№ 2013
гр. София , 15.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Частно
гражданско дело № 20211110139314 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на СИТИ КЕШ ООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ИВ. СТ. Д..
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница,
и договорна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но
съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата в размер
на 119,90 лв. – неустойка за забава, сумата в размер на 578,55 лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение и за сумата 100 лв. - разходи за
събиране на вземането поради забава.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи
условия към него, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание
и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3 – при
констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност
за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане. Тази
проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът
констатира, че тази клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод
1
за нейната евентуална неравноправност.
Процесният договор за паричен заем е сключен на 09.09.2019 г., като
породените от него отношения се регулират от специалните правила на ЗПК.
Съдът приема, че искането за неустойка се основава на неравноправна клауза,
за което съществува обосновано предположение, тъй като при забавено
изпълнение кредиторът има само право на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, на основание чл. 33 от ЗПК. Видно от изложеното в
заявлението последната се начислява автоматично и еднократно при забава на
длъжника за заплащане на погасителна вноска и в размер на 10 % от остатъка
от дължимата сума по договора, като е в прекомерен размер с оглед на
вредите от неизпълнението, които обезпечава. В действителност,
единствените вреди за кредитора възникват от забавеното изпълнение на
паричното задължение, във връзка с което, наред с дължимата законна лихва
и разноски за извънсъдебно събиране на вземането, кредиторът е уредил за
себе си и допълнителна неустойка в размер на десет на сто от усвоената и
неизплатена част от кредита. Така посочената клауза противоречи на
императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна.
По отношение на претендираната неустойка за непредоставяне на
обезпечение:
В настоящия случай заявителят твърди, че в договора за кредит е предвидено
задължение за заемателя в тридневен срок от усвояване на сумата по договора
да предостави на заемодателя обезпечение, като за неизпълнението на това
задължение е уговорена неустойка, платима на части - заедно с всяка
погасителна вноска. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие
с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер, без обаче да се престира от негова
страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което
води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността
на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Несъмнено целта на регламентираната неустойка
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката
2
за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни
разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи
служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. Отделно от
казаното, уговорената компенсаторна неустойка е за неизпълнение на
задължение, различно от главното, като начинът, по който е уговорена, сочи,
че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер на половината от заетата
сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури
обезпечение, дори и когато той е изправна страна по отношение на основното
си задължение – да връща на падежа главницата ведно с възнаградителната
лихва.
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на такси и разходи за
извънсъдебно събиране на вземането при забава в плащането на
погасителните вноски също е неравноправна, тъй като преследва забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съществува обоснована вероятност, че тази клауза е
неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а и чл. 33 ЗПК.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува
значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не
могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.
С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 и
т. 3 ГПК за отхвърляне на подаденото заявление в частта, с която се
претендира неустойка за забава и разходи за събиране на вземането поради
забава.
Така мотивиран, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление от 05.07.2021 г. на СИТИ КЕШ ООД, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ИВ. СТ. Д., за сумата в размер
3
на 119,90 лв. – неустойка за забава, сумата в размер на 578,55 лв. неустойка
за неизпълнение на договорно задължение и за сумата 100 лв. - разходи за
събиране на вземането поради забава по договор за паричен заем от
09.09.2019 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4