№ 1455
гр. Русе, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20254520101347 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл.240, ал. 1от ЗЗД вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответника е бивш негов зет, като бракът на дъщеря
му С.Д. Д., сключен на 07.09.2019 г. с ответника, бил прекратен с влязло в
сила решение постановено по гр.д. №*********/2024 г. по описа на РРС.
Твърди, че на 01.06.2018 г. предал на ответника в заем сумата от 1800
щатски долара, които му били необходими за закупуването на лек автомобил.
Уговорката с ответника била да му върне заетата сума в рамките на 2-3
години, което той не сторил.
Твърди, че на 22.10.2020 г. предоставил на ответника в заем сумата от
4000 лева. Съобразно договорката между страните сумата била предоставена
от банковата сметка на съпругата на ищеца Р. В. Д. по банковата сметка на
тяхната дъщеря и съпруга на ответника С.Д. Д.. По това време ответника и
дъщерята пребивавали в Германия и имали финансови затруднения за
намиране на работа. Поради финансови затруднения на ответника срок за
връщане на сумата не бил договорен.
Твърди, че на няколко пъти разговарял с ответника за връщане на
1
дадените в заем суми, но ищецът не бил настоятелен, с оглед обстоятелството,
че ответника бил негов зет.
Твърди, че след развода на ответника с дъщеря му, на няколко пъти му
бил поставил въпроса за връщане на дадените в заем суми и то настоятелно.
Тъй като ответника не реагирал, отправил нотариална покана рег.№
************* г. на Нотариус Кремена Петкова, връчена на ответника на
13.01.2025 г. На тази покана ответника отговорил писмено с отговор на
нотариална покана с рег. № *************** г. на Нотариус Кремена Петкова.
В отговора изразил несъгласие с претенциите. По отношение на заетата сума
от 1800 щатски долара, твърдял, че сумата била предоставена на семейството
като подарък и не е била предоставяна в заем. По отношение на сумата от
4000 лева ответникът също възразил, като заявил, че сумата е предоставена по
сметка на бившата му съпруга от майка й Р. Д. с основание „захранване на
сметка“. Към отговора приложил извлечение от банковата сметка на дъщеря
му С.Д., както и копие на талон на закупения от него на 01.08.2018 г. л.а.
„Мерцедес“.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
3348 лева, представляваща левовата равностойност на 1800 щатски долара
към деня на завеждане на делото, както и сумата от 4000 лева – предадени в
заем суми или общо сумата от 7348 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата
молба чрез пълномощника си адв. С. П.. Заявява, че предявените искове са
недопустими. Оспорва заявените фактически твърдения в исковата молба. По
иска за връщане на сумата от 1800 щатски долара заявява, че тази сума е
предоставена като подарък на семейството и ищецът не е заявявал, че я
предоставя в заем. Сумата била използвана за закупуване на общ семеен
автомобил, в режим на СИО между ответника и съпругата му С. Д.. На
следващо място се позовава на изтекла погасителна давност. По отношение на
иска за сумата от 4000 лева заявява, че не отговаряло на истината твърдението
на ищеца, че преведената по сметка на бившата му съпруга сума от 4000 лева
му е дадена в заем. Липсвала такава договорка. Средствата били предоставени
от майката на бившата му съпруга без уговорка за последващо връщане. Моли
2
съда да постанови определение, с което прекрати производството по делото.
Моли съда да постанови акт, с който да отхвърли предявения осъдителен иск.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е представено копие от извлечение по сметка на С.Д. Т.а от
„Банка ДСК“ АД за периода от 01.05.2020 до 31.12.2020 г., видно от която е, че
по банковата сметка на лицето на 22.10.2020 г. е постъпила сумата от 4000
лева от Р. В. Д., като в основанието за нареждането е записано „захранване на
сметка“. Не се оспорва от страните, а и видно от представеното свидетелство
за регистрация на автомобил, част І и част ІІ, ответникът Р. В. Т. е придобил
собствеността лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег. №************* КВ.
Видно от представената по делото нотариална покана от 09.01.2025 г. на
Нотариус Кремена Петкова-Груева, рег. №218 на НК, с район на действие
Районен съд –Русе, ищецът Д. С. Д. е отправил до ответника Р. В. Т. покана да
му върне в седмодневен срок от получаване на поканата следните вещи: фреза,
1800 щатски долара и 4000 лева, които били дадени на ответника в заем.
Поканата е връчена на Р. Т. на 13.01.2025 г.
Видно от отговор на нотариалната покана, подаден от Р. В. Т. до ищеца
Д. С. Д., връчена на 17.01.2025 г., същият признава, че е получил в заем фреза,
която ще върне. За сумата от 1800 щатски долара заявява, че е подарък за
семейството му с неговата дъщеря С.Д. Д., а за сумата от 4000 лева заявява, че
същата е преведена по банкова сметка на дъщеря му с основание „захранване
на сметка“.
В съдебно заседание бе изслушана водената от страна на ищеца
свидетелка Р. Д.. Според свидетелката бившия й зет – ответника Р. Т. и
бившия й съпруг – ищеца в настоящото производство, през 2018 г. ходили
заедно да закупят лек автомобил „Мерцедес“. Този автомобил бил закупен за
дъщеря и бившия й зет, за да го ползват. Според свидетелката тогава ищецът е
дал на зет си някаква сума пари, но не може да посочи точно в какъв размер.
Свидетелката изнесе, че не знае сумата да е била дадена от тогавашния й
съпруг като заем, а за да помогне на дъщеря им и зет им да си закупят
автомобил. Свидетелката изнесе, че през 2020 г. дъщеря й и зет й заминали за
3
Германия. Двамата заживели на хотел и им били необходими пари, за да могат
да живеят на квартира. Според свидетелката ищецът й дал 4000 лева от
общите им пари, които тя от банков клон на „Банка ДСК“ в с.Щръклево
превела по сметка на дъщеря си С.. Свидетелката не знае какви са били
договорките между ищеца и ответника за тази сума, тъй като разговорите се
водели между тях двамата. Не знае дали е трябвало да се връщат тези пари.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
прави следните изводи от правна страна: Възражението на ответната страна за
недопустимост на предявения иск, поради липса на надлежна пасивна
процесуална легитимация на ответника, съдът намира за неоснователно.
Процесуалната легитимация като предпоставка за допустимост на процеса е
обусловена и трябва да се преценява с оглед твърденията на ищеца. В
конкретния случай е налице твърдение за обвързаност на ищеца с ответника
по силата на облигационното правоотноошение, произтичащо от договор за
заем. Липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне
на иска като неоснователен, а не като недопустим.
По същество на спора, съдът намира следното: От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че на 01.06.2018г. ответникът
закупил лек автомобил „Мерцедес Ц200“ с рег. №************* КВ. По това
време той бил в брак с дъщерята на ищеца С.Д. Д.. Установява се още от
показанията на свидетелката Р. Д. – бивша съпруга на ищеца, че той (ищеца) е
дал на зет си някаква сума за закупуването на автомобила с цел да ги
подпомогне. Ответникът не оспорва, че предадената от ответника сума е в
размер на 1800 щатски долара. Не се спори, а и от писмените доказателства по
делото се установява, че на 22.10.2020 г. свидетелката Д. е внесла по сметка на
дъщеря си С.Д. Д. сумата от 4000 лева, като в основанието за плащане
отразила “захранване на сметка“.
По отношение на исковата претенция за сумата от 3348 лева,
представляваща левовата равностойност на 1800 щатски долара, съдът намира
предявения иск за неоснователен и недоказан. Действително ответникът не
оспорва, че е получил от ищеца сумата от 1800 щатски долара, т.е. признава
неизгоден за него факт. Спорно по делото е основанието, на което му е дадена
тази сума. Ищецът твърди, че процесната сума е дадена в заем на ответника, с
уговорката да му бъде върната от него в рамките на 2-3 години. Ответникът
4
оспорва претенцията с твърдения, че между него и ищеца никога не е бил
сключван договор за заем на парични средства, а сумата е дадена като подарък
за закупуването на семеен автомобил на ответника и тогавашната му съпруга
– дъщеря на ищеца.
Съгласно чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален договор и същият се счита за сключен,
когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат
предадени на заемателя. В доказателствена тежест на ищеца е доказването
както на обстоятелството, че сумата е предадена така и на обстоятелството, че
е предадена въз основа на договор за заем. Трайна е практиката на ВКС, че не
може да се презюмира, че предаването на суми или вещи от едно лице на
друго става на основание сключен между тях договор за заем, защото
правните субекти си предават парични суми на различни основания. Поради
това може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен
дълг, уреждане на сметки, дарение, да е в изпълнение на задължение по
сключен друг неформален договор (например парична вноска по договор за
гражданско дружество), да е изпълнение на нравствен дълг и прочие. А при
наличието на такива различни хипотези относно факта на плащането, не може
от същия, при липса на други несъмнени данни, да се презюмира, че страните
са сключили договор за заем. Поради това е необходимо този, който твърди, че
предаването е извършено въз основа на такъв заем, да установи това с
допустимите от ГПК доказателствени средства.
В настоящия случай ищецът не успя да установи с ангажираните от него
доказателства и по конкретно показанията на св. Р. Д., да е предал на
ответника сумата от 1800 щатски долара в заем. Според свидетелката ищецът
е дал парите, за да помогне на семейството на дъщеря им да си закупи
автомобил. Свидетелката не знае сумата да е предавана в заем.
Предвид горното предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения иск за сумата от 4000 лева.
Съдът намира, че ищецът не доказа и в този случай валидно
облигационно отношение между страните, произтичащо от договор за заем,
5
поради което и същият се явява недоказан още в своето основание. В случая
ищецът носи според чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта да докаже по делото пълно и
главно, тоест несъмнено, че на 22.10.2020 г. е сключил с ответника твърдения в
исковата му молба договор за паричен заем, въз основа на който му е предал
сумата от 4000 лева, а ответника се е задължил да я върне в неопределен срок,
тъй като именно на тези обстоятелства е основал предявения по делото иск за
осъждането му да върне тази сума (чл. 240, ал. 1 ЗЗД). Сключването с
ответника на такъв заемен договор обаче ищеца въобще не доказа по делото.
Доказа извършен превод на сумата от 4000 лева от свидетелката Р. Д. – негова
съпруга по банковата сметка на дъщеря им С.Д. Д. – съпруга на ответника към
онзи момент. В представеното банково извлечение от сметка на С.Д. Д. се
установява като основание за нареждането на посочената сума – “захранване
на сметка“. Поради това съдът не може с оглед изложеното да приеме за
несъмнено доказано по делото, нито да презюмира, че същата сума е паричен
заем, защото доказването на такъв договор става чрез възпроизвеждането пред
съда (пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти) на
съгласието на страните, че заемателят получава определена сума пари в заем
със задължението да ги върне на същото основание на заемодателя, а данни за
това по делото няма. В тази връзка водената от ищеца свидетелка Р. Д. заяви,
че не знае какви точно били са договорките между ищеца и ответника,
въпреки, че заяви, че парите били семейни – на свидетелката и ответника. Тя
заяви, че не знае да е имало уговорка тези пари да им връщат.
Не се доказва наличието на облигационна връзка и с представеното от
ищеца банково извлечение, от което може да се направи извод единствено, че
дъщерята на ищеца е получила сумата от 4000 лева за захранване на сметката
й. Други релевантни доказателства не са представени по делото.
Поради това, като неоснователен, следва съдът отхвърли и втория
предявен иск.
При този изход на делото, ответника има право да му се присъдят
сторените по делото разноски, в размер на 1035 лева, представляващи
платеното адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. Д., ЕГН ********** със съдебен адрес
гр. Русе, ул. „************, искове по чл. 240 ЗЗД, за осъждането на Р. В. Т. с
ЕГН **********, с адрес: с.*********, общ.Русе, ул.“***************, да му
заплати сумата в размер на 3348 лева, представляваща левовата
равностойност на 1800 щатски долара към деня на завеждане на делото, както
и сумата от 4000 лева – предадени в заем суми или общо сумата от 7348 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на делото до
окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК Д. С. Д., ЕГН **********
със съдебен адрес гр. Русе, ул. „************** да заплати на Р. В. Т. с ЕГН
**********, с.*********, общ.Русе, ул.“*************** сумата от 1035 лева
разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7