Р Е Ш
Е Н И Е
№ 106
гр.П., 02.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 97 по
описа за 2020 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „П. С. Д. Т.“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.П., представлявано
от управителя Г. С. Д., против НП № 38-0000389/13.03. 2020 г. на Началник
РД”АА” гр.Р., с което и на осн. чл.105,ал.1
от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на ЮЛ е наложена имуществена
санкция в размер на 200 лв. /двеста лева/ за това, че „на 18.02.2020 г., около 07.45 ч., в гр.П., на ул.“***“, срещу блок
№ *, като превозвач, е допуснал водачът И. С. да извърши специализиран превоз на пътници с пътен лист ВЕ № 53863 от
18.02.2020 г. с автобус „Форд Транзит“ с рег.№ СВ **** РМ от категория М2,
собственост на „Мото-Пфое Лизинг“ЕООД, като се
констатира, че превозвачът е допуснал горецитирания автомобил да извърши
превоза без автомобила да има издадено валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност, видно от направената справка в
информационната система на ИА“АА“ - нарушение по чл.62б,ал.1,т.1 от Наредба №
33/03.11.199 г. на МТ.
В подробно
мотивираната жалбата се оспорва извършеното нарушение, като се навеждат доводи за допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон водещи до опорочаване
на цялото производство по реализиране на административно- наказателната
отговорност на превозвача. В с.з. жалбоподателят редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по
жалбата – РД“АА“ Р., редовно уведомен, не изпраща представител в с.з., не взема
становище по жалбата.
Районна прокуратура
Т., ТО П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в
с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбоподателят „П. С. Д. Т.“ЕООД бил
превозвач по смисъла на ЗАвПр и Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ. Едно от
използваните в дейността му превозни средства бил автобус „Форд Транзит“ с
рег.№ СВ **** РМ от категория М2, собственост на „Мото-Пфое
Лизинг“ЕООД /справка л.11/. Съгласно пътен лист серия ВЕ № 53863 /л.10/, на
18.02.2020 г. с този автобус водачът И. С. предприел извършване на превоз по
посочен маршрут, когато около 07.45 ч.,
в гр.П., на ул.“***“, срещу блок № *, бил спрян за проверка от служители на
РД“АА“ Р. – И.С.И. и И.Д.И.. След установяване самоличността на водача и
проверка на документите на превозното средство, както и след извършена проверка
в информационната система на ИА“АА“ било констатирано, че превозът е осъществен
без посоченият автобус да има издадено удостоверение за периодичен преглед за
проверка на техническата му изправност. По-късно същият ден в офиса на
превозвача бил съставен АУАН /приложен л.9/, с който и на осн.чл.36,ал.1 от ЗАНН било поставено началото на АНО против превозвача „П. С. Д. Т.“ЕООД за
извършено нарушение по чл.62б,ал.1,т.1 от Наредба № 33/3.11.1999 г. на МТ. Нарушителят
чрез своя управител Г. Д. се запознал с констатациите по акта и го подписал с
отбелязване, че има възражения,като в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 ЗАНН подал
допълнително мотивирано писмено възражение /приложено л.12/, в което посочил,
че описаните в него обстоятелства не отговарят на истината, като приложил и
дневник за извършените предпътни технически прегледи за всички ползвани в
неговата дейност него автобуси, в т.ч. и такъв с рег.№ СВ **** РМ
удостоверяваща дата на проверка 17.02.2020 г. и излизане от гаража на
18.02.2020 г. в 06.45 ч. След анализ
на събраните по преписката материали, на 13.03.2020 г. Директорът на РД“АА“
издал атакуваното в настоящия процес НП № 38-0000389 /приложено л.16/, връчено
лично на 21.04.2020 г.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на показанията на св.И.С.И. /присъствал
както установяване на обстоятелствата във връзка с констатираното нарушение,
така при съставяне и връчване на акта/, както от приложените и приобщени по делото
по реда на чл.283 НПК писмени доказателства. Така установената фактическа
обстановка не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи,
като се твърди, че въз основа на нея наказващият орган е ангажирал неправилно
отговорността на жалбоподателя, поради което съдът прие, че делото е изяснено и
без изслушване на неявилия се в с.з. по
уважителни причини актосъставител И. Д. И. и го
заличи от списъка за призоваване.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че при
реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното
нарушение е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на правото на защита
на жалбоподателя което, макар и непосочено в жалбата, е основание за отмяна на
НП, поради следното:
Съгласно
приложената санкционна разпоредба на чл.105,ал.1 ЗАвПр се наказват с глоба или
имуществена санкция във фиксиран размер от 200 лв. нарушенията по този закон и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, за които не е
предвидено друго наказание. Вмененото
като извършено от жалбоподателя ЮЛ нарушение посочена правна квалификация по
чл.62б,ал.1,т.1 от Наредба № 33/03.11.199 г. на МТ по никакъв начин не
обосновава налагане на имуществена санкция по реда на чл.105,ал.1
от ЗАвПр, тай като както вече се посочи тя е ще е приложима само за такива нарушения, за извършването на които не е предвидено
друго наказание. Случаят обаче не е такъв, тъй като разпоредбата на чл.96,
ал.5,т.1,б.“в“ от ЗАвПр е предвидена фиксирана глоба, респ. имуществена санкция
в размер на 1000 лв. за това /ФЛ или ЮЛ/, което допусне или разпореди
извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка или на товари с
превозно средство, на което не е извършен предпътен технически преглед.
Начинът на извършване на предпътни технически прегледи действително е
регламентиран в Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, но за неизпълнение на
процедурата се следва санкция определяема по чл.96,ал.5,т.1,б.“в“ от ЗАвПр, а не
по чл.105,ал.1 от с. з., т.е. налице е несъответствие между констатираното
нарушение и приложената имуществена санкция. Ноторно известно е, че съдебният контрол е за законосъобразност на НП и
при него е недопустимо да се отстраняват допуснатите нарушения или да се
излагат доводи, с които се тълкува, допълва или поправя волята на наказващия
орган. Ето защо липсва възможност за пръв път в това въззивно по своя характер
съдебно производство да се приложат законовите разпоредби, които са нарушени и
въз основа на които следва да се ангажира отговорността на нарушителя или пък
да се направят нови фактически констатации. В случая предвид значително по-тежката
наказуемост по чл.96,ал.5,т.1,б.“в“ от ЗАвПр не е възможно изменение на НП, тъй
като съгласно чл.84 от ЗАНН и по аргумент за противното от чл.337,ал.1,т.2 от НПК съдът може да приложи закон само за същото, еднакво или по-леко наказуемо
наказание, но не и да приложи по-тежка санкция, какъвто се явява настоящия
случай, тъй като това би довело до ограничаване правото на защита /в
т.см. виж и р.№ 164/30.12.2019 г. по кнахд № 151/2019 г. на ТАС/. Ето защо издаденото НП се явява изцяло
незаконосъобразно и следва да бъде отменено на това самостоятелно основание.
Независимо от посоченото по-горе, за процесуална пълнота на
изложението съдът намира, че извършването на вмененото нарушение не е доказано
и по необходимия за това убедителен начин. Основен и задължителен елемент от
всеки АУАН, респ. всяко НП е „описание на
нарушението … обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават” [чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН],
като така посоченото се намира в пряка връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
даваща легална дефиниция на понятието за административно нарушение. Визираните от съда разпоредби са императивни
по своя характер и са насочени към установяване на обективната действителност и
участието на лицето, което се твърди, че е извършило вмененото му нарушение. От
установената в хода на съдебното дирене
фактическа обстановка съдът приема за недоказано по надлежен и
безпротиворечив начин, че жалбоподателят е извършил умишлено посоченото в АУАН
и НП нарушение. Съгласно чл.62б,ал.1,т.1
от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, лицето по чл.2,ал.1 /разпоредба,
предвиждаща, че обществен превоз
на пътници
и товари
на територията
на Република
България може да се извършва от физически и
юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лиценз и други документи, които се изискват от закона и
тази наредба/ извършва специализиране
превози на пътници само с превозни средства, на които е извършен предпътен
преглед за проверка на техническа изправност, и за които има издадено валидно
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. От
приобщената по делото доказателствена съвкупност е видно, че жалбоподателя е
изпълнил изцяло своите задължения, като на 17.02.2020 г. на МПС с рег.№ СВ 0140
РМ е бил извършен предпътен технически
преглед преди излизането му от гараж на 18.02.2020 г. в 06.45 ч. и преди
започване на превоз по пътен лист серия ВЕ № 53863, както и че същото МП
притежава удостоверение за периодичен преглед за техническа изправност
/приложена л.14/ - документи, които не са обсъдени от АНО въпреки, че са му
били известни предвид наведените в писменото
възражение по акта доводи на жалбоподателя. Ето защо, съдът прие, че Директорът на РД“АА“ Р. не се е съобразил и
със задълженията си по закон вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН
детайлно да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Ако
бе извършил такава допълнителна проверка, той очевидно би стигнал до съвсем
други правни изводи за недоказаност на вината на посоченото като нарушител ЮЛ
превозвач „П. С. Д. Т.“ЕООД. С оглед на изложеното и установената по делото
безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна
страна жалбоподателят не е извършил административното нарушение, за
извършването на което е бил санкциониран, поради което и издаденото НП следва
да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и на това правно основание.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА НП № 38-0000389/13.03.2020 г. на Директора на
РД“АА” гр.Р., с което и на основание чл.105,ал.1 от ЗАвПр, на ЮЛ –
превозвач „П. С. Д. Т.“ЕООД ЕИК:*****,
със седалище и адрес на управление гр.П., бул. „Б.“№***, представлявано от
управителя Г. С. Д., за нарушение по чл.62б,ал.1,т.1
от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. /двеста лева/, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: