Р Е Ш
Е Н И Е
№………./30.12.2020г.
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря
Павлинка Славова, разгледа докладваното от съдията търг.д. № 429 по описа за
2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:
производството е
образувано по искова молба на З. „А.Б.“ за осъждането на ответника ЗК „Л.И.“АД
на основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 26 001,29 лева –
застрахователно обезщетение за вредите по лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№ ******,
по причина на ПТП от 22.05.2019г, настъпило в град София, бул. „Възраждане“ в
резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Мицубиши
Аутлендър“ с рег. № ******, застрахован при ответника, ведно със законната
лихва считано от 26.02.2020г. окончателното плащане, а на основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД сумата от 953,38 лева – мораторна лихва за периода от 19.10.2019г до
26.02.2020г. Претендира разноски.
В исковата молба се
посочва, че на 22.05.2019г. в град София на бул. „Възраждане“ настъпва ПТП
между лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№ ******, застрахован при ищцовото дружество
и лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ******, застрахован при ответното
дружество, като вина за настъпването им водача на последния. След образуване на
щета при ищцовото дружество, последното изплаща застрахователно обезщетение за
вредите по застрахования при него автомобил в размер на25986,00 лева. След
изплащане на обезщетението застрахователя встъпва в правата на удовлетворения
пострадал срещу и застрахователя на гражданската отговорност на делинквента. С
писмо от 17.09.2019г до ответното дружество е отправена регресна покана за
плащане на застрахователно обезщетение за щетите, каквото до образуване на иска
не е платено. За периода от 19.10.2019г до 26.02.2020г ищецът счита, че е
кредитор и на вземане за забава в размер на 953,38 лева. По изложените
съображения се иска осъждането на
ответника.
В срока за отговор
ответника не оспорва, че е застраховател на гражданската отговорност на водача
на лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ******, че по негова вина
настъпва ПТП от 22.05.2019г, че в резултат на последното за лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№ ****** настъпват щетите
описани в исковата молба и че стойността за тяхното отстраняване възлиза на
25 986,00 лева. Твърди, че сумата е платена с платежно нареждане от
26.02.2020г. Неоснователността на иска за главницата води до неоснователност на
иска за лихви. Претендира разноски.
С допълнителната
искова молба ищецът посочва, че сумата по платежното нареждане от 26.02.2020г е
получено на 27.02.2020г, с оглед на което формално е даден повод за завеждане
на делото и се претендират лихвите и разноските за производството.
С отговора на
допълнителната искова молба ответника посочва, че плащането е извършено с RINGS, при която сетълмента се извършва на същата дата като
нареждането, а заверяването на сметката на ищцовото дружество с дата
27.02.2020г е по причина на доставчика на платежни услуги, който го е извършил
на следващия ден съгласно чл. 87, ал.2 ЗПУПС.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
По
иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже: настъпилото
ПТП, в резултат на което са причинени имуществени вреди на застрахования в
ищцовото дружество лек автомобил; виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил„Мицубиши Аутлендър“ с
рег. № ****** за настъпване на ПТП; наличие на застрахователно правоотношение
по застраховка "Автокаско" между ищеца и собственика на увредения лек
автомобил; размерът на причинените имуществени вреди; изплащане на
застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на МПС за вредите, нанесени
в резултат на ПТП.
По правопораждащите
главницата факти страните не са в спор, а това се установява и от събраните по
делото към исковата молба писмени доказателства, че на 22.05.2019г. в град
София на бул. „Възраждане“ настъпва ПТП между лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№ ******,
застрахован при ищцовото дружество и лек автомобил „Мицубиши Аутлендър“ с рег.
№ ******, застрахован при ответното дружество, като вина за настъпването им
водача на последния. След образуване на щета при ищцовото дружество, последното
изплаща застрахователно обезщетение за вредите по застрахования при него
автомобил в размер на25986,00 лева. Установява се, че в изпълнение на
задълженията си по договора за застраховка „Каско“ ищецът заплаща на
собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на сумата от 25
986,00 лева. С плащането на застрахователното обезщетение последния се
суброгира в правата на удовлетворения пострадал срещу делинквента и
застрахователя на гражданската му отговорност до размера на платеното и
обичайните разноски в размер на 15,00 лева или за сумата от 26 001,29 лева.
С регресна покана
от 17.09.2019г ответното дружество е поканено да плати застрахователно
обезщетение.
Ответникът не
твърди и не доказва, че представените към поканата документи не са били
достатъчни за него да определи дали е в риск и дали дължи, респ. в какъв размер
застрахователно обезщетение на ищеца. Следователно след изтичане на 30-дневния
срок по чл. 412, ал.3 КЗ последния изпада в забава и дължи обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата. За периода от 19.10.20г. до 26.02.2020г
(когато е предявен иск) върху главницата от 26001,29 лева се натрупва лихва в
размер на 953,38 лева.
На 26.02.2020г.
ответникът извършва плащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата
от 26001,29 лева. Плащането не е достатъчно да погаси всички задължения. При
това положение и съгласно чл.76, ал.2 ЗЗД плащането следва да се отнесе за
погасяване първо на разноските, после на лихвите и на най-накрая главницата.
След частичното изпълнение погасено изцяло се явява вземането за лихва в размер
на 953,38 лева и частично вземането за главницата до размера на сумата от
25047,91 лева. Други способи за погасяване на задължения не са твърдени, респ.
доказани от ответника, с оглед на което и съдът не приема такива да са
осъществени.
Следователно иска
за главницата е доказан по основание до размера на сумата от 953,38 лева, която
сума ответникът дължи ведно със законна лихва считано от 26.02.2020г. до
окончателното й изплащане.
Искът за лихвата
следва да се отхвърли като неоснователен, поради погасяването му в хода на
процеса.
Независимо от
изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца и сторените за
производството разноски. Независимо от датата на извършване на плащането, тъй
като формално е дал повод за завеждане на делото (след като е изпаднал в забава
и не е платил в срока за доброволно уреждане на отношенията). Отделно от това,
съгласно чл. 75, ал.3 ЗЗД когато плащането става чрез задължаване и заверяване
на банкова сметка, ***еряване сметката на кредитора. След като сметката на
кредитора е заверена на 27.02.2020г., то и плащането следва да се приеме, че е
от тази дата, а не от датата на платежното нареждане, независимо от
използваната система за брутен банков сетълмент.
Ищецът доказва
разноски за производството в размер на 1090,05 лева за държавна такса и 1608,00
лева – адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят изцяло.
При тези мотиви,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на
З. „А.Б.“, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, както следва: на основание чл. 411 КЗ сумата от 953,38 лева –
застрахователно обезщетение за вредите по лек автомобил „БМВ Х1“ с рег.№ ******,
по причина на ПТП от 22.05.2019г, настъпило в град София, бул. „Възраждане“ в
резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил „Мицубиши
Аутлендър“ с рег. № ******, застрахован при ответника, ведно със законната
лихва считано от 26.02.2020г. окончателното плащане, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2698,05 лева – разноски
за производството, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 411 КЗ за
разликата над сумата от 953,38 лева до 26 001,26 лева и иска по чл. 86,
ал.1 ЗЗД за сумата от 953,38 лева – мораторна лихва за периода от 19.10.2019г
до 26.02.2020г.
Решението може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на
преписа.
СЪДИЯ: