РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. Карлово, 09.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20215320100655 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск за делба с правно основание чл. 34 от
ЗС във втората фаза – по извършване на делбата.
С решение № 124 от 08.05.2022 г., влязло в законна сила на
01.06.2022 г. е допусната съдебна делба между В. Г. К. с ЕГН **********,
постоянен адрес град П., ул. „О.“ № *** от една стрА. и С. К. Г. с ЕГН
**********, настоящ адрес село К., община К., област П., А. Г. Д. с ЕГН
**********, адрес: град С., ж.к. „Н.“ бл.*** и Н. Г. Д. с ЕГН **********,
адрес: град С., ул. „Ш.“ *** – от друга стрА., на недвижим имот,
представляващ поземлен имот - ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и
незастроено с площ от 740 кв.м (седемстотин и четиридесет квадратни метра)
по нотариален акт, и с площ от 735 кв. м (седемстотин тридесет и пет
квадратни метра) по експертиза, находящо се в село К., община К., област П.,
съставляващо УПИ *** (***) в кв.32 (тридесет и втори) по плА. на селото,
одобрен със Заповед № 246/1971г., при граници и съседи: от две страни улици
и УПИ ***, ведно с построените в него МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА и
МАСИВНА СГРАДА и ведно с всички строителни подобрения и приращения
в мястото, ПРИ КВОТИ: 3/6 (три шести) идеални части за В. Г. К. и по 1/6
(една шеста) идеална част за С. К. Г., А. Г. Д. и Н. Г. Д., като заключение вх.
№ 2637 от 30.03.2022 г. на вещото лице Й. Й., ведно с приложенията, прието в
открито съдебно заседание на 08.04.2022 г. (л.111-123) се счита неразделна
част от решението по допускане на делбата.
Във втората фаза на делбеното производство, на 25.07.2022 г. е
посичала съделителката С. К. Г., като е оставила наследници по закон двете
си дъщери А. Г. Д. и Н. Г. Д., които са я наследили с равни права. При това
1
положение правата на страните в съсобсвеността се определят както следва:
2/4 ид. част за ищеца В. Г. К. и по ¼ ид. част за ответниците А. Г. Д. и Н. Г. Д..
От заключението на вещото лице Й., вх. № 8862 от 14.11.2022 г. (л.
263 и сл.) се установява, че дворното място, предмет на делба е поделяемо,
възможно е съставяне на два урегулирани поземлени имота – един застроен и
един - незастроен. Жилищната сграда е неподеляема, представлява
еднофамилна жилищна сграда. Пазарната стойност на допуснатия до делба
имот е в размер на 58 150 лева.
ОТНОСНО способа за извършване на делбата:
Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез
възлагане по реда на чл.349, ал.1 или ал.2 от ГПК, чрез теглене на жребий по
чл.352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК или
чрез изнасянето им на публична продан. Основен критерий за избора на
способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите
и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на
дяловете на съделителите. Съгласно общия принцип за извършване на
делбата, всеки от съделителите следва да получи реален дял от делбеното
имущество. Само при неподеляемост и невъзможност за възлагане, то следва
да се изнесе на публична продан и съделителите да получат паричната
равностойност на дела си от продажната цена. При направена възлагателна
претенция по реда на чл. 349, ал.1 или ал.2 от ГПК, когато до съдебна делба е
допуснат жилищен имот, съдът следва първо да разгледа основателността на
претенцията, и след това да избере способа, по който да извърши делбата.
В първото заседание след допускане на делбата, ответницата Н. Г. Д.
е направила претенция за възлагане на неподеляемият имот – жилище в неин
дял по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК.
Съделителката твърди, че неподеляемият имот е жилище, в което тя
е живяла към момента на откриване на наследството и че не притежава друго
жилище.
Ищецът В. К. оспорва претенцията като неоснователна. Сочи, че е
налице смесена съсобственост, при която не са налице основанията за
възлагане на имота по този ред.
ОТНОСНО претенцията за възлагане на имота:
За да бъде възложен в дял на един съделител един имот по този ред,
следва да са налице няколко условия: имотът да е неподеляемо жилище,
съсобствеността върху него да е възникнала в резултат на наследяване от общ
за страните наследодател (независимо от броя на последователно открити
наследства), съделителят с възлагателна претенция да я живял в имота при
откриване на наследството и да няма друго жилище.
Безспорно, допуснатия до делба имот представлява жилище по
смисъла на §5 т.30 от ДР на ЗУТ и чл. 40 от ЗУТ и този факт се установява и
от неоспорената съдебно-техническата експертиза, както и фактът, че
сградата е еднофамилна и неподеляема.
В конкретния случай е установено с влязлото в законна сила
решение по допускане на делбата, че съдът е изправен пред хипотезата на
смесена (комбинирА.) съсобственост, тъй като е същата е възникнала в
2
резултат на повече от един юридически факт. Страните в процеса са
наследници по закон на двама отделни наследодатели, брат и сестра, които са
придобили правото на собственост върху процесния имот в резултат на
разпоредителна сделка – договор за дарение, сключен с нотариален акт №
151, том 1, дело № 315/1986 г. на КрлРС, по силата на който Н.Г.К. е дарил на
децата си Н.Н. К.а и Г.Н.Г.. Ищецът в процеса е наследник на Н. К.а, а
ответниците – на Г.Г.. Съдът намира, че при тези хипотеза е налице
комбинирА. съсобственост по смисъла на разясненията, дадени в т.7 и т.8 от
ТР 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, поради което възлагателната претенция на
съделителката Н. Д. не може да бъде уважена само на това основание и е
безпредметно съдът да обсъжда остА.лите наведени обстоятелства – относно
местоживеенето й към откриване на наследството и относно наличието или
липсата на друго жилище, доколкото съсобствеността между страните не е
възникнала от наследяване на общ за тях наследодател, а от правната сделка,
с която техният дядо се е разпоредил с имота в полза на децата си.
Впоследствие съсобственост е възникнала от наследяване на различни
наследодатели, приобретатели по тази сделка, т. е. от различни
правопораждащи юридически факти. В тази връзка съдът не обсъжда и
гласните и писмените доказателства, относими към тези факти. Поради
изложеното, възлагателната претенция следва да се остави без уважение и
съдът да извърши делбата по друг способ.
Страните не са инициирали процедура по изменение на подробния
регулационен и застроителен план с образуване на самостоятелни УПИ, един
застроен и един незастроен, по отношение на дворното място съобразно
заключението на вещото лице. Други доказателства във връзка с друг способ
за ликвидиране на съсобствеността не са ангажирани.
При така установените факти, съдът намира, че единствения
възможен начин за ликвидиране на съсобствеността между страните е по реда
на чл. 348 от ГПК, чрез изнасяне на имота на публична продан. Допуснат е до
делба един недвижим имот, който е неподеляем и от него не могат да се
образуват дялове според броя на съделителите и правата им в
съсобствеността.
След изнасяне на имота на публична продан, получените суми
следва да се разпределят между съделителите съобразно квотите, при които е
допусната съдебната делба.
Пазарната стойност на този имот съгласно неоспорената експертиза
възлиза на 58 150 лева. Дяловете на съделителите в пари се опеделят както
следва: 29 074 лева за В. Г. К. и по 14 537 лева за А. Г. Д. и Н. Г. Д..
ДЪРЖАВНИ ТАКСИ по член 355, изр. І-во от ГПК:
Следва всеки от съделителите да бъде осъден на основание чл. 355
от ГПК и чл.8, изр.І-во от ТДТССГПК да заплати по сметка на КрлРС
държавна такса върху стойността на дела си съобразно приетите в първата
фаза квоти, както следва: В. Г. К. да заплати държавна такса в размер на 4%
върху 29 074 лева или 1162.96 лева, ответницата А. Г. Д. следва да заплати
държавна такса в размер на 4% върху 14 537 лева или 581.48 лева;
ответницата Н. Г. Д. следва да заплати държавна такса в размер на 4% върху
14 537 лева или 581.48 лева.
3
ІІ. ОТНОСНО претенцията на ищците по чл. 346 от ГПК:
Ищците твърдят, че са извършили в дворното място и къщата
подобрения, както следва:
1) Изграждане на шахта за водомер в периода около 2005-2009 г. на
обща стойност 467 лева, от които за материали - 357 лева и за труд – 110 лева;
2) Изграждане на осветление в градината и във външната тоалетна
през 2014 г. на обща стойност 1000 лева, от които 500 лева за труд и 500 лева
за материали;
3) Ремонт на покрива на лятна кухня през 2010-2012 г. – 1908.63
лева за материали;
4) Изграждане на навес (барбекю) на лятна кухня през 2010-2012 г.
на обща стойност 5 155.45 лева, от които за материали – 4910.45 лева и за
труд 245 лева;
5) Изграждане на баня към лятната кухня през 2010-2013 г. на обща
стойност за материали – 757.02 лева;
6) Ремонт на 2 (два) броя комини, разрушени при буря през 2014 г.
395.69 лева, от които за материали – 285.69 лева и за труд 110 лева;
7) Остъкление с PVC дограма през 2013 г. – 320 лева;
8) Ремонт на покрива на къщата- неколкократна замяна с керемиди
на счупени такива през 2013-2019 г. на обща стойност 1000 лева, от които 500
лева за труд и 500 лева за материали;
9) Изкопаване на септична яма и изграждане външна тоалетна; през
2010-2011 г. на обща стойност 888.20 лева, от които материали 688.20 лева и
труд – 200 лева;
10) Поставяне на оградна мрежа преди да се ремонтира дувара, като
след ремонта с част от нея е заграден двора през 2009 г. – 85 лева за
материали;
11) Заплащане на консумативи за имота — ток и вода в годините от
2019 до сега на обща стойност 1824 лева, от които ток - 1440 лева и вода 384
лева;
12) Поддържане и косене на двора от 2004 до сега – 7560 лева
Съдът изчислява претенцията в общ размер на 21 360.99 лева.
Ищците претендират да бъде осъден ответника да заплати на всяка
от тях сумата от по 10 430.49 лева.
Ответникът по претенцията, В. К. я оспорва прави възражение за
изтекла погасителна давност. Сочи, че изчислявал разходите си за ток спрямо
собственото си потребление и плащал задълженията си. Сочи, че всички СМР
са извършени без негово съгласие, с изключение на остъклението – ПВЦ, за
което платил на ответниците сумата от 150 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли претенцията
като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа стрА. следното:
Преди да пристъпи към обсъждане на доказателствата, съдът
4
намира, че следва да се произнесе по възражението за изтекла погасителна
давност. Съгласно нормата на чл. 61, ал.2 от ЗЗД когато е водена чужда
работа без пълномощия и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря до
размера на обогатяването му. Давността за извършените подобрения започва
да тече от момента на извършването им.
По отношение на претенциите за извършени подобрения в имота под
формата на СМР по т. от 1 до 7 включително и т.9 и т. 10, съдът намира
претенциите за погасени по давност. Описаните СМР са извършени в период
от преди повече от пет години, като за всяка от хипотезите на неоснователно
обогатяване по чл. 30, ал.3 от ЗС, чл. 61 ал.1 или 2 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД,
давността за извършените подобрения е петгодишна и тече от датата на
извършването им, ето защо съдът следва да отхвърли като неоснователни
претенциите за осъждане на ответника да заплати на ищците по сметки
следните суми по дейности: 1) Изграждане на шахта за водомер в периода
около 2005-2009 г. на обща стойност 467 лева, от които за материали - 357
лева и за труд – 110 лева; 2) Изграждане на осветление в градината и във
външната тоалетна през 2014 г. на обща стойност 1000 лева, от които 500 лева
за труд и 500 лева за материали; 3) Ремонт на покрива на лятна кухня през
2010-2012 г. – 1908.63 лева за материали; 4) Изграждане на навес (барбекю)
на лятна кухня през 2010-2012 г. на обща стойност 5 155.45 лева, от които за
материали – 4910.45 лева и за труд 245 лева; 5) Изграждане на баня към
лятната кухня през 2010-2013 г. на обща стойност за материали – 757.02 лева;
6) Ремонт на 2 (два) броя комини, разрушени при буря през 2014 г. 395.69
лева, от които за материали – 285.69 лева и за труд 110 лева; 7) Остъкление с
PVC дограма през 2013 г. – 320 лева; 9) Изкопаване на септичта яма и
изграждане външна тоалетна; през 2010-2011 г. на обща стойност 888.20 лева,
от които материали 688.20 лева и труд – 200 лева; 10) Поставяне на оградна
мрежа преди да се ремонтира дувара, като след ремонта с част от нея е
заграден двора през 2009 г. – 85 лева за материали, като неоснователни
поради изтекла погасителна давност. Общата стойност на претендираните по
тези пера суми възлиза на 10 976.99 лева. За пълнота на изложението следва
да се отбележи, че до размера от ½ от тази сума, претенциите на ищците се
явяват неоснователни и на друго основание – доколкото до размера от ½ ид.
част от направените разходи, ищците по сметки са извършвали подобрения за
собствената си общо ½ ид. част от имота, поради което претендираното
заплащане от ответника е неоснователно и доколкото съгласно разпоредбата
на чл. 30, ал.3 от ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си.
Претенцията по т. 8 за ремонт на покрива също следва да се
отхвърли като неоснователна. В показанията си св. Н. сочи, че е извършил
ремонт на покрива след 2012 г., след смъртта на бащата на ищците. Точното
време на този ремонт не е установено и при посочени периоди от 2013 -2019
г. и при липса на категорични доказателства както за точното време, така и за
точната стойност на този ремонт, съдът отхвърля претенцията за сумата от
1000 лева, представляваща ремонт на покрива.
Същото се отнася и за претенцията по т. 12, касаеща искане за
заплащане на сумата от 7560 лева за периода от 2004 г. до настоящия момент.
По делото не са събрани каквито и да било доказателства за стойността на
5
разходите по тази претенция, нито по години, нито общо за целия
претендиран период, поради което обсъждането на доказателствата, касаещи
кое лице е косило двора се явява безпредметно и претенцията следва да се
отхвърли като неоснователна.
Претенциите за заплащане на разноските за консумативни разходи
за ток и вода в периода от 2019 г. до момента на предявяване на претенцията
– 27.09.2022 г. (заседанието, в което същата е приета) се явяват частично
основателни.
Както съдът посочи по-горе, съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.3 от
ЗС, всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си. Разходите за електроенергия, питейна вода и кА.лни
услуги се явяват тежести във връзка с ползването на имота. И двете страни
твърдят, че са ползвали имота, горното се установява и в показанията на
свидетелите. Свидетелят Б. сочи следното: „имотът се ползва от бате В.,
родителите му, дамите също го ползват, както и тяхната майка го е
ползвала до скоро“, „през годините имотът се е ползвал от дядо К., след
това неговите деца, а сега бате В. и дамите идват от време на време“. Този
свидетел сочи също, че има разделение на етажите в жилищната сградата,
разделение ползването на двора. Свидетелката П., сестра на ответника по
сметки, сочи че след смъртта на дядо й, основно родителите на ищците са
ползвали имота, сочи че тя и брат й са ползвали горния етаж от къщата, а
ищците – долния, до който достъпът им бил забранен, че ползването на
дворното място е било разделено още приживе от дядо й и всеки е
стопанисвал неговата си част. В показанията си св. Н. сочи, че неписано
братовчедите са си разпределили стаите, а понастоящем и ползването на
двора било разпределено. За доказване на претенцията си ищците са
представили фактури за заплатени разходи за ток и вода през процесния
период, които съдът описва по датата на издаване на съответната фактура и
нейната стойност. Тъй като част от фактурите са представени под формата на
документ, разпечатан на касов апарат и текстът е нечетлив, избледнял, съдът
описва само онези документи, за които може да се установи датата на
фактурата и стойността й, а остА.лите – нечетливи, не ползва при
постановяване на решението си.
За 2019 г. са представени доказателства за заплатени общо 237.75
лева за електроенергия, както следва:
по фактура от 23.02.2019 – 21.02 лева;
по фактура от 23.04.2019 – 30.22 лева
по фактура от 23.05.2019 – 24.74 лева;
по фактура от 23.06.2019 – 25.44 лева;
по фактура от 23.07.2019 – 34.25 лева;
по фактура от 23.08.2019 – 35.59 лева;
по фактура от 23.10.2019 - 34.80 лева;
по фактура от 23.11.2019 – 35.12 лева;
по фактура от 23.12.2019 – 30.82 лева
За 2020 г. са представени доказателства за заплатени общо 330.85
лева за електроенергия, както следва:
6
по фактура от 23.01.2020 – 29.58 лева;
по фактура от 23.02.2020 – 23.21 лева;
по фактура от 23.03.2020 – 24.94 лева;
по фактура от 23.04.2020 – 33.11 лева;
по фактура от 23.05.2020 – 27.82 лева;
по фактура от 23.08.2020 – 69.26 лева;
по фактура от 23.09.2020 - 28.83 лева;
по фактура от 23.10.2020 – 40.00 лева;
по фактура от 23.11.2020 – 27.83 лева;
по фактура от 23.12.2020 – 26.27 лева
За 2021 г. са представени доказателства за заплатени общо 149.69
лева за електроенергия, както следва:
по фактура от 23.01.2021 – 30.79 лева;
по фактура от 23.02.2021 – 25.85 лева;
по фактура от 23.07.2021 – 33.68 лева;
по фактура от 23.08.2021 – 36.26 лева;
по фактура от 23.12.2021 – 23.11 лева.
За 2022 г. са представени доказателства за заплатени общо 168.21
лева за електроенергия, както следва:
по фактура от 23.01.2022 – 31.85 лева;
по фактура от 23.02.2022 – 29.27 лева;
по фактура от 23.04.2022 – 46.81 лева;
по фактура от 23.05.2022 – 23.70 лева;
по фактура от 23.07.2022 – 17.14 лева;
по фактура от 23.08.2022 – 15.32 лева;
по фактура от 23.09.2022 – 19.44 лева.
Общата заплатена сума на база представените от ищците писмени
доказателства за електроенергия възлиза на 886.50 лева. От тази сума
ответникът дълги съразмерно на дела си в съсобствеността сумата от 443.25
лева и до този размер претенцията на ищците следва да бъде уважена, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1440 лева, искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
За заплатени суми за консумирА. питейна вода и кА.лни услуги за
2019 г. са представени доказателства за заплатени общо 121.04 лева, както
следва:
по фактура от 18.01.2019 – 7.27 лева + лихва 11.92 лева;
по фактура от 18.01.2019 – 4.43 лева (втора фактура от същата дата,
за различен, по-кратък период);
по фактура от 25.03.2019 – 11.81 лева;
по фактура от 19.04.2019 – 7.38 лева;
по фактура от 18.07.2019 г. – 7.38 лева;
7
по фактура от 22.08.2019 – 7.38 лева;
по фактура от 24.09.2019 – 7.38 лева;
по фактура от 14.10.2019 – 41.33 лева;
по фактура от 14.11.2019 – 7.38 лева;
по фактура от 19.12.2019 – 7.38 лева;
За заплатени суми за консумирА. питейна вода и кА.лни услуги за
2020 г. са представени доказателства за заплатени общо 132.90 лева, както
следва:
по фактура от 18.05.2020 – 22.70 лева;
по фактура от 19.06.2020 – 7.55 лева;
по фактура от 25.07.2020 – 7.55 лева;
по фактура от 31.08.2020 – 33.22 лева;
по фактура от 21.09.2020 – 30.19 лева;
по фактура от 26.10.2020 – 12.07 лева;
по фактура от 23.11.2020 – 7.55 лева;
по фактура от 15.12.2020 - 12.07 лева.
За заплатени суми за консумирА. питейна вода и кА.лни услуги за
2021 г. са представени доказателства за заплатени общо 65.73 лева, както
следва:
по фактура от 26.01.2021 – 4.49 лева;
по фактура от 26.01.2021 – 3.02 лева (втора фактура от същата дата);
по фактура от 27.02.2021 – 7.49 лева;
по фактура от 30.03.2021 – 7.49 лева;
по фактура от 22.04.2021 – 7.49 лева;
по фактура от 26.07.2021 – 7.49 лева;
по фактура от 24.08.2021 – 5.99 лева;
по фактура от 27.09.2021 – 7.49 лева;
по фактура от 25.10.2021 – 7.49 лева;
по фактура от 30.12.2021 – 7.29 лева.
За заплатени суми за консумирА. питейна вода и кА.лни услуги за
2022 г. са представени доказателства за заплатени общо 52.43 лева, както
следва:
по фактура от 23.02.2022 – 7.49 лева;
по фактура от 28.01.2022 – 7.49 лева;
по фактура от 28.04.2022 – 7.49 лева;
по фактура от 26.07.2022 – 7.49 лева;
по фактура от 27.06.2022 – 7.49 лева;
по фактура от 31.05.2022 – 7.49 лева;
по фактура от 18.08.2022 – 7.49 лева.
Общата заплатена сума на база представените от ищците писмени
доказателства за питейна вода и кА.лни услуги възлиза на 372.10 лева. От
8
тази сума ответникът дълги съразмерно на дела си в съсобствеността сумата
от 186.05 лева и до този размер претенцията на ищците следва да бъде
уважена, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 384
лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По горните мотиви следва да се осъди ответника В. К. да заплати на
ищците сумата от 629.30 лева – по 314.65 лева на всяка от тях,
представляваща стойността за направени разходи за електроенергия и
консумирА. питейна вода и ползвани кА.лни услуги за периода от 2019 г. до
настоящия момент, като за разликата над сумата от ищците по 314.65 лева, до
пълния предявен размер от по 912 лева, исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
Като неоснователни следва да се отхвърлят исковете на двете ищци
за осъждане на ответника заплати на всяка от тях сума от по 9 518.49 лева,
(разликата между претендираните 10 430.49 лева и сумата от 912 лева по т.8),
представляваща стойността на извършените подобрения в имота по т.1 до 10
и т.12 от претенцията включително, като неоснователна.
ОТНОСНО разноските по чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК.
На основание чл. 355, изр. ІІ-ро от ГПК във вр. с чл. 78, ал.1 от
Тарифа за държавните такси събирани по ГПК ответникът по сметки следва
да бъде осъден да заплати в полза на КрлРС държавна такса в размер на 50
лева по претенцията по сметки, представляваща 4% върху уважената част от
претенцията, но не по-малко от 50 лева. Следва да се осъдят ответниците да
заплатят в полза на КрлРС, всяка от тях държавна такса в размер на по 390.23
лева, представляваща 4% върху отхвърлената част от претенцията по сметки
(9755.84 лева).
Разноски във връзка с претенциите по сметки не са претендирани и
не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 348 ГПК съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ, на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до делба между
В. Г. К. с ЕГН **********, постоянен адрес град П., ул. „О.“ № *** от една
стрА. и А. Г. Д. с ЕГН **********, адрес: град С., ж.к. „Н.“ бл.*** и Н. Г. Д. с
ЕГН **********, адрес: град С., ул. „Ш.“ *** (двете и като правоприемници
на починалата в хода на процеса С. К. Г. с ЕГН **********) – от друга стрА.,
на недвижим имот, представляващ поземлен имот - ДВОРНО МЯСТО, цялото
застроено и незастроено с площ от 740 кв.м (седемстотин и четиридесет
квадратни метра) по нотариален акт, и с площ от 735 кв. м (седемстотин
тридесет и пет квадратни метра) по експертиза, находящо се в село К.,
община К., област П., съставляващо УПИ *** (***) в кв.32 (тридесет и втори)
по плА. на селото, одобрен със Заповед № 246/1971г., при граници и съседи:
от две страни улици и УПИ ***, ведно с построените в него МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА и МАСИВНА СГРАДА и ведно с всички строителни
подобрения и приращения в мястото
ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНА ЦЕНА от 58 150 (петдесет и осем хиляди
9
сто и петдесет) лева, като СЛЕД извършване на проданта, получените суми се
разделят както следва: ½ (една втора) идеална част за В. Г. К. с ЕГН
**********, постоянен адрес град П., ул. „О.“ № ***, ¼ (една четвърт)
идеална част за А. Г. Д. с ЕГН **********, адрес: град С., ж.к. „Н.“ бл.*** и ¼
(една четвърт) идеална част за Н. Г. Д. с ЕГН **********, адрес: град С., ул.
„Ш.“ ***
ОСЪЖДА, на основание чл. 30, ал.3 от ЗС, В. Г. К. с ЕГН
**********, постоянен адрес град П., ул. „О.“ № *** да заплати на А. Г. Д. с
ЕГН **********, адрес: град С., ж.к. „Н.“ бл.*** сумата от 314.65 лева
(триста и четиринадесет лева шестдесет и пет стотинки), представляваща
стойността за направени разходи за електроенергия и консумирА. питейна
вода и ползвани кА.лни услуги за периода от 2019 г. до 27.09.2022 г., като за
разликата над 314.65 лева, до пълния предявен размер от по 912 лева,
отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 30, ал.3 от ЗС, В. Г. К. с ЕГН
**********, постоянен адрес град П., ул. „О.“ № *** да заплати на Н. Г. Д. с
ЕГН **********, адрес: град С., ул. „Ш.“ *** сумата от 314.65 лева (триста и
четиринадесет лева шестдесет и пет стотинки), представляваща стойността за
направени разходи за електроенергия и консумирА. питейна вода и ползвани
кА.лни услуги за периода от 2019 г. до 27.09.2022 г., като за разликата над
314.65 лева, до пълния предявен размер от по 912 лева, отхвърля иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД,
предявена от А. Г. Д. с ЕГН **********, адрес: град С., ж.к. „Н.“ бл.*** за
осъждането на В. Г. К. с ЕГН **********, постоянен адрес град П., ул. „О.“ №
*** да й заплати сумата от 9 518.49 лева, представляваща част от стойността
на следните подобрения в имота: 1) Изграждане на шахта за водомер в
периода около 2005-2009 г. на обща стойност 467 лева, от които за материали
- 357 лева и за труд – 110 лева; 2) Изграждане на осветление в градината и във
външната тоалетна през 2014 г. на обща стойност 1000 лева, от които 500 лева
за труд и 500 лева за материали; 3) Ремонт на покрива на лятна кухня през
2010-2012 г. – 1908.63 лева за материали; 4) Изграждане на навес (барбекю)
на лятна кухня през 2010-2012 г. на обща стойност 5 155.45 лева, от които за
материали – 4910.45 лева и за труд 245 лева; 5) Изграждане на баня към
лятната кухня през 2010-2013 г. на обща стойност за материали – 757.02 лева;
6) Ремонт на 2 (два) броя комини, разрушени при буря през 2014 г. 395.69
лева, от които за материали – 285.69 лева и за труд 110 лева; 7) Остъкление с
PVC дограма през 2013 г. – 320 лева; 8) Ремонт на покрива на къщата-
неколкократна замяна с керемиди на счупени такива през 2013-2019 г. на
обща стойност 1000 лева, от които 500 лева за труд и 500 лева за материали;
9) Изкопаване на септична яма и изграждане външна тоалетна; през 2010-
2011 г. на обща стойност 888.20 лева, от които материали 688.20 лева и труд –
200 лева; 10) Поставяне на оградна мрежа преди да се ремонтира дувара, като
след ремонта с част от нея е заграден двора през 2009 г. – 85 лева за
материали; 12) Поддържане и косене на двора от 2004 до сега – 7560 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл. 61, ал.2 от ЗЗД,
предявена от Н. Г. Д. с ЕГН **********, адрес: град С., ул. „Ш.“ *** за
10
осъждането на В. Г. К. с ЕГН **********, постоянен адрес град П., ул. „О.“ №
*** да й заплати сумата от 9 518.49 лева, представляваща част от стойността
на следните подобрения в имота: 1) Изграждане на шахта за водомер в
периода около 2005-2009 г. на обща стойност 467 лева, от които за материали
- 357 лева и за труд – 110 лева; 2) Изграждане на осветление в градината и във
външната тоалетна през 2014 г. на обща стойност 1000 лева, от които 500 лева
за труд и 500 лева за материали; 3) Ремонт на покрива на лятна кухня през
2010-2012 г. – 1908.63 лева за материали; 4) Изграждане на навес (барбекю)
на лятна кухня през 2010-2012 г. на обща стойност 5 155.45 лева, от които за
материали – 4910.45 лева и за труд 245 лева; 5) Изграждане на баня към
лятната кухня през 2010-2013 г. на обща стойност за материали – 757.02 лева;
6) Ремонт на 2 (два) броя комини, разрушени при буря през 2014 г. 395.69
лева, от които за материали – 285.69 лева и за труд 110 лева; 7) Остъкление с
PVC дограма през 2013 г. – 320 лева; 8) Ремонт на покрива на къщата-
неколкократна замяна с керемиди на счупени такива през 2013-2019 г. на
обща стойност 1000 лева, от които 500 лева за труд и 500 лева за материали;
9) Изкопаване на септична яма и изграждане външна тоалетна; през 2010-
2011 г. на обща стойност 888.20 лева, от които материали 688.20 лева и труд –
200 лева; 10) Поставяне на оградна мрежа преди да се ремонтира дувара, като
след ремонта с част от нея е заграден двора през 2009 г. – 85 лева за
материали; 12) Поддържане и косене на двора от 2004 до сега – 7560 лева,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА В. Г. К. с ЕГН **********, постоянен адрес град П., ул.
„О.“ № *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
КрлРС да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС
държавни такси в размер на 1212.96 лева (хиляда двеста и двА.десет лева
деветдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА А. Г. Д. с ЕГН **********, адрес: град С., ж.к. „Н.“ бл.***
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС
държавни такси в размер на 971.71 лева (деветстотин седемдесет и един лева
седемдесет и една стотинки).
ОСЪЖДА Н. Г. Д. с ЕГН **********, адрес: град С., ул. „Ш.“ *** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС
държавни такси в размер на 971.71 лева (деветстотин седемдесет и един лева
седемдесет и една стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
11