РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 09.12.2021 г. в
състав:
Председател:
Мариана Георгиева
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 1205 по описа за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „Т.С.“ЕАД срещу Решение от 23.09.2020, постановено по гр.
д. № 38754/2019г. по описа на Софийски районен съд, 45 с-в в частта, с която са
отхвърлени, предявените от „Т.С.“ЕАД срещу М. и Д. Райчеви установителни искове
по чл. 415 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за вземания за цена на доставена и неплатена
ТЕ за периода 01.05.2014-30.04.2017г. над сумата от 327,29 лева до пълния
размер от 514,16 лева и лихви за забава върху отхвърлената главница над сумата
от 7,11 до пълния размер от 85.03 лева, иск за цена на услугата „дялово
разпределение“ и лихви върху нея по отношение на всеки от въззиваемите
ответници поотделно.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за погасяване по давност на
претенциите за посочения период.
Счита, че неправилно са приложени нормите на института
на погасителната давност, поради неправилно определен момент на изискуемост на
задълженията и изпадане в забава на длъжника, предвид действалите за периода ОУ
на ищеца. Не му било указано, че не представя протоколи за обявяване на
сметките в интернет страницата на дружеството.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и
уважаване на исковете
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Между страните няма спор за наличие на облигационна
връзка за процесния период и във въззивното дело единствено спорно е от кога
тече давност за задълженията за процесния период и дължи ли се сума за услугата
„дялово разпределение“.
Отношенията между страните се уреждат от действалите
за периода Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ЕАД *** от 28.03.2013г., одобрени с Решение на КВЕР ОУ-2/
03.02.2014г. и ОУ на ищеца от 2016г. в сила от 11.08.2016г.
Според настоящият състав на СГС клаузите на
чл. 33, ал. 1 и 2, чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ на ищеца от 2014г. не са нищожни,
както е приел СРС. Предвиденото в ОУ от 2014г. публикуване на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването
на правото.
СГС не споделя виждането на жалбоподателя,
че давност тече от издаване на изравнителната фактура. СГС споделя виждането, че месечните прогнозни суми
имат самостоятелност, а обстоятелството, че след края на отчетния период се
издава обща фактура и кредитни известия не променя този извод. Действащата през
процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове (ако има такива), а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топло-преносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топло-преносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски
със задна дата. Т. е., издаването на изравнителна сметка и задължението за
заплащане на изравнителната сметка в определени срокове (ако има установени
такива) не влияе на дължимостта на месечните вноски и момента на настъпване на
тяхната изискуемост. В конкретния случай за месечните
вземания няма доказателства за отправена покана. С въззивната жалба освен
оплакването, че не му е указвано да представи протоколи за обявяване на
сметките в интернет въззивникът е следвало да представи и самите протоколи ако
е искал да се приемат като доказателство по чл. 266 ГПК, каквото е изискването
на чл. 261, т. 3 от ГПК, което не е сторено.
Следва вземанията да се третират като
безсрочни и следователно веднага изискуеми, при което давност тече от тяхното
възникване - тоест от деня следващ отчетния месечен период по правилото на чл.
114, ал. 2 ЗЗД. Всички вземания с изискуемост настъпила преди 30.03.2015г. са
погасени по давност и СРС е постановил правилно, че сумите за периода 01.05.2014г.
до 28.02.2015г. са погасени по давност. Неправилно обаче е приел за погасено и
вземането за м.03.2015г. Неговата изискуемост не е настъпила към 30.03.2015г. и
то не е погасено по давност, като тя е прекъсната на 30.03.2018г. –преди да
изтече, с подаване на заявлението съгласно чл. 422 ГПК.
Погасените по давност вземания за периода 01.05.2014г.
до 28.02.2015г. са в размер на 310,74 лева видно от таблица 3 на СТЕ
(констативно съобразителна част). Следователно решението следва да се отмени в
частта, с която исковете за главница за ТЕ са отхвърлени срещу всеки ответник
поотделно над размера от 327,29 лева до размер от 358,79 лева и да се признае
за установено, че всеки ответник дължи и сумата от 31,50 лева за периода 01.03.2015г.-30.04.2017г.
в останалата си отхвърлителна част за сумата 155,37 лева и за периода 01.05.2014г. до 28.02.2015г. спрямо всеки
ответник решението следва да се потвърди.
В частта за мораторна лихва решението
следва да се потвърди въпреки частичната отмяна по иска за главница, защото
както се посочи по-горе публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. При тази редакция
на общите условия, за да настъпи изискуемост и да се постави клиентът на
топлинна енергия за битови нужди в забава, е необходимо установяване на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца, което
играе ролята на покана. В хода на производството доказателства не са ангажирани
в тази насока и съответни до момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
няма забава върху сумата за главница, за която СГС намира иска за основателен и
лихва за забава не може да се присъди.
По отношение на исковете за главница за цена на
услугата „дялово разпределение:
В тази си част решението е неправилно. Макар да няма
конкретни оплаквания от въззивника срещу изводите на СРС за неравноправност на
клаузите от действалите за периода ОУ на ищеца, уреждащи цената на тази услуга
СГС е длъжен служебно да провери дали правилно е приложен императивен
материален закон (ЗЗП). В случая според настоящият състав на СГС не е налице
неравноправност на тези клаузи. Както в ОУ от 2014г., така и в ОУ от 2016г. е
посочено кои са компонентите на цената на тази услуга. Тоест извода на СРС, че
не било посочено как се формира тя е неверен фактически. Отделно тази цена на
се договоря с потребителите. Закона за енергетиката урежда цената на услугата
като част от съдържанието на договора по чл. 139в между топлопреносното
предприятие и лицето на което е възложено (пак от топлопреносното предприятие)
извършването на дяловото разпределение. Това следва при сравнителен анализ на
уредбата по чл. 139, ал. 1 от ЗЕ вр. с чл. 139в ЗЕ и чл. 140, ал. 5 ЗЕ. След
измененията на закона още от 2006г. тази цена вече не подлежи на договаряне с
потребителите – липсва като съдържание на договора по чл. 140, ал. 5 от ЗЕ, а
се посочва в договора между топлопреносното предприятие и лицето на което е
възложено (пак от топлопреносното предприятие) извършването на дяловото
разпределение и се предвижда, че топлопреносното предприятие е платеца на тази
сума. Доколкото услугата е в интерес на потребителя (чрез нея се определя
реалното му задължение за ТЕ), той следва да я възстанови на продавача на ТЕ,
каквото е предвиждането в ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на клиенти за битови
нужди.
Още повече, че искът за цената на тази услуга не е оспорван
с твърдения за неравноправни клаузи, нито е оспорвана претендираната цена (като
размер), а само с оглед на оспорването на главните искове за доставената ТЕ.
Лихва върху тази сума не се дължи до подаване на
заявлението по чл. 40 ГПК, поради липсата на срок за плащане в ОУ на ищеца и
липсата на твърдения и доказателства за отправена покана до ответниците, при
което няма забава.
По разноските:
При този изход на делото във въззивна инстанция при
уважени 19 % от обжалвания интерес въззивникът – ищец има право на разноски в
размер на 9,50 лева за държавна такса. За юрисконсултско възнаграждение СГС
намира, че следва да се определи сумата от 150,00 лева, като съобразно изхода
на производството следва да се присъдят 28,50 лева.
Ответниците имат право на разноски съобразно
отхвърлената част от жалбата или на 81 % от сторените разноски, като претендират
по 600,00 лева за адвокат. Направено е възражение от въззивника за
прекомерност, което е основателно. Делото не е от висока правна или фактическа
сложност. По въпросите за дължимостта на сумите за ТЕ и давността има
многобройна съдебна практика. Претендираните размери надхвърлят материалния
интерес във въззивна инстанция. Справедлив размер при материален интерес за
всеки ответник от въззивното дело в размер на 293,61 е минимума от 300,00 лева по
чл. 7 ал. 2, т. 1 от Наредба 1/2004. Съобразно изхода следва да се присъдят по
243,00 лева на всеки ответник по жалбата за въззивното дело.
За първа инстанция на ищеца при уважени общо 61 % от
исковете (с оглед крайния резултат) следва да се присъдят още 24,80 лева или по
12,40 от всеки ответник.
СРС не е разгледал възражението на ищеца по чл. 78,
ал. 5 ГПК и същото следва да се разгледа от СГС. Исканите хонорари от двамата
ответници са прекомерни. Делото не с правна или фактическа сложност. По
въпросите за дължимостта на сумите за ТЕ и давността има многобройна съдебна
практика. Справедлив размер за адвокатски хонорар за всеки ответник е
минималния по Наредба 1/2004г., а именно 317,92 лева. Не се прилага чл. 2, ал.
5 от Наредба 1/2004г. по акцесорни претенции, изхода по които изцяло е в
зависимост от изхода по главните искове. Следва да се взема предвид общият
материален интерес. При отхвърлени като краен резултат 39 % от исковете всеки
ответник има право на разноски за първа инстанция в размер на 123,99 лева за
адвокат. Решението в частта му по разноските с което на всеки ответник са
присъдени разноски над този размер следва да се отмени.
За заповедното дело на ищеца се дължат още 5,72 лева
общо или по 2,86 лева от всеки ответник.
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение от 23.09.2020, постановено по гр. д. №
38754/2019г. по описа на Софийски районен съд, 45 с-в в частта, с която са отхвърлени, предявените от „Т.С.“ЕАД срещу М.В.Р.
с ЕГН ********** и Д.Н.Р. с ЕГН ********** установителни искове по чл. 415 ГПК
вр. с чл. 153 от ЗЕ за вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода
01.05.2014-30.04.2017г. над сумата от 327,29 лева до размер от 358,79 лева срещу
всеки от тях и за цена на услугата „Дялово разпределение“ в размер на 23,74 за
периода 01.05.2015-30.04.2017г. по отношение на всеки от въззиваемите ответници
поотделно.
КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.В.Р. с ЕГН **********
и Д.Н.Р. с ЕГН ********** ДЪЛЖАТ НА „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******всеки по отделно и сумата от
31,50 лева за периода 01.03.2015г.-30.04.2017г. –цена
на топлинна енергия, потребена в имот: апартамент 4 в гр. София, ж.к. „******,
абонатен номер 42973 ведно със законна
лихва върху сумата, считано от 30.03.2018г. до окончателното плащане, КАКТО И ЧЕ М.В.Р. с ЕГН ********** и Д.Н.Р.
с ЕГН ********** ДЪЛЖАТ НА „Т.С.“ЕАД
всеки по 23,74 лева за периода 01.05.2015-30.04.2017г. - цена на услугата
„Дялово разпределение“, ведно със законна лихва върху тази сума от 30.03.2018г.
до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските с която „Т.С.“ЕАД
е осъдена да заплати на всеки от двамата ответници разноски над сумата от
123,99 лева за всеки.
ОСЪЖДА М.В.Р. с ЕГН ********** и Д.Н.Р. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТЯТ ВСЕКИ ОТ ТЯХ НА „Т.С.“ЕАД по още
2,86 лева разноски по ч.гр.д. 21322/2018г. на СРС, както и всеки по още
12,40 лева за първоинстанционното производство, както и всеки по 19,00 лева
разноски за въззивното дело.
ОСЪЖДА Т.С.“ЕАД да заплати на М.В.Р. с ЕГН **********
и Д.Н.Р. с ЕГН ********** по 243,00 лева
на всеки от тях - разноски за адвокат във въззивното дело.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове: 1. 2.