РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ „Б” ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в откритото
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от мл. съдия ИВА НЕШЕВА
въз. гр. д. №
11356 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на гл. ХХ ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от Н.Т.Т. срещу Решение № 105499 от 30.04.2019 г.
по гр.д. № 66880/2018 г. на Софийския районен съд, с което по предявените „Т.С.“
ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД e признато за установено, че Н.Т.Т. дължи
на дружеството сумата от 1333.76лв. –
главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г.
за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, сумата от
26.83лв., представляваща припадащата се част от цената на услугата за дялово
разпределение за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 23.05.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 233.99лв.
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2014г. до 10.05.2017г., както и сумата от 13.46лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2014г. до 10.05.2017г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 15.06.2018г. по ч.гр.д. № 32611/2017г. по
описа на СРС, 27 състав, като искът за припадащата се част от цената на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2013г. до м.04.2014г. в
размер на 55.90лв., както и искът за мораторната лихва за забава в размер на
6.46 лв. начислена върху отхвърления
размер на главницата за дялово разпределение, са отхвърлени като погасени по
давност.
С
подадената въззивна жалба първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта,
в която са уважени исковите претендии с аргументи за неправилност. Излагат се
доводи за липса на облигационно правоотношение между страните по делото. Според
жалбоподателя не са били представени доказателства за правото на собственост
върху обекта. На следващо място се твърди, че по делото не се установява,
ищецът да е осъществил услуга „дялово разпределение“, поради което и не му се
дължи възнаграждение. Излага се още, че по делото не е установено изпадането на
въззивника в забава за плащане. Моли се първоинстанционното решение да бъде
отменено като неправилно, като предявените искове бъдат отхвърлени в цялост.
Претендират се разноски.
Уведомено
за подадената въззивна жалба на 18.07.2019 г., въззиваемото дружество „Т.С.“
ЕАД в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не се е възползвало от възможността да подаде отговор на същата.
Уведомено
за подадената въззивна жалба на 18.07.2019 г., третото лице – помагач не е
взело отношение по нея.
Решението
на Софийския районен съд е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са
отхвърлени предявените искове.
Софийски
градски съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1, вр. с чл. 62, ал. 2 ГПК, от
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка и
след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е валидно и
допустимо.
Съгласно
чл. 271, ал. 1 ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и
допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди,
отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите,
изложени във въззивната жалба.
Със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 3037668/23.05.2017
г. дружеството „Т.С.“ ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение
срещу Н.Т.Т.. Въз основа на подаденото
заявление е образувано ч.гр.д. № 32611/2017 г. по описа на Софийския районен
съд, по което за претендираните суми на 15.06.2018 г. е издадена заповед за
изпълнение. Срещу същата в срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение. В срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, като е
образувано гр.д. № 66880/2018 г. по описа на Софийския районен съд. По делото
са събрани писмени доказателства, изслушани са заключения на вещи лица по
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. За да постанови решението
си, районният съдия е приел, че от доказателствата по делото се установява, че
ответникът в първоинстанционното производство е потребител на топлинна енергия
за битови нужди, както и че е налице неплатено задължение за доставка на такава
енергия и цена за услуга дялово разпределение.
Основателността
на предявените искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД зависи от пълното и главно доказване
на следните обстоятелства: 1. качеството на ответната страна като потребител на
топлинна енергия; 2. доставяне от топлофикационното дружество на съответното
твърдяно количество топлинна енергия на абоната за съответен период; 3. в
съответния установен срок потребителят да не е заплатил дължимите за тази
енергия суми. По иска за лихви следва да се установи настъпване на падежа и
изтичане на съответен период от време, през който задължението не е платено.
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от
писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при
множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал.
1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично
известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по
договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното
определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07.
2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 -
чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците
или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в
сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия / така мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 от 17 май 2018 год. на
ОСГК на ВКС/.
Настоящият
състав споделя изводите на Софийския районен съд досежно облигационната връзка
между страните, породена от факта на придобиване на правото на собственост
върху имота. В случая по делото е представена молба за вписване на законна
ипотека от Държавна спестовна каса върху
жилище 18, на ет.7 в сграда, бл. 9-11, вх. А, находяща се в ж.к. *******, видно
от писмо от Столична община от дата 28.09.2011 г. В молбата вписване на законна
ипотека е посочено, че молителят е отпуснал паричен заем на Т. за закупуване на
жилището. Видно от удостоверяването
ипотеката е вписана. Независимо, че не е представен документ, удостоверяващ
самото придобивно основание, видно от представеното писмено доказателство
Държавната спестовна каса е предоставила заем за закупуване на процесния
апартамент в полза на конкретно лице – Н.Т. и за да бъде вписана ипотеката е
необходимо по партида на лицето да е вписано придобиване на същия имот. Така съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за
държавната спестовна каса законната ипотека се простира върху собствената земя
на заемоискателя или върху отстъпеното му право на строеж върху чужда земя,
както и върху построените сгради или сградите, които ще бъдат построени. Следва
да се подчертае, че наличието на облигационно правоотношение може да бъде
установено с всякакви доказателствени средства и не е задължително да е
представен самият писмен акт, обективиращ сделката на придобиване.
Съгласно
чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ, заплащането на топлоенергията се осъществява чрез
прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи
изравнителни вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното
количество топлинна енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за
съответния период се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на
купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ на дружеството. Така за всеки отчетен
период в крайна сметка топлоснабдителното дружество става кредитор на вземане
само за реално потребено количество енергия.
Дължимата
от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да
съответства на реално доставеното количество енергия. Доколкото вещото лице по
съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за
реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на
отчитането и уредите за измерването ѝ с установените изисквания и оттам
правилното изчисляване на стойността на същата, настоящият състав на въззивния
съд намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана
именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза.
От
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което
настоящият състав кредитира като обективно и безпристрастно, се установява, че
за абоната се разпределя топлинна енергия на имот за максимална мощност на
отоплителните тела, че абонатът заплаща топлинна енергия за сградна инсталация,
разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми. Вещото
лице е посочило, че за процесния период в имота е имало 3 броя радиатори с индивидуални разпределители на разходите на
отопление. За процесния период не е използвана топлинна енергия за отопление на
имот, осигурен е достъп за отчет на водомерите. Вещото лице е посочило, че за
периода от 05.2014 г. до 04.2016 г.
начислената сума по фактури е 901,88 лв. Изравнителната сума за периода
05.2014 г. – 04.2015 г. е 199,51 лв. за доплащане, а за периода 05.2015 г.
-04.2016 г. е 162,67 лева за получаване.
Общата дължима сума е в размер на 938,68 лева. Сумата, начислена по
фактура № **********/31.07.2014 г. не е включена в периода, за който е уважена
претенцията за главница. Независимо че в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и в исковата молба „Т.С.“ ЕАД е заявила вземането и по нея, и
доколкото претенцията по фактурата обхваща вземане за периода 05.2013 г. –
04.2014 г., сумата 395,11 лева, начислена по тази фактура, не следва да се взема
предвид от настоящия състав, доколкото не е била депозирана молба за допълване
на решението на СРС от страна на дружеството.
Доколкото
не са ангажирани доказателства за плащане на дължимата цена от страна на Н.Т.Т.
в полза на топлоснабдяващото дружество, същата
дължи на „Т.С.“ ЕАД за периода от 05.2014 г.-04.2016г. сума в размер на 938,68
лева – цена за доказано потребление на топлинна енергия, като искът следва да
бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер.
Видно
от заключението по назначената съдебно-техническа експертиза е извършена услуга
дялово разпределение за процесния период, поради което се дължи възнаграждение,
което следва да се определи по реда на чл. 162 ГПК съобразно приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, както правилно е приел СРС. „Т.С.“ ЕАД има право
да получи възнаграждението независимо, че между етажните собственици и третото
лице – помагач е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение,
доколкото в общите условия на дружеството е предвидено, че редът и начинът на
плащане на услугата се определя именно от продавача на топлинна енергия след
съгласуване с търговците, извършващи услугата /чл. 36, ал. 2 от ОУ от 2014 г./.
Поради изложеното съдът намира, че доводът на въззивника е неоснователен и
правилно е присъдено възнаграждение за услугата дялово разпределение.
Основателността
на иска по чл. 86 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т. София” EАД на клиенти в град София /в сила от
12.03.2014г./, приложими за периода, купувачът е длъжен да заплаща стойността
на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в тридесетдневен срок от датата на
публикуването й на интернет страницата на продавача. Като продавачът начислява лихва за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 от ОУ, а именно върху тези, начислени
с фактура за реално потребено количество топлинна енергия, определено на база
на изравнителните сметки /чл.33, ал.4 ОУ/. Съгласно чл.33, ал.5 от цитираните
Общи условия, при забава в плащането на задълженията по чл.33, ал.2 от ОУ,
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. По делото се установи
наличието на главен дълг, но не се установява, че фактурите са били публикувани
на интернет страницата на дружеството, от който момент следва да се прецени
наличието на забава за плащане. Поради изложеното по делото липсват
доказателства за забава на погасяване на дълга и искът за заплащане на дължима
мораторна лихва поради неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение за доставена
топлинна енергия е неоснователен, поради което и решението на Софийския районен
съд в тази част е неправилно.
За
забавата за заплащане на възнаграждение за услугата „дялово разпределение“ е
приложимо правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и длъжникът изпада в забава след
покана от кредитора. По делото не са представени доказателства за връчване на
покана за плащане от страна на дружеството, поради което претенцията по чл. 86 ЗЗД за
мораторна лихва поради забава на изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждение за осъществена
услуга дялово разпределение е неоснователна.
Предвид частичното
несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на СРС, решението
следва да бъде отменено в частта, в която СРС е уважил претенцията за главница
за разликата над 938,68 лева до пълния предявен размер от 1333,76 лв., както в
частта, в която са уважени исковете по чл. 86 ЗЗД.
При
този изход на спора следва да се преразгледа въпросът за разноските, сторени
пред СРС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.С.“ ЕАД се дължат разноски в
размер на 644,97 лева, сторени в исковото производство, и 48,21 лева –
разноски, сторени в заповедното производство, както следва сума 98,23 лв.
държавна такса; сума 231,20 лв. депозити за вещи лица, сума 57,80 лв.
юрисконсултско възнаграждение, и разноските, сторени в заповедното
производство, както следва: сума 28,90 лв. - юрисконсултско възнаграждение и
19,31 лв. - държавна такса. Съразмерно с отхвърлената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в първоинстанционното
производство в размер на 168,80 лева разноски. По отношение на приетите от съда разноски и
техните размери настоящата инстанция е обвързана от решението на СРС, доколкото
нито една от страните не е депозирала молба по реда на чл. 248 ГПК.
По разноските пред
въззивната инстанция:
Въззивникът
претендира и доказва сторени разноски за заплащане на държавна такса в размер
на 101,68 лв., от която сума съразмерно с уважената част от въззивната жалба
следва да и се присъди 44,57 лв. Т. е представлявана от адв. И.Д., осъществил
безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 ЗАДв., като доказателство е
представен договор за правна защита и съдействие от 12.06.2019 г. С оглед
уважената част на въззивната жалба и като взе предвид Наредба № 1 от 09.07.2004
г. настоящият състав намира, че на адвоката следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 131,51 лв. На „Т.С.“ ЕАД не следва да се присъждат разноски,
доколкото нито е депозиран отговор на въззивната жалба, нито в хода на
откритото съдебно заседание е присъствал представител на дружеството.
Съдът
констатира и наличието на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за
изпълнение от 15.06.2018 г. по гр.д. № 32611/2017 г. досежно периода на
претенцията на заявителя за заплащане на дължима цена за доставен топлинна
енергия, като в заповедта е посочен период от 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., а
се касае за период 01.05.2013 г. – 30.04.2016 г.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ
Решение № 105499 от 30.04.2019 г. по гр.д. № 66880/2018 г., на Софийския
районен съд, в частта, в която по предявените „Т.С.“ ЕАД искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД е признато за
установено, че Н.Т.Т. дължи на дружеството разликата над 938,68 до пълния
предявен размер от 1333.76лв., представляващ главница за доставена топлинна
енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва, считано от
23.05.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 233.99лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014г.
до 10.05.2017г., както и сумата от 13.46лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014г. до
10.05.2017г., за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 15.06.2018г. по ч.гр.д. № 32611/2017г. по описа на
СРС, 27 състав, както и в частта, в която Н.Т.Т. е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД разноски, сторени в първоинстанционното производство, както следва за
разликата над 98,23 лв. до 163,60 лв. за държавна такса; за разликата над
231,20 лв. до 385,07 лв. депозити за вещи лица, за разликата над 57,80 лв. до
96,30 лв. юрисконсултско възнаграждение, и разноските, сторени в заповедното
производство за разликата над 28,90 лв. до 48,13 лв. юрисконсултско
възнаграждение и разликата над 19,31 лв. до 32,16 лв. държавна такса и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150,
ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че Н.Т.Т., ЕГН: **********,
дължи на дружеството сумата над 938,68 до пълния предявен размер от 1333.76лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, ведно със законната
лихва, считано от 23.05.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 233.99лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2014г. до 10.05.2017г., както и сумата от 13.46лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2014г. до 10.05.2017г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.06.2018г. по ч.гр.д. № 32611/2017г.
по описа на СРС, 27 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 105499 от 30.04.2019 г. по гр.д. № 66880/2018 г. на Софийския районен съд, в
частта, в която по предявените „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ е признато за установено, че Н.Т.Т. дължи на дружеството
сумата 938,68 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2014г. до м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******, ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017г. до
изплащане на вземането, сумата от 26.83лв., представляваща припадащата се част
от цената на услугата за дялово разпределение за периода от м.05.2014г. до
м.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 23.05.2017г. до изплащане на
вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 15.06.2018г. по ч.гр.д. № 32611/2017г. по описа на
СРС, 27 състав, както и в частта, в която Н.Т.Т. е осъдена да заплати на „Т.С.“
ЕАД разноски, сторени в първоинстанционното производство, както следва сума
98,23 лв. държавна такса; сума 231,20 лв. депозити за вещи лица, сума 57,80 лв.
юрисконсултско възнаграждение, и разноските, сторени в заповедното производство,
както следва: сума 28,90 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 19,31 лв. -
държавна такса, както и в частта, в която „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати в
полза на адв. И.Д. сума в размер на 15 лв.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕАД, ЕИК: *******, да заплати на адв. И.Г.Д., АК- Кюстендил, личен № *******на
основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. сумата на 153,80 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита в
първоинстанционното производство, както и сумата 131,51 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна защита във въззивното производство.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕАД, ЕИК: *******, да заплати на Н.Т.Т., ЕГН: **********,
сумата 44,57 лв., представляваща сторени разноски във въззивното производство.
ВРЪЩА делото
на Софийския районен съд, 27 състав за
преценка за наличие на допусната очевидна фактическа грешка в издадената заповед
за изпълнение от 15.06.2018 г. по гр.д. № 32611/2017 г.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач –„Т.С.“ ЕООД.
Решението
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК e окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.