МОТИВИ ПО НОХД № 304/ 2017 Г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД – ГР. ИХТИМАН, IV
СЪСТАВ
Производството е
образувано въз основа на обвинителен акт по досъдебно производство № 3/2016г. по описа на РУ на МВР гр. И..., пр. пр. № 35/2016г.
с който Районна прокуратура – гр. И... е повдигнала обвинение срещу И.К.Л., род. на *** ***, българин, български
гражданин, жив. гр. И..., ул. „Т...“ № .-.., с висше образование, работи,
женен, неосъждан, с ЕГН: **********, за това, че на
...2016г., около ...часа в гр. И...,
обл. С..., е причинил
на М.С. *** телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в кормената кухина, извършено посредством оръжие с остър връх и режещ
ръб – н.. –
престъпление по чл.
129, ал. 2,
вр. ал.
1 от НК
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, изказва съображения за
доказването му по несъмнен начин и пледира за постановяване на осъдителна
присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказания
лишаване от свобода за срок от една година като на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на същото за срок от четири години. Посочва, че от
събраните в хода на съдебното производство доказателства по безспорен и
несъмнен начин се доказва, че посъдимият е осъществил
състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. с
ал. 1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Установено било
безспорно, че на …..2016 година пострадалият М.Р. със свои приятели е бил
поканен в дома на И.Л. на имен ден. Първоначално тържеството е протичало
нормално, хората са общували помежду си, имало е музика. След полунощ гостите
се разотишли и останали малко хора, а именно – подсъдимият Л., свидетелите – С.,
П., Д., К., З., Б. и Р.. Същите се изнесли в единия край на помещението и
продължили да комуникират помежду си. В един момент започнал спор между св. С.
и пострадалия Р., при който се установява, че се е стигнало до физическа
саморазправа от страна на пострадалия, който ударил св. С.. В това време подс. Л. се е намирал непосредствено до св. С. и същият,
видно от показанията на останалите свидетели, които са били в стаята, се
изправил и между него, подсъдимият и пострадалият Р. имало физическо
съприкосновение. Обвинението сочи, че от показанията на пострадалия и тези на
св. П. и св. К., се устновявало, че пострадалият Р. е
бил хванат от св. К. през кръста и е бил задържан за ръцете като през това
време подсъдимият се е промъкнал зад стола на св. Г.С., хванал пострадалият с
едната си ръка за рамото, което се потвърждава от свидетелските показания на К.
и в следващия момент М.Р. усетил, че му става зле и му прилошава. Видно от
показанията на останалите свидетели, получило се сборичкване. Никой не определя
точно какви са били действията на подсъдимия, но отдръпвайки се назад
пострадалият съобщава на св. К., че му е топло, а самият св. К. в своите
показания твърди, че е усетил, как той е престанал да се съпротивлява, т. е. се
е отпуснал. В този момент отдръпвайки се назад и отпуснат вече от св. К.
пострадалият видял в ръцете на подсъдимия Л. окървавен н.., за който твърди, че
малко преди това е забелязал на масата, където седели, а също и че на пода има
кръв. Той осъзнал, че неговото състояние, което описва като прилошаване, е
вследствие на нараняване в коремната област, където вече имало обилно
кръвотечение. Последното било съобщено и от останалите свидетели, които са
присъствали на място. Св. К. твърди, че в момента в който е отпуснал Р. е видял
на пода капки кръв, а в следващия момент и че в коремната област на пострадалия
има кървяща рана, което го е накарало веднага да си съблече тениската и да му я
подаде, за да може да притисне раната и по този начин да предприеме действия по
оказване на първа помощ. Св. П. също описал как подсъдимият Л. се е мушнал зад С.
и е хванал пострадалия. Прокурорът посочва, че в действителност освен пострадалият,
който в показанията си описва подробно оръжието на престъплението – н.. – никой
от останалите свидетели не коментира как точно е било извършено самото деяние.
Като вероятни причини посочва това, че разстоянието е било съвсем малко и
фактът, че случката се е разиграла зад гърба на св. С., което е било пречка останалите
да видят какво се е случило. Намира обаче, че показанията на пострадалия Р. са
последователни, кореспондират помежду си и с показанията на св. К., св. П. и
останалите, присъствали на масата, както и с изготвената комплексна експертиза. Видно било от последната, че при инцидента
на ...2016 година на пострадалия М.Р. е била причинена прободно-порезна рана в
дясната странична коремна област с дължина около 5 см като въпросното
нараняване е получено в резултат от действието на предмет с остър връх и режещи
ръбове, каквито контактуващи повърхности има предметът тип н.., с какъвто пострадалият
твърди, че му е нанесена телесната повреда. На пострадалия било причинено
нараняване, проникващо в коремната кухина, както и още една средна телесна
повреда, а именно разстройство на здравето, временно опасно за живота, което се
изразява в увреждане на коремните органи по входа на раневия канал, което
нараняване, въпреки че не е било известно в началото на наказателния процес, било
вследствие на нанесения удар и промушване, причинено на Р. от подсъдимия Л..
Характерът на нараняването говорел за действие с н.., за какъвто съобщил и
самият пострадал. От друга страна вещите лица, извършили експертизата били
категорични, че самонараняване в динамиката на инцидент тип „борба“ при
конкретния вид на нараняването е невъзможно, т. е. такова нараняване може да
бъде получено единствено и само от друго лице, в случая, както се установявало,
осъществено от подсъдимия Л.. Обвинението излага доводи, че всички свидетели – очевидци
на инцидента безспорно са възприели съприкосновение между пострадалото лице и
подсъдимия Л., въпреки, че според тях никой не е видял самото нараняване. Последното
се установявало единствено въз основа на изложеното от показанията на
пострадалия. Въз основа на посоченото, намира, че по безспорен и категоричен
начин се установява, че именно И.Л. е извършил деянието, за което му е
повдигнато обвинение, при форма на вината пряк умисъл. Твърди, че отегчаващите
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия са причиняването на две
телесни увреждания, въпреки, че са нанесени с едно нараняване, а смекчаващите
такива се свеждат до чистото му съдебно минало.
Повереникът на
частния тъжител и граждански ищец иска от съда да признае подсъдимия за виновен
за извършеното престъпление, за което е предаден на съд и да уважи в пълен
размер предявения граждански иск като се аргументира, че сумата от 20 000,00
лева при спазване на принципа на справедливост би репарирала претърпените от
пострадалия болки и страдания. Солидаризира се със становището на
прокуратурата, че събраните доказателства безспорно и категорично установяват,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието, за което
е предаден на съд. Излага сходна, макар и по-подробна фактическа обстановка.
Уточнява, че пострадалият не е възприел точно моментът, когато е бил наръган,
но инстинктивно се опитал да се предпази, при което бил порязан палецът на
дясната му ръка. Посочва, че М.Р. е видял преди това н..ът,
който е стоял на масата, описва го като кухненски, около 25 см, доста голям, с
дебело острие. Видял как подсъдимият се отдръпва назад, държейки н..а в дясната
си ръка, и че по острието му имало кръв, а от дясната страна на корема усещал
силна болка. Вдигайки тениската, забелязал да се стича кръв от корема му и
разни неща да висят, чул също така подсъдимият да отправя закани, че ако иска
ще го закопае, нарекъл го нещастник и пр. Твърди, че след пристигането на баща
му в У...в гр. С... и преди извършване на операцията, пострадалият му споделил,
че именикът го е пробол с н... Отделно от това, повереникът на частния
обвинител сочи, че след изтичане на няколко месеца след операцията,
пострадалият не се чувствал добре. Последното наложило нови прегледи и
консултации с различни лекари, а впоследствие и втора операция. Допълнително
излага доводи, че от приетата по делото в предходното съдебно заседание комплексна
съдебномедицинска експертиза се установява, че с едно увреждане в резултат на
проникване на хладно оръжие, са причинени две самостоятелни отделни биологични
квалификации на типа увреждане. Първото – нараняване, проникващо в коремната
кухина и второто – травма на коремните органи във входа на раневия канал –
нараняване на черва, поставили живота на пострадалия в реален риск, който без
своевременна хирургична операция би могло да доведе до смърт при половината от
пострадалите с такова нараняване, т. е. реализирана е медикобиологичната
квалификация „нараняване, временно опасно за живота“. Твърди, че недопуснатото
от съда в предпоследното по делото заседание изменение на обвинението нарушава
правата на частния обвинител и граждански ищец М.Р., тъй като същото е довело
до временна опасност за живота на пострадалия. При липса на обвинение за
последното от него не можел да се ползва и частния обвинител, което от друга
страна влечало последици и при репариране на неимуществените вреди по
предявения граждански иск в производството. Последният
намира за доказан по основание и размер посредством представените и приети
медицински документи, удостоверяващи здравословното състояние на пострадалия,
извършените оперативни интервенции, престоя му в болници, възстановителния
период, проведените прегледи при различни лекари. Посочва, че по отношение на
претърпените от него неимуществени вреди са събрани гласни доказателства
посредством показанията на допуснатите до разпит свидетели, а именно св. Г.Р.,
негова майка, която е възприела пряко и непосредствено състоянието на сина си, преди
и след операцията, полагала е грижи за него и в болницата и след това през
целия период, в който не е можел да става, да ходи и да се обслужва сам, и е
бил на определен ...ен режим. Същата посочила, че коремът
на сина й е с видими белези, рана, която е доста голяма, дупка от едната страна
на корема, който изглеждал така все едно червата му са в едната половина на
корема. След изписването от болницата М.Р. изпитвал болки вечерно време, бил на
болкоуспокояващи като на работа успял да тръгне едва след около месец – два. Независимо
от това, няколко месеца по-късно коремът му се подул и след серия от прегледи и
профилактики, било взето решение за извършването на втора операция.
Здравословното
състояние на пострадалия и периода на възстановяване след двете операциия,
както и повторно преживените болки във физически аспект и психично състояние, били
установени посредством показанията на св. С.Р. – баща на пострадалия, който се е грижил за него наред
със св. Р. през цялото време, както и на св. А.В. и св. Е.Г., която посетила
пострадалия в болницата след първата операция и показанията на свидетелите Б.Г.,
Д.И. и В.Р., отнасящи се и до втората операция. Уточнява, че въз основа на
последните и на представените медицински документи, се установяват както видът
и характерът на получените увреждания, така й възстановителният период от около
един месец както след първата, така и след втората операция.
Частният обвинител
и граждански ищец М.С.Р., се присъединява към изложеното от повереника му адв. Б.
като настоява на подсъдимия Л. да бъде наложено ефективно наказание с всички
последствия от това.
Защитникът на подсъдимия
адв. Д.В., твърди, че от събраните по
делото доказателства и при анализа, направен от държавното и частното
обвинение, описаната в обвинителния акт теза не може да бъде доказана по
несъмнен начин. Твърди, че подсъдимият не следва да бъде осъждан по така
разгледаното обвинение за умишлено причинена средна телесна повреда, доколкото
няма вина за същото. Алтернативно сочи, че ако такава бъде установена, то
същият следвало да бъде осъден не по този текст, за който е предаден на съд –
за умишлено причинена средна телесна повреда, а за причинена средна телесна
повреда в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия
с действия, които са довели до състояние на афект.
Във връзка с
основната защитна тези, посочва, че съществува разнобой
в показанията на всички свидетели относно това какво се е случило на И... през
2016 година в дома на подсъдимия И.Л.. Посочва, че при първоначално дадените
показания (разпитът извършен на ...2016г.), пострадалият не е посочил точно
лицето, което го е намушкало, а е употребил безличната форма „намушкаха ме“.
Същото така на полицаите, изпратени в Ф... И... дал отговор, че нищо не се е
случило, а едва по време на съдебното следствие, с активното участие на
роднините и близките, започнали по неестествен начин да се напластяват факти и
обстоятелства, свързани с тежестта на състоянието на пострадалия. Уточнява в
тази връзка в подкрепа на посоченото от него, че това е и причината дълго време
да не могат да бъдат събрани доказателства за това, че пострадалият е започнал работа
в о...та, не само като ш... на к..., но и като негова охрана около два месеца
след инцидента. Ясно било, че М.Р. не е спазвал указанията на лекарите, които
са го оперирали за това каква хигиена на поведение трябва да спазва и след
по-малко от месец от първата операция се е появил в залата и е започнал да
вдига тежести. Последното от своя страна било довело до получената след една
година и половина херния. Твърди в тази връзка, че в тази част експертизата не
следва да бъде кредитирана, тъй като от една страна експертите посочвали, че
пострадалият може да прави каквото си иска, така както когато е бил здрав преди
намушкването, а от друга – при отговор на въпроса за причинно-следствената
връзка за получената херния, категорично заявили, че не може да се отговори с
точност, на какво се дължи същата. Допълва, че поради тази причина, правилно
съдът не допуснал направеното изменение на обвинението и с оглед на това не се
дала възможност за увеличаване на гражданския иск.
Защитата изтъква на
следващо място, че основният въпрос е, дали И.Л. е нанесъл удара с н... Излага
доводи в тази връзка, че от събраните по делото доказателства може да се
заключи, че за И.Л. е било физически невъзможно да влезе в пряко
съприкосновение с пострадалия Р.. Посочва, че И.Л. е станал, за да защити Г.С.
от М.Р., който не го е потупвал леко, а го е пляснал, което след това е
прерастнало в силно удряне, обидни думи. За последното показателен бил и
фактът, че св. К. го е държал. Посочва като вероятна причина за това желанието
на пострадалия да защити паметта на общия им приятел. Твърди, че св. С., който
е бил с глава, наведена надолу, защото е бил много пиян, в същото време е
буйствал и не е бил там неподвижен, а постоянно се е опитвал да стане. Тогава
пострадалият, за да го принуди да не става, започнал да го удря и блъска
по-силно. Едва след това подсъдимият И.Л. се намесил, за да се опита да предотврати
скандала. Посочва, че в тази ситуация, описаният от обвинението механизъм на
нанасяне на телесната повреда е невъзможно да е бил осъществен – че подсъдимият
И.Л. не е успял да мине зад гърба на Г.С. и да влезе в съприкосновение с М.Р.
лично. В тази връзка посочва, че св. П. опровергава снимките, приложени към
следствения експеримент, в който той е участвал и е потвърдил, че не е бил там,
когато тези снимки са били приложени. Твърди, че невярно е изложеното от
прокуратурата, че св. П. е посочил, че И.Л. бил минал зад стола на С. и така влязъл
в съприкосновение с пострадалия. Напротив показанията на свидетелите сочели на
това, че той е застанал зад стола, но че пред него на стола и между тях
двамата, продължавал да стои Г.С., а съприкосновението между И.Л. и пострадалия
е било с ръце в областта на рамената. В тази ситуация защитата посочва, че подсъдимият
не е имал възможност да вземе с дясната си ръка н..а, който е някъде на масата
и да прободе пострадалия в дясната част на коремната област. Единствено
възможно било, това да е станало с лявата ръка, но същото противоречало на
изложеното от пострадалия, който твърдял, че е видял н..а в дясната му ръка. В
заключение, сочи, че механизмът на самото нараняване не е изяснен по безспорен
начин, доколко опира единствено до спомените на пострадалия. Допълва, че при
така изложеното от свидетелите – за това, че пострадалият е бил държан, би
следвало да има повече от едни подсъдим за умишлено причиняване на телесна
повреда. В този смисъл излага доводи, че ставало дума за скандал, при който е
имало формиране на групи, които са искали да причинят вреда на пострадалия Р. в
името на неговото агресивно поведение спрямо С. и това, че става на имения ден
на подсъдимия И.Л.. Посоченото от своя страна разкривало съвсем друга
фактическа обстановка, при която било възможно ударът с н.. да е нанесен и от
св. С., който се е бил навел, след като пострадалият го е бил през цялото време.
Оценява показанията на пострадалия като изолирани и противоречиви, а
възприетият от обвинението механизъм като хипотетичен, доколкото борави с
неясния спомен на М.Р.. Посочва, че не е удовлетворен от посоченото от
експертите, че нараняването може да е причинено с всеки от иззетите н..ове.
Отделно от това,
посочва, че евентуално такова поведение от страна на подсъдимия, би могло да е
плод на реакция плюс влиянието на алкохола, твърдейки, че деянието е извършено
в състояние на афект и в разрез с неговите разбирания. Сочи, че такава
фактическа обстановка би стояла по-близо до истината. Иска от съда да оправдае
подсъдимия, а ако приеме, че е виновен за извършеното деяние, то да отчете, че
последното е станало в състояние на афект. Иска от съда да отхвърли предявения граждански иск.
Подсъдимият И.К.Л.,
се присъединява към становището на защитника си. Няма какво да добави.
В последната си
дума подсъдимият И.К.Л. моли съда да бъде оправдан.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият И.К.Л.
е роден на *** ***, българин, български гражданин, живеещ в гр. И..., на адрес
ул. „Т...“ № ….., с висше образование, работи, женен, неосъждан, с ЕГН: **********.
На …………..2016г.
подсъдимият И.К.Л. и пострадалият М.С.Р. тренирали във фитнес зала в гр. И....
Двамата се познавали от 7-8 години, били приятели както помежду си, така и с
останалите посетители на залата в гр. И... – всички заплащали членски внос и се
грижели за съществуването на последната. Докато били на тренировка в посочения
ден, подсъдимият Л. поканил пострадалия М.Р. на празненство по случай именния
му ден (И...), което щяло да се състои на ...2016г. в дома му.
Последният приел
поканата. На ...2016г. първо отново посетил фитнес залата, след което се
прибрал в дома си, подготвил се и около ………… часа заедно с братовчед си – св. А.В.
– тръгнал към дома на подсъдимия. Пристигайки двамата срещнали на входа С...П.,
приятел на пострадалия, който тръгвал нанякъде. Последният ги подканил да
влязат като им обяснил, че тържеството е на втория етаж. Друг не ги посрещнал и
двамата влезли и се качили според указаното, ориентирали се по шума и влезли в
помещение, представляващо комбинирани кухня и трапезария, разделени от портална
врата. Същата била отворена и масите били разположени една до друга и в двете
помещения. Вътре вече имало около 15-20 човека гости, които се веселели.
Празникът протичал нормално, имало музика, било доста шумно. Домакинът се
грижел за гостите си, обслужвал ги и вдигал наздравици. Около 12:30-01:00 часа
на ...2016г., хората започнали да се разотиват. Също по това време, тогавашната
приятелка на подсъдимия Л. св. Р.В., която също живеела в къщата, се извинила
на гостите и си легнала в съседната стая. Същата можела да възприеме шумове от
съседната стая, но не и да различи какво си говорят хората там. Горе-долу по
това време, св. В. чула гласа на пострадалия М.Р., който бил излязъл в
коридора, за да говори по телефона. Същият, по негови думи, разговарял с
приятелката си като и разказвал, че събирането върви добре и се веселят.
По-късно пострадалият Р. обяснил по телефона същото и на майка си – св. Г.Р.
като й казал, че тържеството му харесва и ще остане, поради което и ще се
прибере по-късно, след което се върнал при компанията.
По това време, на празника били
останали домакинът И.Л., пострадалият М.Р. и свидетелите Г.С., П.К., Ч.П., В.Д.,
Х.З. и А.Д.. Всички се събрали в дъното на масата, разположена от страната на
кухнята към прозорците. Същата била поставена в ъгъла на стаята,
перпендикулярно на късата стена (до прозореца), от която никой не седял и
успоредно на по-дългата стена (на която също има прозорец, но в другата й част,
а в частта срещу масата има плътна стена) на разстояние от приблизително метър
от стената. Присъстващите били седнали по следния начин: в ъгъла между стената
и масата седял св. П.К., до него М.Р., от дясната страна на пострадалия – св. Г.С.,
а в края до него било мястото на подсъдимия И.Л., който не седял много, защото
се грижел за гостите и обикалял. Срещу тях местата от страната на масата към
вътрешността на стаята, били заети съответно от св. Ч.П. (който седял срещу св.
П.К.), до него св. Х.З. (който често отсъствал от мястото си), от дясната му
страна св. В.Д. (чието място се падало едновременно срещу св. Г.С. и
пострадалия Р.) и до него в края – св. А.Д. (който също отсъствал от мястото
си).
Продължили да се
забавляват и да разговарят като всички били употребили алкохол. Св. Г.С. под
въздействието на алкохол подел разговор за общ приятел на компанията, който бил
починал сравнително скоро. Между него и св. П.К. избухнал спор и тъй като св. С.
бил твърде емоционален в изказванията си, пострадалият М.Р. му направил
забележка, с която той не се съобразил. След повторна такава, че започва да
прекалява, пострадалият Р. пляснал св. С. зад врата (по тила). Тогава последният
се изправил, станал прав и М.Р.. Усещайки назряващия помежду им конфликт св. П.К.
също се изправил като останал зад гърба на М.Р., който бил доста по-висок от
него и поради това св. К. не можел да възприеме нищо от случващото се пред
пострадалия. П.К. обаче, хванал М.Р. през кръста, а по-късно преместил ръцете
си и по-нагоре през гърдите му (но под мишниците), в опит на ограничи
движенията му (без особен успех) и да предотврати евентуално сбиване между Г.С.
и М.Р.. До такова не се стигнало, тъй като доста пияният св. Г.С. не отвърнал
на удара. Намесил се обаче домакинът, който обвинил пострадалия Р., че се прави
на много отворен и че намирайки се в дома му, му разваля празника. На масата в
близост до двамата имало оставен ...лен кухненски н.., дълъг около 25 см.
Подсъдимият И.Л. минал зад стола на св. Г.С., който стоял изправен с лице към
масата (св. П. в показанията си на л. 77, том I,
на досъдебното производство посочва, че е имало оставено пространство, за да се
мине) и застанал от лявата страна на пострадалия Р. като също се опитал да
хване ръцете му. Св. К. дори възприел лявата ръка на подсъдимия Л. на дясното
рамо на пострадалия Р.. В това време св. С. бил седнал обратно на стола си с
лице към масата.
Няколко секунди по-късно
пострадалият М.Р. усетил топлина, започнало да му причернява. Същият погледнал
към подсъдимия И.Л., който в това време се бил отдръпнал и видял, че той държи н..а,
който бил поставен на масата, в дясната си ръка, насочен с острието към него и
окървавен. Св. К. чул, че М.Р. му казва да го пусне, защото му е станало топло.
Той обаче не направил това веднага, а едва след като погледнал към пода и видял
там капки кръв. В същото време пострадалият повдигнал тениската си и видял от
дясната страна на корема си, близо до пъпа голяма рана, от което много се
изплашил. Настанала суматоха. Св. К., който също възприел раната) съблякъл
тениската си и я подал на пострадалия Р., за да притиска с нея раната, след което
тръгнал да търси кола, с която да го закарат във Ф... в гр. И.... На двора той
срещнал излезлия по-рано (и поради това не станал пряк свидетел на случката) А.Д.,
попитал го, дали е с колата, но тъй като получил отрицателен отговор, св. К.
без да обясни нищо повече, отишъл да вземе собствения си автомобил, паркиран
наблизо. В този момент на двора излязъл и св. В.Д., който водел пострадалия Р..
Едновременно с тях етажът напуснал и подсъдимият И.Л.. Тръгнали си св. Х.З. и
св. Г.С., които се прибрали по домовете си. Да помогне се присъединил и св. Д.,
който все още не разбирал какво се е случило. В това време св. К. докарал
автомобил, и тримата с В.Д. и А.Д., закарали пострадалия М.Р. ***. Шофирал св. К..
Последен, около 5
мин. по-късно от останалите, етажът напуснал св. Ч.П., който се забавил, защото
срещнал по стълбите, почти на втория етаж, майката на подсъдимия – св. О.Д.Л. –
и й обяснил какво се случва. Същата го изпратила до входа. Никой от свидетелите
не възприел поведението на подсъдимия И.К.Л.. Същият бил в неизвестност – не се
обадил, не вдигал телефона си, не реагирал на полицейските сирени, събудили св.
В. и майка му рано сутринта на ...2016г. като по сведения на св. Л., същата го
открила да спи в лятна кухня, в двора на къщата. След като му обяснила, че
полицията го търси, той казал, че ще отиде след като се разходи и подреди
мислите си от предния ден и поръчал на предаде на брат му да намери
адвокат.
Във Ф... – гр. И...,
пострадалият Р. и придружителите му били посрещнати от дежурния д-р Ц. и
медицинската сестра Д.А. (семейна приятелка на Р...) около 2:00 часа на ...2016г.
Пострадалият се качил сам по стълбите на спешния център притискайки с тениска
корема си. Същият бил в шок, с голяма кръвозагуба и ниско кръвно налягане.
Дежурният екип предприел спешни мерки и в рамките на 8-9 минути линейка
(управлявана от св. П.В.) с пострадалия и доктор Ц. потеглила за ...в гр. С....
Преди това лекарят сигнализирал в полицията, а св. А. се обадила на майката на
пострадалия – св. Г.Р.. Полицейските служители пристигнали в спешния център по
времето, когато тъкмо товарели пострадалия в линейката, за да го транспортират до
гр. С.... Дежурният полицай – св. Г. попитал пострадалия какво се е случило, но
същия му отговорил: „Нищо.“ Свидетелят оценил състоянието му като адекватно, но
малко нервно и не му задавал повече въпроси в този момент.
В 2:34 часа на ...2016г.
св. Р. получила обаждане от Ф... гр. И..., в което дежурната сестра й съобщила,
че синът й е наръган с н.. в областта на корема и към момента на разговора е
транспортиран с линейка към М………….в гр. С.... Незабавно, свидетелката, съпругът
й и неговия брат потеглили към столицата като пристигайки в ...на място
заварили св. В.Д., св. П.К. и св. Б.А.. Същите не й дали подробности за това
какво се е случило. Пострадалият бил опериран по спешност от св. д-р З. и д-р З…..,
а на сутринта разказал на баща му, че е бил прободен с кухненски н.. от
подсъдимия И.Л..
На пострадалия е извършена спешна
коремна операция с последващо интензивно лечение в хирургично отделение като
животът му е бил в реална опасност. Било констатирано причинено му прободно-порезно
нараняване с разкъсване на мускули и перитонеум, нарушена цялост на чреводържателя на илеума (сегмент от тънкото черво) с
наличие на хематом, десерозация на йеюнума (сегмент от тънкото черво), което
преценено в цялост представлявало нараняване, проникващо в коремната кухина,
при което е създаден пряк контакт между коремната кухина и външната среда.
Следоперативният период протекъл
нормално като пострадалият се явявал на определените от св. д-р З.
профилактични прегледи редовно. Същият се възстановил за период от около месец,
месец и половина и започнал работа на длъжност „о...“ в О... И..., като също
така възстановил тренировките си във фитнес залата. За периода на
възстановяването, той изпитвал първоначално интензивни болки и страдания с постепенно
затихващ интензитет. Не можел да се обслужва сам и в ежедневните си дейности
бил подпомаган от родителите си – св. Г.Р. и св. С.Р..
Пострадалият М.Р.
развил усложнение от първичната операция – постоперативна вентрална херния 7х8
см. с мн..ество сраствания между епигастриум,
тънките черва и париеталния перитонеум. Лечението му наложило втора хирургична
операция, която му причинила болки и страдания за целия възстановителен период
от около месец с постепенно стихващ интензитет.
Така изложената обстановка съда намери за установена
чрез събраните в хода на съдебното производство доказателства, включително
приобщените от досъдебната фаза на процеса, гласни и писмени доказателства, намиращи
се както следва в том I, ДП - протокол за оглед на местопроизшествие
л. 10 до л. 11 и албум към него на л. 12,13,14,15,16,17,18,19,20; сведение на
л. 26-27; протокол за доброволно предаване на л. 28; протокол за доброволно
предаване на л. 29 и л. 30; постановление за привличане на обвиняем на л.
31-32; протокол за разпит на обвиняем на л. 33;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на И.Л.
л. 34; протокол за разпит на свидетел л. 39 - л. 40; протокол за разпит на
свидетел на л. 41-42; протокол за разпит на свидетел на л. 43 - л. 45; протокол
за разпит на свидетел на л. 46; протокол за разпит на свидетел на л. 47;
протокол за разпит на свидетел на л. 48; протокол за разпит на свидетел на л.
49; протокол за разпит на свидетел на л. 50; протокол за разпит на свидетел на
л. 51 и л. 52; протокол за разпит на свидетел на л. 53; протокол за разпит на
свидетел на л. 54; протокол за разпит на свидетел на л. 56 до л. 60; протокол
за разпит на свидетел пред съдия л. 63; протокол за разпит на свидетел пред
съдия на л. 64 до л. 70; протокол за разпит на свидетел пред съдия на л. 71 до
л. 73; протокол за разпит на свидетел на л. 74 до л. 75; протокол за разпит на
свидетели на л. 76 до л. 78; протокол за разпит на свидетел л. 79 до л. 82; СМЕ № 12/2016 год. на л. 83;
СМЕ № 11/2016г. на л. 88; протокол за следствен експеримент на л. 93 до л. 96 и
албум към него на л. 97 до л. 100; протокол за следствен експеримент на л.
101-102 и албум към него на л. 103 – 196; том II,
ДП – протокол за оглед на веществени доказателства на л. 107 и албум към него
на л. 108 - л. 111; протокол № 116/21.03.2016г. на л. 112 до л. 158; епикриза
на л. 132 и л. 133; история на заболяването № 462 на л. 136; епикриза на л. 137 и 138; документи от
Клиника по хирургия на л. 139 и л. 140; предоперативна епикриза на л.
141; направление за хоспитализация на л. 142 - л. 143; медицински документи на
л. 143 до л. 161, вкл.; фиш за информирано съгласие на пациента на л. 162;
фактура на л. 163; съдебно-биологична
експертиза на веществени доказателства № 11/2016г. на л. 168 – л. 172; СМЕ по писмени данни
по ДП № 3/16 на л. 179 до л. 181; съдебно-биологична експертиза на
веществени доказателства № 12/2016г. на л. 185 до л. 186 ; писмо до ОДМВР на л.
205 до „В.“, на л. 206 до „Т.“, на л. 207 до „М.“ и приложени към същото
справки; справка за съдимост на И.К.Л. на л. 220; протокол за предявяване на
разследване на л. 225 и протокол за предявяване на разследване на л. 227; от
съдебното производство – справка БДС на И.К.Л. на л. 107; справка за съдимост -
л. 170; ехография на коремни органи на л. 110 и приложение към нея на л. 111;
документ за платен преглед № ……….2017г. на л. 112; епикриза от Отделение по
хирургия на л. 113; рецептурна бланка на л. 114 – л.
115; касов бон на л. 116, л. 117, л. 118; болничен лист на л. 119 и на л. 120;
болничен лист за временна нетрудоспособност;
фактура; болничен лист на л. 180; писмо от О... И... и приложена към
него длъжностна характеристика л. 203 до
л. 207; писмо от Ц... на л. 204 и документи от Ц... на л. 241 до л. 245 ;
длъжностна характеристика на л. 285 до л. 289 ;
длъжностна характеристика на л. 292 до л. 296; медицински документи;
история на заболяването на л. 299; направление за хоспитализация на л. 300;
становище от клиника по хирургия на л. 301; епикриза на л. 302 и л. 303; регистриране на процедури
по клинична пътека на л. 304; предоперативна епикриза на л. 306; фиш за
информирано съгласие на л. 307;
медицински документи от книгата за наблюдение на болни на л. 308 до л.
312; лист за предоперативна консултация и преценка на л. 314 до л. 316;
информация за пациента на л. 317 до 319; лист за преглед на пациент на л.
320; фиш за изразходвани медикаменти и консумативи на л. 321; фиш за ... на л.
329; резултати от лабораторни изследвания на л. 323-324; ултразвукова
изследване на л. 325 – л. 326, л. 327; температурен лист на л. 328;
запис за достъп на л. 329 –л. 331; медицински изследвания на л. 332;
трудов договор № 87/29.02.2016 година на л. 354; уведомление по чл. 262, ал. 5
от КТ на л. 355; длъжностна характеристика на л. 356 до л. 360; трудов договор
на л. 399 до л. 411; медицинско свидетелство на М.С.Р.; свидетелство за
съдимост на л. 414; свидетелство за съдимост на л. 415; диплом за завършено
средно образование на л. 416; диплом за завършено висше образование на л. 417;
писмо от НИКK на л. 470; амбулаторен лист на л. 506, също и от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства посредством на
разпита на всички, разпитани в досъдебното производство свидетели и на пострадалия
и отделно показанията на свидетелите Е. Л. Г., Б.С.Г., Д.Х.Д. – И., В.М.Р., О.Д.Л.,
Б. А., А.В., Д.Г.Б., Б.И.И.,
Е.Г.К., К.П.К., Д.Й.А., П.И.В., д-р Ц.Й.Ц., Г.Д.Г. и
д-р Я.Р.З., разпитани единствено в хода на съдебното следствие.
По отношение на гласните
доказателства следва да се посочи, че се открояват няколко групи такива.
Първата група свидетели са преките очевидци на случката, а именно свидетелите Г.С.,
П.К., Ч.П., В.Д., Х.З. и А.Д. и пострадалият М.Р.. При изложеното от всеки от
тях впечатление прави опитът им без пряко да съобщават неистини, да затаят
възприетото от тях, що се отнася до възприятията кой е нанесъл удара с н.. на
пострадалия Р.. Последното намира обяснение в приятелските отношения, в които
всички те се намират помежду си и опитът им да разрешат възникналия конфликт в
рамките на приятелския кръг без да съзнават, че извършеното деяние далеч
надхвърля взаимоотношенията им. По същият начин, посоченото намира израз и в
поведението на самия пострадал, който първоначално в знак на солидарност, също
отказва да разкрие кой му е причинил нараняването (едва впоследствие същият
посочва като извършител подсъдимият И.Л.). Израз на констатираната тенденция е
и стремежът на свидетелите с всеки следващ разпит (доколкото всеки от тях е
разпитван поне два пъти е хода на досъдебното производство, веднъж от които
пред съдия) и поне веднъж в хода на съдебното такова, да променят на пръв
поглед незначителни подробности в показанията си, отнасящи се общо до това как
е протекла вечерта и да не помнят нищо от конкретния момент, при който на
пострадалия е нанесен удар с н... В тази връзка следва да се посочи, че същите
са били на достатъчно близко разстояние и дори и да не са възприели (поради
елемента на сборичкване между И.Л. и М.Р., вероятно закривани от тялото на св. С.)
точния момент на пробождането, то непременно все някой от тях е възприел
извършителя и поведението му след това. Още повече, че в показанията им липсва
разумно обяснение за това как се е случило нараняването (макар всички да са
съгласни, че такова е било налице), вкл. дори намек за това същото да е
нанесено от някой друг (доколкото такъв по необходимост предполага да
посочването на друго лице от приятелския кръг). Такъв прави единствено защитата
в пледоарията си, но само теоретично без да обосновава същия, въз основа на
събраните по делото доказателства. С оглед изложеното, при преценка на
свидетелските показания и отчитайки възникналите противоречие и непълноти между
посоченото от свидетелите в хода на досъдебното производство (приобщени по реда
на чл. 281 НПК) и в хода на съдебното следствие, съдът възприе като
най-достоверни изложените от всеки от свидетелите показания, датирани
най-близко до времето, в което е извършено деянието, а останалите цени като
допълващи такива дотолкова, доколкото не противоречат на вече изложеното от
свидетелите.
Съдът само частично
се доверява на показанията на св. Р.В. и св. О.Л., отчитайки роднинската връзка
между последната и подсъдимия и отношенията, в които се намирал той с първата
към момента на случката. Изложеното от тези две свидетелки, съдът възприе в
частта му относно появата на полицията и извършените от тях действия по
подредба на покъщината и почистване на дома на подсъдимия след празненството,
не и в частта им, в която двете заявяват, че не са разбрали какво се е случило
– въпреки посещението на полицията рано сутринта, въпреки факта, че подсъдимият
липсвал и въпреки това, че св. Л. се е събудила през нощта от настъпилата
суматоха и е разговаряла непосредствено след инцидента със св. П., който „й е
обяснил“.
Съдът не намери
основание да не се довери на показанията на дежурния лекар и медицинската
сестра на смяна във Ф... гр. И..., отнасящи се до медицинското състояние на
пострадалия, а също и на показанията на д-р Я.З., част от екипа, извършил
медицинската интервенция. Като достоверни съдът оценява и показанията на
свидетелите, установяващи претърпените от пострадалия неимуществени вреди –
като отчита емоционалната връзка между св. Г.Р. и св. С.Р. и сина им, както и
продължителността и протичането на възстановителния период на пострадалия.
Съдът цени като
годен доказателствен източник съставения на ...2016год. протокол за оглед ( л.
10 - л. 11 от ДП) и изготвения към него фотоалбум, с който са иззети натривки
за петна от кръв и 11 бр. кухненски н..ове, тъй като
е изготвен при спазване изискванията на чл. 131 НПК. Същият дава, тълкуван във
връзка с показанията на свидетелите очевидци, важна информация за това как е
била разположена масата, на която са седели те и разстоянията помежду им. Съда цени,
предвид посоченото при разпита на поемните лица, извършените два следствени
експеримента, но приема, че същите са неинформативни. Следствените експерименти
би трябвало да проверят възможността да се възприема определен факт, а в
настоящия случай със същите се цели отстраняване на възникнали при събирането на
гласните доказателства противоречия, респ. попълването на пропуски, за което
процесуалният закон предвижда друг ред.
Съдът кредитира заключенията
на всички допуснати и изслушани експертизи, вкл. назначената в хода на
съдебното следствие комплекса медицинска такава. В тази връзка намира за нужно
да отбележи, че заключенията на вещите лице се допълват взаимно и установяват
едни и същи факти и обстоятелства. Комплексната експертиза не установява нови
такива както относно причинените от медицинска гледна точка увреждания, така и
по отношение на начина на причиняването им. Напротив, същата само детайлизира
първото заключение, което е по-лаконично. В тази връзка въз основа на
изслушаните медицински експертизи, съдът установи вида на причиненото телесно
увреждане и начина на причиняването му.
Съдът прие, че се
касае за нанесена на пострадалия една средна телесна повреда като наличието на
повече от един резултат следва да бъде взето предвид при преценка на
последиците от същата, вкл. при преценката на справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. В тази връзка, несъстоятелен е доводът, че недопускайки
изменение на повдигнатото обвинение, съдът е препятствал каквито и да е права
на частния обвинител и граждански ищеца. Още повече, че повереникът му в
съдебно заседание подтиквайки прокуратурата към такова искане (каквото не е в
неговите правомощия да прави) изрично заяви, че не изменя размера на предявения
граждански иск. Отделно от това, основен аргумент съдът да не допусне
поисканото изменение е фактът, че заключението на комплексната експертиза не
влече след себе си различни от посочените в обвинителния акт фактически
твърдения (напротив същото е в подкрепа и в пълно съответствие с изложените
такива) и не налага прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление).
На следващо място,
от значение за изводите на съда е и посоченото от вещите лица по двете
експертизи, от които по-детайлна е комплексната медицинска експертиза, във
връзка с оръжието, причинило нараняването. Същите посочват, че при кожната рана
с дължина пет сантиметра (каквато е причинена на пострадалия), всяко хладно
оръжие тип „н..“ с ширина на острието в най-широката му част /към дръжката/ до
50мм е възможно да е причинил нараняването като се вземе предвид, че точните
размери на повредата по тъканта на тениската са 44мм. В съдебно заседание
вещите лица посочват, че увреждането е възможно да е било получено с всеки един
от иззетите и изследвани в хода на досъдебното производство н..ове. Същите категорично изключват възможността увреждането
да е причинено от друг тип предмет, например от стъкло, а също и възможността
да се касае са самонараняване в динамиката на инцидент тип „борба“.
По реда на чл. 284 ГПК в хода на съдебното следствие са приобщени иззетите в хода на досъдебното
производство веществени доказателства –
1 бр. запечатен плик, съдържащ 3 бр. марлени тампони с восъчен печат № 672, 1
бр. запечатен плик с 11 бр. н..ове, запечатан с
восъчен печат № 672, 1 бр. запечатан кашон с чорапи, блуза, долно мъжко бельо,
спортен панталон, запечатан с восъчен
печат № 672.
При така приетото
за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че са установени по
несъмнен начин инкриминираното деянието и авторството на дееца.
Доказано е
осъществяването на изпълнителното деяние по причиняване на телесно увреждане,
както и настъпването от обективна страна на престъпния резултат – увреждане от
вида на средните телесни повреди, а именно прободно-порезно нараняване с
разкъсване на мускули и перитонеум, нарушена цялост на чреводържателя на илеума
(сегмент от тънкото черво) с наличие на хематом, десерозация на йеюнума
(сегмент от тънкото черво), което преценено в цялост представлява нараняване,
проникващо в коремната кухина, при което е създаден пряк контакт между
коремната кухина и външната среда. Вида и броя на телесните повреди съдът
прецени въз основа на заключенията на вещите лица по изслушаната
съдебно-медициснка експертиза, изготвена в хода на досъдебното производство от
вещото лице д-р М.А. и допуснатата и изслушана комплексна такава в хода на
съдебното следствие, които съдът възприе като идентични по съдържанието си.
Следва да се посочи в тази връзка, че даденото от д-р М.А. заключение, намиращо
се на л. 179 до л. 181 от том II на досъдебното констатира причинено на
пострадалия прободно-порезно нараняване с разкъсване на мускули и перитонеум,
нарушена цялост на чреводържателя на илеума (сегмент от тънкото черво) с
наличие на хематом, десерозация на йеюнума (сегмент от тънкото черво), което
преценено в цялост представлява нараняване, проникващо в коремната кухина, при
което е създаден пряк контакт между коремната кухина и външната среда. Както
беше вече посочено назначената и изслушана в хода на съдебното следствие
комплексна експертиза доразвива посоченото като уточнява, че на пострадалия М.Р.
е причинена на дясната странична коремна област с дължина около 5 см., с
пролабиране на оментум, излив на кръв в коремната кухина, с нарушение на
мезентериума на илеума с наличие на
хематом, десерозация на йеюнума. Вещите лица посочват, че прободно-порезното
нараняване е причинило на пострадалия М.Р. и реализира медокобиологичната
характеристика нараняване, проникващо в коремната кухина, а увреждането на
коремните органи по хода на раневия канал самостоятелно е причинило на
пострадалия разстройство на здравето, временно опасно за живота. Запитани в
съдебно заседание вещите лица изрично посочват, че се касае за едно нараняване
с две отделни от медицинска гледна точка самостоятелни квалификации. В тази
връзка следва да се посочи, че абсолютно същото по съдържание (макар и изразено
по различен начин) е заключението на вещото лице М.А. по назначената в хода на
досъдебното производство медицинска експертиза, която подробно описва т. нар.
увреждания по хода на раневия канал. Следва да се отбележи уточненото от вещите
лица, че в конкретния случай не се касае за отваряне на други коремни органи, а
за оставена от н..а следа – увреждане във вид на канал и че увреждания на други
органи (такива по хода на раневия канал) не биха настъпили единствено, когато
се касае за съвсем плитко проникване на н..а. Във всички случаи обаче, когато
проникването е по-дълбоко по
необходимост се стига и до друг резултат. В този смисъл е и казаното от св. д-р
З., участвала при извършването на първата коремна операция, при разпита й в
хода на съдебното следствие, а именно че тези наранявания са резултат от
действието на н..а там, където той преминава. В резултат от изложеното, съдът
приема, че причинените от медицинска гледна точка различни резултати следва да
бъдат преценявани в цялост, т. е. на пострадалия е причинено едно нараняване
чиято медикобиологична характеристика отговаря на правния критерий за средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 1 от НК, представляваща проникване в
коремната кухина.
Действително, за
съставомерността на деянието не е необходимо проникващото нараняване да е
увредило някои от органите в тези кухини. Достатъчно е само наличността на
контакт между кухината и външната среда. Фактът, че такова увреждане е било
налице обаче (без да променя вида на телесната повреда), не е основание,
уврежданията да бъдат квалифицирани като повече от едно. Въпросът за това
налице ли е разстройство на здравето, временно опасно за живота се поставя
тогава, когато контакт между външната среда и кухината не е създаден, но все
пак са налице подобни увреждания на вътрешните органи.
Отново въз основа
на заключенията на вещите лица по двете медицински експертизи, съдът приема, че
телесната повреда е получена въз основа на удар с н... Експертите са посочили,
че описаната коремна травма е резултат от действието на предмет с остър връх и
режещ/и ръб/ове, каквито контактуващи повърхности има
предмет тип „н..“. Предвид факта, че деянието е осъществено в помещение,
предназначено за кухня, по време на празненство, на което се е сервирала храна,
която предполага ползването на н..ове, съдът приема с
оглед посоченото от вещите лица, че нараняването е причинено именно с такова
оръжие. Действително, конкретното средство на престъплението не е известно по
делото. Търсенето му обаче е било безпредметно, предвид установеното от
показанията на св. Р.В. и св. О.Л., че са подредили стаята след инцидента и
преди идването на полицията и са измили всички съдове и прибори, вкл. н..овете. Единствено пострадалият, на чиито показания, съдът
се доверява, сочи, че е видял в ръцете на подсъдимия ...лен н.. с острие от
около 25 см, който преди това е лежал на масата пред тях. Така изложеното от
него не се опровергава от нито един от останалите присъстващи свидетели, които
казват, че не помнят да са забелязали такъв н.. на масата преди случката, нито
другаде след това и едновременно се потвърждават от посоченото в заключението
на комплексната експертиза, потвърдено и от вещите лица в съдебно заседание, че
нараняването е възможно да бъде нанесено с всеки от иззетите с протокола за
оглед н..ове, предмет на назначената в хода на
досъдебното производство комплекса съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства и трасологична такава.
Съдът намери, че е безспорно
доказано авторството на подсъдимия И.К.Л. в извършване на престъплението,
предмет на обвинителния акт въз основа на единствените преки доказателства –
свидетелските показания на пострадалия, които обаче следва да бъдат ценени
едновременно и от гледна точка на съществуващите многобройни косвени такива –
показанията на свидетелите Г.С., П.К., Ч.П., В.Д., Х.З., конкретно отнасящи се
до инцидента, а също и на свидетелките Р.В. и О.Л., що се отнася до поведението
на подсъдимия непосредствено след случката и през деня на 08.01,2016г. до
явяването му пред органите на реда. Единствен пострадалият Р. съобщава, че
ударът с н.. му е нанесен от подсъдимия Л., както и че след като се е отдръпнал
при сборичкването и е видял същия да държи забелязания по-рано на масата
кухненски н.. в дясната си ръка. Останалите свидетели съобщават в подробности
събитията преди и след инцидента като твърдят, че не са възприели наръгването,
макар да са забелязали раната на корема на пострадалия и стичащата се кръв.
Особено информативни в тази връзка с показанията на св. П.К. и св. Ч.П.. От
същите се установява по несъмнен начин, че между пострадалия и подсъдимия е
имало съприкосновение като лявата ръка на подсъдимия се е намирала на дясното
рамо на пострадалия (св. К.), както и че И.Л. е имал възможността да застане
зад св. Г.С., достатъчно близо до М.Р. (въпреки малкото разстояние до стената)
така, че осигурявайки си опора на рамото му с лявата си ръка (същевременно
бутайки дясната такава на пострадалия) да му нанесе удар с н.. в областта на
корема с дясната си ръка. Това е и моментът, в който пострадалият Р. е получил
порязването на пръста на дясната си ръка.
От всички
присъстващи на инцидента, освен И.Л., в близост до пострадалия Р., на
разстояние, от което е възможно да се нанесе удар, е бил единствено св. Г.С..
Доказателства в подкрепа на такава хипотези обаче по делото не са събрани. От
една страна, свидетелите еднозначно посочват, че макар св. С. да е дал повод за
възникналия конфликт, това е станало само посредством вербална агресия,
проявена под въздействието на алкохола. Същият не е проявил физическа такава
като дори не е опитал да отвърне на удара зад врата, нанесен му от пострадалия Р..
От друга страна, свидетелите установяват, че и в изправено състояние, същият се
е намирал с лице към масата като впоследствие е седнал на стола си (това
обяснява и незначителните разминавания в показанията на свидетелите очевидци
част, от които са го възприели прав, а останалите седнал). Изложеното е
достатъчно да обоснове единствен извод, че само подсъдимият е имал възможността
на извърши посоченото деяние. Още повече, че И.Л. е бил провокиран от факта, че
опитвайки се да въдворява ред в изказването на св. С., пострадалият е развалил
тържеството му, ескалирайки ситуацията до бой.
Достигайки до такъв
извод, съдът взе предвид и поведението на подсъдимия Л.. Същият, макар и отзивчив
домакин през цялата, не е придружил пострадалия си гост до спешния център за
разлика от свидетелите Д., Д. и К., не му е оказал
първа помощ. Вместо това в суматохата непосредствено след случката е напуснал
дома си и е бил в неизвестност (с изключен телефон) до обяд на следващия ден (видно
от показанията на св. В., която се опитала да му се обади). Преди явяването му
пред полицейските органи поръчал на майка си да предаде на брат му да намери
адвокат и към 16:30 часа, когато успеят, да се срещнат пред полицията.
Последното след като вече е бил уведомен от св. Л. за това, че органите на реда
са го търсили сутринта на същия ден.
С оглед изложеното
съдът намери за доказано по несъмнен начин, че именно подсъдимият И.К.Л. е
извършител на деянието, за което му е повдигнато обвинение.
От субективна
страна, съдът намери, че подсъдимият И.Л. е действал при форма на вината – пряк
умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на действията си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като
този извод съдът направи въз основа на факта, че подсъдимият целенасочено е
замахнал към пострадалия, намиращ се пред него и му е нанесъл удар с н.., при
което е причинил травматичното увреждане. С нанесената телесна повреда, подсъдимият
е целял да демонстрира своята необвързаност с общоприетите социални норми. До
това свое заключение съдът достигна, като взе предвид, че подсъдимият Л. не е
имал личен конфликт с пострадалия М.Р., а в качеството си на домакин, подобно и
на самият пострадал, е опитал да въдвори ред, при вече възникналия между
гостите такъв, вземайки страна.
Несъстоятелни за
възраженията на защитата за това, че деянието е било евентуално извършено от
подсъдимия в състояние на афект. Разпоредбата на чл. 132, ал. 1 НК предвижда
привилегирован състав за деяние, извършено в състояние на силно раздразнение,
предизвикано от пострадалия чрез насилие, тежка обида или клевета или чрез
друго тежко противозаконно действие, посредством което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за дееца или за негови ближни. Дали е
налице състояние на афект е фактически, а не медицински въпрос, който се
изяснява с всички доказателства по делото, а не само въз основа обясненията на
подсъдимия или на част от доказателствата. Външните признаци, по които може да
се съди за наличието на афект са зачервяване, изпотяване, треперене и др.
подобни вегетативни прояви. Видно от установената по делото фактически
обстановка, доказателства в този смисъл въобще липсват. С оглед изложеното
безпредметно е обсъждането за това дали състоянието (което не се доказа да е
било налице) е предизвикано от пострадалия чрез насилие, тежка обида, клевета
или друго тежко противозаконно действие, от което са настъпили или е било
възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
По вида и размера на наказанието.
Основно изискване
за вида и размера на налаганото от съда наказание е то да съответства на
конкретните особености на извършеното престъпно посегателство и неговия
извършител, така че целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК да бъдат
постигнати в максимална степен.
За извършеното от
подсъдимия законът е предвидил наказание лишаване от свобода за срок до шест
години. В настоящия случай, осъщественото от страна на подсъдимия И.Л. е със
сравнително висока степен на обществена опасност. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчита факта, че подсъдимият е неосъждан и има добри
характеристични данни. Касае се за млад, трудово зает човек с отношение към
обществото. Не е без значение и фактът, че в известна степен действията му са
били улеснени от състоянието на негативна емоция, предизвикано от развалата на
празника и вече разразилия се скандал между приятелите му, макар последното да
има субективен характер и да не е от естество да го оневини за деянието.
Съдът, обсъждайки
личността на подсъдимия и деянието, предмет на настоящото производство, и
отчитайки, че извършеното е провокирано от натрупани негативни емоции, както и
отчитайки липсата на предвиден в закон специален минимум на наказанието,
определи на подсъдимия такова в размер под средния при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно една година и осем месеца лишаване от
свобода.
Като прецени, че са
налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК, съдът отложи неговото изпълнение за
срок от три години. Съдът счете, че по този начин би постигнал целите на
специалната и генералната превенция и това наказание би подействало
предупредително-възпиращо подсъдимият да се въздържа занапред от подобни противоправни действия, при възможността от привеждане в
изпълнение на отложеното наказание лишаване от свобода.
По гражданския иск.
Тъй като се претендира
обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на нанесената телесна повреда, и е налице
причинно-следствена връзка между деянието, за което подсъдимият е признат за
виновен, и претърпените от пострадалия болки и страдания, предявеният иск е
доказан по основание.
Съдът намери, че за
да е налице справедлива обезвреда на неимуществените
вреди, подсъдимият следва да заплати на гражданския ищец обезщетение в размер
на 13 500,00 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието ...2016г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост като последната не е абстрактно понятие, а е свързано
с преценката на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му
не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия. Установената съдебна
практика, включително чрез задължителните указания, дадени от Пленума на ВС РБ
в Постановление № 4 от 1968 г. дава разяснения за критериите, по които при
всеки отделен случай се определя обезщетението за причинени неимуществени
вреди.
При определяне на
размера на обезщетението в настоящия случай, съдът взе предвид вида на
телесната повреда, изпитаните болки при нараняването и през последващия период
на лечение, периодът и степента на възстановяване от причиненото увреждане и
обстоятелството, че към настоящият момент пострадалият се е възстановил и може
да полага труд.
При преценка на
посочените обстоятелства, съдът се довери на първо място на приетите по делото
медицински документи и изготвените експертизи. Същите установяват от една
страна, че нанесената телесна повреда има сложен характер (доколкото същата се
характеризира с два от медицинска гледна точка резултата – проникване в
коремната кухина и увреждане на органи по хода на раневия канал), което без
съмнение се е отразило на интензитета на претърпените от пострадалия болки и
страдания. Установи се посредством заключенията на вещите лица и събраните
гласни доказателства – показанията на неговите родители - св. Г. и С. Р..., както и на св. А.В. и св.
Е.Г.), че пострадалият е търпял за период от около месец болки и страдания
вследствие на извършената оперативна интервенция, които първоначално са били
по-силни, а впоследствие със затихващ интензитет. В това време, същият е бил
лишен от възможността да задоволява ежедневните си нужди като в тази дейност е
бил подпомаган от родителите си. Следва да се посочи, независимо от това, че
следоперативният период от един месец е протекъл гладко и без усложнения, което
е установено и при явяването на пострадалия на контролни прегледи (показанията
на св. д-р З.). Закономерно същият сравнително скоро – около месец и половина
по-късно е възстановил нормалните си занимания – посещавал е отново фитнес
залата (показанията на св. П. и св. Д.) и е започнал нова работа като ш... в О...
И.... При определяне на дължимото обезщетение съдът съобрази и настъпилите
по-късно усложнения от първичната операция, а именно констатираната от вещите
лица по комплексната експертиза постоперативна вентрална херния 7х8 см. с мн..ество сраствания между епигастриум,
тънките черва и париеталния перитонеум, чието лечение наложило втора хирургична
операция. Същата по необходимост е причинил нови болки и страдания за целия
възстановителен период от около месец. Такива се установяват и от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Б.Г., Д.И. и В.Р.. Във
връзка с възражението на защитата, съдът съобрази становището на вещите лица,
че не може да бъде установена причината за настъпилото усложнение, в частност
дали същото е предизвикано от пострадалия поради неспазване на предписанията за
следоперативно възстановяване. Експертите сочат, че след изтичане на
възстановителния период от месец, пострадалият е бил свободен да възстанови при
желание и възможност обичайните си занимания, вкл. такива свързани с посещение
на фитнес зала и изпълняване на упражнения. Още повече, че от показанията на
преразпитаните свидетели става ясно, че пострадалият е посещавал залата, вкл.
изпълнявал е различни упражнения, но не и това с какво натоварване за били те,
респ. че същият се е пренатоварил, за да се приеме, че е допринесъл за
посоченото усложнение.
С оглед изложеното
и като взе предвид, че обезщетението има функция да възмезди ищеца за преживяното, а не да служи за
източник на доход, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 13 500,00 лева.
При тези изводи на
съда подсъдимият следва да заплати на пострадалия и осъществените разноски за
адвокатски хонорар в размер на 1500,00 лв.
По разноските.
С оглед
постановената осъдителна присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
възложи на подсъдимия да заплати направените в съдебното и досъдебното
производство разноски; както и да заплати сумата от 540,00 лв. – държавна такса
върху уважената част от гражданския иск.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Я. Николова/