РЕШЕНИЕ
№171 26.06.2020
г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд наказателен състав на десети юни през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с.
Моллова- Белчева
АНД № 184 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на
„И.Т.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от М.К. и Г.К., против Наказателно постановление № 45153 от 06.01.2020 г. на
Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол, към Главна
дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, с което за
нарушение на чл.114, т.2 от Закона за туризма, на основание чл.208 от същия
закон, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1 000 лв. Моли се от съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като се релевират
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на
материалния закон, както и наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. В
съдебно заседание жалбата се поддържа. Ангажират се доказателства.
Наказващият орган не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид исканията
на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
При извършена проверка на 22.07.2019
г. от служители на КЗП, в хотел „В.М.”, находящ се в КК „Слънчев бряг”, източна
част, стопанисван от дружеството- жалбоподател, било констатирано, че обекта е
категоризиран с удостоверение за категоризация четири звезди, но към момента на
проверката е нямало изграден и оборудван бръснаро- фризьорски салон- не се
предлага услугата, нямало бюро за обмяна на валута, в санитарните възли нямало
озвучаване и телефонен дериват, както и увеличително огледало, с което не била
спазена разпоредбата на чл.114, т.2 от Закона за туризма. За това нарушение, на
25.07.2019 г., бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 45153,
въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
надлежните органи в рамките на тяхната компетентност съобрази приложените по
делото заповеди.
Съдът в контекста на
правомощията си на съдебния контрол, след като провери изцяло и служебно
законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намира, че са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Съгласно чл. 114, т. 2
от ЗТ, лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в
туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят
туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за
определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5. Посочената като
нарушена разпоредба на чл. 114, т. 2
от ЗТ по своята същност е бланкетна норма и изисква наказващият
орган да се позове на конкретна разпоредба от Наредбата по чл. 121, ал.
5 от ЗТ, която счита, че в случая е нарушена. Такова позоваване
липсва в АУАН и в НП. Нормата на чл. 114, т. 2
от ЗТ е препращаща и съдържанието й се допълва от текстовете на
приложимата към датата на проверката Наредба. Именно в Наредбата са посочени
изискванията, на които трябва да отговаря съответното категоризирано заведение
и неизпълнението на които е констатирано. Посоченото нарушение на процедурата
по издаване на наказателното постановление е съществено, тъй като води до
нарушаване правото на защита на санкционираното дружество, поради което
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено. Касационната инстанция не веднъж е имала повод да се произнесе по
този въпрос, изразявайки мотив, че за да се осъществи законосъобразно
процедурата регламентирана в ЗАНН, наказващият орган е длъжен ясно и
изчерпателно да посочи нарушената норма, която в случая е връзка от няколко
норми, само една от които е бланкетната чл. 114, т. 2
от ЗТ, останалите са в Приложение №
1 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за
хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване,
спиране на действието и прекратяване на категорията. В този смисъл
Решение № 486 от 10.04.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 206/2020 г., Решение № 1887 от 6.11.2019 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 2323/2019 г., Решение
№ 2430 от 21.12.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2181/2018 г.
По същество са налице доказателства, налагащи
извода, че от страна на жалбоподателя е било извършено нарушението. Показанията
на св. Димитрова следва да се ценят през призмата на останалият доказателствен
материал предвид на това, че същата се намира в трудова и финансова зависимост
от жалбоподателя, тъй като самата тя заяви, че работи от дълги години като
управител на проверения обект. В този смисъл дружеството- жалбоподателя е неин
работодател. Нормата на чл.114, т.2 от Закона за туризма задължава хотелиера да
предоставя туристическа услуга в туристическия обект, който отговаря на всички
изисквания за съответната категория, регламентирани в наредбата по чл.121,
ал.5. В този смисъл достатъчно е само едно от изискванията на тази наредба да
не е изпълнено за да е осъществен състава на чл.114, т.2 от ЗТ. В случая една
от констатациите е например липсата на увеличаващо козметично огледало, за
наличието на което по делото не се ангажираха доказателства, оборващи
показанията на св. С.. Ето защо, дори и да се приеме, че останалите констатации
не са верни, то липсата само на този атрибут е достатъчно да се приеме, че
нарушение е налице. Следва да се посочи, че представените от жалбоподателя
писмени доказателства са с дата, предхождаща с години проверката, поради което
и не могат да доведат до извода, че към датата на проверката са били налице.
Така например приложеният договор за наем е с дата 27.04.2016 г. Фактурите за
закупени телефонни апарати са с дата 2014 г.- 2015 г. Изпълнението на
задълженията по сочената наредба като например наличие на
бръснаро-фризьорски салон е гаранция за спазване правата на потребителите,
имащи обосновани очаквания, че ще получат услуги с качество, съответстващо на
притежаваната категория на обекта, който са избрали. Неизпълнението от страна
на хотелиера на задължението да предоставя туристически услуги в туристически
обект, които да отговарят на изискванията за определената му категория нарушава
правата на потребителите, и то на неограничен брой лица. Същото предизвиква
неблагоприятни вредни последици за тях, тъй като те се поставят в положение на
заблуждение по отношение качеството на предоставяните услуги. Ето защо е необходимо не само да има предвиден бръснаро- фризьорски салон
или обменно бюро например, а същите да са оборудвани и да се предоставят реално
услугите.
С оглед гореизложеното и въпреки,
че е налице извършено от страна на жалбоподателя нарушение, наличието на
соченото процесуално нарушение е достатъчно да обоснове отмяната на атакуваното
наказателно постановление.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 45153
от 06.01.2020 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Бургас,
Сливен, Ямбол, към Главна дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на
потребителите, с което за нарушение на чл.114, т.2 от Закона за туризма, на
основание чл.208 от същия закон, на „И.Т.” ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от М.К. и Г.К., е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 000 лв.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд- гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: