РЕШЕНИЕ
№ 128 ,
20.07.2020г.,
гр.Исперих,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет и трети юни две хиляди и
двадесета година,
в публично заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Детелина Витанова
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 781 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова
молба вх.№ 4119/ 04.10.2019г. от „Т Б
ЕАД град С адрес град С, район М, жк „М“ ,
Бизнес Парк С, сграда , чрез пълномощник адвокат З.Й.Ц., с която молят да бъде прието
за установено по отношение на ответника С.К.А., ЕГН – ********** ***, кв.“З“ № че същият им дължи сумата 274.62/двеста седемдесет и четири лева и 62ст./ лева
- неизпълнени парични задължения на ответника, произтичащи
от следните фактури с № **********/05.05.2017г., № **********/05.06.2017г. №
**********/05.07.2017г. и № **********/05.09.2017г., както и законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда 25.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира се заплащането и на разноските по заповедната процедура и настоящото
исково производство. В исковата молба ищецът разказва, че се намира в договорни
отношения с ответната страна по силата на сключен помежду им Договор за мобилни услуги №********* от 24.04.2017г. и
Договор за лизинг от 24.04.2017г. Съгласно Договорът за лизинг на ответника е
предоставено устройство на стойност 142.47лв., за което потребителят е заплатил
първоначално сума от 30.00лв., а впоследствие е следвало всеки месец да заплаща
сума в размер на 04.89лв., която се начислявала към месечната сметка за
проведени разговори. Ответникът не изпълнил задълженията си за заплащане на 4
броя фактури включващи месечна такса, ползвани услуги и лизингови вноски,
поради което ищецът – кредитор подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като във връзка с него било образувано ч.гр.дело №
220/ 2019г. по описа на РС – И, по което е издадена Заповед за изпълнение срещу
ответника за описаната горе сума.
Предвид обстоятелството, че ответника не е бил намерен на известните по делото
адреси и уведомяването му за заповедната процедура е извършено по чл.47, ал.5
от ГПК, съдът е указал на кредитора предявяване на установителен иск за
вземането, което той сторил своевременно в настоящото производство. Ищецът моли
искът да бъде изцяло уважен. Представя писмени доказателства, които моли да
бъдат приети по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особеният представител на ответника С.А. –
адвокат Н.М.. Същият счита искът за допустим, като сочи че по основателността
ще вземе становище след събиране на доказателствата по делото. Не възразява
срещу направените доказателствени искания. Не заявява собствени искания по
доказателствата. Възразява за прекомерност на търсеното адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание
не се явява представител на ищеца, но в депозирано писмено становище заявяват,
че поддържат исковата молба и молят същата да бъде уважена по същество.
В съдебно заседание особеният
представител на ответника С.А. – адвокат Н.М., който не оспорва искът по
основание и размер. Поддържа искането за редуциране на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като се
запозна с представените по делото писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка : Страните по делото са били в договорни
отношения по силата на сключен помежду им Договор за мобилни услуги № ********* от 24.04.2017г. и
Договор за лизинг от 24.04.2017г. по Договорът за мобилни услуги страните са
договорили стандартен месечен абонамент в размер на 30.99лв. по абонаментен
план „Нонстоп 30.99 с неограничени национални минути“. Договорено е фактурата да се издава на пето
число всеки месец. Предпочетеният от абоната номер е определен на +359*********.
Срокът на договора е определен на 24 месеца т.е. до 24.04.2019г. На
24.04.2017г. ответникът е сключил с ищеца и Договор за лизинг по силата на
който му е предоставено устройство марка Lenovo, модел
Moto E Black с IMEI
358186071310317. Договорено
е да се внесе първоначална лизингова вноска в размер на 30.00лв. с ДДС, а след
това ответникът се е задължил да изплати 23 месечни лизингови
вноски всяка в размер на 4.89лв. Видно от матиралите по делото на ответника са
издадени 4 броя фактури по клиентски номер *********. По първите три фактури с
№№ **********/ 05.05.2017г., **********/ 05.06.2017г., **********/ 05.07.2017г.
