Р Е Ш
Е Н И Е
Гр.София, 29.12.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І
ГО,13-ти с-в, в публично заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Р. Димитров
при
секретаря Стефка Александрова и в присъствието на прокурора Антон Стефанов,
като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 11930 по описа за 2016
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно
основание чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ от Р.Е.Г. против
П.на Р.Б.за обезщетение за вреди от незаконно обвинение в престъпление за сумата от 100 000 лв., както и за
имуществени вреди в размер на сумата от 4800 лв. – представляваща заплатено от
него адвокатско възнаграждение, ведно със законната
лихва върху тези суми от 16.02.2015
год. до окончателното им изплащане
и направените по делото
разноски.
Ищецът твърди,че
е бил привлечен като обвиняем за престъпление
по по чл. 321, ал.
2, вр. ал.1 и по чл. 242, ал.4, вр.
ал. 1 от НК с постановление на
Прокуратурата от 2004 год. Два месеца и десет дни е бил задържан
под стража в ужасни условия, след което му е взета по-лека мярка за
неотклонение.
С присъда на Апелативен съд гр.София, потвърдена
от ВКС и влязла
в сила на 16.02.2015
г. е бил оправдан напълно по горното обвинение.
Твърди,че незаконното
обвинение и действията на Прокуратурата са опозорили
доброто му име, злепоставиха са го в обществото, причиниха са му огромни болки
и страдания. Воденото наказателно производство се е отразило изключително
негативно на кариерата му, на развиваната търговска дейност ставало причина
множество пъти да бъде безработен. Живеел в непрестанни, ежедневни притеснения
за съдбата си, за семейството си, за професионалната дейност.
Ищецът поддържа иска така,
както е предявен чрез своя пълномощник. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът П.на Р.Б.,
излага становище, че искът е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Твърди, че претенцията е необоснована по размер , тъй като няма
доказателства за търпени от ищеца вреди и причинната връзка с повдигнатото
обвинение. Евентуално оспорва размера на иска като необосновано завишен.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От доказателствата по делото се
установява, че с постановление от 21.01.2004 г. по сл.д. № 130/2003 г. по описа
на Националната следствена служба (пр.пр. №1171/2003
г. на СГП) Р.Е.Г. бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал.
2, вр. ал.1 и по чл. 242, ал.4, вр.
ал. 1 от НК. По искане на прокуратурата съдът му наложил мярка за неотклонение
„задържане под стража“,а с постановление от 25.02.2004 г. му е определена и принудителна административни
мярка „забрана за напускане пределите на страната“ , която е отменена през 2007
год.
С определение от 07.04.2004 г.
по в.н.ч.д. №307/2004 г. на САС е изменена мярката за неотклонение от „задържане
под стража” в „домашен арест”, като след три месеца тази мярка била изменена в
парична гаранция от 10 000 лв.
На два пъти внесения от
прокуратурата в СГС обвинителен акт е бил връщан за корекции,като наказателното
дело в СГС е образувано през 2006 год.- н.о.х.д. № 3058/2006 г. по описа на
СГС, НК, 17 с-в ,по което дело с присъда № 137/05.05.2011
г. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 321, ал. 2 от НК.
Тази присъда е обжалвана , като
с присъда №2/31.01.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 915/2013 г. по описа на
Софийския апелативен съд, НО, 3 с-в ищецът е бил оправдан по горното
обвинение,а оправдателната присъда от своя страна е била потвърдена с решение №29/16.02.2015
г. по к.н.д. № 1837/2014 г. на Върховния касационен съд, II НО, което е влязло
в сила на датата на постановяването му като необжалваемо.
От показанията на св.Г.З./живееща
на съпружески начала с ищеца/ се установява, че образуваното срещу Р.Г.
наказателно производство и ареста се отразили негативно на психиката му – от
2006 год. /откогато има връзка и впечатления от него/ бил стресиран и шокиран
от предприетите от страна на прокуратурата действия , държал се сериозно и
стегнато,а физически бил много отслабнал. Работил,а и сега работи в
туристическа агенция, но не е вписан като съдружник заради незаконните
обвинения, а ограничението да напуска страната се отразявали на работата му в
тази фирма. Всяко явяване пред съда по делото било стресиращо за ищеца, не
можел да спи преди заседанията. И понастоящем живее изолирано от другите,няма
приятелски кръг,не се весели,не празнува.Не е търсил медицинска или
психологическа помощ за преодоляване на това състояние.
Св.Милен Димитров/брат на ищеца/установява,че
Р. бил много притеснен от обвинението, не можел да спи, постоянно бил
стресиран,затворил се в себе си и отслабнал чувствително.Известно време след
пускането му от ареста се развел със съпругата си,като причина била психическото
влияние на обвиненията от Прокуратурата.Много тежко понесъл престоя си в
ареста,ужасните условия там и факта,че бил в килия с осъдени на доживотна
присъда. Бизнеса му с предплатени мобилни ваучери рухнал.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2,ал.1,т.3 ЗОДОВ,
държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Безспорно се доказа по
настоящото дело, че с присъда №2/31.01.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 915/2013
г. по описа на Софийския апелативен съд, НО, 3 с-в влязла в сила на 16.02.2015 г.
подсъдимия Р.Г. е признат за невиновен по обвинение по чл. 321, ал. 2, вр. ал.1 и по чл. 242, ал.4, вр.
ал. 1 от НК, което обвинение му е било повдигнато от Прокуратурата с постановление
от 21.01.2004 г.
Следователно за един немалък
период от време – от повдигане на обвинението до оправдаването му с влязъл в
сила съдебен акт, продължил около 11 години, Р.Г. е била обвиняем ,а след това и
подсъдим, за престъпление от общ характер, което не е извършил. В резултат на
несправедливото обвинение е бил принуден да търпи неимуществени вреди
–психически страдания и притеснения – в резултат на действията на органите на
прокуратурата, които са образували наказателно производство, повдигнали
обвинение, поискали задържането му под стража и налагане на административно
ограничение за напускане пределите на страната, внесли обвинителен акт в съда и поддържали този обвинителен акт в
хода на съдебното производство без наличие на достатъчно доказателства за
осъществяване от страна на ищеца на фактическия състав на извършеното
престъпление.
С оглед изложеното съдът
намира, че предявеният иск е доказан по своето основание.
По отношение на претърпените
неимуществени вреди съдът, определяйки
същите по справедливост, съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД, счита че тази
претенция следва да бъде уважена в размер 15 000 лв., пред вид тежестта и
характера на претърпените неимуществени вреди, които се установиха по делото,
ведно със законната лихва, считано от влизане на присъдата в сила – 16.02.2015 год.
до окончателното й изплащане.
Размера е определен с оглед
доказаните по делото вреди –страдания и неудобства при изтърпяване на
задържането под стража като мярка за неотклонение в продължение на около два
месеца и половина/съдът не кредитира показанията,че е бил в една килия с
осъдени за доживотен затвор,тъй като ищецът е бил в ареста,а не в затвора/, страх,
стрес и притеснения от воденото около 11 години наказателно производство ,
дистанциране и разочарование на близки и приятели.
Няма доказателства да са налице
трайни последици в психически или физически план за ищеца, нито ограничението
за напускане на страната да му е причинило вреди.
В останалата част до
претендирания размер от 100 000 лв. претенцията за неимуществени вреди е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
основателна е претенцията за
обезщетяване на имуществените вреди, тъй е установено, че ищецът е заплатил
адвокатско възнаграждение по н.о.х.д. № 3058/2006 г. по описа на СГС в размер
на сумата 2400 лв. и такова по к.н.д. № 916/2013 г. на Върховният касационен
съд за сумата 2400 лв. или общо за 4800 лв. Това са направени от него разноски
по наказателните дела, които не са присъдени със съответния съдебен акт. Според
съда, няма пречка по реда на ЗОДОВ същият да
претендира правата си в тази насока, защото тези разноски се явяват преки
имуществени вреди от незаконното обвинение.
иска за имуществени вреди в
размер на сумата 4800 лв.следва да бъде уважен,ведно със законната лихва върху
нея от 16.02.2015 год. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото
ответника следва да заплати на ищеца
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 220 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. НА Р.Б.гр.София, бул.”****
да заплати на Р.Е.Г., ЕГН**********, с адрес *** съд. адрес:*** А, чрез адвокат Я.Д.
на основание чл. 2,ал.1, т. 3 ЗОДОВ
сумата от 15 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение, за което е оправдан с влязла в сила на 16.02.2015 г.
присъда постановена по в.н.о.х.д. № 915/2013 г. по описа на Софийския
апелативен съд, НО, 3 с-в и сумата от 4800 лв. - обезщетение за имуществени вреди
на същото основание, ведно със законната лихва върху тези суми считано от 16.02.2015
год. до окончателното им изплащане като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди над уважения размер от 15 000 лв. до
претендирания такъв от 100 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.
НА Р.Б.гр.София, да заплати на Р.Е.Г.,
ЕГН********** разноски
по делото в размер на 220 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: