Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца, 16.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, шести граждански състав, в открито
съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Ш.
при
секретаря Н. Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3820 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124 ГПК
Ищецът Ц.Й.М. е предявил иск с правно
основание по чл. 124 ГПК против С.Ц.Л. за признаването за установено
между страните, че ответникът не е собственик на 80 кв. м. идеални части от поземлен
имот № VI от квартал 76 по плана на град Криводол, община Криводол, област
Враца, одобрен със Заповед № 142/10.09.1996г. на кмета на община Криводол, с
площ от 806 /осемстотин и шест/ квадратни метра, при граници и съседи: имоти с
номера 500.665, 500.669, 500.1643, 500.95.81, 500.1642, 500.666.
Ищецът твърди, че е собственик на въз
основа на наследство и давностно владение на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ № 500.1329, за който е образуван УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № VI от квартал
76 по плана на град Криводол, община Криводол, област Враца, одобрен със
Заповед № 142/10.09.1996г. на Кмета на община Криводол, с площ от 806
/осемстотин и шест/ квадратни метра, при граници и съседи: имоти с номера
500.665, 500.669, 500.1643, 500.95.81, 500.1642, 500.666. Сочи, че имотът е бил
част от имот парцел V в квартал 125 по плана на село Криводол, одобрен през
1915 г., от 1570 квадратни метра, при съседи: Ц.Л., Н. П. Н., наследниците на П.
М.и улица, който е закупен от неговия баща Й. М. Н. на 26.09.1960 г. с
нотариален акт № 184, том III, дело № 633/1960 година на Врачански районен съд.
Твърди, че след смъртта на неговия наследодател Й. М. Н. на 01.05.1964 г.,
последният е оставил като наследници негова съпруга и майка на ищеца – Ц. М.И.,
б.ж. на гр. Криводол, починала на 10.02.2011 г., и ищеца. Поддържа, че от
смъртта на неговия баща, описаният по-горе имот се владеел от неговото
семейство – от неговата майка, а след смъртта й – от него лично, като той е
единственият останал наследник на родителите си. Сочи, че през годините една
част от имота била отчуждена за обществени нужди и той останал с площ от 806
кв. метра. Твърди, че през целия този период никой друг не е установявал
владение върху имота по какъвто и да било начин. Поради това счита, че е
придобил имота въз основа на наследство и въз основа на придобивна давност
повече от 10 години. Установил, че ответникът на свой ред се е снабдил с
нотариален акт по обстоятелствена проверка № 79, том II, per. № 999, дело № 34
от 05.02.2009 г. на нотариус С. П. с район на действие - PC-Враца, с който е
признат за собственик на 80 кв. м. идеални части от процесния недвижим имот.
Твърди, че ответникът нито е прекъсвал владението му върху каквато и да било
част от този имот, нито е установявал свое владение върху него. Поради
изложеното моли съда да признае за установено, че ответникът не е собственик на
80 кв. м. идеални части от процесния имот. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът
оспорва предявения иск. Сочи, че през 1955 г.
неговият баща – Ц. Д. закупил имот, представляващ УПИ VIII №1330, кв.62 с площ
1220 кв.м. Част от имота бил отчужден, тъй като през него е прокарана улица, а
именно улица „Христо Смирненски“. Друга част от имота, във формата на
триъгълник, останала от отсрещната страна на улицата, която част била отчуждена
с промяна в регулацията на двата съседни
имота УПИ VII 1331 на К. Х., на който била
придадена една част и другата част - процесиите 80 кв.м. се придала към УПИ VI
1329 - собственост на бащата на ищеца – Й. М. Д.. Собствениците на имоти, към
които са придадени части от съседни имоти е следвало да ги заплатят на
собствениците. Сочи, че с К. Х. била извършена замяна и взаимоотношенията била
уредени, но не и с второто парче, придадено към имота на ищеца. Тъй като не
била заплатена придадената част, дворищно регулационният план не е влязъл в
сила и не е приложен. Намира, че в случая се касае за неприложена дворищна
регулация, реализирана по реда на ЗТСУ/отменен/, а не за придобит по силата на
давностно владение и наследство част от имот. Регулацията не била приложена,
тъй като в указания срок обезщетението
за придадената част не било заплатено. Нито една от предвидените в
закона хипотези не била изпълнена, за да влезе в сила измененият регулационен
план и ищецът да придобие собствеността върху процесната част от имота. Отделно
от изложеното, поддържа, че фактическата власт върху имота през исковия период
се е упражнявала от ответника, а не от ищеца.
Сочи, че съществувалата от преди 1978 година ограда между двата имота не
е премахната, както и че от години използва мястото за отглеждане на зеленчуци.
Поради тези и останалите съображения, посочени в отговора на исковата молба,
моли искът да бъде отхвърлен.
След като
взе предвид събраните по делото доказателства и становищата и доводите на
страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
Йончо
М. Нинов, наследник на когото е ищецът Ц.Й. е придобил собствеността на парцела
V, кв.125 по плана на с.Криводол от 1570 кв.м. при съседи: Ц.Л., Н. Н.,
наследници на П. М. и улица. Това се установява от приетия по делото нотариален
акт № 184 от 26.09.1960 г., том III, дело № 633/1960 г. на Врачански
народен съд /л. 5-6/.
От
приетия по делото нотариален акт № 68 от 25.11.1995 г., том III, дело № 553/1995 г. на Врачански
народен съд, Ц. Л. Д. – наследодател на ответника С.Ц.Л., е придобил
собствеността на парцела XIII, кв.125 по плана на с.Криводол, състояща се от
1220 кв.м. /л. 39/.
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена
проверка № 79, том II, дело № 34/2009 г. по описа на нотариус Снежана Петкова с
район на действие РС Враца, ответникът С.Ц.Л. е признат за собственик по
давностно владение на следния недвижим имот: 80 кв. м. идеални части от
поземлен имот № 500.1329, за който е образуван УПИ VI в кв. № 76 по регулационния план на
гр. Криводол, целият с площ от 806 кв. м. – незастроен /л. 36/.
Приета
по делото е и скица № 16/24.01.2019 г. на процесния имот № 500.1329, в която е
отразено, че имотът е собствен на наследниците на Й. М. Д. и на ответника С. Ц.Л.
относно 80/806 ид. части /л. 9/.
Представена
е и скица № 360/25.10.2019 г. на съседния на него имот № 500.1330, в която е
отразено, че собственици са ответникът С. Ц.Л. и Ц. И. Й. /л. 31/.
Събрани
в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на четирима
свидетели. От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че
страните притежават съседни имоти, пред които преминава улица, която е прекарана
впоследствие – след закупуването на имотите от техните наследодатели.
Свидетелите Р. П. И. и Б. А.Х.сочат, че ищецът Ц.Й.М. не живее в своя имот в
гр. Криводол от около десет години. След смъртта на майка си заживял в с.
Ерден. Свидетелстват, че ищецът, докато живял в гр. Криводол, използвал, освен
къщата и двора към нея, и притежавания от него парцел, намиращ се от другата
страна на улица. След като ищецът се изнесъл от града, не знаят някой да е
използвал парцела от другата страна на улицата. Свидетелите П.Х. и Н.П., от
друга страна, дават по-детайлна информация относно ползването на парцела,
намиращ се от северната страна на улицата, а не от страната, където се намирали
къщите на страните. Свидетелят Х. – съсед на страните по делото, сочи, че
парцелът се използва както от ищеца, така и от ответника, като същият има
формата на триъгълник и има две обособени части, отделени с мрежа и
самостоятелен вход – за всяка от страните. Казва, че тези парцели се ползват,
откакто се е родил, като Севдалин използва по-малката част от парцела, която е
около 60-100 кв. м., докато частта на Ц. е около 700-800 кв. м. Преди
ответникът С.Л., тази част от парцелата се ползвала от неговата майка. Сочи, че
ищецът Ц.М. не използва своята част от парцела и не я обработва. Свидетелят П.
– притежаващ парцела, граничеща със спорната, потвърждава заявеното от
свидетеля Х. Заявява, че за ответника е обособена по-малката, а за ищеца –
по-голямата част от парцелата, като същите са разделени и имат отделни входове.
Свидетелства освен това, че ищецът Ц.М., считано от 2004 г., откакто свидетелят
притежава парцела в съседство, не е обработвал своята част от имота.
Показанията на двете групи свидетели не са противоречиви, доколкото по
отношение ползването на парцелата от северната страна на улицата, намираща се
срещу къщите на страните, свидетелите Р.
И. и Б.Х. нямат информация дали е обработвана и ползвана от някого след
напускането на града от ищеца преди около 10 години. Същевременно свидетелите П.Х.и
Н.П. са съседи на процесния имот, имат ежедневни наблюдения и преки впечатления
относно използването и обработката на парцела, като дават подробни и
еднопосочни показания, поради което съдът ги кредитира с доверие.
Приета
по делото е съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице след
посещение на процесния имот, извършена справка на плановете на града и въз
основа на материалите по делото. От същото се установява, че с план от 1978
година върху терена на старите имоти на наследодателите на страните по делото е
новопроектирана и изградена след това улица, с което се явяват по план отчуждени
части от имота на ответника /както и на ищеца/ за прокарване на улицато.
Констатирано е освен това, че е извършено изменение на кадастралния и на
регулационния план от 1978 год., при което част от имот кад. номер 1330, от
който е образуван УПИ VIII-1330 кв.62 по план от 1969 год. се придава към УПИ
VI-1329 по план 1978 година. Изложено е освен това от вещото лице, че западната
дворищно-регулационна граница от план от 1978 год. по кадастрален план от 1991
година е трансформирана в кадастрална /имотна/ граница, като в плана от 1991
година е нанесена с условен знак за съществуваща ограда. Регулационният план от
1996 година на гр. Криводол утвърждава тази кадастрална граница като
регулационна. Установено е от вещото лице, че няма данни за изплащане на
придаваеми части по регулация. Заключено е от експерта освен това, че по план
от 1996 година би трябвало да няма придаваеми части по регулация, тъй като там
кадастралната граница е вече утвърдена с план от 1991 година. Но по план от
1978 година има придаваеми части по регулация от имота на н-ци Ц. Л. към имота
на н-ци Й. М.. Площта на тези придаваеми части - източна част от триъгълник
като се изключи улицата по измерване е 80 кв.м., посочени на скица 3 към
експертизата.
Съдът
кредитира експертното заключение като пълно и компетентно изготвено.
Други
относими доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
С
предявяването на отрицателен установителен иск за собственост на процесния
недвижим имот, ищецът отрича претендираното от ответника право на собственост
върху имота и в тежест на ответника е при условията на пълно и пряко доказване
да установи, че е собственик на процесния имот на твърдяното правно основание.
От
събраните по делото доказателства се установи, че процесният имот 80 кв. м.
идеални части от поземлен имот № 500.1329, за който е образуван УПИ VI в кв. № 76 по регулационния план на
гр. Криводол, целият с площ от 806 кв. м., при граници и съседи: имоти с номера
500.665, 500.669, 500.1643, 500.95.81, 500.1642, 500.666 е признат по реда на
обстоятелствена проверка с пр.основание чл.587, ал.2 ГПК за собственост на
ответника. В негова полза е издаден констативен нот.акт № 79, том II, дело № 99/2009
г. по описа на
нотариус Снежана Петкова с район на действие РС Враца
Установи
се от представените актове за собственост и експертно заключение, че двамата
наследодатели на двете страни по делото са закупили от едно и също лице два съседни имота
по състояние на плана от 1954 год., като към този период все още не е имало
изградена улица, пресичаща двата парцела в кв.125.
Следващият
регулационен и кадастрален план е от 1969 год., одобрен със заповед № 906/69
год. на кмета на Община Криводол, в който парцелите са вече в друг вид, като
има разлика и в кадастъра на имотите и в регуалцията на имотите, които вече са
парцел VII-1329 и парцел VTII-1330 в кв. 62. В плана от 1969 год. все
още не е налице улица, която да пресича
в северната част двата парцела – видно от приложена скица в експертното
заключение.
През
1978 година е одобрен нов кадастрален и регулационен план със заповед № 1892/1978
год., в който вече съществува новопроектирана улица, която пресича спорните
имоти. Установи се от експертното заключение, че старият имот на наследодателя
на ищеца Й. Н. се разделя от улицата на два парцела - УПИ VI- 1329 и VII-1329 кв. 76. Имотът на
наследниците на Ц.Л. също се разделя на две части, като южната част остава УПИ
VI-1330 кв.76, а северната част над улицата остава като един триъгълник, който
в плана се разделя на две части - западната част от триъгълника се придава към
съседния на запад УПИ VII-1331, а източната част на триъгълника се придава към
УПИ VI-1329, всички в кв.76. От приетото заключение
се установи, че процесният
имот, имащ формата на триъгълник, след разделянето на имотите от пътя не е
могъл да бъде оформен като отделен имот, тъй като площта му е по-малка от
изискуемия минимум за образуване на поземлен имот в град съгласно чл.19 от ЗУТ.
Въпросът
за отчуждителното действие на регулационните планове и свързания с него въпрос
за собствеността и момента на придобиването й върху частите, отчуждени и съответно
– придадени по регулация, както и при образуването на съсобствен парцел, е
намерил различно нормативно разрешение във времето. Дворищнорегулационният план
за гр. Криводол, предвиждащ преминаването на улица през имотите на страните и
тяхното разделяне, е утвърден през 1978 г., когато е действал ЗТСУ /отм./. При действието на ЗТСУ (отм.),
дворищнорегулационният план има пряко и непосредствено отчуждително действие.
Предвиденото заплащане на обезщетение (парично или имотно), не е елемент от
фактическия състав на отчуждаването и съответно – не рефлектира върху момента
на преминаване на собствеността, който настъпва от влизане в сила на заповедта,
с която регулационният план е одобрен. Отчуждителното действие на дворищнорегулационния
план е установено с нормата на чл. 110, ал. 1 от ЗТСУ (отм.), съгласно която недвижимите
имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията, трайните насаждения и
другите подобрения в тях), придадени от парцела на едно лице – към парцели на
други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане
в сила на дворищнорегулационния план. При действието на ЗТСУ (отм.), изплащането
на паричното обезщетение, респ. – получаването на имотно такова, не е елемент
от фактическия състав на отчуждаването на части от един имот, които се придават
към друг с дворищно-регулационния план. Определеното обезщетение поражда само
облигационни правоотношения между собственика на имота, от който се отчуждава
част, и този, притежаващ съседния имот, към който тази част се придава. В това
се състои непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план
относно придаваемото се място. Това отчуждителното действие на регулацията,
макар и настъпващо по силата на самия план, е поставено под отлагателно
условие, изразяващо се в това, че то не се зачита, ако регулацията не е приложена.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г.
по гр. дело № 2/1993 г. на ОСГК на ВС, дворищнорегулационният план следва
да се счита за приложен тогава, когато настъпва трансформация на регулационните
линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗТСУ /отм./. При
действието на ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено
отчуждително действие по отношение на частите от имоти, придадени към съседни
парцели. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата
регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да бъде изменен по реда
на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ /отм./, при което новият план се създава въз
основа на положението на имотите преди регулацията - т. е. отчуждителното
действие на регулацията отпада.
При
всички закони до приемането на ЗУТ – Закон за благоустройството на населените
места в Княжество България от 1898 г., Закон за благоустройство на населените
места от 1941 г., Закон за планово изграждане на населените места от 1949 г. и
Закон за териториалното и селищно устройство от 1973 г. – дворищната регулация
има непосредствено отчуждително действие, т. е. в момента на влизането в сила
на дворищнорегулационния план дворните места или частите от тях, придадени към
съседните парцели, се считат за собственост на лицето, на което е принадлежала
кадастралната основа, за която е отреден парцелът. В това се състои
непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план относно
придаваемото се място. Заплащането на обезщетение на собственика за отчуждения
му имот не е елемент от фактическия състав на придобиването на
собствеността, а поражда само облигационни отношения между отчуждения
собственик и лицето, в чиято полза е извършено отчуждаването. Но това пряко и
непосредствено отчуждително действие на дворищнорегулационния план
е поставено под условие, което има прекратителен характер, съгласно ТР №
3/1993 г. Следователно отчуждителното действие на регулационния план
настъпва от момента на влизането му в сила, но окончателното разместване на
собствеността настъпва от момента, в който този план бъде „приложен”, при
наличие на предпоставките по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ /отм./.
Неприлагането на регулацията обуславя извода за отпадане на отчуждителното
действие на регулационния план с обратна сила, като се счита, че с него не
са придадени съответните части по регулация от имот, собственост на едно
лице към друг съседен имот, притежание на друго лице и имотните
граници на двата имота се възстановяват по първоначалното им местоположението
преди регулацията, съгласно разпореждането на чл. 33, ал. 1, изр. първо ЗТСУ
/отм./. С отпадане на отчуждителното действие на влезлия в сила неприложен
дворищнорегулационен план правното положение на имотите се възстановява по
предходния регулационен план, който е приложен или до първоначалното положение
на имотите.
Със
задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/1993 г., предпоставките за
„приложението” на регулацията са разграничени в зависимост от различните
хипотези за изменение на регулационния план, регламентирани в ал. 1 и ал. 2 на
чл. 33 ЗТСУ /отм./. Прилагането на плана, може да се осъществи чрез заемане на
придаваемите части по законоустановения ред, но също и когато са изминали десет
години от заемане на придаваемите части, без този ред да е спазен. Въпреки
отчуждителното вещноправно действие на плана и по режима на ЗТСУ/отм./,
дворищната регулация се счита приложена тогава, когато са уредени сметките за
придадения имот и в резултат на това той е завзет на база съставен нотариален
акт за придаваемото място /в този смисъл Решение
№ 780/13.11.2009 г. по гр. д. № 3024/2008 г., ВКС, III г. о./.
Дворищнорегулационният план има отчуждително действие по отношение на
придадените по регулация към съседни имоти части, но това действие е условно и
прехвърля само голата собственост. Едва със заплащането и завземането на
придадените места по съответния ред приключва процеса по прилагане на
регулацията и тя е стабилизирана. Тогава планът се счита за приложен и
създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване
на следващ кадастрален и регулационен план съгласно чл. 33, ал. 3 вр. ал. 1 и 2
ЗТСУ/отм./. Съответно, ако до изработването на следващ регулационен план
регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на плана се прекратява и
съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа при
изработване на новия план /в този смисъл Решение
№ 304/12.07.2010 г. по гр. д. № 263/2010 г., ВКС, II г.о./.
С
§ 6, ал. 2 и 4 ПЗР на ЗУТ е определен 6 месечен срок за прилагане на заварените
от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Ако този срок не бъде спазен,
отчуждителното им действие за изравняване частите на образуваните с плана
съсобствени парцели и за заемане на придаваемите имоти или части от имоти
отпада - §8, ал. 2 ПЗР на ЗУТ. Изброените разпоредби се прилагат тогава, когато
със заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план има образуван по регулация
съсобствен парцел или придаваеми части от един имот към съседен парцел. При
действието на §8, ал. 1 ЗУТ, ако в предвидения шестмесечен срок не бъдат
уредени регулационните сметки, то отчуждителното действие на плана отпада. С Тълкувателно решение № 3/ 2011 г. по т. дело
№ 2010г. на ОСГК на ВКС е прието, че отпадането на отчуждителното действие
на неприложените дворищнорегулационни планове в срока по §6, ал. 2 от
ЗУТ настъпва автоматично.
От
посоченото дотук следва, че за да се приеме, че регулацията е била приложена,
следва да се установи или че определеното за придаваемата част от имота
обезщетение е било заплатено, като той е бил завзет по реда, установен в чл.
114 ал. 1 ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ /отм./. В случая е неприложима втората
предпоставка, предвиждаща приложение на регулацията, а именно - ако бъде
доказано, че придаваемата част, макар и завзета не по установения за това ред,
е била владяна от собственика на имота към който се придава, в период, по-дълъг
от десет години. Това е така, тъй като тя е предвидена в случаите, касаещи изменение
на дворищнорегулационен план на основанията, посочени в т. 2, 4 или 5 на чл.
32, ал. 1 ЗТСУ /отм./ - в този смисъл чл. 33, ал. 1 ЗТСУ /отм./. Настоящият
състав приема, че в случая се касае за изменение на дворищнорегулационен план
на основанието, посочено в чл. 32, ал. 1, т. 1 ЗТСУ /отм./ - в обществен
интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството, доколкото са налице
данни, че с новия план се въвежда улична пътна мрежа – в този смисъл
експертното заключение. В този случай 10-годишното владеене не е предпоставка,
за да се приеме, че регулацията е приложена – арг. от чл. 33, ал. 2 ЗТСУ
/отм./. Отделен е въпросът, че ищецът не доказва такова владеене по отношение
на процесния имот.
Ищецът
Ц.М. не доказа да е заплатил на ответника за придадената към неговия имот УПИ
VI-1329, в кв.76, а именно придадената
триъгълна част от имот УПИ VI-1330 – от северната страна на улицата,
който до плана от 1978 г., е бил притежаван част от парцела на ответника.
Придадената част е обозначена с изписани координационни номера 2-3-4 от
схемата, поместената на л. 3 от експертното заключение, като процесният имот
касае 80 кв. м. от този имот, обособен под формата на триъгълник.
От
друга страна, ищецът не установи и владение на имота, което законът свързва с
изтекъл в негова ползва период на придобивна давност, каквото основание за
собственост също е посочено от ищеца. Нормата на чл.79 ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно
владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от
време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и
допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2
ЗС. Владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху веща и
включва фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота
по съдържание като на собственик – /в този смисъл ППВС № 6 от 1974/. Субективният елемент на владението – намерението
за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което
законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Предполага
се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи
за другиго. В случая ищецът не доказа наличие на обективния елемент.
Категорично се установи по делото, че Ц.М. от около 10 години не пребивава в
гр. Криводол, където се намира процесният имот, установи се, че не се използва
от него фактически, като не се доказа и същият да го владее чрез друго лице. От
своя страна ответникът С.Л. проведе успешно насрещно доказване, че упражнява
непрекъснато и трайно фактическа власт върху процесния имот, намиращ се от
северната страна на улицата, необезпокояван от никого, откакто е придобит
имотът. Установи се дори, че неговата майка преди това е ползвала тази част от
имота, като е засаждала продукти в нея – в тази връзка показанията на
свидетелите П.Х.и Н.П..
Ищецът
не установи нито да е платено обезщетение за придаваемото към неговия имот
място, нито че е бил зает и владян от него, респ. неговите праводатели, в
границите, определени от регулационния план, повече от 10 години. В
разглеждания случай дворищнорегулационният план за гр. Криводол, утвърден
през 1978 г. при действието на ЗТСУ /отм./, по отношение на спорната
площ от 80 кв. м, която е била отредена за УПИ VI-1329 /намиращ се от северната
страна на улицата/, регулацията не е приложена - липсват
доказателства, а и не се твърди да е платено обезщетение за това придаваемо
място, нито то да е било отстъпено доброволно или чрез въвод във
владение. Не може да се приеме също, че
е била заета и владяна от ищеца, респ. неговите праводатели, в границите,
определени от регулационния план, повече от 10 години.
С
отпадане на отчуждителното действие на влезлия в сила неприложен
дворищнорегулационен план, правното положение на имотите се възстановява до
първоначалното им положение.
С
оглед изложеното, предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски за производството възниква за ответника. Такива се претендират от него
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. Ищецът Ц.М. следва да бъде осъден
да заплати на ответника С.Л. сумата от 800,00 лева, от който 500,00 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 300,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ц.Й.М., ЕГН **********
против С.Ц.Л., ЕГН ********** отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за
признаване за установено между страните, че ответникът не е собственик на следния
недвижим имот: 80 кв. м. идеални части от поземлен имот № 500.1329, за който е
образуван УПИ VI в кв. № 76 по регулационния план на гр. Криводол, целият с
площ от 806 кв. м., за който е съставен на 05.02.2009 г. нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по обстоятелствена проверка № 79, том II, дело № 34/2009 г. по описа на нотариус Снежана Петкова с
район на действие РС Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц.Й.М.,
ЕГН ********** да заплати на С.Ц.Л., ЕГН ********** сумата от 800 лева /осемстотин лева/,
представляваща направени разноски в производството по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: