РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Сандански, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20221250200414 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Т. А., с адрес – гр. М. ул.“******“ № *****,
срещу Наказателно постановление № BG24022022/5800/Р8-
198/22.07.2022г., издадено от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
*****, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, на
основание същата правна норма е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1800/хиляда и осемстотин/ лева.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на електронния фиш. Твърди се, че наложеното наказание и установеното
нарушение са при допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон. Твърди се също, че жалбоподателя е заплатил такса в размер на 133,00
лева, съгласно чл.29 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа. Иска се от съда отмяна на
атакуваното НП като незаконосъобразно и издадено при съществено
нарушение на процесуалните правила.
1
В съдебно заседание – жалбоподателят, редовно призован – не се
явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа
жалбата по изложените в същата съображения и сочи писмени доказателства.
В хода на делото по същество пледира за отмяна на издаденото НП, като
изразява подробни съображения в подкрепа на становището си. Претендира
разноски.
Административно наказващият орган изпраща жалбата с
придружително писмо, в което подробно оборва доводите на жалбоподателя
и иска потвърждаване на електронния фиш. В съдебно заседание АНО,
редовно уведомен, изпраща процесуален представител, който оспорва
жалбата. В хода на делото по същество иска от съда потвърждаване на
обжалвания акт, като излага подробни съображения в подкрепа на доводите
за правилност и законосъобразност на издаденото НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по
делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 24.02.2022г. свид.Ю. А. П., старши инспектор в отдел ПТРР,
териториална дирекция „ТД Митница София“, в присъствието на свид.К. Г.
Я., съставил на жалб.А. Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № BG24022022/5800/P8- 198/24.02.2022г., затова, че на същата дата
- 24.02.2022 г. в 13:18 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата, е
пристигнало пътно превозно средство с peг. № *****, вид: влекач, марка и
модел „*****“, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона,
брой оси - 5, управлявано от жолб.А..
След извършена проверка от страна контролните органи е
установено, че на 08.02.2022г., в 12:20 часа, горепосоченото пътно превозно
средство (ППС) с регистрационен № М 9301ВТ, попада в категорията на
пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.
10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е
засечено на 08.02.2022г., в 12:20 часа, по път А-3, км 129+714, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път А-3, км 129+714, за който
2
се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към
т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП с номер на нарушението № D84ABFB8D98E4A72E053011F160AB1A3,
който заедно с приложените към него статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява
доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 10131) - част от системата.
В хода на извършената служебна проверка на
административнонаказателната преписка, е установено, че за ППС е peг. №
***** не са изпълнени законовите изисквания за преминаване по
републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите
пътни такси. Процесното пътно превозно средство е било снабдено е бордово
устройство, като на посочената дата 08.02.2022г., в 12:20ч. няма получени тол
декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в
Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента - ********** на рамката
(10131), на която е отчетено нарушението.
АНО е приел, че тол таксите се дължат за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона и се
диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се
определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на
дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол
такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да
измине определено разстояние между две точки.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №
BG24022022/5800/P8- 198/24.02.2022г. и е връчен на нарушителя на
3
24.02.2022г., което е удостоверено е негов подпис. На нарушителя е
предоставена възможност да направи възражения при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, и е вписал „Избрах да се
състави акт “. Предоставена му е и възможност да направи писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), но такива не са постъпили.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед
събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
При така направените фактически констатации, районният съд счита,
че с обжалваното НП законосъобразно е санкциониран жалбоподателят за
извършено от него административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено при спазване на
установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган.
Правилно в АУАН № BG24022022/5800/P8-198/24.02.2022 г. е
отбелязано, че процесното ППС е с обща технически допустима максимална
маса над 12 тона и съответно - при движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа е дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
Горепосоченото обстоятелство се потвърждава от приложения към
настоящата преписка доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП, който установява, че пътно превозно средство с peг. №***** е с обща
технически допустима максимална маса над 12 тона и брой оси 5.
Горното се потвърждава и от извършена справка в Националния
регистър на превозните средства и техните собственици, воден от
Министерство на вътрешните работи, чрез средата за междурегистров обмен
(RegiX), в резултат на която е установено, че ППС с peг. № ***** е с обща
техническа допустима максимална маса 18200 килограма.
Съгласно чл. 106, ал. 3 от Закона за пътищата: „ Тол таксата се
заплаща от собственика ши ползвателя на пътното превозно средство за
всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална
маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право
4
на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено
разстояние между две точки
Във връзка с всичко изложено, регистрираното в Електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10. ал. 1 от ЗП движение на
процесното ППС правилно и законосъобразно е отчетено като
административно нарушение, въз основа на което е съставен и АУАН №
BG24022022/5800/P8- 198/24.02.2022 г.
В хода на извършената проверка, на 24.02.2022г. жалб.А. е заплатил
дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция
такса по чл.106, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133,00 (сто тридесет
и три) лева. Горното се потвърждава от Квитанция за платени пътни такси в
Република България № AM-22BG005731X44594149-********** от 24.02.2022
г.
Съгласно чл.189е, ал.3 от ЗДвП нарушителят разполага с
възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в 14-
дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.
Компенсаторна такса по АУАН № BG24022022/5800/P8-198/24.02.2022 г. не е
постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчването на акта за
установяване на административно нарушение на нарушителя.
В хода образуваното административнонаказателно производство, като
доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка доклад от
Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, доказващ обстоятелството, че
ППС с peг. № ***** е с обща технически допустима максимална маса над 12
тона и е засечено на 08.02.2022 г., в 12:20 часа, по път А - 3, км 129 + 714, като
за посоченото ППС е регистрирано тип нарушение - няма маршрутна карта
или бордово устройство.
Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал,
удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху
посочения по-горе пътен участък на дата 08.02.2022г., в 12:20 часа.
Следва изрично да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.189е,
ал.9 от ЗДвП по административната преписка може да се прилага справка от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, която има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства,
5
доколкото не бъде доказано противното. Във връзка с цитираната правна
норма, описаните по-горе и надлежно приложени доказателства се ползват с
доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства, тъй като не е
реализирано предвиденото от законодателя обратно доказване и съответно -
„противното не е доказано“.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено свидетели – П. и
Я.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на П. и
Я., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво
звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се
установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата
свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от
фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от
АНП и в другите документи, налични по делото. Ето защо, според Съда
показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни
доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му.
Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и
писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл.283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
6
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът кредитира и представените от страна на жалбоподателя, на
АНО и изисканите служебно документи, тъй като не са в противоречие с
другите събрани по делото доказателства, които се кредитират.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на страните,
настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:
Преценена по същество - Жалбата е неоснователна.
Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП), при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение и родово (по аргумент от чл.59, ал.1 от ЗАНН)
компетентния районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл.64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.
На основание чл.79б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от Писмо с изх.№ 11-00-2008 от 05.09.2022 година,
поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в
сила на НП в резултат на плащане на санкцията.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на обжалваното НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването
и приключването на административнонаказателната процедура, които да
водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като
7
констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл.42 от ЗАНН
– за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано
точно и ясно. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена. Поради изложеното Съдът не
приема за основателно, наведеното в Жалбата възражение, касаещо липса на
описание на нарушението.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП. Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.„б” от ЗАНН, вр.чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП и чл.
47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл.
167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, АУАН за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП се
съставят от определените от Председателя на Управителния съвет на АПИ
длъжностни лица. Видно от приложената по делото Заповед № 332/32 от
25.02.2020г. на МФ Агенция „Митници“ ЦМУ, е налице изрично
оправомощаване в полза на актосъставителя в процесния казус да съставя
АУАН по чл.179, ал.3 и ал.3а от ЗДвП. Установено е също, че към
24.02.2022г. актосъставителят П. е заемал длъжността „ст.инспектор“ в ТД
Митница София“. В тази насока е и изявлението на свидетеля П., направено в
открито съдебно заседание.
Предвид изложеното актосъставителят П. безспорно се явява
длъжностно лице, който има правомощията по чл.167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП ,
т.е. да съставя актове, с които се установяват нарушения по чл.179, ал. 3 – 3в
от ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Началник на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към
АПИ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството” и
деянието е извършено на територията на Република България.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
8
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият
съдът намира, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в
резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна
акт.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
С измененията на ЗДвП и ЗП (ДВ, брой 105/2018 година) е предвиден
нов начин на заплащане на такси за преминаване по платената пътна мрежа,
при който се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства (ППС) с такси на база време (винетна такса) и на
база изминато разстояние. Това изменение въвежда съответно и различни
санкционни последици за нарушенията, свързани с неплащане на дължимите
такси. В чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е предвидено, че всички ППС с обща
технически допустима максимална маса над 3.5 t заплащат такса за изминато
разстояние по платената пътна мрежа, като заплащането дава право на ППС,
за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по безспорен и категоричен начин, че процесният товарен автомобил е бил
управляван от жалбоподателя и се е движил на посочения в АУАН и в НП
участък от пътя на 08.02.2022 година в 12.20 часа и, че за него не е била
заплатена дължимата такса за изминато разстояние, тъй като не са изпълнени
задълженията за установяване на изминатото разстояние чрез бордово
устройство и няма закупена маршрутна карта; както и че автомобилът и
пътят, по който се е движил, попадат в категорията, за която се дължи пътна
такса съгласно чл.10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т.е. се събира такса за ползване на
9
пътната инфраструктура – пътна такса, съгласно Приложението към т. 1 на
Решение № 101 на Министерския съвет от 20.02.2020 година за приемане на
Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса (приложен в кориците на делото), което е отменено от
дата 15.11.2022 година, но имащо действие към датата на настоящото деяние
– 08.02.2022 година. За извършеното административно нарушение е бил
генериран запис от електронната система по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП , ведно със
снимков материал (видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес. Правилно
е посочено в АУАН и НП и мястото на извършване на нарушението – АМ-3,
км. 129+714, за който път се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура, т.е. така формулирано напълно покрива критериите за
описание на мястото на извършване на нарушението, поради което и
наведеното в тази насока възражение в жалбата е неоснователно. Не се
оспорва обстоятелството, че автомобилът към датата на нарушението е бил
управляван от жалбоподателя (в този смисъл са представеният към жалбата
Пътен лист и приложението към него), поради което и Съдът приема, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност, тъй като на него е съставен АУАН, при което той не е възразил,
не е подал Възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си,
както и в съдебно заседание. Отделно от това по делото има събрани
множество доказателства, от които става ясно, че именно А. е управлявал
процесния товарен автомобил - влекач марка и модел „ВОЛВО ФХ 4 Х 2 Т“,
каквито са посочените вече Пътен лист и приложението към него.
Установено е също така по делото, че бордовото устройство,
монтирано във влекача не е работило, тъй като е било изключено или
неправилно включено в електрическото захранване и с изчерпана батерия , а
водачът е длъжен да следи дали работи.
Законодателят е възложил задълженията за установяване на
изминатото разстояние и за закупуване на маршрутна карта на водача
напълно логично, защото именно водачът взема решение къде, по какъв път
да управлява МПС.
Преценката извършва водачът, а не собственикът на МПС. Ето защо
Съдът приема, че правилно е определен субектът на
10
административнонаказателната отговорност и не кредитира изложените в
тази насока възражения в Жалбата и в открито съдебно заседание.
Осъщественото от жалб.А. деяние във форма на бездействие, е
съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно – по
небрежност, доколкото жалбоподателят като водач на МПС с технически
допустима маса над 3.5 t, който го управлява по пътища, попадащи в обхвата
на платената пътна мрежа е бил длъжен и е следвало да знае изискването и
задължението за заплащане на такса за изминато разстояние при наличие на
бордово устройство, респ. за закупуване на маршрутна карта, съответно да
положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване,
като общественоопасните последици от извършеното, той е съзнавал и могъл
да предвиди тяхното настъпване, но не е положил необходимата грижа преди
предприемането на управленито на процесното МПС, а такава възможност е
имал в рамките на субективните си прояви и ако беше положил по-голямо
внимание. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че е водач с
дългогодишен стаж – видно от приложената карта за квалификация на водач
на МПС, т.е. в конкретния случай административното нарушение е
извършено при условията на непредпазливост и съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН
, „непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи”, което по аргумент от противното следва да се тълкува, че
административните нарушения, макар и извършени по непредпазливост, са по
начало наказуеми, освен ако изрично в закона не е предвидено друго за този
вид нарушения. Разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП има императивен
характер и за конкретното деяние, не е предвидено в закона освобождаване от
административнонаказателна отговорност, когато деянието е извършено при
условията на непредпазливост.
Досежно приложението на чл.28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение, поради което
наведеното в тази насока възражение в Жалбата е неоснователно. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, Съдът приема, че процесното деяние не
11
разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява
маловажен случай. И това е така поради неговия формален характер – за
съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на
вредоносен резултат, т.е. в случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат .
Самото деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които
да разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От друга страна
извършеното деяние засяга обществените отношения, свързани с
поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа. Във всички случаи
се нарушава установения ред на държавно управление. Задължението за
заплащане на такса при използване на платената пътна мрежа важи еднакво
спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските пътища и е
императивно, поради което неспазването му не може да бъде подведено под
хипотезата на маловажен случай. Да се приеме противното, би означавало да
се толерират водачите/собствениците, които управляват МПС без да заплащат
дължимата такса, което е недопустимо за този вид обществени отношения.
Отделно от това, съгласно чл.189з от ЗДвП за нарушения по този
закон не се прилага чл.28 от ЗАНН. Поради това, липсват предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл.28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на
АНО по чл. 28 от ЗАНН за съответстваща на закона.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е
приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗДвП,
като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
По категоричен начин е установен факта, че на посочените дата и
място в НП процесното ППС се е управлявало от жалбоподателя. В този
смисъл са и изявленията на служителите на АНО, които са спрели на дата
24.02.2022година жалбоподателя и при констатиране на нарушението, той не
е възразил, че не е бил водач на процесното МПС.
Санкционната разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП предвижда
12
административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв. за водач, който
управлява ППС с технически допустима маса над 3.5 t, по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което ППС не са изпълнени
задълженията за установяване на изминатото разстояние за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на ППС,
което води до незаплащане на дължимата такса за изминато разстояние.
Наказанието е точно фиксирано от законодателя като размер.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
предвидения от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна
възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк
аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум.
Т.е. по делото безспорно са установени авторството и вината на нарушителя,
както и изискуемата от закона причинно-следствена връзка, за което е
наложена санкция в допустим от закона размер, като наказанието е
съобразено със степента на обществената опасност на нарушението и
нарушителя, поради което НП следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски по
делото, а и такива не са установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно
чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът от хвърли оспорването, ответникът има
право на разноски. Основателно е искането, направено от страна на АНО, за
присъждане на разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и
обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до
150 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на
юрисконсулта по това дело се състоеше в проучване на делото, явяване в
съдебно заседание и представяне на доказателства, поради което
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съдът счете, че е
13
справедливо. Доколкото преди изменението на чл.63 от ЗАНН, исканията за
разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от
АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на АПИ, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно на АПИ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5
и ал 9 и чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № BG24022022/5800/Р8-198/22.07.2022г., издадено от
Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на
жалбоподателя С. Т. А., с адрес – гр. *****, ул.“*****“ № ***** за
нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, на основание същата правна норма е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1800/хиляда и
осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА С. Т. А., с адрес – гр.*****, ул.“*****“ № *****, да
заплати на АПИ сумата от 100 (сто) лева, представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
14