съобразно договореното в двата сключени договора ответникът дължи обща сума за
месечен абонамент и лизинг в размер на 35.88лв. В случая по първата фактура е
начислена по-висока абонаментна такса, поради което по първата фактура сумата
следва да бъде уважена до посочения по-горе размер. По втората и третата
фактура са начислени по-малки абонаментни такси, поради което по тези фактури
вземанията следва да бъдат уважени в по-малки размери съответно : 31.46лв. по
втората фактура и 30.71лв. по третата фактура. По четвъртата фактура са
начислени за плащане 20 на брой лизингови вноски в общ размер на 97.80лв., като
тук сумата следва да бъде уважена в пълен размер тъй като са налице
доказателства, че от ответникът не е изпълнено задължението за заплащане на
договорените месечни лизингови вноски за предоставеното устройство и същите са
били обявени за предсрочно изискуеми по аргумент от нормата на чл.12, ал.1, предл.2
от Общите условия на договора за лизинг. Следва да бъде уважено и искането за
заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора до претендирания
размер от 77.49лв., тъй като тази сума се включва в отразената в четвъртата
фактура сума (по-малка
е като размер от нея) и е договорена в сключеният с
потребителя договор в случай на неизпълнение.
Така сумата, която
следва да бъде признато за установено в полза на ищеца като дължима от
ответника възлиза на обща стойност 275.92лв., но до колкото от ищцовото
дружество е заявена за признаване по-малка сума – в размер на 274.62лв. то до
тази стойност установителният иск следва да бъде уважен.
Относно
възражението на особения представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира
следното : В настоящия казус се касае
до адвокатско възнаграждение от 360.00
лв. с ДДС по заповедното производство и 360.00 лв. с ДДС по исковото
производство, като е подадено заявление
по чл. 410 от ГПК с парично вземане от 274.62 лв за неплатени месечни
абонаменти за мобилни услуги, лизингови вноски и неустойка към "Т Б"ЕАД.
Настоящият състав счита, че не може да бъде намалено адвокатското
възнаграждение заплатено от ищцовото дружество, тъй като то е малко над
минималният размер установен в чл. 7, ал.7 в.в. ал.2, т.1 на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения в редакцията и към момента на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Понастоящем е налице промяна в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, като за искови производства с интерес до 1000.00лв. по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, какъвто е
настоящият случай, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
100.00лв., но тази промяна е от 15.05.2020г. и обективно е нямало как да бъде
съобразена от ищцовото дружество при завеждане на исковата молба с предявеният
установителен иск на 04.10.2019г. По тази причина и по исковото производство се
следва присъждане на пълният размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от
360.00 лв.
Воден от изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.К.А., ЕГН
– ********** ***, кв.“Запад“
№ 60, че същият ДЪЛЖИ
на ищеца „ТБ“ ЕАД град С адрес град С, район М, жк „М“ ,
Бизнес Парк С, сграда 6, чрез пълномощник адвокат З.Й.Ц. сумата 274.62/двеста седемдесет и четири лева и 62ст./ лева
- неизпълнени парични
задължения на ответника, произтичащи от следните фактури с №
**********/05.05.2017г., №
**********/05.06.2017г. № **********/05.07.2017г. и № **********/05.09.2017г.,
както и законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда 25.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.К.А., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т Б“ ЕАД
град С адрес град С, район М, жк „М“ 4,
Бизнес Парк С, сграда 6, чрез пълномощник адвокат З.Й.Ц. за разноски в заповедното
производство сумата 25.00 /двадесет и пет
лева/ представляваща заплатена държавна такса и 360.00 /триста и шестдесет лева/ адвокатско
възнаграждение по чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК С.К.А., ЕГН – ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т Б“
ЕАД град С адрес град С, район М, жк „М“ 4,
Бизнес Парк С, сграда 6, чрез пълномощник адвокат З.Й.Ц. за разноски в настоящото
производство сумите 25.00 /двадесет и пет лева/ представляваща
заплатена държавна такса и 360.00 /триста и шестдесет лева/ адвокатско
възнаграждение по чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна
инстанция Окръжен съд – Р
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: