Р Е Ш Е Н И
Е
№ 275/15.05.2018 г.
Административен съд
- Монтана, в публичното съдебно заседание на
единадесети май ,през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: БИСЕРКА БОЙЧЕВА
МАРИЯ НИЦОВА
при
секретаря……...А.Л*** и с участието на прокурора…….Галя Александрова………като разгледа...............докладваното
от съдията БОЙЧЕВА....КАНД№205/2018г. по описа на Административен
съд-Монтана............................. взе предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63 ,ал.1 от ЗАНН.
С
решение №47/19.02.2018г., постановено по АНД №2238/2017г.по описа на РС-Монтана
е отменено наказателно постановление №194/28.11.2017г. на и.д.Главен директор
на Главна дирекция“Инспекция за държавен технически надзор“,с което на „Е*** КМ“ООД
,гр.С*** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
200лв. ,на основание чл.55,ал.2 от ЗТИП, за нарушение по чл.39,ал.2 от Наредба
за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори/НБЕТНА/във връзка
с §12 ,ал.3 от ПЗР към Постановление №62 на МС от 17.03.2014г. за изм. и доп. на
НБЕТНА ,във вр.с чл.18,т.2 от НБЕТНА.
Горното
решение е обжалвано с касационна жалба от Главна дирекция“Инспекция за държавен
технически надзор“,с искане да бъде отменено решението на съда,като незаконосъобразно,
респ. да се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание не
изпращат процесуален представител и не вземат становище.
Ответникът по жалбата-„Е*** КМ“ООД ,гр.С*** се
явява лично представляващия К.П.К. с адв.К. и иска да се потвърди обжалваното
решение,по подробно изложени съображения в жалбата пред РС.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на
съда за правилно.
Административен съд Монтана,като взе предвид събраните по
делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в
жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е
допустима,а разгледана по същество се явява и основателна.
От
фактическа страна по делото е установено,че на 22.03.2017г. при извършена
проверка по чл.36а,ал.1 от ЗТИП към продуктите на „ДКВ-Сервиз-М*** ,И*** и
сие“СД ,вписано в регистрите на ДАМТН ,като лице осъществяващо дейност по
поддръжка ,ремонт и преустройство на съоръжения с повишена опасност –асансьори е
извършена проверка на асансьор с рег.№736АС4168 с година на производство -1980г.
и е установено ,че на 23.02.2017г.е извършен технически преглед от инж.Г*** Г***
-инспектор в „Е*** КМ“ООД и е съставен ревизионен акт №25/21.02.2017г.в който е
записано ,че не е монтирано устройство, съгласно чл.39,ал.2 от НБЕТНА.Съгласно
§12,ал.3 от ПР към Постановление №62 на МС от 17.03.2014г. за изменение и
допълнение на НБЕТНА органите за
технически надзор по чл.18,т.2 от НБЕТНА са длъжни да уведомят незабавно
съответния Регионален отдел на ГД“ИДНТ“ ,когато установят ,че при експлоатация
на асансьор не са изпълнени мерките по глава 5 от НБЕТНА след изтичане сроковете по
ал.1.Установено е при проверката ,че липсва устройство по чл.39,ал.2 от НБЕТНА
,като не са уведомени органите за технически надзор- съответния Регионален
отдел на ГД“ИДНТ ,за което на ответника е съставен АУАН№217/16.06.2017г. и
НП№194/28.11.2017г , за нарушение на §12,ал.3 от ПР към Постановление №62 на МС
от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на
НБЕТНА във връзка с чл.39,ал.2 от НБЕТНА
,за което е наложена на дружеството „имуществена санкция” в размер на 200лв.
,на основание чл.55,ал.2 от ЗТИП. При тази фактическа обстановка от правна
страна съдът приема следното.
Решението
на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно.За да отмени наказателното
постановление ,съдът се е позовал на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила при издаване на АУАН и НП ,изразяващи се в сочене на норми и допълнителни
доказателства в НП ,които не са посочени в АУАН,неизяснена фактическа
обстановка по случая,необсъждане на възражение против АУАН ,неизлагане на
мотиви защо не е налице маловажност на деянието и др. Тези изводи на съда не се
споделят от настоящата касационна инстанция,доколкото не кореспондират на
доказателствата по делото.Изяснена е фактическата обстановка,обсъдено е възражението против АУАН в НП и са изложени
мотиви защо не е налице маловажност на деянието ,но липсва заповед за
компетентността на органа да налага административно-наказателни
санкции-заповед№А-743/11.10.2017г. Липсата на правомощие на органа да издава НП
е съществен порок ,който води до нищожност на НП ,при което неизискването на
заповедта от съда ,само по себе си е съществено процесуално
нарушение,обуславящо отмяна на решението
и връщане на делото на първоинстанционния съд ,който следва да изясни този
въпрос ,като изиска същата от адвинистративно-наказващия орган и се произнесе
по същество по законосъобразността на НП. Налице е касационно основание за
отмяна на решението по чл.209,т.3 от АПК.Решението на съда ,като
незаконосъобразно следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на
първоинстанционния съд за произнасяне по същество.
В предвид гореизложените мотиви и на
основание чл.221,ал.2 от АПК
Административният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
решение №47/19.02.2018г. ,постановено по АНД №2238/2017г.по описа на РС-Монтана .
ВРЪЩА делото на друг състав на
първоинстанционния съд за произнасяне по същество.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.