ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1783
гр. Бургас, 29.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500978 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.274, вр.чл.413, ал.2 ГПК и е
образувано е по частната жалба на "Сити Кеш" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет.7,
представлявано от управителя Николай Пенчев, против Разпореждане №6050
от 25.05.2022 г. по ч.гр.д. №3216/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с
което съдът е отхвърлил заявлението на частния жалбоподател за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу
длъжника М. Д. Ч., ЕГН ********** от ***, за следните вземания по договор
за паричен заем № 403496/03.03.2020 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД: 6,83
лв. - договорна (възнаградителна) лихва за периода 03.03.2020 г. - 03.06.2020
г., договорна неустойка от 54,66 лева за периода 03.03.2020 г. - 03.06.2020 г.,
законна лихва за забава – 18,25 лева за периода 08.09.2020 г. – 01.05.2022 г.,
сумата от 73,40 лева, представляваща разходи за събиране на вземането
поради забава в плащането, както и в частта му, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя за разноски, включващи юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса.
Жалбоподателят не приема изложеното от заповедния съд, че
претенцията следва да бъде частично отхвърлена поради недействителност
основана на чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.10а, чл.11, ал.1 т.10, чл.19, ал.1 – 4 и на
1
основание чл.23 от същия закон, като е прието, че лицето дължи само чистата
стойност на кредита. Специално внимание обръща на договорната неустойка
уредена в чл.6.1 и чл.6.2 от договора за паричен заем, като твърди, че
неустойката осъществява трите си функции – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Твърди, че неустойката по кредита е предвидена не като част от
вземането по паричния заем, а е уговорена за неизпълнение на задължението
за обезпечаване на същия, за да обезщети липсата на поръчител, който да
гарантира изпълнението на договорните задължения. Счита, че неустойката е
уговорена индивидуално и в този смисъл се дължи. Излага подробни
съображения.
Претендира се въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и
да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на
претендираните суми. Претендират се съдебни разноски.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за частично
основателна и доказана.
Производството пред Районен съд - Бургас е образувано по подадено
заявление по чл.410 ГПК от частния жалбоподател, срещу длъжника М.Ч., за
следните вземания по договор за паричен заем № 403496/03.03.2020 г.: общ
размер на вземането – 289,55 лева, състоящо се от главница - 135,51 лева, 6,83
лева - договорна (възнаградителна) лихва, договорна неустойка от 54,66
лева, законна лихва за забава – 18,25 лева, сумата от 73,40 лева,
представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в плащането,
ведно със законната лихва върху главницата, както и претендираните
разноски.Изложени са твърдения за сключен между заявителя „Сити кеш“
ООД и длъжника Договор за паричен заем за сумата от 200 лева, срещу
задължението на длъжника като кредитополучател да върне заема на 3 бр.
погасителни вноски. Посочено е, че страните са се договорили за заплащане
на възнаградителна лихва в общ размер от 6,83 лева; на неустойка в размер на
54,66 лева, дължима при непредоставяне на поне едно от обезпеченията,
посочени в договора, както и на неустойка за забава. Към заявлението са
приложени Договор за паричен заем № № 403496/03.03.2020 г., сключен
2
между „Сити кеш“ ООД и длъжника Ч., от който е видно, че дружеството е
предоставило на длъжника заем в размер на 200 лева, при договорена лихва в
размер на 40,05% и ГПР в размер на 47,55%, който заем е платим на
договорени 3 броя погасителни вноски, съгласно погасителен план и
падеж.По подаденото заявление районният съд е издал Заповед № 1620 от
25.05.2022 г. по ч.гр.д. №3216/2022 г., с която е разпоредил длъжника да
заплати на кредитора сумата от 135,51 лева, представляваща неплатена
главница по договор за паричен заем, ведно със законната лихва от
подаването на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и
деловодни разноски от 49,05 лева, като е отказал присъждане на обжалваните
в настоящото производство суми по атакуваното разпореждане
№6050/25.05.2022 г.
Първоинстанционният съд е изложил съображения, че уговореното в
т.6 от договора задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез
поръчителство на трети лица или на банкова гаранция, не следва да се
присъжда, тъй като е изначално известна и дължима по договора за заем и
опитва да прикрие недопустимо увеличение на възнаграждението на
кредитора. Според настоящата инстанция същата е нищожна, тъй като
накърнява добрите нрави. В този смисъл отказът за присъждане на
възнаградителна неустойка е правилен и законосъобразен. Съдът споделя
изводите на първоинстанционния съд, че е недействителна клаузата по т.6 от
Договора за кредит, предвиждаща задължение за заемателя в тридневен срок
от усвояване на заеманата сума, да предостави обезпечение по начина и реда,
и отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или
банкова гаранция /поне едно от изброените/, както свързаната с неизпълнение
на това задължение неустойка по т.6.2, начислявана автоматично от
заемодателя и заплащаща се разсрочено, съгласно включения в договора
погасителен план. Съдът счита, че клаузата по т.6, води до неравновесие на
правата на страните, създават се права само за едната страна по
правоотношението - заемодателя, която е икономически по-силната страна и
не отговаря на изискването за добросъвестност. Неустойката, която следва да
се плати за целия срок на договора, е в размер на 54,66 лева, при предоставен
заем в размер на 200 лева, което означава, че е в завишен размер и създава
предпоставка за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението, която в случая е и икономически по-силната страна.
3
На следващо място дължимата неустойка, не е предвидена като част от
разходите по предоставения заем, поради което за потребителя е налице
неяснота изначално каква е общата дължима от него по заема сума и какъв е
общия размер на разходите. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК,
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Неустойката по т.6.2 се
кумулира към погасителните вноски, което води до оскъпяване на кредита и
дава възможност за неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на
потребителя. Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. В случая чрез отделно начисляване на неустойката по т.6.2 се цели
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и съгласно чл.19, ал.5 ЗПК
клаузата, която предвижда задължение за заемателя в тридневен срок от
усвояване на заеманата сума, да предостави обезпечение по начина и реда, и
отговарящо на условията на чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или
банкова гаранция и заплащане на неустойката по т.6.2, е нищожна.Същото се
отнася и за сумата от 74,30 лева – разходи за събиране на вземането, тъй като
санкцията за неплащане представлява уговорена лихва, което от една страна
изключва посочване на допълнителни суми, дължими при неизпълнение, а от
друга страна дори и да се приеме, че такива могат да се начисляват, по делото
липсват доказателства за направени разходи в тази връзка, което налага
обжалваното разпореждане и в тази част да бъде потвърдено.
Независимо от тези съображения, съдът намира за неправилни
изводите на заповедния съд, че поради неравноправните клаузи на процесния
договор за потребителски кредит, на основание чл.23 ЗПК заявителят има
право да получи само чистата стойност на кредита. Както се посочи по-горе,
настоящият състав приема, че неравноправна е само клаузата по т.6 от
договора, което не води до извод за нищожност на целия договор, поради
което не е налице основание за прилагане на последиците по чл.23 ЗПК по
отношение и на договорната лихва.
4
По отношение на неприсъдената възнаградителна лихва съдът намира,
че законът не въвежда изисквания или ограничения досежно размера на
възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение №378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., няма пречка страните да
уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на
чл.10, ал.2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на
договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен
единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
добрите нрави. Следователно не е налице ограничение в размера на
възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на
кредитора, поради което не е налице и противоречие с добрите нрави,
досежно възнаградителна лихва в размер на 40.05%, след като формално ГПР
е в законовите рамки – 47,55%. Поради това уговорката, касаеща размера на
договорната лихва, не е нищожна. Същата следва да се присъди в размер на
54,66 лева за периода 03.03.2020 г. – 03.06.2020 г.
Съдът не споделя изводите на първоинстанционния съд и досежно
дължимостта на обезщетението за забава за периода от 08.09.2020 г. до
01.05.2022 г. Заповедното производство по чл.410 ГПК е едностранно.
Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на
чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК. В това производство не се изисква
представяне на доказателства за дължимостта на вземането /с изключение на
хипотезата на чл.410, ал.3 ГПК/, поради което в това производство съдът
преценява дължимостта на вземането само на база твърденията на заявителя в
заявлението. Доказването на претенцията се извършва в исковото
производство по чл.422 ГПК.
Изложеното налага отмяна на обжалваното разпореждане в частта
досежно дължимите суми за договорна лихва и мораторна лихва, а в
останалите части разпореждането следва да бъде потвърдено.
За заповедното производство се дължат разноски в полза на заявителя
в размер на 24,68 лева, съобразно отменената част.
За настоящото производство на жалбоподателя се следват съдебни
разноски в размер на 15 лева за заплатена държавна такса.
5
По така изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Разпореждане №6050 от 25.05.2022 г. по ч.гр.д.
№3216/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил
заявлението на "Сити Кеш" ООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. Д.
Ч., ЕГН ********** от ***, за следните вземания по договор за паричен заем
№ 403496/03.03.2020 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, а именно: 6,83 лв. -
договорна (възнаградителна) лихва за периода 03.03.2020 г. - 03.06.2020 г.,
законна лихва за забава – 18,25 лева за периода 08.09.2020 г. – 01.05.2022 г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на "Сити Кеш" ЕАД с
ЕИК *********, против длъжника М. Д. Ч., ЕГН ********** от ***, за
следните вземания по договор за паричен заем № 403496/03.03.2020 г.,
сключен със „Сити Кеш“ ООД: 6,83 лева - договорна (възнаградителна) лихва
за периода от 03.03.2020 г. до 03.06.2020 г. и 18,25 лева - обезщетение за
забава за периода от 08.09.2020 г. до 01.05.2022 г., както и за сумата от 24,68
лева - разноски пред заповедния съд, както и сумата от 15 лева – разноски
пред въззивния съд.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6050 от 25.05.2022 г. по ч.гр.д.
№3216/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас в останалата му обжалвана
част.
ДЕЛОТО да се изпрати на БРС за издаване на заповед за изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6