Р Е Ш Е Н И Е № І-58
град Бургас
, 11.07. 2018 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............четвърти юли …..през
две
хиляди и осемнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :М. Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Сияна Димитрова
при секретаря А. Цветанова
като разгледа докладваното
от съдията М.Карастанчева в.гр.д. № 740 по
описа за
2018 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на В.Ж.П. и Ж.Д.П. /действащ със съгласието на майка си В. П./–ответници по гр.д. № 5775 /2017 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 509/26.03.2018 год. постановено по същото дело ,с което са уважени предявените искови претенции с правно основание чл.42 б.“в“ ЗН и са обявени за нищожни завещание от 20.01.2004 г. на Н. М. П. /поч. на 0*.1*.200* г./,както и завещание от 20.01.2004 г. на Г. И. П. /поч. на 1*.0*.200* г. /-поради нарушение на безвъзмездния характер на завещанията ,като е отменил като неверен нот. акт за собственост на недвижим имот № ***,н.д. № ***/20** г. на нотариус Бинка Кирова и е допуснал извършването на съдебната делба между страните по делото по отношение на недвижим имот-апартамент в Бл ,ж.к. „Ил“ бл.** вх. * ,ет. *,с площ от 75,41 кв.м. ,ведно с избено помещение 16 и 0,866% ог хпаного та кгпоеж нърху терена и от общите части на сградата , при квоти -3/6 ид-.части за А.Т. ,1/6 ид-част за В.П. и по 1/6 ид.част за Ж.П. и Н.П. .
Въззивниците
изразяват недоволство от решението , като
считат същото за неправилно и
необосновано.
Сочи
се на първо място ,че неправилно е
прието ,че правният спор се съсредоточавал върху това дали се нарушавало
правилото за бевъзмездност на
завещателните разпореждания при наличие на уговорка ,въвеждаща тежест за лицето
,в чиято полза са направени да
гледа преживелия съпруг ,като водещият
мотив бил друг – а именно да се разпредели приживе имущството от наследодателите след смъртта им
.Подчертава се ,че всъщност водещият мотив на завещателите е продиктуван от ясното им намерение да се въведе
справедливост , като самите завещатели
обосновават намерения да завещаят апартамента на сина си ,след като на дъщеря си вече са
помогнали да закупи жилище.Затова и
изводът , че изявлението в двете завещания по отношение на
дъщерята-ищцата Т. не следвало да се
приемат ,тъй като имали само
информативно задължение и не
разпределяли приживе имуществото между страните , бил напълно неправилен .От
доказателствата по делото се установявало ,че
завещателните разпореждания
разкривали извършването на
безвъзмезден акт ,без условия и тежести
,които да навеждат извод за порочност до степен на нищожност .Фактът ,че завещателите са й помогнали да си закупи
жилище ,не е отречен от ищцата Т.,а и са представени доказателства за това .
Подчертава
се ,че във всеки отделен случай мотивите на завещанието произтичат от
конкретните условия на живот и отразяват
моралните и материалните потребности на личността на завещателя ,но
безвъзмезният характер на завещанието не
означава,че то не може да има и възнаградителен характер , какъвто е и най-често обичайният мотив на завещанието .В настоящия
случай се счита ,че при тълкуване волята
на двете завещания от тяхното съдържание ,са налице няколко мотива
,които са самостоятелни и не са обединени под
задължение за издръжка и гледане на преживелия съпруг след смъртта на
завещателя.Извлича се волята на завещателя от съдържанието на завещанието ,като
сеправи извод за ясното ,точно и
конкретно намерение ,без вменяване на каквито
и да е задължения.Не са употребени думи
и изрази ,които да сочат ,че с разпореждането завещателя е вменил задължения
за бъдеще време ,които да имат материален израз . Тълкува се действителната
воля и смисъл на завещанията ,при което се обобщава ,че пороците в нерешаващите
,допълнителни мотиви ,не се отразяват на действителността на завещанието .
Сочи
се ,че другия ,основен мотив при завещанията
е свързан към дъщеря им – а именно ,че
са й помогнали да си закупи жилище ,поради което завещанията са
извършени под ограничението на морални
,вътрешни съображения с цец справедливо осигуравяне на нуждаещия се в
случая.Този морален извод неправилно е отречен от съда .
Счита
се неправилно заключението на съда ,че
завещателните разпореждания са направени в разрез с разпоредбата на чл. 17 ал.
1 ЗН,като се обосновава становище ,че
настоящият случай не е такъв ,защото не
въвежда задължение ,а евентуално очакване по морални съображения.
Сочи
се и че в делбата не е включена терасата към апартамента – допълнително
изградена пристройка с площ от 10 кв.м. въз основа на отстъпено право на строеж
,която представлява функционално
свързана с него.
Моли
се за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на иска за делба.Не сочат
нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемата ищца е подала писмен отговор по чл. 263 от ГПК,в който
изразява становище ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати
визираните във въззивната жалба нарушения .
Подчертава
се ,че изводите на първоинстанционния
съд са обосновани въз основа на
представените по делото доказателства .Сочи се ,че след пенсионирането си наследодателите им са
итишли да живеят в с.Екзарх Антимово , където до смъртта им за тях се е грижила
дъщеря им – ищцата , а брат й –починалия
Д. П. ,със семейството си е живял в процесния апартамент .Оспорват се
твърденията ,че родителите са подпомогнали дъщеря си да си закупи жилище ,като
се сочи ,че тя е теглила кредит за закупуването му .
Подробно
се прави анализ на съдържанието на двете завещания ,като се подчертава ,че вменяването на задължение за „гледане“ на
завещателя или посочено от него лице
след съставяне на завещанието влече до нищожноста на същото ,в какъвто
смисъл се цитира и съдебна практика .Затова се счита ,че завещаниията имат възмезден характер ,което ги прави
нищожни ,като попадащи в хипотезата на чл. 42 б.“в“ ЗН.Не еналице и хипотезата
на чл. 17 ал. 1 ЗН ,тъй като при нея както условието ,така и тежестта трябва да се изпълнял след смъртта на
завещателя ,а не приживе,като валидността на завещанието се определя към
момента на откриването на наследството . Затова изводите на районния съд в тази
връзка са правилни .
Оспорва
се и възражението за придобивна давност ,както и че в предмета на делбата не е включена терасата
,която е неразделна част от жилището .
Моли се за
потвърждаване на решението и присъждане
на разноски пред въззивната инстанция .
Въззивна
жалба против решението е подал и ответникът
Н.П. .В нея се счита ,че
решението е необосновано .От мотивите не ставало ясно защо решаващият съд е стигнал до извод ,че волята на завещателите
била да се осигурят грижи на преживелия съпруг ,съответно родител на
бенефициера.В тази връзка се сочи ,че не е извършено тълкуване на мотива за завещанието с оглед пълния му текст и всички
обстоятелства ,имащи отношения към изразената воля на завещателите .С оглед и
изразеното от ответниците твърдение ,че
в завещателните разпореждания са налице повече от един мотив ,съдът е
изложил според въззивника абсолютно неясни ,противоречи и неразбираеми
мотиви .Като не е обсъдил и приобщените
към делото доказателства и не е извършил тълкуване на мотивите за извършените завещателни
разпореждания ,съдът е допуснал съществено процесуално нарушение ,довело до
постановяване на неправилно решение.На практика съдът е формирал своите правни изводи по същество на спора въз
основа само на едно единствено ,не дотам ясно
изречение ,съдържащо се в завещанията .
Подробно
се анализира съдържанието на завещателните разпореждания ,като се обосновава
тезата ,че в тях липсва вменено задължение за гледане и издръжка на завещателя
.Напротив –изразена е воля да се осигури синът – Д. П. ,като очакването на всеки от завещателите синът им да се грижи за тях е за изпълнение на морален дълг и то започне
след смъртта им ,а не приживе.Освен това –в случая завещателните разпореждания не са извършени с
един единствен мотив,като при тълкуване на волята на завещателите става ясно
,че основният мотив е да бъде разпределено по справедлив начин
имуществото им за след смъртта им-тъй
като на дъщеря си са помогнали с пари ,на сина си да оставят в собственост апартамента .В този
смисъл били и свидетелските показания .Затова ,дори и да е налице и някакъв възнаградителен мотив ,то налице е
и втори мотив за извършване на завещанията –т.е.те не са направени с един единствен мотив за евентуално бъдещо гледане на преживелия съпруг ,при което не е налице
хипотезата на чл. 42б.“в“ ЗН и
завещанията не са недействителни .
Затова
се моли за отмяна на решението и
постановяване на ново ,с което да се
отхвърлят предявените искове .Също не се
сочат нови доказателства
Отговор
с идентично съдържание ,както по първата
въззивна жалба , е подала ищцата и по
повод въззивната жалба на Н.П.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Делото
е за делба във фазата по допускането й ,като с иска за делба са съединени и
искове по чл. 42 б.“в“ ЗН за обявяване
нищожност на завещанията на Н. М. П. ,поч. на 1*.1*.200* г. и на Г. И. П. ,поч.
на 1*.0*.200* г.,с които е завещан делбения недвижим имот – апартамент в гр. Б.
,ж.к.“И. „ бл. ** ,вх. * ,ет. *.
Установено
е било по делото ,че процесния недвижим
имот , индивидуализиран в исковата молба , е бил придовит по реда на НДИ през 1988 година от Н. М. П.
по време на брака му с Г. И. П. ,поради което е бил в режим на
съпружеска имущесствена общност .
Н.П.
е починал на 0*.1*.200* г. ,а Г. П. –на
1*.0*.200* г.,като техни наследници на двете им деца –синът им Д. Н. П.
/починал на 1*.0*.201* г. и оставил за
наследници ответниците –съпругата си В.П. и децата си Н.П. и Ж. П. / и дъщеря им – ищцата А.Н.Т. .
Със
саморъчно писмено завещание от 29.01.2004 г.
Н.П. е завещал на сина си Д.
собствения си недвижим имот – описания апартамент в гр.Б., като със
саморъчно завещание от същата дата и със същото съдържание апартаментът е завещан на сина и от
Г. П. .Завещанията,съхранявани по нот.дело № 1/2004 и н.д. № 2/2004 г.
на нотариус Б.Кирова, са обявени на
20.07.2012 г. по наслежния ред.
С
нот. акт за собственост на недвижим имот
№ ***/20** г. Д. Н. П. е признат за
собственик на завещания недвижим имот .
Ищцата счита ,че
двете завещателни разпореждания са нищожни на осн.чл. 42 б.“в“ ЗН,тъй като с тях е възложено задължение за издръжка на завещателя
от посоченото от него трето лице .Затова и твърди ,че имат възнаградителен характер и не са произвели действието си .Иска
прогласяване на тяхната нищожност и
допускане до делба на процесния имот при законните квоти .
В
двете завещания с идентични текстове всек5и от завещателите сочи ,че „в пълно съзнание за значението на
акта ,които извършвам „ правя „следните
разпореждания с имуществото ,което
притежавам по време на моята
смърт“:“завещавам на сина ми Д. Н. П. собствения ми апартамент в гр. Б…. ,тъй като
със съпругата /респ. съпруга/ми с общи
усилия и труд сме придобили имота , искам да го осигуря след смъртта ми ,поради съображения да бъде гледан от сина ми
…На дъщеря ми ние сме помогнали парично да си закупи имот .След моята смърт ,когато се отвори ,не
искам да претендира за имота ,който оставям на Д. .Това е моята воля ,която
желаят да изпълнят наследниците ми …“
При тази
фактическа обстановка по исковете по чл. 42, б. "в" ЗН първоинстанционният съд е приел, че саморъчните завещания на Н.П. и Г. П. са
нищожни, тъй като
нарушават основното изискване към
завещателното разпореждане - да е безвъзмездно. Със завещанията е вменено
насрещно задължение за полагане на грижи за в бъдеще на преживелия съпруг от двамата завещатели , поради което то
не е израз на намерение да се облагодетелства заветника безвъзмездно, а мотивът
му е да бъдат получени грижи от съпруга
на заветника до неговата смърт.
По иска за делба на имота и предвид наведените доводи за нищожност на завещателните разпореждания , съдът е изложил съображения,
че имотът не е придобит от ответниците
въз основа на давностно владение/тъй като в случая не става дума за
добросъвестно владение/,поради което
имотът е останал съсобствен между наследниците на Н.П. и Г. П. –страните
по делото и е била допусната при законните квоти .
Според
настоящият съдебен състав решението е неправилно ,като за разрешаване на
въпроса от значение за спора са следните съображения:
Както
се сочи в цитираното от въззивниците
реш. № 117/10.11.2015 г. по гр.д. № 710/2015 г. на второ гр-.о ВКС „ Завещанието е
едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта.
Предвид този едностранен и безвъзмезден характер мотивите на завещанието имат
важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали
разпореждането е в границите на закона. А мотивите могат да са различни - да се
отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се
прояви щедрост, да се осигури нуждаещия се, да се накаже безотговорния - това
са съображения, които разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на
завещанието, неговите цели и подбуди. Във всеки отделен случай мотивът на
завещанието произтича от конкретните условия на живот и отразява моралните и
материални потребности на личността на завещателя. Безвъзмездният характер,
обаче не означава, че завещанието не може да има възнаградителен характер.
Напротив, обичайният мотив за съставяне на завещание е именно благодарствен и
той съответства на закона и на добрите нрави. Едно завещание може да е
обусловено от няколко свързани или отделни мотива, които заедно предопределят
волята на завещателя. Разпоредбата на чл. 42, б. "в" ЗН предвижда
нищожност на завещателното разпореждане когато то или единственият мотив,
поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на
добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква
завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив и този мотив да
противоречи на закона, морала или обществения ред. Ако в завещанието са
изразени няколко мотива, то е достатъчно един от тях да съответства на закона и
морала, за да породи завещанието действие. Пороците в нерешаващите,
допълнителни мотиви, не се отразяват на действителността на завещанието.
Затова, когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени добри
грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да
продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер и че по
тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на основание чл.
42, б. "в" ЗН.“
В конкретния случай в съставените
от наследодателите на страните Н.П. и
съпругата му Г. П. завещания недвусмислено е посочено, че те се правят с оглед
справедливото разпределяне на
притежаваните от тях имущества
между двете им деца след смъртта
им –тъй като на „на дъщеря ми ние сме помогнали парично да си закупи имот,то след моята смърт не
искам тя да претендира за имота „,който
според чувството за справедливост у завещателите следва да остане на сина им ,на който не са
оставили нищо друго. При тези изразени мотиви, дори и да се приеме, че очакването за
бъдещи грижи представлява възлагане на задължение за облагодетелстваното лице,
то завещанието не е недействително, защото не е изпълнено законовото изискване
да е съставено поради единствен мотив, който противоречи на закона.
Всъщност
,макар и в действителност в текста на завещанията да е налице и изразено желание от страна на всеки от завещателите след неговата смърт синът им „да гледа“преживялия
съпруг ,в тях липсва вменено задължение
за гледане и издръжка на завещателя
.Никъде в завещанието не се упоменява ,че ползващият се от завещанието следва
да полага грижи и да издържа завещателя
и то от момента на изготвяне на завещанието .Напротив –на първо място е
изразена воля за осигурят сина си Д.
и справедливо да бъдат
разпределени имуществата за след смъртта им между двете им деца .Желанието и надеждите
синът им да гледа преживелия съпруг не може да бъде вменено като желание за облагодетелстване на завещателя ,а
е само израз синът им да изпълни
моралното си задължение към преживелия
родител . Изполваният термин „да бъде гледан“ навежда на мисълта ,че
завещателите са желаели синът им да
изпълни своя синовен дълг към родителя
си ,като полага грижите ,които всеки
син или дъщеря дължи към възрастните си
родители .Няма използан термин „ да бъде издържан“;“да се осигури издръжка“ и
т.н.
Този извод сочи на неоснователност на предявения иск за нищожност на завещанията на основание чл. 42, б. "в" ЗН и налага
отмяна на решението, с което той е уважен и постановяване на друго за отхвърляне
на иска.С оглед характера на завещанието като едностранно волеизявление, то при
тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя, като отделните разпореждания се тълкуват във връзка
едни с други и всяко от тях се схваща в смисъла, който произтича от цялото
завещание /решение № 379/2010 г. по гр. д. № 40/2009 г., I г. о./В тази връзка
такова тълкуване на волята на завещателите не е било извършено в
обжалвания съдебен акт и неправилно районният съд е приел ,че
изявлението ,че на дъщерята са
помогнали за закупуване на жилище има по-скоро информативно значение и не
следва да се приеме ,че изразява воля
за разпределение на имуществото след смъртта .Напротив –това „изявление
„обосновава другия ,основен ,мотив на
завещателното разпореждане и има
непосредствено отношение към волята на завещателите . Както се сочи в реш.№22/02.06.2017 г.
по гр.д. № 3786/2014 г. на второ г.о. ВКС “Действителната воля на завещателя трябва да
бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна
връзка и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия текст с оглед
целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността. В определени
случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат
да изяснят действителната воля на завещателя като се прилагат правилата на
формалната логика.“
Че
завещателните разпореждания не са
извършени с един единствен мотив е
станало ясно по делото и от депозираните
свидетелски показания-така свид. П. е посочил ,че завещателят Н.П. му е споделял
,че „си е уредил въпроса с децата „,“че е дал пари на дъщеря си да си купи
жилище в Карнобат“Свидетелят заявява ,че Н. му е казал :“Аз съм си оправил
работата.На единия помогнах , и на другия „.Подобни са и показанията на свид.М.
,която също заявява ,че Н. й е споделил ,че
е осигурил и дъщерята , и сина.Всичко това дава основание да се приеме, че
главен мотив за извършване на
завещателните разпореждания е било справедливото разпределяне на имуществото
между децата на завещателите /правно ирелевантен е фактът дали ищцата признава
или не да е получавала парична помощ за закупуване на имота си в Карнобат/.И
този мотив не е в противоречие със закона ,с обществения ред или с добрите
нрави,поради което ,дори и да приемем ,че вторият мотив противоречи на безвъзмездния характер на
завещанието ,налице е и мотив , който не е в такова противоречие и това прави
завещанията действителни,доколкото не са
направени с един единствен мотив за евентуално бъдещо „гледане „ на преживелия
съпруг ,както е прието от районния съд .
Ето
защо при наличието на действителни завещателни разпореждания в полза на
наследодателя на ответниците ,след
смъртта на завещателите завещаният имот
е преминал в негова собственост и не е налице съсобственост между ищцата и
ответниците .Затова и искът за делба следва да бъде отхвърлен .
Ето
защо Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение № 509/26.03.2018 г.
постановено по гр.д. № 5775/2017 г. по описа на Бургаския районен съд и вместо него ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Н.Т. ,ЕГН ********** от гр. К. ,ул. „М. „ № ** против В.Ж.П.,ЕГН**********,Ж.Д.П. ,ЕГН**********,действащ
със съгласието на своята майка В.Ж.П. двамата
от гр. Б. ,ж.к.“И.“ бл.** вх. * ет. * ап. * и Н.Д.П. ,ЕГН ********** от гр. Б. ,ж.к. „М.„
бл. ** вх. * ет. *, ап. ** за обявяване нищожно на завещание от 20.01.2004 г.
на Н. М. П. , поч. на 0*.1*.200* г.
,б.ж. на с. Е. А. в полза на сина му Д. Н. П. /поч. 2017 г./ на осн.чл. 42 б.“в“ ЗН поради нарушение на
безвъзмездния характер на завещанието и
за отмяна като неверен на нот. акт за
собственост на недвижим имот № *** ,т.*****
,рег. 4***,н.д. № ***/20** г. на нотариус Бинка Кирова ,рег. № 290 на НК ,с район на действие БРС .
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Н.Т. ,ЕГН ********** от гр. К.
,ул. „М. „ № ** против В.Ж.П.,ЕГН**********,Ж.Д.П. ,ЕГН ********** ,действащ
със съгласието на своята майка В.Ж.П. двамата
от гр. Б. ,ж.к.“И.“ бл.** вх. * ет. * ап. * и Н.Д.П. ,ЕГН ********** от гр. Б. ,ж.к. „М.„
бл. ** вх. * ет. *,ап. ** за обявяване нищожно на завещание от
2*.0*.200* г. на Г. И. П. , поч. на
1*.0*.200* г. ,б.ж. на с. Е. А. в полза на сина й Д. Н. П. /поч. 201* г./ на
осн.чл. 42 б.“в“ ЗН поради нарушение на безвъзмездния характер на завещанието .
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Н.Т. ,ЕГН ********** от гр. К.
,ул. „М. „ № ** против В.Ж.П.,ЕГН**********,Ж.Д.П. ,ЕГН ********** ,действащ
със съгласието на своята майка В.Ж.П. двамата
от гр. Б. ,ж.к.“И.“ бл.** вх. * ет. * ап. * и Н.Д.П.
,ЕГН ********** от гр. Б. ,ж.к. „М.„ бл. ** вх. * ет. *,ап. ** ЗА ДЕЛБА
на следния недвижим имот -апартамент
в Б. ,ж.к. „И.“ бл.** вх. * ,ет. *,с площ от 75,41 кв.м. ,ведно с избено
помещение 16 и 0,866% правото на строеж
върху терена и от общите части на
сградата,заснет по кадастралната карта
като самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 07079.501.66.1.109.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.