№ 143
гр. ХАСКОВО, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.ВА
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело №
20245600100626 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от
ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД за сума в размер на 26 000 лева.
ИЩЕЦЪТ – Х. К. Х. твърди, че на 29.04.2024
год. около 14.00 часа, в гр.Хасково, движейки се по левия тротоар на ул.“13 –
ти март“, с посока на движение от бул.“Съединение“ към ул.“Узунджово“ и
достигайки до първото от дърветата, засадени по протежението на тротоара се
спънал в повдигната и разместена от корените на дървото, тротоарна плочка,
залитнал напред и паднал на земята, при което ударил силно левия си лакът. С
помощта на съпругата си, станала очевидец на инцидента, бил откаран за
преглед до медицински център „Спектър“ ООД. При извършено
рентгенологично изследване се установило, че е получил фрактура по горния
контур на радиуса /лъчевата кост/ на лявата ръка. Поради това, че в
медицинския център нямало лекар, който да обездвижи фрактурата, потърсил
медицинска помощ при ортопед – травматолог, по чиято преценка ръката
следвало да бъде гипсирана. През първия месец след инцидента изпитвал
силни болки в областта на фрактурата, наложили постоянен прием на
обезболяващи. Не можел да се обслужва сам. На 15.07.2024 год. отново
потърсил медицинска помощ поради силни болки и оток в лявата лакетна
става при раздвижване, поради което бил насочен към провеждането на
физиотерапевтични процедури. За времето до 11.08.2024 год. бил временно
нетрудоспособен, а възстановителния процес все още не бил приключил.
Изпитвал страх и несигурност, когато се придвижвал по тротоарите на града,
1
които в по - голямата си част били в лошо състояние. Твърди, че увреждането
е в резултат на допуснато от ответника неизпълнение на задълженията,
вменени му в отговорност с нормите на § 6, т.1 и т.7 от ДР на Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, чл.8, ал.3, чл.19, ал.1, т.2 и ал.2, т.3 и чл.31 от
Закона за пътищата /ЗП/, вр. § 1, ал.14 от ЗР на ЗП, поддържайки, че на
ответника като юридическо лице е вменено задължението да поддържа
общинската пътна мрежа, в това число и тротоарите, в състояние, отговарящо
на изискванията на движението, отстранявайки всяка настъпила неизправност
на настилката, създаваща опасност за здравето и телесния интегритет на
пешеходците. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът осъди
ответника да му заплати сумата от 26 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.04.2024 год.
Претендира присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – ОБЩИНА ХАСКОВО –
оспорва иска. Заявява възражение за съпричиняване, допуснато от ищеца,
обосновано с твърдения за това, че широчината на тротоара му е позволява да
избере безопасен начин на преминаване, вместо да се движи в частта,
намираща се в непосредствена близост до дървото. Мястото на инцидента се
намирало в близост до дома на ищеца – обстоятелство, поради което е
следвало да бъде запознат със състоянието на пътя и да се съобрази с него. От
страна на ищеца била проявена груба небрежност, предвид наличието на
възможност да избегне повдигнатата плочка на тротоара. Позовава се на това,
че ищецът е с наднормено тегло, което допринесло за злополуката. Твърди, че
уврежданията на ищеца са в резултат на друг инцидент – при падане на
мотоциклет върху ръката му. Заявява и възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложената по делото
рентгенография, извършена на 29.04.2024 год., в 15.23.21 ч. в
Медикодиагностична лаборатория за рентгенова диагностика „Спектър“ ООД
е, че ищецът е получил фрактура на горния контур на радиуса.
Като писмено доказателство по делото е приет
амбулаторен лист от 15.07.2024 год., видно от който е, че на ищеца е
определена като основна диагноза – счупване на горния край на лъчевата кост,
като при снетата анамнеза е установено, че след сваляне на гипсовата
имобилизация и рехабилитация, същият все още се оплаква от болки в лявата
лакетна става.
За периода от 30.04.2024 год. до 11.08.2024 год.
ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност – данна, която съдът
възприема от представените по делото 4 бр. болнични листа, с посочена в тях
диагноза – счупване на горния край на лъчевата кост, с режим на лечение –
домашен.
Като веществени доказателства по делото са
2
приети 3 бр. снимки, направени на 15.05.2024 год. с мобилния телефон на
ищеца, отразяващи състоянието на тротоара.
Допълнително от страна на ищеца се
представиха и приеха като писмени доказателства, 4 бр. амбулаторни листа –
от 30.04.2024 год., от 13.05.2024 год., от 27.05.2024 год. и от 13.06.2024 год., с
посочена в тях като основна диагноза - счупване на горния край на лъчевата
кост, с поставена при първия преглед – гипсова имобилизация, с последвали –
смяна, сваляне и ставна пункция, както и извадка от лична амбулаторна карта.
От обясненията на ищеца, дадени на основание
чл.176 от ГПК се установява, че в деня на инцидента - 29.04.2024 год. не е
управлявал мотоциклета си, не го е премествал и не е падал от него. Обяснява,
че има предишна травма от преди повече от десет години, но на крака,
получена при управление на мотоциклет. Твърди, че мястото на инцидента се
намирало близо до дома му, както и че преди е минавал по същия тротоар, но
не е обръщал внимание за наличие на неравности по същия. Инцидентът
станал в светлата част на деня, но освен съпругата му нямало други очевидци.
От показанията на свидетелката П. П. се
установява, че от дванадесет години живее на съпружески начала с ищеца. На
29.04.2024 год., следобед – около 14.00 часа, на път за в къщи, движейки се по
тротоара на ул.“13 – ти март“, както си вървели, изведнъж ищецът паднал
/строполил се/ пред нея, спъвайки се на тротоарните плочки, повдигнати от
корените на дърво. Поради това, че не намерила личния лекар, отишли в
медицински център за рентгенова снимка, която показала, че ищецът има
счупване. Последвало гипсиране, подмяна на гипса, болки, нарушения на
съня. В дена на инцидента, плочките на тротоара, по който вървели с ищеца,
не били равни и това не било променено и понастоящем. Докато вървели и си
говорили, ищецът се спънал в плочка, повдигната от корена на дърво,
намиращо се на тротоара. Паднал напред, подпирайки се на лявата си ръка.
Лечението на ръката включвало рехабилитация около един месец, месец и
половина преди това – обездвижване на ръката с гипс. Помагала му с
къпането, обличането и храненето. Причината, наложила смяна на гипса била
подуването на ръката. Три пъти ходили да режат гипса, след свалянето на
който изпитвал болки. Приемал успокоителни. Инцидентът му се отразил
емоционално. Имал притеснения – като вървели само гледали плочките. Все
още имал болки и изтръпване в ръката. Твърди, че повдигнатите от корените
на дървото, плочки заемали половината от широчината на тротоара. Времето
било мрачно, облачно, дъждовно и студено. С нейния автомобил отвела ищеца
до медицинския център. Твърди, че никога моторът не е падал върху ръката на
ищеца, както и това, че падането на тротоара не е било в резултат на
подхлъзване.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилия
инцидент, ищецът е получил счупване на горния край на лъчевата кост на
лявата ръка. Наложена била гипсова имобилизация за срок от 28 дни.
Причинено било затруднение в движението на лявата ръка за срок по-голям от
30 дни. Увреждането било в пряка причинна връзка с твърдения инцидент.
3
Възстановителният процес продължил около пет – шест месеца и към момента
бил приключил напълно. Възможна била появата на болка в лакетната става
при промяна на времето. Не било възможно увреждането да се получи в
резултат на падане на мотоциклета върху ръката на ищеца, който според
експерта бил с тегло в рамките на нормалното за неговия ръст, телосложение
и възраст.
При така установената по делото фактическа
обстановка, като безспорно съдът приема, че на 29.04.2024 год., около 14.00
часа, придвижвайки се по тротоара на ул.“13 - ти март“ в гр.Хасково, ищецът
се е спънал на повдигната от корените на дървото, тротоарна плочка,
подпирайки се на лявата ръка, в резултат на което му е причинено
травматично увреждане, изразяващо се в счупване на горния край на лъчевата
кост на лявата ръка, намиращо се в пряка причинна връзка с бездействие,
допуснато от служители на ответната община, от страна на които не са
изпълнени задълженията, вменени им с нормата на чл.167, ал.1 от ЗДвП за
поддържане в изправно състояние на тротоара като част от пътя – общинска
собственост, явяващо се противоправно поведение, което обуславя
ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника,
съгласно чл.49 от ЗЗД. Събраните по делото гласни доказателства –
показанията на свидетелката П. и обясненията на ищеца, дадени на основание
чл.176 от ГПК, установените от които фактически обстоятелства не бяха
опровергани от насрещната страна, съдът приема като такива, обосноваващи
извод, че уврежданията на ищеца са настъпили от спъване и подпиране на
лявата ръка, поради наличие на неравности по общинския тротоар. В тази
насока са и приетите като веществени доказателства три броя снимки на
тротоара, на който е настъпил инцидента, неоспорени от ответната Община.
От представените писмени доказателства – болнични листове, амбулаторни
листове, извадка от лична амбулаторна карта на ищеца и ренгеново изследване
от датата на инцидента, както и от медицинската експертиза, съдът приема за
доказан и механизма на настъпване на увреждането – падане от собствен ръст
и подпиране с лявата ръка на терена.
В подкрепа основателността на иска, предявен
на основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45 от ЗЗД, съдът отчита и това, че на
ответната община, като правен субект и собственик на общинските пътища,
съоръжения, тротоари и др. е възложено по силата на закона – чл.11 от Закона
на общинската собственост, задължението да стопанисва и управлява имоти и
вещи, общинска собственост, в интерес на населението, съобразно
разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин. По силата на чл.30, ал.4
и ал.5 и чл.31 от Закона за пътищата, Общината има задължението да
осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт и
поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните
съоръжения и тротоарите и др. и да отстранява препятствията и
неизправностите във възможно най-кратък срок. Задължението на Общината
да изгражда, ремонтира и поддържа общинските пътища, включително и в
състояние на безопасност е нормативно установено в чл.31 от Закона за
пътищата, а тротоарът като част от земното платно и пътя, съгласно § 1, т.2 от
4
ДР на ЗП, е публична общинска собственост. Задължението на Общината е
възложено и с разпоредбата на чл.48, ал.1, т.2, б.“б“ от ППЗП, а съгласно
нормата на чл.167, ал.1, изр.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията и ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. След като ответникът има
задължение чрез свои служители или наети фирми да поддържа улиците и
тротоарите в населеното място в изправен вид, като по този начин осигурява
безопасността на гражданите, преминаващи по тях, то неизпълнението на
вменените от закона задължения - правно регламентирана дейност,
осъществима от нейни или наети от Общината работници и служители, е
основание за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност по
реда на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, когато в резултат на проявено в нарушение на
закона бездействие е настъпило непозволено увреждане.
Отчитайки вида и характера на увреждането -
счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка, наложило поставяне
на гипсова имобилизация за срок от 28 дни, срокът за възстановяване на
ищеца, определен от вещото лице по допуснатата съдебно медицинска
експертиза на 5 – 6 месеца, търпените болки и страдания и свързаната с това
нужда от прием на болкоуспокояващи, ограниченията в бита - невъзможност
да се обслужва самостоятелно, ползването на отпуск за временна
неработоспособност за период от около три месеца и половина, извършването
на периодични прегледи, наложени от необходимостта от смяна на гипсовата
имобилизация и подуване на ръката, свързани с болки и неудобства, съдът
счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определен на 10 000 лева. Искът в останалата част до предявения размер от
26 000 лева, като недоказан, а от тук и неоснователен следва да се отхвърли. В
тази насока съдът отчита настъпилото пълно възстановяване на ищеца, както
и липсата на необходимост от извършване на оперативни интервенции и
хоспитализация.
Като неоснователно съдът преценя заявеното от
ответника възражение за съпричиняване, допуснато от страна на ищеца,
изразяващо се в липса на проявено от негова страна внимание при
придвижването на познато за него място в светлата част на денонощието,
доколкото не може да се приеме, че придвижването по тротоар, чието
поддържане по закон е вменено в задължение на ответника, е израз на липса
на нормална дължима грижа за здравето и телесната цялост на пострадалия.
Неизпълнението от страна на Общината на задължението й да поддържа
улиците и тротоарите в населеното място, не може да бъде извинено с това, че
гражданите трябва да преминават с повишено внимание през препятствията
по тях. Доколкото по делото е установено, че по тротоара са налични
неравности, за които не е имало обозначение и същите са обусловили
спъването на пострадалия, то причина за настъпването на инцидента е
единствено в противоправното поведение на ответника, който не е изпълнил
задълженията си за поддържане на участъка.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 553.85 лева, определени
5
съразмерно на уважената част от иска от общо направените такива в размер на
1 440 лева, от които 1 040 лева – държавна такса и 400 лева – възнаграждение
за вещо лице. В полза на ответника следва да бъдат присъдени деловодни
разноски в размер на 455.38 лева, определени съразмерно на отхвърлената
част от иска от общо направените такива в размер на 740 лева, от които 200
лева – възнаграждение за вещо лице и 540 лева – възнаграждение за
юрисконсулт. В полза на пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и съдействие в
размер на 1 560 лева, с ДДС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО, Булстат ****,
със седалище и адрес на управление – ****, да заплати на Х. К. Х., ЕГН
********** от ****, сумата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева –
обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на травматично
увреждане, изразяващо се в счупване на горния край на лъчевата кост на
лявата ръка, причинено на 29.04.2024 год. в гр.Хасково при спъване в
повдигната и необезопасена тротоарна плочка на ул.“13 – ти март“, ведно със
законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане – 29.04.2024
год. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част за
разликата до предявения размер от 26 000 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО, Булстат ****,
със седалище и адрес на управление – ****, да заплати на Х. К. Х., ЕГН
********** от ****, сумата в размер на 553.85 /петстотин петдесет и три лева
и осемдесет и пет стотинки/ лева – деловодни разноски, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ХАСКОВО, Булстат ****,
със седалище и адрес на управление – **** да заплати Адвокатско дружество
„Г. и М.“ – гр.София, с код по Булстат: *********, представлявано от адвокат
К. К. Г., с адрес на упражняване на дейността - гр.Хасково, бул.“България“ №
150, ет.2, офис 217, сумата в размер на 1 560 /хиляда петстотин и шестдесет/
лева, с ДДС – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна правна помощ и
съдействие на ищеца Х. К. Х., ЕГН **********, на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Х. К. Х., ЕГН ********** от **** да
заплати на ОБЩИНА ХАСКОВО, Булстат ****, със седалище и адрес на
управление – ****, сумата в размер на 455.38 /четиристотин петдесет и пет
лева и тридесет и осем стотинки/ лева –деловодни разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
6
Решението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
7