РЕШЕНИЕ
№ 666
гр. Бургас, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело №
20232100100305 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Комисия за отнемане
на незаконно придобито имущество, правоприемник на Комисията за противодействие
на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес за призоваване
гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ №26А, ет.3 за отнемане в полза на Държавата на
незаконно придобито имущество от лицата М. И. И., ЕГН ********** и Е. М. И., ЕГН
**********– двамата с постоянен и настоящ адрес гр. ***, бул. *** № *, ет. *, ап. *, и
от „Авея 2016“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
бул.“Мария Луиза“ №49, ет.1, ап.6, представлявано от Иво Асенов Игнатов на стойност
273 485, 04 лв., а именно:
1. От М. И. И., на основание чл.151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл.
141 от ЗОНПИ, с цена на иска 44 564,96 лв..:
- сумата от 150 лв., получена от продажбата на 10 дружествени дяла от капитала на
„Клас билдинг“ ЕООД, ЕИК *********;
Сумата от 50 лв., получена от продажбата на 5 дружествени дяла от капитала на
„Авея груп“ООД, ЕИК *********;
Сумата от 22 585 лв., представляваща получен превод от трети лица по
разплащателна сметка в лева ************************ в ПроКредит Банк
/България/ЕАД;
Сумата от 10 000 лв., представляваща вноски на каса и АТМ по разплащателна
сметка в лева ***********************В „Банка ДСК“ ЕАД;
1
Сумата от 835,24 лв., представляваща погасителна вноска на каса от М. И. И. в
офис на „МИКРО КРЕДИТ“АД, по кредит в размер на 600 лв., отпуснат с
договор за заем CrediHome №1182-00015486 от 13.01.2017г.;
Сумата от 4853,72 лв., представляваща вноски на каса от М. И. И. в офис на
„МИКРО КРЕДИТ“ АД, по кредит в размер на 3 000 лв., отпуснат с договор за
заем CrediGo№5332-00007011 от 03.04.2017г.;
Сумата от 1500 лв., представляващи вноски на каса от М. И. И. в офис на
„МИКРО КРЕДИТ“ АД, по кредит в размер на 1500 лв., отпуснат с договор за
заем CrediGo№5332-00013459 от 06.03.2018г.;
Сумата от 3000 лв., представляваща вноски на каса от М. И. И. в офис на
„МИКРО КРЕДИТ“ АД, по кредит в размер на 3000 лв., отпуснат с договор за
заем CrediGo+№5332-00014206 от 04.04.2018г.;
Сумата от 1591лв., представляваща вноски на каса от М. И. И. в офис на
„МИКРО КРЕДИТ“ АД, по кредит в размер на 3300 лв., отпуснат с договор за
заем CrediGo+№5332-00014963 от 03.05.2018г.;
2. От Е. М. И., на основание чл. 142, ал. 2, т.4, във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ, с цена на
иска 20 лв.:
5 дружествени дяла от капитала на Авея Билд ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“ №7, ет.1, ап.6,
всеки един с номинал 2лв.
5 дружествени дяла от капитала на „Емили 84“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“ №7, ет.1, ап.6,
всеки един с номинал 2лв.
3. От Е. М. И., на основание чл.151 вр. чл. чл. 142, ал. 2, т.4, във вр. с чл. 141 от
ЗОНПИ, с цена на иска 82 550,08 лв :
Сумата от 16 284,15 лв., представляваща получени преводи и вноски от трети
лица в разплащателна сметка в лева **************00******** в „Банка ДСК“
ЕАД;
Сумата от 30 400 лв., представляваща вноски на каса/ АТМ в разплащателна
сметка в лева *********************** на „Първа инвестиционна банка“,
послужила за превод към трето лице за погасяване на предоставен заем;
Сумата от 15 468,92 лв., представляваща вноски на каса от Е. М. И., послужила за
погасителните вноски по паричен кредит PLUS-11859361 на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България;
Сумата от 13 236,38 лв., представляваща вноски на каса от Е. М. И., послужила за
погасителните вноски по паричен кредит PLUS-13789107 на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България;
Сумата от 3081 лв., представляваща вноски на каса от Е. М. И., послужила за
погасителните вноски по паричен кредит CARD- 12909238, дата на усвояване-
2
10.03.2016г.;
Сумата от 4079,63 лв., представляваща вноски на каса от Е. М. И., послужила за
погасителните вноски по потребителски кредит с договор №********* от
16.02.2018г. на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД.
4. От М. И. И. и Е. М. И., на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 2, във
връзка с чл. 141 от ЗОНПИ, с цена на иска 114 550лв.:
Сумата от 48 400 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на Апартамент №172, с идентификатор 48619.64.112.2.7. по
кадастралната карта и регистри на гр.Царево, одобрени със Заповед№РД-18-
56/24.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, изменени със Заповед №КД-
14-02-1953/09.11.2011г. на Началника на СГКК- Бургас, представляващ
самостоятелен обект, находящ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 48619.64.112, с предназначение на самостятелния обект: жилище-
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по нотариален акт и представена
схема от СГКК- Бургас от 46,19 кв.м., ведно с припадащите се 5, 34 кв.м.ид.ч. от
общите части на сградата , при съседни самостоятелни обекти съгласно схема
№15-379491-02.09.2013г. на СГКК- Бургас: на същия етаж- 48619.64.112.2.6., под
обекта-няма, над обекта- 48619.64.112.2.14, а по нотариален акт обектът е
индивидуализиран като апартамент №172, находящ се на първи жилищен етаж н
сграда „F“, състоящ се от дневна, спалня, санитарен възел/баня-тоалетна/,
кухненска част и тераса, със застроена площ от 46, 19 кв.м., при граници на
апартамента по архитектура: външен зид, коридор и стълбищна клетка,
апартамент №171 на първо етаж на сградата, отдолу- дворно място, отгоре-
апартамент №186 на втори етаж на сградата, ведно с прилежащите 1,663% ид.ч.
от общите на сградата, равняващи се на 5,34 кв.м.ид.ч. от общите части на
сградата, или с обща продажбена площ на апартамента 51,53 кв.м., заедно със
съответното за този апартамент право на строеж върху терена, както и всички
подобрения и приращения в продавания недвижим имот, находящ се в
гр.Царево, общ.Царево, обл.Бургас, в местността „Каргъна“;
Сумата от 7950 лв., представляваща 50% от пазарната стойност на лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Е270 ЦДИ“, рег. № А8900КТ, към датата
на отчуждаването му в размер на 15 900 лв;
Сумата от 10 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил, марка“Фолксваген“, модел “Поло 1.4.ТДИ“, рег.
№А1505МР;
Сумата от 48 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на товарен автомобил марка „МАН“, модел „ТГЛ“, рег.№А 7021НС
5. От „Авея 2016“ ЕООД, на основание чл.143, т.2 във връзка с чл.141 от
ЗПКОНПИ, с цена на иска 31 800 лв.:
3
Лек автомобил, марка “Ауди“, модел “А6“, рег. №А1734НК, с пазарна стойност
към настоящия момент 31 800 лв.
С молба от 24.11.2023г. ищецът е направил частичен отказ от иска и с
протоколно определение от 18.01.2024г. производството по делото е прекратено по
претенциите против М. И. И., ЕГН ********** и Е. М. И., ЕГН ********** за сумата
от общо 192 378, 84 лв., както следва:
1. против М. И. И., на основание чл.151 във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 141 от ЗОНПИ изцяло за 44564,96лв., включваща:
- Сумата от 150 лв., получена от продажбата на 10 дружествени дяла от капитала на
„Клас билдинг“ ЕООД, ЕИК *********;
Сумата от 50 лв., получена от продажбата на 5 дружествени дяла от капитала на
„Авея груп“ООД, ЕИК *********;
Сумата от 22 585 лв., представляваща получен превод от трети лица по
разплащателна сметка в лева ************************ в ПроКредит Банк
/България/ЕАД;
Сумата от 10 000 лв., представляваща вноски на каса и АТМ по разплащателна
сметка в лева ***********************В „Банка ДСК“ ЕАД;
Сумата от 835,24 лв., представляваща погасителна вноска на каса от М. И. И. в
офис на „МИКРО КРЕДИТ“АД, по кредит в размер на 600 лв., отпуснат с
договор за заем CrediHome №1182-00015486 от 13.01.2017г.;
Сумата от 4853,72 лв., представляваща вноски на каса от М. И. И. в офис на
„МИКРО КРЕДИТ“ АД, по кредит в размер на 3 000 лв., отпуснат с договор за
заем CrediGo№5332-00007011 от 03.04.2017г.;
Сумата от 1500 лв., представляващи вноски на каса от М. И. И. в офис на
„МИКРО КРЕДИТ“ АД, по кредит в размер на 1500 лв., отпуснат с договор за
заем CrediGo№5332-00013459 от 06.03.2018г.;
Сумата от 3000 лв., представляваща вноски на каса от М. И. И. в офис на
„МИКРО КРЕДИТ“ АД, по кредит в размер на 3000 лв., отпуснат с договор за
заем CrediGo+№5332-00014206 от 04.04.2018г.;
Сумата от 1591лв., представляваща вноски на каса от М. И. И. в офис на
„МИКРО КРЕДИТ“ АД, по кредит в размер на 3300 лв., отпуснат с договор за
заем CrediGo+№5332-00014963 от 03.05.2018г.;
2. против Е. М. И., на основание чл.151 вр. чл. чл. 142, ал. 2, т.4, във вр. с чл. 141 от
ЗОНПИ, с цена на иска 82 550,08 лв, до размера на 81 263,88 лв, включващ :
Сумата до 16 137,55 лв. или 146,60 лв. от претендираните 16 284,15 лв.,
представляваща получени преводи и вноски от трети лица в разплащателна
сметка в лева **************00******** в „Банка ДСК“ ЕАД;
Сумата до 29 260, 40 лв., или 1139,60лв. от претендираните 30 400 лв.,
4
представляващи вноски на каса/ АТМ в разплащателна сметка в лева
*********************** на „Първа инвестиционна банка“, послужила за
превод към трето лице за погасяване на предоставен заем;
Сумата от 15 468,92 лв., представляваща вноски на каса от Е. М. И., послужила за
погасителните вноски по паричен кредит PLUS-11859361 на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България;
Сумата от 13 236,38 лв., представляваща вноски на каса от Е. М. И., послужила за
погасителните вноски по паричен кредит PLUS-13789107 на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България;
Сумата от 3081 лв., представляваща вноски на каса от Е. М. И., послужила за
погасителните вноски по паричен кредит CARD- 12909238, дата на усвояване-
10.03.2016г.;
Сумата от 4079,63 лв., представляваща вноски на каса от Е. М. И., послужила за
погасителните вноски по потребителски кредит с договор №********* от
16.02.2018г. на „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД.
3. От М. И. И. и Е. М. И., на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 2, във
връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ, с цена на иска 114 550лв. до размера на 66 550лв.,
включващ:
Сумата от 48 400 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на Апартамент №172, с идентификатор 48619.64.112.2.7. по
кадастралната карта и регистри на гр.Царево, одобрени със Заповед№РД-18-
56/24.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК, изменени със Заповед №КД-
14-02-1953/09.11.2011г. на Началника на СГКК- Бургас, представляващ
самостоятелен обект, находящ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с
идентификатор 48619.64.112, с предназначение на самостятелния обект: жилище-
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по нотариален акт и представена
схема от СГКК- Бургас от 46,19 кв.м., ведно с припадащите се 5, 34 кв.м.ид.ч. от
общите части на сградата , при съседни самостоятелни обекти съгласно схема
№15-379491-02.09.2013г. на СГКК- Бургас: на същия етаж- 48619.64.112.2.6., под
обекта-няма, над обекта- 48619.64.112.2.14, а по нотариален акт обектът е
индивидуализиран като апартамент №172, находящ се на първи жилищен етаж н
сграда „F“, състоящ се от дневна, спалня, санитарен възел/баня-тоалетна/,
кухненска част и тераса, със застроена площ от 46, 19 кв.м., при граници на
апартамента по архитектура: външен зид, коридор и стълбищна клетка,
апартамент №171 на първо етаж на сградата, отдолу- дворно място, отгоре-
апартамент №186 на втори етаж на сградата, ведно с прилежащите 1,663% ид.ч.
от общите на сградата, равняващи се на 5,34 кв.м.ид.ч. от общите части на
сградата, или с обща продажбена площ на апартамента 51,53 кв.м., заедно със
съответното за този апартамент право на строеж върху терена, както и всички
5
подобрения и приращения в продавания недвижим имот, находящ се в
гр.Царево, общ.Царево, обл.Бургас, в местността „Каргъна“;
Сумата от 7950 лв., представляваща 50% от пазарната стойност на лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Е270 ЦДИ“, рег. № А8900КТ, към датата
на отчуждаването му в размер на 15 900 лв;
Сумата от 10 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил, марка“Фолксваген“, модел “Поло 1.4.ТДИ“, рег.
№А1505МР;
В резултат на направения отказ, висящи са останали претенциите:
1. против Е. М. И., на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 2, във
връзка с чл. 141 от ЗОНПИ за сумата от общо 1286, 20 лв., от които:
- 146, 60 лв., представляваща получени преводи и вноски от трети лица в
разплащателна сметка в лева **************00******** в „Банка ДСК“ ЕАД;
- 1139,60 лв., представляваща вноски на каса/ АТМ в разплащателна сметка в
лева *********************** на „Първа инвестиционна банка“, послужила за
превод към трето лице за погасяване на предоставен заем;
- както и за 5 дружествени дяла от капитала на „Авея Билд“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“ №7,
ет.1, ап.6, всеки един с номинал 2лв.;
5 дружествени дяла от капитала на „Емили 84“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“ №7, ет.1,
ап.6, всеки един с номинал 2лв.
2. Против М. И. И. и Е. М. И., на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2,
т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ за:
сумата от 48 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване-18.03.2022г. на товарен автомобил марка „МАН“, модел
„ТГЛ“, рег.№А 7021НС
3. против „Авея 2016“ ЕООД, на основание чл.143, т.2 във връзка с чл.141 от
ЗОНПИ, за отнемане на лек автомобил, марка “Ауди“, модел “А6“, рег.
№А1734НК, с пазарна стойност към датата на предявяване на иска-
10.02.2023г., в размер на 31 800 лв.
Производството е по реда на ЗОНПИ- чл.153 и сл., аналогичен на чл. 153 и сл.
ЗПКОНПИ (Загл. изм. – ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.)
Ищецът твърди, че с Решение №3066/19.10.2022г. на КПКОНПИ е образувано
производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
срещу ответника М. И. И., въз основа на постъпило уведомление от Окръжна
прокуратура- Бургас- вх.№УВКП-355/18.02.2021г. за образувано срещу него
6
досъдебно производство №206/2019г. по описа на ОСО при ОП-Бургас, пр.пр.
№576/2019г. по описа на Окръжна прокуратура- Бургас, като привлечен като обвиняем
за това, че : през периода 30.03.2017 г. до 14.12.2017 г. в гр. Бургас, пред ТД на НАП-
Бургас, при условията на продължавано престъпление, действайки като извършител - в
качеството си на пълномощник на Е. М. И. - управител на „Авея груп“ ЕООД ЕИК
*********, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери - сумата от 13 322,16 лв., от които 8 664,14 лв. дължим, но
недеклариран данък по ЗКПО и 4 658,02 лв., представляващи дължим, но
недеклариран данък добавена стойност по ЗДДС, като не издал данъчни фактури за
сумата от 27 948,13 лв. за извършени услуги на АИД 2012 ЕООД в законоустановения
срок от постъпването на плащането през 2016 г., осъществявал счетоводство в
нарушение на счетоводното законодателство - чрез неиздаване и неосчетоводяване на
данъчни фактури и потвърдил неистина в годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл.92
от ЗКПО с вх.№ 0200И0310268/30.3.2017 г. и в справка-декларация по ЗДДС и дневник
за продажбите с вх.№ 02002597727/14.12.2017 г., както следва: за годишен данъчен
период — 2016 г., декларирайки общо приходи по отчета за приходите и
разходите/отчета за доходите в размер на 31 047,86 лв., счетоводен финансов резултат
/загуба/ - минус 14 157,14 лв. и полагащ се корпоративен данък 0,00 лв., като е
следвало да декларира - общо приходи по отчета за приходите и разходите/отчета за
доходите в размер на 131 846,36 лв., счетоводен финансов резултат /печалба/- 86
641,36 лв. и полагащ се корпоративен данък 8 664,14 лв.; на 14.12.2017 г. в гр. Бургас,
действайки като извършител и в качеството си на пълномощник на едноличния
собственик на капитала на „Авея груп“ ЕООД *********, избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - сумата от 4 658,02 лв.,
представляващи дължим, но недеклариран данък добавена стойност, като не издал
данъчни фактури за сумата от 27 948,13 лв. за извършени услуги на АИД 2012 ЕООД в
законоустановения срок от постъпването на плащането, осъществявайки счетоводство
в нарушение на счетоводното законодателство - чрез неиздаване своевременно и
неосчетоводяване на данъчни фактури, и потвърдил неистина в справка-декларация по
ЗДДС и дневник за продажбите с вх. № 02002597727/14.12.2017 г. за данъчен период
месец ноември 2017 г., декларирайки данъчна основа в размер на 103 295,50 лв. и ДДС
за тях - 20 659,10 лв., с резултат ДДС за внасяне в бюджета 17 408,07 лв., като е
следвало да декларира данъчна основа в размер на 126 585,61 лв. и ДДС за тях - 25
317,13 лв., с резултат ДДС за внасяне в бюджета 22 066,30 лв.- престъпление по чл.
255, ал. 3 вр.ал. 1,т. 2 пр. 1,т. 3, пр. 1 и т. 5, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Посоченото престъпление попада в обхвата на чл.108, ал. 1, т. 18 от ЗОНПИ.
В хода на проверката, обхващаща периода 19.02.2011г.- 19.02.2021г., Комисията
е извършила множество справки и запитвания до редица органи, в резултат на които са
установени търговските дружества, в които лицето и *** му имат участие, размерите
7
на дружествените дялове, недвижимите имоти, движимите вещи и МПС, придобити и
отчуждени от М. И. през проверявания период, подадените годишни данъчни
декларации по ЗДДФЛ и отразените в тях доходи за проверявания период, размерите
на осигурителните вноски на ответника, изплатените суми съгласно справки по чл.57 и
чл.73 ЗДДФЛ, получени суми по банкови сметки- лични и на *** от трети лица,
задгранични пътувания на лицето и семейството му, платени публични задължения,
данни относно участия и управления в търговски дружества, данни за наличности и
операции по сметки, включително касови плащания на лицето и *** му в различни
кредитни институции.
Твърди се, че в хода на проверката, извършена за посочения по-горе период са
събрани достатъчно доказателства, даващи основание да се направи извод за
значително несъответствие над 150 000 лв. в имуществото на проверяваното лице, като
цената на иска е била в размер на 273 485.04 лв., но след направен отказ, е останала за
сумата от 81 106, 20лв. Наличието или не на значително несъответствие в
имуществото на ответниците е въпрос по съществото на спора, на който съдът дължи
отговор в настоящото производство.
Ответниците по исковете, на които съдът е изпратил преписи от исковата молба
и доказателствата, в законния срок са депозирали писмен отговор, с който оспорват
основателността и размера на претенциите и молят за отхвърлянето им.
По отношение на претендираните суми, посочени за отнемане от ответницата И.
се сочи, че не подлежат на отнемане, тъй като ищецът не е посочил основанието, на
което са постъпили, както средствата по сметката, така и защото внесените са й били
предоставени от *** на отвeтника И..
По отношение на автомобила, чиято пазарна стойност се иска да бъде отнет
сочат, че не е определена базата за определяне на тази цена и не е съобразено,че
автомобилът е придобит от Германия за сумата от 1190 евро или 2327 лв.
Ответниците възразяват срещу направения от ищеца Анализ за определяне на
значителното несъответствие по години за проверявания период, като твърдят, че той е
неправилен, тъй като по банковите им сметки през проверявания период имало
преведени над 1 000 000 лв.
Ответниците молят за отхвърляне на исковете срещу тях.
Претендират се и направените по делото разноски от двете страни.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази закона, установи следното:
По фактите :
Предявените искове са с правно основание чл.153, ал.1 ЗОНПИ.
8
За бъде основателен предявения пред съд мотивиран иск на Комисията и, за да
бъде отнето незаконно придобито имущество, за което няма установен законен
източник, следва да бъде установено кумулативното наличие на няколко
материалноправни предпоставки: привличане на проверяваното лице като обвиняем за
престъпление, изрично посочено в чл. 108, ал.1 от закона; в рамките на извършена
проверка на имуществото на това
лице да е установено значително несъответствие, което според легалната дефиниция на
§ 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ е „онзи размер на несъответствието между имуществото и
нетния доход, който надвишава 150 000лева за целия проверяван период“; на трето
място съгласно чл.141 от закона - наличие на незаконно придобито имущество, т.е.
имущество, за което, според чл.5, ал.1 ЗОНПИ, не е установен законен източник и
освен това, на четвърто място, да е налице достатъчно основателно предположение, че
имуществото е придобито през проверявания период, в резултат от престъпна дейност
или административни нарушения, които са осигурили доходи за ответника да го
придобие (дело С-234/2018 и С- 319/2019 СЕС).
Видно от изложеното в исковата молба и представените в тази връзка писмени
доказателства, проверките на имуществото на ответниците М. И. И., ЕГН **********
и Е. М. И., ЕГН ********** са започнали по повод уведомление от Окръжна
прокуратура Бургас с вх.№ УВКП-355/18.02.2021г., с което ОП- Бургас е уведомила
КОНПИ за
това, че М. И. И. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 255,
ал. 3 вр.ал. 1,т. 2 пр. 1,т. 3, пр. 1 и т. 5, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с изпълнително
деяние избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери,
попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗОНПИ. Образувано е било ДП №206/2019г.
по описа на БОП.
Следователно е налице законен повод за образуване на проверка. На горното
основание и след проучване на имущественото състояние на ответниците, Комисията е
приела наличие на обосновано предположение, че част от имуществото им е незаконно
придобито и е разпоредено извършване на
проверка за периода 19.02.2011г. – 19.02.2021г.
Ответниците са проверяваното лице, неговата *** и търговски дружества, за
които се твърди, че са собствени и/или контролирани от първия ответник. От
извършената в НБД“Население“ справка, ищецът е установил, че ответниците И. са
сключили граждански брак на **.**.20**г., поради което е включил в проверката и
имуществото на *** на М. И.- Е. И.. На основаниечл.145, ал.ЗОНПИ на проверка
подлежи и имуществото на търговците, контролирани по смисъла на § 1, т. 6,
б.“а“ от ДР на ЗОНПИ от ответниците. На това законово основание, Комисията е
9
извършила проверка и на дружествата, регистрирани в ТР и тези, чрез които е
осъществявал търговска дейност през периода на проверката. Преценено е и иск е
насочен против „Авея 2016“ ЕООД, вписано през 2016г., с едноличен собственик на
капитала Иво Игнатов- - *** на ответника и управители Иво Игнатов и Мартин
Игнатов, от което дружество се претендира пазарната стойност на лек автомобил
„Ауди А6“ към датата на предявяване на иска.
Периодът на проверката от 19.02.2011 г. до 19.02.2021 г. е удължен с Решение
№1611/23.02.2022г. до 19.08.2022г., което е допустимо на основание чл.112, ал.2
ЗОНПИ.
В исковата молба се твърди, че за целия проверяван период ответникът и *** му
са реализирали доходи, приходи и източници на финансиране общо в размер
на 194 359, 28 лв., в т.ч.:
- доходи по ГДД и осигурителен доход в размер на 52 262,28 лв;
- доходи, различни от доходи от трудови правоотношения и пенсии/чл.73 ЗДДФЛ/ в
размер на 14 642, 19 лв.
- помощи и обезщетения в размер на 10 665, 44 лв.;
- приходи от продажба на МПС в размер на 7 950 лв.;
- приходи от предоставени заеми ФЛ в размер на 31 400 лв.;
- приходи от усвоени средства по кредити в размер на 67 479, 26 лв.;
- установени приходи от банковата информация в размер на 610, 50 лв;
- приходи от начално салдо по банкови сметки в размер на 1474, 61 лв.
- приходи от предоставени заеми ЮЛ в размер на 7 875 лв.
За същия период Комисията е установила обичайни и извънредни разходи общо
в размер на 183 913, 02 лв., в т.ч.:
- за издръжка на семейство по данни на НСИ в размер на 117 957, 89 лв.;
- разходи за задграничен престой по данни на Евростат в размер на 17 590, 05 лв.;
- платени публично- правни задължения в размер на 11 261, 75 лв.;
- погасителни вноски по стокови кредити в размер на 12 286, 37 лв;
- разходи за плащания на стоки, закупени с кредит в размер на10 008,16 лв.
- банкови такси в размер на 5 352, 31 лв.;
- извънредни разходи в размер на 9 456, 49 лв.
Въз основа на съпоставката на приходи и разходи е установен в хода на
проверката нетен доход в размер на 10 446, 26 лв.
Според Комисията, за изследвания период проверяваното лице и ответниците са
10
придобили имущество /пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и
нематериални активи/ общо в размер на 357 076, 76 лв., в т.ч.:
- придобиване на дялове в търговски дружества в размер на 1 275 лв.;
- придобиване на МПС на обща стойност 186 225, 65 лв.;
- придобиване на недвижими имоти на обща стойност от 40 314 лв.;
- вноски на каса/ АТМ в размер на 10 007 лв.;
- погасителни вноски по кредити в размер на 47 638, 96 лв.;
- преводи към сметки на трети лица в размер на 30 400 лв.;
- преводи и вноски от сметка на трети лица в размер на 41 216, 15 лв.
Констатираното от ищеца несъответствие е в размер на 346 630, 50 лв.
За да разгледа поотделно исковете и да се произнесе по тяхната основателност
преди всичко съдът следва да установи въз основа на събраните по делото
доказателства наличието на предпоставките да възникне право на държавата за
отнемане на незаконно придобито имущество. Това изисква при условията на пълно
доказване установяване на няколко законоустановени обстоятелства.
На първо място следва ответникът да е бил привлечен като обвиняем за
престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ. Това обстоятелство
не се оспорва и се доказва по делото, което обосновава законност на извършената
проверка по силата на чл. 108, ал.4 от Закона.
На следващо място отнемането може да бъде извършено, в случай че
имуществото в края на проверявания период се е увеличило всравнение с това в
началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР ЗОНПИ
размер. Едва след установяване на такова превишение, както приема ВКС в множество
свои решения, подлежи на изследване въпросът, дали даден доход има законен
характер. Този въпрос е конкретен и съдът го преценява с оглед установените факти в
настоящото дело, като от значение е основанието за получаването на дохода.
От внимателния прочит на исковата молба е очевидно, че част от участващите в
изчисленията на Комисията позиции не могат по естеството си да бъдат взети предвид
по начина, предложен от Комисията. Този извод на съда се основава и на
констатациите на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза в
нейното основно и допълнителни заключения.
Спори се относно основанието в разходната част на анализа или в
имуществената да бъдат включени лизинговите вноски за лекия автомобил „ауди А6“,
рег.№1734 НК в общ размер от 82 400, 46 лв., както и по отношение на пазарната
стойност на товарен автомобил „МАН ТГЛ“, рег.№А 7021 НС в размер на 41 998лв.
във връзка с формирането на разходната част.
11
По основното заключение на СИЕ вещото лице е посочило, че разходите на
ответниците- физически лица през проверявания период възлизат на 526 657, 12 лв. В
първото допълнително заключение, по искане на ответната страна е поставена задача
да се изследват всички преводи и суми, постъпили по банковите сметки на М. И. и Е.
И., които да се отразят в приходната част. Съобразявайки всички получени от
ответниците- физически лица преводи от трети лица /които не са включени в
основното заключение, защото не са посочени от ищеца/, вещото лице е установило, че
техния размер е 837 446, 01 лв./след корекцията на техническата грешка за 2014г. на
стр./ Добавило е този размер към останалите приходи, които не са спорни и е
установило, че общите приходи на проверяваните физически лица за процесния
период са в размер от 1 032 706, 38 лв. Наред с това е извадил наличните по банковите
сметки към края на отчетния период суми- 146, 60 лв. по сметка
**************00******** в „Банка ДСК“ ЕАД и 1139, 60 лв. по сметка
*********************** на „Първа инвестиционна банка, тъй като са налични, в
имуществената част, което е в съответствие със закона- §1, т.4 ЗОНПИ
Ищцовата страна се противопостави на представеното в това допълнително
заключение, тъй като юридически лица превеждали на физическите лица- ответници
суми по фактури, избягвайки плащането на разходи за финансови операции, а те се
отнасяли към търговската дейност на ответниците. Дали е така или не, дали е правилно
счетоводното отразяване и основанието е без значение, тъй като тези суми не са
налични по сметките на ответниците, с изключение на посочените по-горе две суми по
две сметки. Ищецът счита, че ако се установи основанието, на което са превеждани по
лични сметки фирмени средства и съответно изтеглени на някакво основание, ще се
промени размерът, както на приходите, така и на разходите. Законът не позволява
подобни предположения да служат като основание на ищеца да включва или изключва
от установените вече в производството пред Комисията определени парични суми като
части от анализа. Комисията носи доказателствената тежест при условията на пълно
доказване, за което разполага с правомощията по глава III и глава XI от Закона да
установи обстоятелствата по чл. 114 ЗОНПИ, като представи доказателствата си.
Отсъствието на доказателства по делото за направени разходи не може да бъде
преодоляно чрез последващи предположения и въз основа на тях направени нови
искания за назначаване на експертизи, защото и експертите се произнасят въз основа
на конкретни доказателства. Тук следва да се отбележи също, че Комисията не е
направила твърдения, нито е представила доказателства за направени разходи за и от
юридическото лице- ответник. Освен това, във връзка с направените възражения за
тези суми от трети лица, постъпващи по лични сметки на ответниците, но разходвани
за нуждите на собствените и свързани дружества, следва да се посочи, че по
естеството си това са разходи на собственика за финансиране на дейности на
търговските му предприятия, които могат да бъдат заеми, предоставени средства,
12
допълнителни вноски и др. Подобни суми биха могли да се прибавят към разходите,
защото не представляват имущество. Но няма твърдения за размер и характер на тези
средства и за първи път въпрос по отношение на тях се повдига след първото
допълнително заключение на вещото лице.
Общо установените доходи и източници на финансиране за изследвания период
в размер на 1 032 706.38 лв., установени от вещото лице, намалени с доказаните по
делото разходи в размер на 526 657,12 лв. разкриват нетен доход от 506 049, 26 лв.
При изследване на придобитото в проверявания период имущество съдът
констатира, че необосновано с оглед законоустановения способ за индивидуализиране
на материалните активи, подлежащи на отнемане, е разбирането, поддържано в
икономическия анализ в исковата молба, че в имуществото следва да се включат
направени от ответниците разходи като вноските за погасяване на кредити в размер на
47 638, 96 лв., преводи от /41 216, 15лв/ и към/30 400лв./ сметки на трети лица в размер
на общо 71 616,15 лв. Паричните вноски по сметки на ответниците, макар и направени
през проверявания период, нямат характер на имущество, ако в края на изследвания
период не са налични по сметките на лицето в банка или в брой(намерени или иззети).
По критериите, които могат да бъдат извлечени от формулировката на
понятието в закона, парите са имущество единствено, ако са налични – посочени в
крайното салдо на сметките към началото на проверката или иззети като намерени, или
доброволно предадени с протокол за изземване, арг. от чл. 147 от Закона. Вноските,
направени от ответниците, така както са посочени в исковата молба и установени
конкретно от СИЕ по размер и година, не са налични в описания размер, както сама
Комисията признава.
Като обща стойност на придобитото имущество следва да се определи пазарната
стойност на придобитите имуществени права (собственост на недвижими имоти и
моторни превозни средства) и левовата равностойност на дружествените дялове.
При направените собствени изчисления, извършени на основата на данните от
експертните заключения (основно и допълнителни) и неоспорените части от
икономическия анализ по исковата молба, съдът достига до крайни изводи за
отсъствие на несъответствие, доколкото се доказва, че ответниците са имали
разполагаеми средства, надхвърлящи стойността по пазарни цени към датата на
придобиване на недвижимите имоти, леките автомобили и дружествените дялове, т.е.
разполагаемите средства за целия проверяван период (нетен доход) надхвърлят по
стойност оцененото по пазарни цени имущество, придобито в изследвания период.
Правни изводи:
За да възникне право на държавата за отнемане на незаконно придобито
имущество, се изисква при условията на пълно доказване установяване на няколко
материални предпоставки:
13
На първо място следва ответникът да е бил привлечен като обвиняем за
престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108, ал.4 от Закона, за което са
представени доказателства. В хода на инициираната от разследващия орган проверка
пред Комисията и в рамките на 10-годишния период на изследване са събрани
сведенията, изискуеми по чл. 114, ал.1 от закона. Въз основа на данните от тях
Комисията е изготвила своя икономически анализ и според достигнатия извод за
наличие на значително несъответствие е предявила исковете си.
С насочване на отделните искове по делото са конституирани като ответници
проверяваното лице, неговата ***, едно от дружествата, свързано с проверяваното
лице, чиито едноличен собственик на капитала е *** на ответника.
При изследване на доходите, приходите и източниците на финансиране,
възприетия от Комисията подход не се оспорва от ответниците в съществена степен.
Констатациите на вещото лице Д. Х. по основното и допълнителните заключения не
подкрепят твърдяното от Комисията относно приходите и доходите на проверяваното
лице в периода на проверката в пълна степен, като разликата се изразява в
констатирания от вещото лице, изследван конкретно размер на получените от трети
лица суми , които не са включени в приходната част на анализа. В него преводите от и
към сметки на трети лица са отнесени в частта „имущество“, вместо в приходи.
Вещото лице е установило, че по личните сметки на ответниците са постъпили от
трети физически и юридически лица общо 837 446, 01 лв. Към тях в раздел „приходи“
са добавени включените в тази част от анализа на Комисията доходи от трудови
отношения, фирми и обезщетения в размер на общо 79079,91 лв., приходи от продажба
на МПС 7950 лв, приходи от кредити 67 479, 30 лв., усвоени начални салда в размер на
1 476 лв., приходи от заеми в размер на 39 275 лв., за които страните не спорят. Т.е.
събрани са достатъчно данни за трудовите правоотношения, ГДД, получени
обезщетения и др. приходоизточници, които законосъобразно са приети от Комисията
като законни източници на финансиране. Така общите приходи на проверяваните
физически лица за процесния период са в размер 1 032 706, 38 лв.
По отношение на разходите, вещото лице е установило, че те са в размер на
526 657,12 лв. Тук следва да се посочи, че съдът не приема за правилен варианта, при
който лизинговите вноски за придобиването на лекия автомобил „Ауди А6“, рег.№ А
1734 НК в общ размер на 82 400, 46 лв. се изключват от разходната част и се включват
в имуществената, защото естеството на разхода е разпореждане с парични средства,
вследствие на което те напускат патримониума на проверяваното лице.
Нетния доход за проверявания период е в размер на 506 049, 26 лв.
За да бъде възможна законосъобразна преценка за несъответствие, законът
изисква по-нататък придобитото в проверявания период имущество да бъде оценено
по пазарни цени към датата на придобиване в случаите, когато доказателствата за
14
неговата цена са непротивопоставими на държавата, каквито са случаите на
нотариалното удостоверяване на съдържанието на сделките с недвижими имоти
относно цената.
