Определение по дело №4404/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4291
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Веселина Йорданова Ставрева
Дело: 20191100204404
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                                    П Р О Т О К О Л

 

Година 2019                                                                                  Град София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД                                         НО,  5-ти състав

На четвърти ноември                                две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

 

                            

Секретар: Красимира Динева

Прокурор: А.Янкулов

 

Сложи за разглеждане докладваното от с ъ д и я т а Н.Ч.Д.№4404 по описа за 2019г.

 

На именното повикване в 14,30 часа се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ П.Т.Т. - р.пр., се явява лично и с адв.Р.А., определен от САК за служебен защитник на осъдения.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Желая да ми бъде назначен като служебен защитник адв.А..

ЗАЩИТАТА: Запознат съм с материалите по делото. Готов съм да поема защитата на осъдения.

 

СЪДЪТ предвид задължителния характер на защитата, изявленията на осъдения и адв.А. и на осн. чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП и чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения П.Т.Т..

 

НАЗНАЧАВА адв.Р.А. от САК за служебен защитник на осъдения П.Т.Т..

 

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора – София – редовно призован, не се явява.

Вместо него се явява Д.М.– мл.юрисконсулт, с надлежно пълномощно от Началника на Затвора - София.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР М.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:

 

П.Т.Т. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ж.к.“***********неженен, със средно образование, с ЕГН:**********.

 

СЪДЪТ разясни правата на страните и осъдения, вкл. правото му на отвод.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

ЗАЩИТАТА: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ИНСПЕКТОР М.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.

 

ЗАЩИТАТА: Представям и моля да приемете удостоверение, издадено от МП, ГДИН, Затвора Казичене, от което е видно, че осъденият е участвал в специализирана програма за подготовка за живот на свобода, проведена от 03.06.20.19г. до 03.07.2019г., трудова характеристика издадена от „Д.“ ЕООД гр.София от 30.10.2019г., похвала от „Д.“ ЕООД от 18.10.2019г. Считам, че са относими към предмета на настоящото производство.

 

ИНСПЕКТОР М.: Представям и моля да приемете актуална справка към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения. Да се приемат представените документи.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания. Да се приемат представените документи.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

 

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.

ИНСПЕКТОР М.:  Считам молбата за неоснователна по съображения, които ще изложа в подробен вид по-долу.

ЗАЩИТАТА: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения, изпратени за послужване от Началника на Затвора – София, вкл. и днес представените от процесуалния представител на Затвора - гр.София и от страна на защитата.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме доказателствени искания.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

ЗАЩИТАТА: Моля да уважите молбата на осъдения П.Т. като основателна. Считам, че са налице предвидените в закона две предпоставки. Считам, че осъденото лице се е поправило. Моля да имате предвид, че по време на престоя му не са му налагани наказания, видно от изготвения доклад, приложен по делото. Осъденият е награждаван. Моля да имате предвид и днес представените писмени доказателства, които също считам, че следва да се ценят в посока поправянето на осъденото лице. Същият е с добро поведение в дружеството, за което полага труд, което е видно както от трудовата характеристика, също така и от похвалата, изготвена от управителя на това дружество. Следва да се цени изразеното становище от документите от търговското дружество, в което е изразена готовност от страна на дружеството, след изтърпяване на наказанието на осъдения, той да започне работа. Считам, че с оглед недостига на работна ръка, която се усеща на пазара, следва да се дава възможност на лицата, които действително са се поправили и са излежали голяма част от наложеното им наказание и за които наистина е видно, че са налице доказателства за поправянето им, да бъдат уважавани техните молби. За мен няма пречка тази молба да бъде уважена, за това моля съда да постанови съдебен акт, с който да уважи същата.

 

ЮРК.М.: Затворническата администрация изразява отрицателно становище по повод молбата на лишения от свобода П.Т.. Становището на затворническата администрация е, че е налична само първата от двете изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е изтърпяло една втора от наложеното му наказание. По отношение на втората задължителна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, затворническата администрация е еднопосочна в своето становище, като счита, че такива доказателства не са налице. Аргументите ми са следните:

Видно от доклада, рискът от сериозни вреди остава среден, рискът от сериозни вреди към обществото също остава среден. Видно от доклада, първоначалният среден риск от рецидив е 52 точки и към момента той не е снижен, като проблемните зони, които първоначално са констатирани са останали същите. Едно от доказателствата за поправяне е именно оценката на риска. Също така, тъй като прогресивната система  не е изпълнена в цялост, считаме че и целите на наказанието не са изпълнени в тяхната цялост. 

Затворническата администрация счита, че не са изпълнени целите на наложеното наказание по отношение на осъдения Т. и моля да оставите молбата без уважение. 

 

ПРОКУРОРЪТ: Също считам молбата за неоснователна, защото от всички сведения, които администрацията на затвора е представила по делото, следва еднопосочен извод, че към момента молителят Т. не се е поправил, с което отсъства задължителна предпоставка по ал.1 на чл.70 от НК за негово условно предсрочно освобождаване. Споделям изцяло казаното от представителя на началника на затвора. Считам, че не е налице втората изискуема предпоставка, а именно осъденият да е дал с поведението си в местата за лишаване от свобода доказателства за своето поправяне. Извличат се от оценката по чл.155 от ЗИНЗС и работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС. В настоящият случай, не е постигната положителна редукция в оценката за осъдения нито в компонента оценка на риск от рецидив, нито в компонента оценка на риск от вреди. Видно от доклада на ИСДВР, не са постигнати всички цели и задачи, заложени в индивидуалния план за изпълнение на присъдата.

Поради тези съображения, моля да оставите молбата без уважение.

 

 ОСЪДЕНИЯТ: Моля да уважите молбата ми. Аз от осем месеца работя – четири месеца на КПП и четири месеца на външни обекти. С наградите, с които съм награждаван и не съм наказван, имам четворка, имам дванадесетка. Точките ми не са пипнати. Не знам защо на всички пишат, че не са се поправили, въпреки че всичко показва обратното. Ходил съм да ми свалят точките, обещавано ми е, при положение, че участвам във всякакви курсове, конкурси, спортни мероприятия. Самите награди, когато бъдеш награждаван, би трябвало да ти свалят рискови точки, а това не е правено. Считам, че съм се поправил и съм си взел бележка. Целта на наказанието е постигната.

 

СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Моля да бъда условно предсрочно освободен.

 

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.

 

 

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.

 

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.

Образувано по молба на осъдения П.Т. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.

В съдебно заседание осъденото лице и служебният му защитник адв.А. поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга на промяната в поведението и поправянето на П.Т..

Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения, базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становището на затворническата администрация.

Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на лишения от свобода Т. е неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на представителя на затворническата администрация, че не е реализирано напълно поправянето на осъдения.

В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият Т. моли за уважаване на искането, обективирано в молбата му, подадена до съда.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:

Осъденият П.Т.Т. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ж.к.“***********неженен, със средно образование, с ЕГН:**********.

Видно от данните по делото осъденият Т. *** на 16.01.2019г. за изтърпяване на приведено на осн. чл.68, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, определено му по НОХД№5635/16г. по описа на СГС, изтърпяно на 13.09.2019г., след което е започнало изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ от 1 /една/ година по НОХД№5838/18г. по описа на СГС за престъпление по чл.354а, ал.1 от НК като е зачетен предварителен арест от 7 месеца и 15 дни.

Според съдържанието на справката от Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 04.11.2019г., лишеният от свобода Т. е търпял фактически 9 /девет/ месеца и 06 /шест/ дни с остатък от 2 /два/ месеца и 7 /седем/ дни, т.е налице е първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно да е изтърпял не по-малко от половината от наложеното му наказание.

От друга страна законодателят е изискал и наличието на доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази фактическа предпоставка.

Според данните от затворническото досие, осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при „общ“ режим на изтърпяване на територията на ЗООТ ”Казичане”, считано от 08.02.2019г.

Същият не е извършил дисциплинарни нарушения /липсват такива данни в затворническото досие/, награждаван е /Заповед №118 от 26.07.2019г. – със „Свиждане с близките извън общежитие за срок от 12 часа, Заповед №63 от 30.04.2019г. – с „Удължено свиждане за срок от четири часа“/. Полага и е полагал труд /Заповед №322 от 12.09.2019г. и Заповед №240 от 12.07.2019г. /общ работник във външни обекти – „Д.“ ЕООД/, Заповед №83 от 03.04.2019г. /чистач/ като според данните, обективирани в писмените доказателства, представени от защитата /трудова характеристика и похвала/, е изпълнявал стриктно поставените му задачи. Обстоятелството обаче, че евентуално може да постъпи на работа след приключване престоя му в затвора, не би могло да се третира като основание да се приеме, че Т. се е поправил понастоящем.

С оглед изясняване наличието или липсата на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото е постъпило отрицателно становище на началника на затвора, според когото целите на наказанието не са изпълнени в своята цялост, при осъдения все още има актуални проблемни зони, по които работата продължава – Т. не признава проблемите, които има, не предвижда последствията от действията си, има твърде неясно отношение към извършеното, с формална мотивация за промяна, прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена докрай /в частност режима на изтърпяване на наказанието не е изменен в лек/, а оценката на риска от вреди е с непроменени стойности, въпреки престоя в затвора.

Сред материалите по делото е изпратен и доклад от началник сектор „Пробация“ в затвора, според чието съдържание прогресивната система все още не е изпълнена в своята цялост, корекционната работа с осъдения следва да продължи, въпреки задоволителното изпълнение от негова страна на поставените цели и задачи. Отразени са все още средните стойности на оценката на риска от рецидив и вреди за обществото – 52т., които неса променени.

Сред материалите по делото е приобщен и доклад относно приложението на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената от осъдения молба от инспектор СДВР. В документа са обективирано, че лишеният от свобода е с нормален интелект, с доказана наркотична зависимост, протекла с прием на различни видове наркотични вещества, отключена след смърт на родител, вкл. и участие в метадонова програма, с контакти в затвора с всички лица от групата, емоционално стабилен, дистанцира се от конфликтни ситуации, не се наблюдават агресивни прояви, но при засягане на личното му пространство, такива не са изключени. Отново са подчертани проблемните зони, визирани и по-горе – непризнаването на проблема /злоупотребата с наркотични вещества/, неясни цели, все още само формалната мотивация за промяна на криминалното поведение. В обобщение е счетено, че осъденият не е изпълнил поставените цели и задачи, поради липсата на промяна в оценката на риска от рецидив и вреди за обществото, които са в средни стойности. Служителите в затвора са преценили, че към момента е налице условно благоприятна прогноза за личностовата му ресоциализация, но все още липсват и изискуемите позитивни промени в мисленето и поведението за обосноваване на извод, че целите на наказанието са постигнати и че е налице личностна готовност за живот на свобода.

По делото е постъпил и препланиран план на присъдата, в който са отчетени все още частичната мотивиция за промяна на криминалното поведение на осъдения Т.. Зоните, по които следва да се работи са тези, които са получили висока или средна оценка, като вероятни или със сигурност са свързани с криминалното поведение, умение за мислене /преодоляване ефектите на деперсонализация и интравертизъм/, отношение към правонарушението /приемане на извършеното деяние/, управление на финанси и доходи /създаване на модели на изразходване на средствата/ и най-вече преодоляване зависимостта към наркотични вещества, основа за извършване на престъпленията, формиране на положителна трудова нагласа и др.

Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

В такава насока на първо място следва да се отбележи, че осъденият полага труд, вкл. и на външен обект, не е извършил дисциплинарни нарушения, поощряван е неколкократно чрез различни награди, проявява и нужното уважение към затворническата администрация.

Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения Т., по чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.

Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани материали от затворническото досие при този осъден, въпреки престоя му в местата за лишаване от свобода, са констатирани все още средни нива за риск от рецидив – 52т., който няма данни да е променен от началото на престоя му, рискът от сериозни вреди за обществото е също среден, поради което и в остатъка от време, който Т. следва да пребивава в местата за лишаване от свобода, следва да бъде повишен корекционният ефект на наказанието, тъй като не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание. В тази насока, в приобщените от затворническото досие документи е наблегнато на актуалните проблемни зони, по които работата следва да продължи – в частност непризнаването на проблемите, непредвиждането на последствията от действията си, неясното отношение към извършеното, формалната мотивация за промяна, които не дават възможност да се направи извод за завършен процес на изпълнение целите на наказанието. Въпреки становището на затворническата администрация като извод за условно благоприятна прогноза за личностовата ресоциализация на Т., при него според служителите все още липсват изискуемите позитивни промени в мисленето и поведението за обосноваване на извод, че целите на наказанието са постигнати и че е налице личностна готовност за живот на свобода.

Видно от материалите по делото, Т. изтърпява наказанието „Лишаване от свобода“ при „общ“ режим. Едва след сериозен напредък изпълнението на целите на наказанието, следва чрез поощрения, замяна на режима на изтърпяване на наказанието в по-лек, да се отчете положителната промяна в поведението му.

Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения Т., следва да се игнорират проблемите, произтичащи от криминализацията, неизградените по-рано умения за мислене. Следва осъденият да осъзнае напълно факторите, довели до постъпването му в затвора /употреба на наркотици/ и по този начин да бъде пълноценен гражданин след освобождаването му, при все, че към момента прогнозата за ресоциализацията му е сравнително благоприятна. Същият следва внимателно да анализира причините за извършените престъпления, главно резултат на вредната употреба на наркотични вещества, които са довели до деперсонализация, напълно да приеме извършеното деяние, да изгради законосъобразни модели на изразходване на средствата и да продължи с положителната си трудова нагласа. Участието на осъдения в програма за подготовка за живот на свобода е сериозна индиция за продължаване законосъобразния начин на живот, но към настоящия момент, според съда не би могла да се противопостави на средните нива на риска от рецидив и от вреди към обществото, наличието на все още проблемни зони.

Следва да се отбележи, че именно затворническата администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения от свобода и може да констатира или не данни за поправянето му, което именно е целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на всяко едно от лицата, които са работили с Т. в този период – психолози, инспектори и т.н., отчитат не само средния риск от рецидив, но и също средният все още риск от вреди за обществото, които не следва да бъдат преценявани изолирано, но и наличието на все още поне няколко, и то съществени проблемни зони и неизпълнение на целите на наказанието.

Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се дистанцира от изводите и становищата именно на тези лица от затворническата администрация и служителите, работили и работещи с Т., като ги приема поради това за достоверен източник за оценка на поведението и липсата на извод за цялостно поправяне на осъдения в целения от закона смисъл.

С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения Т. следва да бъде оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК му се укаже, че нова молба не може да бъде подадена в срок от шест месеца от  влизане в сила на настоящото определение, т.е до изтичане срока на изтърпяване на наказанието, чийто срок е по-малък.

Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ

 

    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения П.Т.Т. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.

 

Препис от определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода Т.,*** и СГП.

 

Препис от протокола да се издаде на служебния защитник, за послужването му пред НБПП.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,15       часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................

                                                                     

СЕКРЕТАР:..........................................