№ 18440
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20241110140504 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е предявило срещу „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – Застраховане“ АД искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
4590,38 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за щети върху специална строителна машина с рег. № **72, обект
на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, обективирана в застрахователна
полица № 440222213018713 от 30.08.2022г., настъпили при ПТП от 17.07.2023г. в с. Труд,
общ. Марица, обл. Пловдив, до път II-64, по вина на водача на товарен автомобил „М**“ с
рег. № **СВ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба
(03.07.2024г.) до окончателното плащане и за сумата от 89,65 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 13.05.2024г. – 02.07.2024г.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил
застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, предмет на сключен при ищеца
договор по застраховка „каско“, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто
застраховател по риска “Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът. По
извънсъдебно предявена претенция за възстановяване на сумата в размер на платеното
застрахователно обезщетение заедно с ликвидационни разноски ответникът отказал
плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Оспорва
съдържанието на двустранния констативен протокол, който по съществото си бил частен
документ. Оспорва твърдението, че произшествието е настъпило по изключителна вина на
МПС „М*“ с рег. № **СВ. Възразява, че вината за настъпване на процесното ПТП е на
водача на МПС с рег. № **72. Оспорва наличието на причинно – следствена връзка между
твърдените щети и настъпилото ПТП. Оспорва иска и като завишен по размер.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
1
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за вреди, които са
предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието е ответникът, както и
действителният размер на причинените вреди към датата на събитието.
Съдът приема за установено, че на 17.07.2023г. в 12:50ч. на черен път до частен обект,
находящ се в с. Труд, общ. Марица, област Пловдив, в близост до път II – 64, водачът на
товарен автомобил „М*“ модел „А*“ с рег. № * СВ при маневра на разминаване с друг
камион навлезнал в крайпътна територия (нива). При движение назад водачът на товарния
автомобил с рег. № * СВ се ударил в задната дясна част на паркиран автомобил – специална
строителна машина „К*“ с рег. № *72.
Горните изводи съдът основава на показанията на разпитаните свидетели - участници в
процесното ПТП.
Свидетелят Т. К. посочва, че към датата на произшествието е работел като машинист на
строителна машина – грейдер – „К*“. Машината била предоставена под наем с цел
подравняването на нива. На обяд свидетелят паркирал строителната машина до път, така че
да не пречи на движението и отишъл да обядва с колеги. В близост до нивата, на която
работел, имало друга нива, на която забелязал, че камиони транспортирали материали.
Когато се върнал от обедната почивка, свидетелят забелязал, че машината, която управлявал,
била ударена в задната част. Грейдерът в задната част бил черен на цвят, като по черния цвят
на строителната машина имало следи от синя боя от друг автомобил. Свидетелят уведомил
своя началник, който бил диспечър, че машината е ударена. По – късно свидетелят разбрал,
че е установена фирмата, която работи на съседния обект и е установен водачът на камиона,
който е ударил машината. На следващия ден другият водач пристигнал за попълване на
двустранен констативен протокол. Другият водач съобщил на свидетеля, че при връщане
назад с кашона на камиона си, който е син на цвят, ударил строителната машина. Съобщил
му още, че не е видял строителната машина, докато е правил маневрата за движение на
заден ход. Свидетелят посочва, че кашонътп на камиона, управляван от другия водач, бил
син на цвят.
Разпитан като свидетел Х. К. посочва, че в деня на инцидента транспортирал товар от
гр. Пловдив към с. Труд, като управлявал камион „М* А*“ – самосвал четирикос. След
изсипването на товара трябвало да излезе от мястото на разтоварване и да се размине с друг
автомобил. За тази цел свидетелят спрял в нива, на която току - що било премахнато житото,
същата била покрита със слама и по тази причина повърхността била хлъзгава. От дясната
страна зад камиона била спряна машина за изравняване на земята. При разминаване с
другия камион, която бил вдясно, управляваният от свидетеля камион се разклатил поради
това, че е спрял в меката част на нивата. Свидетелят не усетил, че е ударил строителната
машина с края на управлявания от него камион. Вероятно ударът бил настъпил, когато
камионът се заклатил при частично премиване в меката част от нивата. Строителната
машина била паркирана на разстояние от около 30 см. и ударът настъпил в края на
управлявания от свидетеля камион, който бил дълъг 12 м. Машината била спряна
перпендикулярно на нивата – предницата на машината била насочена навътре към нивата, а
задната част сочела към пътя. От хората, които били навън, свидетелят не бил сигнализиран,
че е ударил машината. Продължил да товари материали от гр. Пловдив и отново потеглил
към с . Труд, където трябвало да извърши разтоварване. След като отново се върнал на
същото място, от представители на фирмата, която работи на съседната нива, разбрал, че е
ударил строителната машина. Свидетелят подписал двустранен констативен протокол, който
бил подготвен от другия водач. Върху протокола били нанесени корекции в частта на
нарисуваната схема. На машината бил свален детайлът, който представлявал предпазен
капак за охлаждане. Съобщили му, че този детайл на машината бил счупен вследствие на
2
удара.
Съдът цени така събраните свидетелски показания като детайлни, последователни и
кореспондиращи както помежду си, така и на останалите събрани по делото доказателства и
затова ги кредитира. Описаният механизъм на ПТП се подкрепя и от заключението по
съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения от страните и което се
кредитира от съда. Приетото относно механизма на произшествието съответства и на
приетия като доказателство двустранен констативен протокол за ПТП (л.18), в което вина за
произшествието е поел водачът на товарния автомобил „М*“ модел „А*“ с рег. № * СВ.
Поначало двустранният констативен протокол не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество
обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за
произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между
участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само
материални щети, - арг. чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл.125а, ал.2
ЗДвП). Достоверността на изложените в него факти в случая се подкрепя от останалите
събрани по делото доказателства.
От приетото от фактическа страна следва, че произшествието е настъпило по вина на
водача на МПС „М*“ модел „А*“ с рег. № * СВ, който е допуснал нарушение на нормите на
чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Няма спор по делото, че към датата на произшествието
застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач е
ответникът.
Няма спор по делото, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява,
че към датата на произшествието МПС с рег. № **72 е бил обект на сключен при ищеца
договор по застраховка „каско на МПС“, обективиран в застрахователна полица №
440222213018713 (л.8), че процесното събитие е покрит по застраховката риск и ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение по заведената щета № 44010712319548 в размер на
сумата от 4575,38 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в
натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне - чл.411 КЗ.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава застрахователната сума (чл.386,
ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2
КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
Вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза е възприело вида и степента на
уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната
щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Според
заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за
отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху МПС с рег. №
**72 по средни пазарни цени към датата на произшествието възлиза на сумата от 4723,63
лева. С включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева (който размер съдът за
обичаен и установен на основание чл.162 ГПК) пълният размер на задължението възлиза на
4738,63 лева.
3
Изплатеният от ищеца размер на застрахователното обезщетение е по – нисък от
размера по средни пазарни цени, определен от вещото лице. При това главното вземане е
възникнало в претендирания размер. Искът за главното вземане следва да се уважи до
пълния предявен размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Съгласно нормата на чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска
отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30
дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи
фактите, на които се основава претендираното вземане.
Не е спорно, а от събраните доказателства (покана с изх. № 0-92-6011/29.04.2024г., и
известие за доставяне – л.32 – л.34, вкл.) се установява, че на 29.04.2024г. ищецът е изпратил
извънсъдебна покана на ответника за изплащане на регресното вземане по процесната щета.
Установява се също така, че на 13.05.2024г. ответникът е отказал плащане по претенцията
(доказателство на л.35 – лице и гръб). От това следва, че ответникът е изпаднал в забава за
плащане на главното вземане преди завеждане на делото и за процесния период дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главното вземане. Размерът на
обезщетението за забава съдът определя на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2
ЗЗД, вр. ПМС № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения, в размер на сумата от 89,65 лева. При това искът за
акцесорното вземане следва да се уважи в пълния предявен размер.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което
следва да се присъдят съгласно списък по чл.80 ГПК разноски в общ размер от 1395,21 лева,
за извършване на които са представени доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Света София” № 7, ет.5, да
плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 4590,38 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за щети върху специална строителна машина с рег. № **72, обект
на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, обективирана в застрахователна
полица № 440222213018713 от 30.08.2022г., настъпили при ПТП от 17.07.2023г. в с. Труд,
общ. Марица, обл. Пловдив, до път II-64, по вина на водача на товарен автомобил „М**“ с
рег. № **СВ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на
събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба
(03.07.2024г.) до окончателното плащане, сумата от 89,65 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 13.05.2024г. – 02.07.2024г. и на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата от 1395,21 лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : BG94 UBBS 8888 1000 2905 44, BIC : UBBSBGSF при „Обединена българска
банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5