За целите на закона съгл. пар.1, т.4 ПР ЗОНПИ "Имущество" е всякакъв вид
собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени
вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или
други права върху него. От тук следва очевидното, че разходи не могат да бъдат
имущество тъй като средствата, с които са направени са напуснали патримониума на
проверяваното лице с факта на понасяне на разхода, т.е. изискването за собственост в
легалната дефиниция не е спазено.
Затова в обособеното имущество, поискано за отнемане не може да се включват
каквито и да са разходи - за вноски по сметки, за парични вноски в дружества, за
вноски по кредити и пр. Те намират отражение в разходната част, ако бъдат доказани
по основание и размер.
По делото, въз основа на възприетите от съда за установени по вид и размер
доходи, приходи и източници на финансиране за целия проверяван период със законен
произход, намалени с всички установени по делото разходи (за издръжка, пътувания
извън страната, погасяване на публични задължения от данъци и такси, погасяване на
кредити и др.) се доказва нетен доход, който съпоставен с паричната стойност на
придобитото в проверявания период имущество – недвижими имоти, движими вещи
(леки автомобили и товарни превозни средства, в т.ч. и заместващата облага) не
разкрива несъответствие на нетния доход спрямо стойността на имуществото,
надхвърлящо размера на 150 000лв.
След като Комисията не е провела пълно доказване на възложените в нейна
тежест предпоставки за възникване на правото на държавата да отнеме обособена част
от имуществото на проверяваното лице и останалите ответници, предявените искове
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Това е така, защото именно
несъответствието, надхвърлящо 150 000лв. позволява формиране на обоснованото
предположение, че имуществото е незаконно придобито, доколкото по делото не е
установено проверяваното лице да е осъдено за престъпление, позволяващо
генериране на доходи и попадащо в изброените по чл. 108 от Закона.
След като не е доказано, че не е налице несъответствие в имуществото на
ответника и *** му, автомобилът „Ауди А6“ с рег. № А 1734 НК на търговското
дружество „Авея 2016“ ЕООД, чиито едноличен собственик е *** на ответника И.И.,
се установи, че е закупен чрез лизингови вноски, но заплащани от ответниците със
законни средства. Независимо, че едноличният собственик на дружеството е свързано
лице, по отношение на него не е налице законово основание да бъде отнет автомобила.
Предвид изложеното, съдът счита, че претенциите на Комисята за отнемане на
15
незаконно придобито имущество следва да се отхвърлят.
Съобразно изхода от спора и своевременно направените от страните искания за
разноски, съдът дължи произнасяне.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответниците следва да се присъдят
направените от тях разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, които съобразно
представения списък по чл.80 ГПК възлизат на 3500 лв.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ, съобразно изхода на спора, ищецът следва да
заплати и дължимата по делото държавна такса в размер на 10 939, 40 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Комисията за отнемане на незаконно придобито
имущество, с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ №26А, ет.3 за
отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество от лицата М. И.
И., ЕГН ********** и Е. М. И., ЕГН **********– двамата с постоянен и настоящ
адрес гр. ***, бул. *** № *, ет. *, ап. *, и от „Авея 2016“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“ №49, ет.1, ап.6,
представлявано от Иво Асенов Игнатов на обща стойност 81 106, 20 лв, а именно: от Е.
М. И., на основание чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от
ЗОНПИ за сумата от общо 1286, 20 лв., от които 146, 60 лв., представляваща получени
преводи и вноски от трети лица в разплащателна сметка в лева
**************00******** в „Банка ДСК“ ЕАД и сумата от 1139,60 лв.,
представляваща вноски на каса/ АТМ в разплащателна сметка в лева
*********************** на „Първа инвестиционна банка“, послужила за превод към
трето лице за погасяване на предоставен заем; както и за 5 дружествени дяла от
капитала на „Авея 2016“ ЕООД, ЕИК *********; от М. И. И. и Е. М. И., на основание
чл. 151 във връзка с чл.142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 от ЗОНПИ сумата от 48 000
лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаванена товарен
автомобил марка „МАН“, модел „ТГЛ“, рег.№А 7021НС; от „Авея 2016“ ЕООД, на
основание чл.143, т.2 във връзка с чл.141 от ЗОНПИ отнемане на лек автомобил, марка
“Ауди“, модел “А6“, рег. №А1734НК, с пазарна стойност към датата на предявяване на
иска-10.02.2023г., в размер на 31 800 лв.
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес
за призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ №26А, ет.3 да заплати по сметка на
Окръжен съд- Бургас сумата от 10 939, 40 /десет хиляди деветстотин тридесет и девет
лева и четиридесет стотинк/ лв.
16
ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, с адрес за
призоваване гр.Бургас, ул.“Филип Кутев“ №26А, ет.3 да заплати на М. И. И., ЕГН
********** и Е. М. И., ЕГН **********– двамата с постоянен и настоящ адрес гр. ***,
бул. *** № *, ет. *, ап. *, и от „Авея 2016“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“ №49, ет.1, ап.6, представлявано от
Иво Асенов Игнатов сумата от 3500/ три хиляди и петстотин/ лева, представляваща
направени от ответниците разноски в настоящото производство съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
17