ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260332
гр. Пловдив, 09.02.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII въззивен състав, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова в. ч. гр. д. № 254 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 262, ал. 3, вр. чл. 274 и
следващите ГПК.
Образувано е по частна жалба на Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ против Разпореждане № 282013
от 10.11.2020 г., постановено по гр. дело № 906 по описа на РС – Пловдив за 2020
г., с което е върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба с вх. №
272494/19.10.2020 г. против постановеното по същото дело Решение № 260525 от
24.09.2020 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на
обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че държавната такса е
внесена в срок и с това е отстранена констатираната нередовност на въззивната
жалба, като счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при
непредставяне в срок на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса
следва да се приложи санкцията по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Отправя искане за
отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на районния съд за
продължаване на процедурата по администриране на подадената въззивна жалба.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от
насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, след като се взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 ГПК
от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което същата е допустима.
Против Решение № 260525 от
24.09.2020 г, постановено по гр. д. № 906 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.,
е подадена въззивна жалба от Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма“. С разпореждане от 20.10.2020 г., постановено по същото дело
в закрито съдебно заседание, първоинстанционният съд е оставил жалбата без
движение до представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на ОС –
Пловдив в размер на 50,76 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението,
като е посочил, че при неизпълнение следва връщане на жалбата. Съобщението с
дадените указания е редовно връчено на страната на 29.10.2020 г., считано от
която дата е започнал да тече и едноседмичният срок за изпълнение на
указанията. Този срок е изтекъл на 05.11.2020 г. На 10.11.2020 г.
първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт, с който след като е констатирал, че
в законоустановения срок от страна на жалбоподателя не са представени доказателства
за внасяне по сметка на ОС – Пловдив на дължимата държавна такса, на основание
чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върнал подадената въззивна жалба. С молба с вх. № 279036/11.11.2020 г. жалбоподателят е
представил доказателства за заплащане на държавната такса, като е приложил
платежно нареждане от 02.11.2020 г. Върху молбата е направено отбелязване, че
същата е получена по пощата с клеймо с дата на изпращане 09.11.2020 г.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Изискванията за редовност на въззивната жалба, за наличието на които администриращият
съд следи съгласно разпоредбата на чл. 262 ГПК, са установени в чл. 260, т. 1, 2,
4 и 7 и чл. 261 ГПК. Сред тях попада и това за прилагане на документ за внесена
държавна такса по сметка на съда, който следва да упражни инстанционен контрол
върху оспорения акт. В настоящия случай първоинстанционният съд е дал надлежни
указания за отстраняване на констатираната от него нередовност и е указал неблагоприятните
последици от тяхното неизпълнение – връщане на подадената въззивна жалба. В
посочения от съда преклузивен срок жалбоподателят не е представил доказателства
за внесена държавна такса и по този начин, макар и да е внесъл дължимата такса
в срок, не е изпълнил дадените му указания. В тази връзка следва да се
отбележи, че нередовността по смисъла на чл. 262, ал. 1, вр. чл. 261, т. 4 ГПК се
счита отстранена не с внасянето на държавната такса, а с прилагането на
документ за внасянето ѝ. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана
в Определение № 435 от 20.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2941/2020 г., IV г.о., ГК, Определение № 100 от 17.03.2020 г. по
ч. гр. д. № 566/2020 г., IV г.о., ГК, Определение № 89 от 19.02.2019 г. по ч. гр.
д. № 497/2019 г., III г.о., ГК, Определение № 152 от
29.03.2018 г. по ч. гр. д. № 883/2018 г., IV г.о., ГК, Определение № 76 от 14.02.2013 г. по ч. гр.
д. № 1017/2013 г., II г.о., ГК. Ето защо
първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е изпълнил правомощията си
по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, връщайки подадената въззивна жалба.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 282013 от 10.11.2020 г., постановено
по гр. дело № 906 по описа на РС – Пловдив за 2020 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: