РЕШЕНИЕ
№ 590
гр. Пловдив, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300501072 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ГД „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието,гр.****, против Решение № 184/26.02.21г., постановено по
гр.д.№ 10604/20г.по описа на ПдРС, I гр.с.,с което жалбоподателят е осъден да заплати на
КР. Г. Г., ЕГН – **********, на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, вр. чл. 178, ал. 1, т. 2, т. 3 и
т. 4, вр. чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД, сумата от 2 238,07 лв.,
представляващо допълнително възнаграждение за извънреден труд положен през периода от
01.10.2017 г. до 30.06.2019 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от
26.04.2018г. до 24.08.2020г. в размер на 415,33 лв., заедно със законната лихва върху
главницата, начиная от 25.08.2020г. до окончателното изплащане, както и направените
разноски за производството в размер на 500 лв., а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Пловдив 100 лв. депозит за ССЕ и сумата 139,52 лв. за държавна
такса
Жалбоподателят ГД „Изпълнение на наказанията“ счита обжалваното решение за
незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа
приложението на чл.16е, ал.3 и 4 от ППЗИНЗС,регламентиращ отчитането на графика при
нарядите.Развива доводи,че в ал.1 на цитираната норма е регламентиран обхвата на
отработеното време.Излага и подробни съображения относно почивките,тяхното ползване и
включването им към работното време. Поддържа,че от приетата по делото ССЕ се
установява,че е изплатено изцяло времето на нарядите,положени като извънреден труд.
1
Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново,с което се отхвърлят
исковете.Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна КР. Г. Г., ЕГН – **********, изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Счита,че
по делото се доказва,че даването на наряди е съпроводено с допълнителни
дейности,съпътстващи същинската постова работа,които не са включени в работната
смяна.Позовава се на §1, т.5 и 6 от ДР на ЗМВР, като поддържа, че съпътстващите дейности
са част от работното време и следва да бъдат заплатени.Поддържа,че тези допълнителни
часове работно време не са отчетени и заплатени от работодателя.Развива подробни
съображения и относно правната уредба на времето за хранене.Иска въззивната инстанция
да потвърди обжалваното решение,като претендира и разноски за адв.възнаграждение във
въззивното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна–
ответник,останал недоволен от постановеното осъдително спрямо него съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът,след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните,намира за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд,по иск, който е
допустим и му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените
фактически твърдения и е дал търсената защита.
За да постанови обжалвания акт,първоинстанционният съд е приел за установено,че
ищецът е държавен служител по смисъла на закона и полага труд като ***** в ответната
дирекция при даване на 12- и 24- часови дежурства,при което трудът му се отчита сумирано
за тримесечен период.Приел е за доказано при даване на дежурствата по график,че *****ите
и в частност ищецът е следвало да се явяват по-рано на работа,съответно и да си тръгват по-
късно с оглед необходимостта от привеждане в униформа, снаряжаване и инструктаж, както
и приемане/сдаване на дежурствата,при което за исковия период,съобразно заключението на
приетата по делото ССЕ се установяват отработени в повече 78 часа извънреден труд,който
не е заплатен.Съдът е кредитирал приетата ССЕ относно дължимия размер на
неизплатеното възнаграждение за извънреден труд, както и за мораторната лихва и е
присъдил посочените суми.
Във въззивната жалба са направени две групи оплаквания – за неправилно приложение
на материалния закон относно отчитането на работното време при даването на наряд по
график, както и по отношение на въпроса за почивките и времето за хранене. Следва да се
отбележи, че втората група оплаквания касаят въпроси,които не са били повдигани като
спор и не са разглеждани изобщо в първоинстанционното производство.Нито ищецът,нито
ответникът са навеждали някакви доводи в тази насока,нито са изложени някакви твърдения
за ползването или неползването им.Въпросът не е обсъждан и в съдебното решение. При
това положение настоящата инстанция намира, че е недопустимо едва във въззивното
производство да се въвежда в спорния предмет въпросът за ползването на почивки и време
на хранене,още по-малко,че не става ясно в каква връзка се излагат съображенията от
жалбоподателя,че тези почивки се включват в отчитането на работното време при даване на
дежурства.
От фактическа страна по делото се установява,че между страните съществува
служебно правоотношение,възникнало на осн.ЗИНЗС,като К. е изпълнявал длъжността
***** – държавен служител от ***** състав.По делото са представени справки за даваните
2
наряди за исковия период.Събирани са гласни доказателства–разпитан е свидетелят А. Х.
,който твърди, че на дежурство следва да се яви към 07,40 часа преди това за привеждане във
форма,предаване на информация от старите *****и,развод,инструктаж. При сдаване на
дежурството пък старият наряд може да си тръгне най-рано в 10,30 часа вместо в 8 часа.
Минималната продължителност на едно 24 часово дежурство било 26 часа и 30 минути.
По делото е изготвена и приета ССЕ с в.л. С. К.,която на база представените по делото
графици за дежурства на ищеца Г. е изчислил размера на допълнителните часове труд за
общо 315,70 часа за исковия период, които следва да се заплатят в размер на 2 338,07 лв.
Експертизата е установила и размера на мораторната лихва върху всяка неплатена сума за
периода,като общия размер е 415,33 лв.
При така установените факти по делото,настоящата инстанция намира за доказано, че
Г. е изпълнявал длъжността „*****“ в ***** състав на ГД „Изпълнение на наказанията“,като
правоотношението му е на държавен служител съгл. чл.19 от ЗИНЗС.Същото се
регламентира както от ЗИНЗС и ППЗИНЗС,така и от ЗМВР и ЗДСл с оглед изричната
препращаща норма на чл.19, ал.2 от ЗИНЗС.Продължителността на работното време на
служителите на ГДИН е нормативно определена в чл.16а от ППЗИНЗС,като в ал.2 е
указано,че за дейностите,чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес,работното
време се организира в 8,12 или 24-часови наряди по утвърден график.Работното време на
лицата,работещи на наряд,съгл.чл.16д,ал.2 от ППЗИНЗС се изчислява и отчита в
часове,сумирано за тримесечен период.Нормата на чл.16е от ППЗИНЗС изброява
времето,което се включва в рамките на работно време: удълженото работно време; времето
за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за
физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически извършената
работа по време на разположение (активен период на разположение в поделението); времето
за провеждане на професионално обучение; времето на дежурство.Специалните нормативни
актове,регламентиращи правоотношенията, свързани с работното време на работещите в
системата на ГДИН,не съдържат изрична уредба на труда,положен извън нормативно
установеното работно време,поради което с оглед чл.19,ал.2 от ЗИНЗС следва да намери
приложение нормата на ЗМВР–чл.185, ал.5,съгласно която положеният труд над редовното
работно време следва да бъде заплатено като допълнително възнаграждение за извънреден
труд –с увеличение от 50% върху основното месечно възнаграждение (за допълнително
отработените часове до 70 часа за тримесечие). Именно този ред следва да бъде приложен в
процесните отношения между страните при наличие на положен извънреден труд.В чл.303-
314 от ППЗИНЗС са регламентирани действията на *****ите,в зависимост от длъжностите
им,като обобщено може да се каже,че преди започване на наряда същите следва да се явят в
униформен вид/снаряжени,в случаите,в които това е необходимо,да бъдат инструктирани/да
проведат инструктаж,да предадат/приемат документацията и се запознаят с обстановката, да
обходят помещенията.
С оглед на така очертаната нормативна уредба на службата на *****ите в ГДИН се
установява,че същите имат задължения,които изпълняват преди и след сдаване на
дежурствата по наряда.Законодателят не е ограничил времето, в която следва да се извършат
тези дейности. В същото време от събраните по делото гласни доказателства,които съдът
кредитира като кореспондиращи с посочените нормативни задължения,се установява,че
*****ите следва да се явят на работа минимум 10 -15 минути преди застъпване на наряда и
могат да си тръгнат до 30 минути след сдаването му. Жалбоподателят прави възражение
във въззивната жалба за неправилно приложение на нормата на чл.16е,ал.3 и ал.4 от
ППЗИНЗС,съгласно които при 12-часов /24-часов график на наряд или дежурство се отчитат
и заплащат 12 часа /24 часа отработено време по ал.1. Настоящата инстанция намира това
възражение за неоснователно. Посочените норми се съдържат в подзаконов нормативен акт
и противоречат на императивни норми от по-висок по ранг нормативен акт–ЗМВР и
КТ,относно отчитането и заплащането на извънредния труд.Още повече и практиката на
СЕС по тълкуването на Директива 93/104 и Директива 2003/88/ЕО е в насока,че съгласно
чл.2 от Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и Съвета от 4.11.2003г.относно някои аспекти на
3
организацията на работното време,работното време е всеки период,през който работникът
или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята
дейност или задължения,в съответствие с националното законодателство и/или практика.
По изложените съображения съдът намира предявеният иск за доказан по основание и
размер и като такъв същият следва да бъде уважен.
При уважаване на главния иск следва да се уважи и акцесорния – за заплащане на
обезщетение за забава.Съгл.ССЕ,приета по делото, размерът на мораторната лихва върху
неплатения размер на възнаграждението за извънреден труд е 415,33 лв., поради което и
този иск следва да бъде уважен изцяло.
Като е стигнал до същия извод,първоинстанционният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение,което следва да се потвърди като такова..
По разноските:
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
сторените по делото разноски за заплатено адв.възнаграждение във въззивната инстанция
съгласно представения ДПЗС и списък на разноските, в размер на 500 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 184/26.02.21г., постановено по гр.д.№ 10604/20г.по
описа на ПдРС, I гр.с.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието,с адрес гр.*****,да заплати на КР. Г. Г., ЕГН – **********, сумата 500
(петстотин) лв. разноски за адв. възнаграждение по възз.гр.д.№ 1072/21г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4