МОТИВИ ПО НОХД № 374/ 2015 г. по
описа на РС Ч.
Обвинението е против подсъдимият А.Д.И.– ** г., роден на *** г. в гр. П.. ***, ул. П. № **.
Български гражданин. Образование- 2- ри клас. Не работи. Не е женен. Неосъждан.
ЕГН ********** по чл. 151 ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК,за това, че през периода
месец август – ноември 2014 г. в гр. Ч., обл. Стара Загора в условията на
продължавано престъпление е извършил следните деяния: - на неустановена дата
през м. август 2014 г. се е съвкупил с ненавършилата 14- годишна възраст Т.П.Ф.,
ЕГН ********** *** Загора, като извършеното не съставлява престъпление по чл.
152 от НК; - на неустановена дата през м. ноември 2014 г. се е съвкупил с
ненавършилата 14- годишна възраст Т.П.Ф., ЕГН ********** *** Загора, като
извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен и моли съда, лично и чрез процесуалния
си представител да му бъде наложено наказание под минималния предвиден в закона
размер при приложението неа чл.55,ал.1 от НК.
Представителят на Районна Прокуратура поддържа предявеното на подсъдимия
обвинение и моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение, като моли да му бъде наложено наказание
наложено наказание лишаване от свобода, при условията на чл.58а от НК и и при
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.
Производството се разгледа по реда на глава XXVII от НПК, в частност по
реда на чл. 371, т.2
отНПК.
От събраните по делото и приобщени към доказателствения материал по реда на
283 от НПК и чл. 372, ал.
4 от НПК доказателства събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство: Протоколи
за разпит на обвиняем, Декларация за СМПИС, справка за съдимост,
характеристична справка, протоколи за разпит на свидетели, Комплексна съдебна
психолого- психиатрична експертиза № 49/ 2015 г., както и справка за съдимост с
рег. № 1988/ 05. 11. 2015 г. издадена от РС П. и от
направените самопризнания на подсъдимия, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Д.И.
живее в гр. Ч., обл. Стара Загора.
През 2012г. в близост до дома на подсъдимия И. заживяла заедно с родителите си
свидетелката Т.П.Ф.. Между семейството на подсъдимия и това на свидетелката Ф.
се породили приятелски отношения и двете семейства започнали да си гостуват.
Впоследствие на подсъдимия му се родил син и свидетелката Ф. започнала да
посещава дома му по- често, за да си играе с бебето. Постепенно И. и Ф. се
харесали взаимно и отношенията им станали интимни – двамата се възползвали от
случаите, когато оставали сами и се целували. Взели решение при възможност за
това да осъществят и полов акт, въпреки обстоятелството, че И. знаел, че Ф. не
е навършила 14-годишна възраст.
На неустановена дата през м.
август 2014г. свидетелката Ф. и подсъдимия И. останали сами в дома на
последния. И. предложил на Ф. да осъществят полов акт, при което тя се
съгласила. Оставили вратата на стаята отворена, за да чуят, ако някой се
приближи, съблекли се от кръста надолу и прави, опирайки телата си до стената,
се съвокупили. Дотогава свидетелката Ф. била девствена. След това подсъдимия и Ф.
се облекли и последната се прибрала в дома си, където се измила от потеклата в
резултат на дефлорацията й кръв. За случилото никой от двамата не казал на
никого. Пред майка си свидетелката Ф. обяснила изцапаните с кръв дрехи с поява
на месечния й цикъл, при което успяла да я заблуди.
След това свидетелката Ф.
продължила да посещава дома на подсъдимия, като отношенията помежду им не
претърпели съществена промяна.
На неустановена дата през м.
ноември 2014г. свидетелката Ф. и подсъдимия И. отново останали сами в дома на
последния. И. отново предложил на Ф. да осъществят полов акт, при което тя се
съгласила. Подсъдимият се съвокупил с Ф., но този път свършил в нея.
През м. април 2015г. свидетелката
П. Ф. С. – майка на свидетелката Ф., завела дъщеря си на гинеколог по повод
липсващия й месечен цикъл и при осъществения преглед се установило, че Ф. е
бременна в шестия месец. При проведения разговор, Ф. разказала на майка си за
осъществените два полови акта с подсъдимия И., след което С. ***.
По случая била извършена
проверка, в хода на която И. бил установен като извършител на деянията, описани
по-горе.
От заключението на назначената в
хода на разследването Съдебна
психолого-психиатрична експертиза № 49/2015г. е видно, че Т.П.Ф. не
страда от психично заболяване. Същата разбира свойството и значението на
извършеното спрямо нея деяние и може да дава достоверни показания за случилото
се. Ф. може да участва във воденото производство.
По така описания начин с деянията
си от обективна и субективна страна подсъдимият И. е осъществил на два пъти
престъпния състав на чл. 151 ал. 1 от НК, а именно: - на неустановена дата през
м. август 2014г. в гр. Ч., обл. Стара Загора се е съвкупил с ненавършилата
14-годишна възраст Т.П.Ф., като извършеното не съставлява престъпление по чл.
152 от НК и на неустановена дата през м. ноември 2014г. отново в гр. Ч., обл.
Стара Загора се е съвкупил с ненавършилата 14-годишна възраст Т.П.Ф., като
извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
Извършените от И.
две отделни деяния осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, поради което извършеното от
него престъпление следва да се квалифицира и във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК и
последното става чл.151,ал.1 от НК във вр. с чл.26,ал.1 от НК,по който
текст и съдът го признава за виновен.
От субективна страна престъпното деяние е извършено
от подсъдимия при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал обществено- опасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на обществено-
опасните последици от престъпното деяние.
При определяне вида и размера на наказанието, съдът
се съобрази с двата основни принципа на наказателно- правната ни система, а
именно принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на наказателно- правната ни
система в специалния текст на чл. 151 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода в размер от 2 до 6 години.
При индивидуализация на наложеното наказание, съдът
се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване
на престъплението, степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид, съдействието на
органите на досъдебното и съдебното производство, изразената самокритичност,
чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни особеностите на
социалната среда в което е отглеждан, възпитавано и отрасъл, поради което
счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства, когато и най- лекото предвидено в
Закона наказание се оказва несъразмерно тежко, при условията на чл. 58а ал. 4 от НК във вр. с . чл.55,ал.1, т.1 от НК поради което наложи на подсъдимия
наказание в размер на 6 / шест / месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 ал. 1 от НК счита, че следва да
отложи от изтърпяване така наложеното му наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от 3 / три / години, считано от влизане на присъдата в сила, а
възпитателната работа с условно осъдения да се възложи на ПИ при РУ Ч., отговарящ
за квартала в който живее същия.
Предвид изхода от настоящото производство и съгласно нормата на чл. 189 ал.
3 от НПК съдът следва подсъдимия да бъде осъден да заплати направените по
делото разноски.
Съдът счита, че с така определеното и наложено на
подсъдимия наказание ще се постигнат целите на наказанието визирани в чл. 36,
ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъпното деяние се
коренят в ниското обществено съзнание на подсъдимия, незачитане на половата
неприкосновеност на пострадалото дете, както и от явното незачитане на
моралните и правни норми на обществото.
Водим от изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: