно помещение в жилищната сграда и при изграждането й е било предназначено да обслужва и двата жилищни етажа.Установи се от показанията на разпитания по делото свидетел, които кредитира като логични и кореспондиращи със заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, че помещението е било оборудвано от ищците през периода 2001 – 2006г. като санитарно и е ползвано по предназначение като такова.Вложените материали и труд за направата на подобренията съгласно заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено, са на обща стойност 782, 48 лева.Така извършените подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на всички съсобственици съобразно частта, която всеки от тях има в съсобствеността.Поради това подобрителят може да иска от другите съсобственици само сумата, която се припада на техните дялове.За сумата, която се следва на неговия дял, той не може да претендира, тъй като е налице сливане на качеството кредитор и длъжник.

          Безспорно се установи по делото, а и не е спорно, че ответниците са придобили посредством възмездна сделка първия етаж от процесната жилищна сграда, както и чрез след закупуването му през 2009г. са лишили ищците от ползването на процесното санитарно помещение и са разрушили направените от тях подобрения в него.С оглед на това съдът намира, че ответниците дължат възстановяване на щетите на ищците, причинени в резултат от противоправното им поведение до размера на деля им от общите части на жилищната сграда.

          В настоящето производство съдът съобрази също, че при предявяването на иск за облигационно вземане, свързано със съсобствеността, от значение за редовността на исковата молба е дали съсобствениците претендират общо обезщетение, въвеждайки твърдение, че са съсобственици на цялата вещ или общо на идеална част от нея.В тази случай посочването на отделните права на всеки от тях, не е условие за редовност на исковата молба.Решението ще формира сила на присъдено нещо в отношенията между ищците и ответниците за цялото вземане, а вътрешните отношения между ищците са извън предмета на делото.С оглед на това съдът намира, че дължимото обезщетение на ищците следва да се присъди в размера, съответстващ на общия им дял от общите части на жилищната сграда – за ½ ид. част в размер на 391, 24 лева.До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до претендирания размер от 1000 лева искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

          Воден от горното Пазарджишкият районен съд

 

                                            Р          Е          Ш          И : 

 

           ОСЪЖДА Т.Г.П. и Р.В.П.,*** да заплатят на В.А.К., ЕГН **********, лично и като пълномощник на дъщеря й С.Т.К., ЕГН ********** *** сумата от 391, 24 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждане в съсобствен имот, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 391, 24 лева до претендирания размер от 1000 лева, като неоснователен.

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                            

                                                                     

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: