Решение по дело №429/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260636
Дата: 30 декември 2020 г. (в сила от 28 януари 2021 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20201100900429
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………./30.12.2020г.

 

гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Павлинка Славова, разгледа докладваното от съдията търг.д. № 429 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

производството е образувано по искова молба на З. „А.Б.“ за осъждането на ответника ЗК „Л.И.“АД на основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 26 001,29 лева – застрахователно обезщетение за вредите по лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№ ******, по причина на ПТП от 22.05.2019г, настъпило в град София, бул. „Възраждане“ в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ******, застрахован при ответника, ведно със законната лихва считано от 26.02.2020г. окончателното плащане, а на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 953,38 лева – мораторна лихва за периода от 19.10.2019г до 26.02.2020г. Претендира разноски.

В исковата молба се посочва, че на 22.05.2019г. в град София на бул. „Възраждане“ настъпва ПТП между лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№ ******, застрахован при ищцовото дружество и лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ******, застрахован при ответното дружество, като вина за настъпването им водача на последния. След образуване на щета при ищцовото дружество, последното изплаща застрахователно обезщетение за вредите по застрахования при него автомобил в размер на25986,00 лева. След изплащане на обезщетението застрахователя встъпва в правата на удовлетворения пострадал срещу и застрахователя на гражданската отговорност на делинквента. С писмо от 17.09.2019г до ответното дружество е отправена регресна покана за плащане на застрахователно обезщетение за щетите, каквото до образуване на иска не е платено. За периода от 19.10.2019г до 26.02.2020г ищецът счита, че е кредитор и на вземане за забава в размер на 953,38 лева. По изложените съображения се иска осъждането  на ответника.

В срока за отговор ответника не оспорва, че е застраховател на гражданската отговорност на водача на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ******, че по негова вина настъпва ПТП от 22.05.2019г, че в резултат на последното за лек автомобил  „БМВ Х1“ с рег.№ ****** настъпват щетите описани в исковата молба и че стойността за тяхното отстраняване възлиза на 25 986,00 лева. Твърди, че сумата е платена с платежно нареждане от 26.02.2020г. Неоснователността на иска за главницата води до неоснователност на иска за лихви. Претендира разноски.

С допълнителната искова молба ищецът посочва, че сумата по платежното нареждане от 26.02.2020г е получено на 27.02.2020г, с оглед на което формално е даден повод за завеждане на делото и се претендират лихвите и разноските за производството.

С отговора на допълнителната искова молба ответника посочва, че плащането е извършено с RINGS, при която сетълмента се извършва на същата дата като нареждането, а заверяването на сметката на ищцовото дружество с дата 27.02.2020г е по причина на доставчика на платежни услуги, който го е извършил на следващия ден съгласно чл. 87, ал.2 ЗПУПС.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже: настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени имуществени вреди на застрахования в ищцовото дружество лек автомобил; виновното и  противоправно поведение на водача на лек автомобил„Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****** за настъпване на ПТП; наличие на застрахователно правоотношение по застраховка "Автокаско" между ищеца и собственика на увредения лек автомобил; размерът на причинените имуществени вреди; изплащане на застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на МПС за вредите, нанесени в резултат на ПТП.

По правопораждащите главницата факти страните не са в спор, а това се установява и от събраните по делото към исковата молба писмени доказателства, че на 22.05.2019г. в град София на бул. „Възраждане“ настъпва ПТП между лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№ ******, застрахован при ищцовото дружество и лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ******, застрахован при ответното дружество, като вина за настъпването им водача на последния. След образуване на щета при ищцовото дружество, последното изплаща застрахователно обезщетение за вредите по застрахования при него автомобил в размер на25986,00 лева. Установява се, че в изпълнение на задълженията си по договора за застраховка „Каско“ ищецът заплаща на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на сумата от 25 986,00 лева. С плащането на застрахователното обезщетение последния се суброгира в правата на удовлетворения пострадал срещу делинквента и застрахователя на гражданската му отговорност до размера на платеното и обичайните разноски в размер на 15,00 лева или за сумата от 26 001,29 лева.

С регресна покана от 17.09.2019г ответното дружество е поканено да плати застрахователно обезщетение.

Ответникът не твърди и не доказва, че представените към поканата документи не са били достатъчни за него да определи дали е в риск и дали дължи, респ. в какъв размер застрахователно обезщетение на ищеца. Следователно след изтичане на 30-дневния срок по чл. 412, ал.3 КЗ последния изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата. За периода от 19.10.20г. до 26.02.2020г (когато е предявен иск) върху главницата от 26001,29 лева се натрупва лихва в размер на 953,38 лева.

На 26.02.2020г. ответникът извършва плащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 26001,29 лева. Плащането не е достатъчно да погаси всички задължения. При това положение и съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД плащането следва да се отнесе за погасяване първо на разноските, после на лихвите и на най-накрая главницата. След частичното изпълнение погасено изцяло се явява вземането за лихва в размер на 953,38 лева и частично вземането за главницата до размера на сумата от 25047,91 лева. Други способи за погасяване на задължения не са твърдени, респ. доказани от ответника, с оглед на което и съдът не приема такива да са осъществени.

Следователно иска за главницата е доказан по основание до размера на сумата от 953,38 лева, която сума ответникът дължи ведно със законна лихва считано от 26.02.2020г. до окончателното й изплащане.

Искът за лихвата следва да се отхвърли като неоснователен, поради погасяването му в хода на процеса.

Независимо от изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца и сторените за производството разноски. Независимо от датата на извършване на плащането, тъй като формално е дал повод за завеждане на делото (след като е изпаднал в забава и не е платил в срока за доброволно уреждане на отношенията). Отделно от това, съгласно чл. 75, ал.3 ЗЗД когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, ***еряване сметката на кредитора. След като сметката на кредитора е заверена на 27.02.2020г., то и плащането следва да се приеме, че е от тази дата, а не от датата на платежното нареждане, независимо от използваната система за брутен банков сетълмент.

Ищецът доказва разноски за производството в размер на 1090,05 лева за държавна такса и 1608,00 лева – адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят изцяло.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на З. „А.Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, както следва: на основание чл. 411 КЗ сумата от 953,38 лева – застрахователно обезщетение за вредите по лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№ ******, по причина на ПТП от 22.05.2019г, настъпило в град София, бул. „Възраждане“ в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ******, застрахован при ответника, ведно със законната лихва считано от 26.02.2020г. окончателното плащане, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2698,05 лева – разноски за производството, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за разликата над сумата от 953,38 лева до 26 001,26 лева и иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 953,38 лева – мораторна лихва за периода от 19.10.2019г до 26.02.2020г.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

СЪДИЯ: