№ 19780
гр. С., 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20241110136131 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от А. Ц.
В. срещу „И.“ АД, с която са предявени установителни искове с правно
основание чл. 124 ал. 1 пр. 2 ГПК, вр. чл. 357, ал. 1 КТ за установяване
съществуването на трудово правоотношение между страните по договор от
01.12.2020 г. през периода 01.12.2020 г. – 01.12.2021 г., по който ищецът е
изпълнявал длъжността „О. р.“ и по договор от 01.11.2022 г. през периода
01.11.2022 г. - 01.11.2023 г., по който ищецът е изпълнявал длъжността „О. р.“.
Ищецът твърди, че по силата на Трудов договор № ***/**.**.**** г. е
изпълнявал длъжността „О. р./инкасо“. Сочи, че трудовият договор е изменян
с Допълнително споразумение от 04.03.2014 г. и Допълнително споразумение
№ ***/**.**.**** г. Твърди, че със Заповед № **/**.**.**** г., е прекратено
трудовото правоотношение между страните. Излага, че съгласно Трудов
договор № **/**.**.**** г., сключен с „Ф. с.“ ЕООД, считано от 01.04.2019 г. е
изпълнявал длъжността „Старши сътрудник, охрана в банка“ в звено „И.“ АД
- ФЦ Ц.. Твърди, че е полагал труд до 30.11.2019 г. Мястото на изпълнение на
служебните задължения и по двата посочени трудови договори било
определено при ответника на адрес: град С., бул. „Б." № ***. Твърди, че на
01.12.2020 г. е сключен Договор с „И.“ АД АД, по силата на който му било
възложено срещу заплащане да извършва за сметка на възложителя на
територията на негов обект, наречен „ФЦ Ц.“, находящ се в град С., следните
конкретни действия: организация на клиентопотока, така че да не се допуска
влизането на лица, които с поведението си застрашават безпроблемното
функциониране на обекта; В извънредна ситуация в страната като пандемия,
да следи за спазване на наложените мерки от всички лица на територията на
обекта; в случай на критична или кризисна ситуация да действа съгласно
утвърдените инструкции на възложителя; да проверява съС.ието на обекта за
1
липси или повреди в обзавеждането, касаещо безпроблемното функциониране
на обекта. В чл. 2 от договора било предвидено, че изпълнителят ще извършва
възложеното в рамките на часовете, посочени в предварително одобрен
писмен график за работа от възложителя. Предвидено било и че графиците се
изготвят от възложителя в срок до 30-то число на текущия месец - за
следващия, подписват се от двете страни по договора и представляват
приложения, неразделна част от него. В чл. 5 от договора било
регламентирано, че изпълнителят ще извършва възложената дейност изцяло с
материали, предоставени от възложителя, а в чл. 7, ал. 2, било предвидено, че
възложителят ще заплаща цената по ал. 1 по банкова сметка на изпълнителя,
открита при ответното дружество, в срок до 10-то число на месеца, следващ
отчетния, след приспадане на данъци и осигурителни вноски на база
декларираните от Изпълнителя данни за отчетния период. Дейността по
посочения договор била извършвана до 31.08.2020 г. Впоследствие на
01.11.2022 г. бил сключен последващ договор между страните за аналогични
дейности. Същият бил изменян в частта досежно възнаграждението и срока с
Анекс № 1 от 30.11.2022г. и Анекс № 2 от 01.11.2023 г. Излага, че причината за
прекратяване на първия граждански договор е неговото здравословно съС.ие,
което наложило прием по спешност в болнично
заведение и липса на възможност за ползване на отпуск при временна
неработоспособност. Извършваните от него задължения по първоначалното
възникнало с ответника трудово правоотношение са идентични с
изпълняваните впоследствие задължения по сключените граждански
договори. Твърди, че на 15.12.2023 г. е депозирал пред ответника уведомление
с Вх.№ ****-****, представляващо искане за сключване на трудов договор, но
поради нежеланието на ответника, бил прекратен със споразумение от
21.12.2023 г. сключения на 01.11.2022 г. договор между страните. Ищецът
твърди, че е подал сигнал с вх. № ********/**.**.**г. до Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, като от тяхна страна бил изпратен
отговор, с който уведомили ищеца, че в хода на административното
производство не са били представени всички изискани документи. Посочено
било още и че според дадено писмено сведение от „И.“ АД изпълнителите по
граждански договори нямат отношение към Правилника за вътрешния трудов
ред, както и че във връзка с дейността им не се изготвят графици за работа.
Ищецът подал последващ сигнал, в резултат от който Изпълнителната агенция
отговорила, че е извършена допълнителна проверка и след представено
писмено сведения от ответното дружество, контролните органи имали
основание да считат, че е налице сходство при двата вида отношения - по
предоставяне на работна сила чрез сключване на трудов договор и по
предоставяне на услуга, чрез сключване на граждански договор. От страна на
компетентните органи било изложено и че нарушението на трудовото
законодателство е извършено преди повече от една година, с оглед на което
била изтекла абсолютната давност, установена в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като в
тази връзка спрямо дружеството била предприета принудителна
административна мярка. Същевременно органите изложили, че доколкото
прикритото правоотношение е прекратено към момента на депозиране на
сигнала, то за Изпълнителната агенция не е налице възможност за
предприемане на действия по обявяване на трудовото правоотношение
съгласно чл. 405а КТ. Сключените граждански договори, представляват по
2
своята правна същност прикрити трудови такива, предвид наличието на
идентичност при уговорените параметри и действително възложените и
изпълнявани задължения по тях. С уточняваща молба и в изпълнение
указанията на съда, ищецът е посочил, че предявява искове за установяване
съществуването на трудови правоотношения между страните както следва: по
Договор от 01.12.2020 г. през периода 01.12.2020 г. – 01.12.2021 г., по който е
изпълнявал длъжността „О. р.“. По посочения договор ищецът излага, че
характерът на работата е свързан с осигуряването на охраната на банковия
клон на ответника, ведно със съпътстващите допълнителни дейности и
отговорности, свързани с контрол на клиентопотока, контрол на обекта по
отношение на възникнали липси или повреди в обзавеждането, контрол по
спазване на реда на територията на банковия клон, както и други дейности,
посочени в длъжностната характеристика. Сочи, че работното време е било
организирано като такова „на смени по утвърден график“, като в чл.2 от
договора било предвидено, че „изпълнителят“ ще извършва възложеното в
рамките на часовете, посочени в предварително одобрен писмен график за
работа от „възложителя“. Всяка смяна на ищеца била с продължителност от 12
часа. Основното трудово възнаграждение било 840 лева месечно, а
допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа било 0,6%
на година върху основното възнаграждение, като предвид професионалния
опит на служителя към датата на сключване на договора - 37 години, същото
възлизало на 22.20% или сума в размер на 186,48 лева по Договор от
01.11.2022 г. през периода 01.11.2022 г. - 01.11.2023 г., по който е изпълнявал
длъжността „О. р.“. По посочения договор, ищецът излага, че характерът на
работата е бил свързан с осигуряването на охраната на банковия клон на
ответника ведно със съпътстващите допълнителни дейности и отговорности,
свързани с контрол на клиентопотока, контрол на обекта по отношение на
възникнали липси или повреди в обзавеждането, контрол по спазване на реда
на територията на банковия клон, както и други дейности, посочени в
длъжностната характеристика. Работното време било организирано като
такова „на смени по утвърден график“, като в чл. 2 от договора било
предвидено, че „изпълнителят“ ще извършва възложеното в рамките на
часовете, посочени в предварително одобрен писмен график за работа от
„възложителя“. Всяка смяна на ищеца била с продължителност от 12 часа.
Основното трудово възнаграждение било в размер на 865 лева месечно, а
допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа било 0,6 %
на година върху основното възнаграждение, като предвид професионалния му
опит към датата на сключване на договора - 38 години, същото възлизало на
22,80 % или на сумата от 197,22 лева. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът счита, че предявените искове не са достатъчно конкретизирани,
тъй като ищецът не посочил работното време, продължителността на работния
ден и работната седмица. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност, като развива подробни съображения в тази насока. Оспорва
предявените искове като неоснователни. Оспорва правоотношенията между
страните да са били трудови, като твърди, че същите са били граждански за
предоставяне на конкретно уговорени услуги на банката и развива подробни
3
съображения в тази насока. Сочи, че изпълнителите по граждански договори,
нямат отношение към Правилника за вътрешния трудов ред и към Правилата
за работната заплата на Банката. Подробно излага, че в случая липсват
характеристиките на трудовия договор, в това число и минимално
необходимото съдържание по чл. 66, ал. 1 КТ. Твърди, че между страните е
било изрично уговорено времето за изпълнение на Изпълнителя да е
съобразено с дейността на Възложителя. Графиците, посочени в договорите не
определяли работно време и работно място за изпълнителя. Целта на
графиците сочи, че е била да се обозначат различни части от деня, през които
изпълнителите имат право да достъпват свободно в обектите на възложителя,
така че да не пречат на работата на служителите в тези обекти. Другата цел на
графиците била отделните изпълнители да имат достъп в различни части от
деня, в различни обекти, за да не се застъпват и причиняват неудобство един
на друг, както и да не разстройват работния процес със струпването си в един
обект. Графиците имали за цел, освен това, изпълнителите на дадена услуга да
могат да изпълняват предмета на сключения с тях граждански договор, когато
имат нужда от достъп до съответните обекти на възложителя. Струпването на
повече от един или двама изпълнители в обекта можело да засегне
нормалното протичане на трудовия процес на служителите на банката. По
тази причина се наложило въвеждането на графици. Твърди, че графиците не
са изготвени или попълвани от юристи или от специалисти и по тази причина
били използвани термини като нощна и дневна смяна. Обстоятелството, че в
двата договора било посочено място и време, а изпълнение на възложеното,
не било достатъчно условие, за да се направи извод, че правоотношението по
своя характер е трудово. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа следното:
В настоящия случай са представени сключени между страните граждански
договор от 01.12.2020 г. и граждански договор от 01.11.2022 г., по силата на
които за процесните периоди ответникът, като „възложител“ възложил, а
ищецът, като „изпълнител“, приел срещу месечно възнаграждение и на
територия на обект на възложителя, наричан „ФЦ Ц.“ в гр. С., да извършва
следните дейности: организация на клиентопотока, така че да не допуска
влизането на лица, които с поведението си застрашават безпроблемното
функциониране на обекта; в извънредна ситуация в страната като пандемия,
да следи за спазване на наложените мерки от всички лица на територията на
обекта; в случай на критична или кризисна ситуация да действа съгласно
утвърдените инструкции на възложителя; да проверява съС.ието на обекта за
липси или повреди в обзавеждането и оборудването, касаещо безпроблемното
функциониране на обекта /чл. 1/. Изпълнителят се задължил да извършва
възложеното с договорите в рамките на часовете, посочени в предварително
одобрен писмен график за работа от възложителя. В графика се определяли
точните дати и часове за извършване на услугите за всеки отделен месец.
Графиците се изготвяли до 30-то число на текущия месец – за следващия,
които графици се подписвали от страните по договора и представлявали
неразделна част от него. Изпълнителят се задължил да пази пълна
конфиденциалност по отношение на всяка информация и/или документация,
4
и/или факти и обстоятелства, станали му известни при или по повод
изпълнение на договора. Задължил се подпише всяка декларация и да
представи всеки документ, които възложителят изисквал съобразно вътрешни
правила и процедури, свързване с опазване на тайни и гарантиране на
сигурност. Възложителят се задължил да оказва необходимото съдействие на
изпълнителя за изпълнението на възложеното с договора /чл. 9/, да приема
извършеното от изпълнителя, когато е качествено и в срок, да му заплаща
определеното възнаграждение в срок, като имал право на текущ контрол по
всяко време изпълнението на възложените задачи и да прекрати договора без
предизвестие при отклонение от възложеното по договора по отношение на
качество или срок. Възложителят имал право да изисква от изпълнителя
спазване на правилата за вътрешния ред, сигурността и пропускателен режим
в обекта му, както и на принципите и ангажимента за конфиденциалност, поет
с договора /чл. 10, т. 3/. Изпълнителят се задължил да изпълнява
добросъвестно възложените задачи, качествено и в срок /чл. 3, т. 1/.
Представени са Анекс №*/**.**.**** г. към Договор №**/**.**.**** г., с
който считано от 01.12.2022 г. договорената месечна цена в чл. 7, ал. 1 от
договора за изпълнение на дейността от изпълнителя се променя на 1330 лв. и
Анекс № */**.**.**** г. към договора от 01.11.2022 г., с който срокът на
действие на договора е продължен до 01.11.2025 г.
Представени са по делото уведомление с вх. №****-****/15.12.2023 г. от
ищеца до ответника, с което е искал сключването на трудов договор с
ответната банка, като е посочено, че в случай, че не се подпише трудов
договор, същото да се счита за предизвестие за прекратяване на договора от
01.11.2022 г.
По делото е представено споразумение от 21.12.2023 г., с което е прекратен
договорът от 01.11.2022 г.
Представен е сигнал с вх.№ 23131621/21.12.2023 г. от ищеца до ИА „Главна
инспекция по труда“ и писмо с изх. № *********/**.**.**** г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. С..
Представен е сигнал с вх.№ ********/**.**.**** г. от ищеца до ИА „Главна
инспекция по труда“ и писмо с изх. № ********/**.**.**** г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. С..
По делото е представено цялото трудово досие, водено и съхранявано при
ответната банка, в което се съдържат графици за дежурства на служителите в
обект „ФЦ – С. Ц.“ за периода януари 2021 г. – декември 2023 г., декларации
от ищеца и сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ, както и подадено
от ищеца заявление за прекратяване на граждански договор, считано от
01.09.2022 г.
Представени са двустранно подписани "констативни протоколи" за
извършена услуга по договор от 01.12.2020 г., състоящи се от 1 изречение, с
което ответникът е приел работата на ищеца, като е записано „бяха
отработени регламентираните часове работа по договора, разпоредени
съгласно утвърдения за месеца график“ (л.145, л.149).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. В.
Д., от които се установява, че през декември 2020 г. всички трудови договори
5
с пенсионери били прекратени и при същите условия сключили граждански
договори. Работата извършвали в офис на партера на банката, естественото на
работа било едно и също, както на трудов договор, така и след сключването на
граждански договор. Основното задължение било да следят влизащите в
банката и по етажите. Работно време било на 12-часови дежурства по изготвен
график, който трябвало да подписват, за да получават заплатите си.
Правилникът за вътрешния ред бил същият, като спазването му се
контролирало от началника на банковия клон. Като преминали на граждански
договори, ги уведомили, че нямат право по закон на платен годишен отпуск,
но си оставал 20 дни платен годишен, за ползването на който трябвало да се
обаждат предварително на ръководителя. Свидетелят сочи, че гражданския
договор сключил с трето за спора лице - фирма „Ф. с.“.
От показанията на свидетеля Ю. С. Д., който е служител на ответната банка,
се установява, че ищецът му бил подчинен, тъй като е директор на дирекция
„Сигурност и администрация“. Виждал ищецът да работи в сградата на
банката на адрес: гр. С., бул. „Б." № ***, като организатор на пропускателния
режим, като не знае въз основа на какъв договор е работил.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 357, ал. 1
КТ за установяване съществуването на трудово правоотношение между
страните през периода от 01.12.2020 г. до 01.12.2021 г. и през периода от
01.11.2022 г. до 01.11.2023 г.
Ищецът твърди, че сключените между странитр граждански договори са
всъщност прикрити трудови договори.
С отговора си ответникът е направил възражение за давност за упражняване
на публичното потестативно право на иск за установяване съществуването на
трудово правоотношение.
Съгласно нормата на чл. 358, ал. 1 КТ, исковете по трудови спорове се
предявяват в следните срокове: - едномесечен - по спорове за ограничена
имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на
дисциплинарно наказание „забележка“ и в случаите по чл. 357, ал. 2; т. 2 2-
месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“, изменение на мястото и характера на работата и прекратяване
на трудовото правоотношение и 3-годишен - по всички останали трудови
спорове в това число и за установяване на трудов договор. Съгласно втората
алинея на същата разпоредба сроковете по започват да текат - за искове за
отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на
работата - от деня, в който на работника или служителя е била връчена
съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото
правоотношение - от деня на прекратяването, а за другите искове - от деня, в
който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде
упражнено.
В конкретния случай правото за установяване на трудово правоотношение
между страните е възникнало от датата на споразумение за прекратяване на
граждански договор на 21.12.2023 г., след отправено от ищеца писмено
уведомление до ответната банка с вх. №****-****/15.12.2023 г., с което като
6
страна по граждански договор от 01.11.2022 г. поискал сключването на трудов
договор с ответника. Това е моментът, в който му е станало известно
неприемането на предложението на ищеца за сключването на трудов договор
от банката и от тази дата за ищеца е възникнала възможността да упражни по
съдебен ред в тригодишен срок правото си да търси от съда решение, с което
да се установи съществуването на трудово правоотношение. Исковата молба е
подадена в регистратурата на съда на 17.06.2024 г. към който момент
тригодишният срок по чл. 358, ал. 1 КТ не е изтекъл.
Предвид изложеното възраженито за погасяването по давност на ищцовото
право на иск е неоснователно.
В разпоредбата на чл. 357 КТ е дадено легално определение
на трудовите спорове - трудови са споровете между работника или служителя
и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по
изпълнението на
колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. От това
определение следва, че страни по трудовите спорове са работникът или
служителят от една страна и работодателят от друга по
индивидуално трудово правоотношение. Трудовите правоотношения
и гражданските правоотношения, при които се полага труд, са различни. Те се
отличават по своя предмет. Най-общо тази разлика е в това, че
при трудовото правоотношение се дължи престиране на работната сила на
работника или служителя в рамките на определено работно време и при
спазване на трудовата дисциплина, а при гражданското правоотношение, се
дължи престиране на резултат от труда, изработване на готов продукт или
произведение, извършване на определена услуга /така решение № 489 от
23.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 189/2009 г., IV г. о. и др./. Изпълнителите по
договор за изработка сами организират трудовата си дейност и постигат
дължимия резултат. Обратното – трудовият договор е обвързан с
непрекъснатото присъствие на лицето на посоченото в договора място.
Докато при гражданския договор се дължи престиране на определен резултат,
то при трудовия договор задължението е за полагане на труд за определено
време на определено място. Страните по този договор са равнопоставени и
независими.
Безспорно е между страните, че последният сключен между тях договор е
бил прекратен на 23.12.2023 г., както и че през периодите на действие на
процесните договори ищецът е изпълнявал възложените му от ответника
дейности, за което последният му е заплащал уговореното възнаграждение.
Спорният между страните въпрос е свързан с това дали договорените
дейности представляват полагане на труд по смисъла на КТ /предвид факта, че
страните са избрали българското право като приложимо в отношенията си/
или се касае за граждански договори.
Съдът, като взе предвид волята на страните, обективирана в процесните
договори, тълкувайки същата по реда на чл. 20 ЗЗД, намира, че съдържат част
от необходимите реквизити на трудовия договор, което обулавя извод за
наличие на трудово правоотношение между страните.
Трудовият договор се сключва в писмена форма – чл. 62, ал. 1 КТ. В
7
процесните договори, които са сключени в писмена форма, не е уговорено
постигането на конкретен резултат, а са описани различни по вид и характер
дейности, които ищецът е следвало да изпълнява, т. е. налице е уговорена
трудова функция, обемът на работа и условията, при които я изпълнява в
съответствие с чл. 66, ал. 1, т. 2 КТ. Не е посочено наименование на
длъжността, но същото може да се извлече от възложените на ищеца
задължения в чл. 1 на договорите. Посочена е датата на сключване на всеки от
договорите, като същите са сключени за срок от една година, което КТ допуска
по изключение. Освен това дължимостта на месечното възнаграждение
/месечна цена по чл. 7 / не е било поставено в зависимост от конкретен
резултат, а е уговорено като платимо периодично до 10-то число на месеца,
следващ отчетния по банкова сметка на изпълнителя, разкрита в ответната
банка /чл. 7, ал. 2/. Така уговореното възнаграждение има поС.ен характер,
същото е гарантирано, сигурно, като елемент от минимално необходимото
съдържание на трудовия договор по чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ.
В договорите е уговорено място на работа по смисъла на чл. 66, ал. 1, т. 1
КТ и следвало да изпълнява дейностите в точно определени дни по дати и
часове в обекта на ответника съгласно чл. 66, ал. 1, т. 8 КТ. Необходимо е да се
посочи, че по отношение на мястото на изпълнение на договора има също
между трудовия договор и договора за изработка или услуга. Трудовият
договор се изпълнява в мястото на работа, което се определя по взаимно
съгласие между страните, докато мястото на изпълнение на договора за
изработка или услуга се определя от изпълнителя или зависи от естеството на
изработката или услугата. От съдържанието на договорите става ясно, че
работните графици по месеци са изготвяни единствено от ответника и
предоставяни за изпълнение на ищеца. Следователно ищецът е следвало да се
явява в офиса на ответната банка според определения график и да престира
работна сила. В подкрепа на този извод са и представените по делото
констативни протоколи за приемане на работата от изпълнителя, в които
единствено е упоменато, че са отработени часовете по договора според
утвърдените графици, липсва посочване на приет трудов резултат или услуга,
а само посочване престиране на работна сила в определените от банката
часове.
На следващо място следва да се посочи, че се съдържат уговорки за
времетраенето на договорите, дата на сключване и изпълнение на уговорените
дейности съгласно предвиденото в чл. 66, ал. 1, т. 3 и 4 КТ.
Изрично предвидено е в договорите спазване от изпълнителя на правилата
за вътрешния ред, сигурността и пропускателния режим в обекта, в който
работи. Изпълнителят имал задължение да подписва всяка декларация и да
представи всеки документ, който възложителят изисквал съобразно неговите
вътрешни правила и процедури, свързани с опазване на тайни и гарантиране
на сигурността /чл. 3 т. 3/. В чл. 6 от договорите изрично е посочено, че
изпълнителят имал задължение да не пречи и да не затруднява дейността на
възложителя, както и да спазва всички негови указания в тази връзка, както и
в режима на достъп, сигурността, безопасността и други. Освен това по т. 12
ответникът имал право да прекрати договора без предизвестие при
отклонение от възложеното по отношение на качество или срок. Изложеното
води до извод, че ищецът е бил подчинен на ответника и се е намирал в
8
положение на йерархична зависимост от него, като е имал задължение да
престира работна сила при спазване на вътрешния ред, при спазване на
задължителните указания на ответника и под контрола на ответната банка.
Съгласно възприетото в правната теория и съдебната практика при трудовото
правоотношение се дължи престиране на работна сила на работника или
служителя през определено работно време, с определено място на работа, като
работникът или служителят е подчинен на работодателя и се намира в
положение на йерархическа зависимост спрямо него. Той работи под негов
контрол, указания, нареждания и ред, създаден от работодателя, които е
длъжен да спазва. При гражданския договор /договор за изработка, услуга или
поръчка/ изпълнителят, респективно довереникът е самостоятелен и
независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето
на резултата от нея. Поръчващият и доверителят не се интересуват от
организацията на труда, нито я създават. Изпълнителят и довереникът сами
организират трудовата си дейност и постигат дължимия резултат /така
решение № 139/21.09.2017 г. по т. д. № 555/2017 г. по описа на ВКС, II т. о. и
др./. Всичко изложено навежда извод за наличие на трудово правоотношение
между страните в исковия период.
Следва да се посочи също така, че при липса на постигната уговорка
относно размера на основния и удължен платен годишен отпуск и на
допълнителните платени годишни отпуски /чл. 66, ал. 1, т. 5 КТ/, се прилагат
минималните размери на тези отпуски, предвидени в чл. 155, чл. 156, чл. 305,
ал. 4 и чл. 319 КТ или на установените по-високи размери в колективен трудов
договор по чл. 156а КТ. А ако не е постигната изрична уговорка по отношение
на срока на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, се прилагат
сроковете за предизвестие по чл. 326 КТ и чл. 328 КТ.
Необходимо е да се отбележи, че в съдържанието на представените
граждански договори лиспва и изрична клауза относно риска. Съдържанието
на гражданския договор се подчинява на принципа на свободата на договаряне
по чл. 9 ЗЗД, като при договора за изработка в разновидността му на договор
за услуга страните следва да уговорят предмета на услугата - с договора за
изработка или услуга изпълнителят се задължава на свой риск да изработи
нещо. В представените договори няма клауза, че непостигането на трудовия
резултат е за сметка на изпълнителя и той няма право на възнаграждение от
поръчващия, което подкрепя гореизложените изводи за наличие на трудово
правоотношение между ищеца и ответника в посочените периоди от време.
Въз основа на изложените констатации съдът намира, че са налице
основните елементи от минимално определеното съдържание на трудовия
договор в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 КТ, поради което и сключените от
страните договори имат характеристиките на трудовия договор.
Направените изводи не се разколебават от представените по делото
декларации и протоколи, подписани от ищеца и сметки за изплатени суми по
чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ, доколкото същите са изготвяни в изпълнение на
процедурите на ответника по управление на граждански договори във връзка с
изплащането на възнаграждение.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
9
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството за
възнаграждение за един адвокат в размер на 930 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС сумата от 80 лв., представляваща държавна такса за
производството.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Ц. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Г. Д." бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, срещу „И.“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б." №
**, иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че
между А. Ц. В. и „И.“ АД, е съществувало трудово правоотношение през
периода от 01.12.2020 г. до 01.12.2021 г. и през периода от 01.11.2022 г. до
01.11.2023 г. включително, като по силата на сключените между тях договори
от 01.12.2020 г. и 01.11.2022 г. А. Ц. В. е заемал длъжността „О. р.“, с посочени
във всеки от договорите функции и задължения, с място на работа - „ФЦ Ц.“ в
гр. С., при условията на 12-часови смени по график, с основно месечно
трудово възнаграждение, посочено във всеки от договорите - в размер на 840
лв. за периода 01.12.2020 г. до 01.12.2021 г. и в размер на 865 лва. за периода от
01.11.2022 г. до 01.11.2023 г., включително, както и допълнителни
възнаграждения съгласно законодателството на Република България, които
възнаграждения са платими всеки месец.
ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Б." № **, да заплати на А. Ц. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.,
ж. к. „Г. Д." бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
930 лева, представляваща възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Б." № **, да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата 80,00 лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10