Р Е Ш Е Н И Е
Номер 272 15.07.2022 г. град Русе
Административен
съд – Русе, касационен
състав, на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диан Василев
Членове: 1. Росица Басарболиева
2. Диана Калоянова
при
секретаря Наталия Георгиева и
прокурор Пламен Петков като разгледа
докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 289 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Производствено потребителна кооперация (ППК)
„Надежда – Ряхово“, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление с. Ряхово, общ.
Сливо поле, обл. Русе, ул. „Искър“ № 1, управлявана и представлявана от С.Г.Г.,
против Решение № 414/27.04.2022 г., постановено по АНД № 1971/2021 г. по описа на Районен съд –
Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 18-001661/25.08.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното
постановление, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) и на
основание същата разпоредба, на касатора е наложена имуществена санкция в
размер на 1 500 лева.
От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като
незаконосъобразен и да отмени процесното наказателно постановление. Посочените
в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора не се представлява.
Ответникът по касационната
жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния си представител
старши юрисконсулт П. С. – Й., изразява становище за неоснователност на жалбата
и иска решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването поради
липса на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на ППК „Надежда – Ряхово“ против
Наказателно постановление № 18-001661/25.08.2021 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ и на основание същата разпоредба, на кооперацията е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
За да потвърди процесното
наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно
индивидуализирано, наложено е в размер, фиксиран от закона. Разгледано е
възражението на нарушителя относно неприлагане на института на маловажността. При
постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка
и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Решението на Районен съд – Русе
е правилно и
следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи
са неоснователни.
При извършена последваща
проверка по документи относно спазването на трудовото законодателство от
контролни органи на Дирекция „Инспекция
по труда“ (ДИТ) – Русе в ППК „Надежда-Ряхово“ е установено, че работодателят не
е изпълнил принудителна административна мярка (ПАМ) – предписание № 126 от
Протокол за извършена проверка № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе да
изплати в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на ББ.Н.Г., на
длъжност работник производство млечни продукти за месец ноември 2020 г. Срокът
за изпълнение е бил до 04.02.2021 г., като по искане на работодателя този срок
е удължен до 25.02.2021 г. Искането за повторно удължаване, направено от
работодателя на 24.02.2021 г., не е уважено от административният орган.
Посоченото предписание, обективирано в
Протокол № ПР2034429/19.01.2021 г. на ДИТ – Русе не е обжалвано и е
влязло в сила. За установеното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ – неизпълнение
на ПАМ, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство,
е съставен АУАН № 18-001661/16.06.2021 г., срещу който няма постъпили
възражения.
Издаденото
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд – Русе. В хода на
съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателства –
разпитан е актосъставителя Р. Д. Р., който е дал показания във връзка с
извършената проверка и установяването на нарушението.
Настоящият
съдебен състав приема касационната жалба, с която е сезиран, за неоснователна.
В касационната жалба е въведено оплакване във
връзка с изискването за мотивиране на обжалваното решение. Твърди се, че то е
немотивирано, защото първата инстанция не е изложила мотиви относно наличието
на съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила.
Оплакването е неоснователно. Видно от мотивната част на обжалваното решение,
първата инстанция е достигнала до извода, че не са налице сочените нарушения,
извод, който се споделя и от този съдебен състав.
Въвежда
се възражение, че неправилни са изводите на първоинстанционният съд относно
задължителното предписание по чл. 404 от КТ; влизането му в сила; удължаването
на срока за изпълнение от проверяващия орган; правното значение на това
предписание за осъществяване и установяване на административното нарушение по
чл. 415, ал. 1 от КТ. Възраженията са несъстоятелни. Влязло в сила задължително
предписание е стабилен административен акт, който подлежи на изпълнение и е
задължителен за страните по него. Инцидентният съдебен контрол на такъв
административен акт (какъвто безспорно е задължителното предписание в
конкретният случай), е недопустим нито в производството пред районния съд, нито
в настоящото производство, тъй като за обжалването на същото съществуват
законоустановени срокове и предвидените в съответния нормативен акт начини,
които кооперацията не е съобразила.
Касаторът
претендира неспазване на срока, предвиден в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Тази теза е доразвита в съдебно
заседание, като неговия процесуален представител се позовава на ТР №
4/29.03.2021 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ВАС, съгласно което моментът, от
който започва да тече тримесечният срок е този, в който необходимата информация
е налична в съответната администрация и в този момент може физически и
юридически овластеният орган да определи субекта на нарушението. Излагат се
разсъждения, че този момент е 26.02.2021 г., дата, която е посочена както в
съставения АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление. Съдът не е
съгласен с така изложените доводи. Следва да се посочи, че съставът на
нарушението е неизпълнение. Самото
нарушение е формално, на просто извършване, защото съставът му не включва
настъпването на определени общественоопасни последици и не включва срока за
неговото изпълнение. Достига се до извод, че нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ е от категорията на продължените – налице е противоправно състояние с начало
деня, следващ изтичането на предписания с административния акт срок за неговото
изпълнение и продължава до неговото прекратяване чрез изпълнение на така
приложената ПАМ. При продължените нарушения, на основание чл. 80, ал. 3 от НК
във връзка с чл. 11 от ЗАНН, тримесечният давностен срок по чл. 34, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, в приложимата редакция на този текст, тече от
прекратяването на нарушението, т.е. от изпълнението на даденото задължително
предписание.
Дори
и да се приеме, че процесното нарушение не е от категорията на продължените,
поради което давностният срок по чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН тече от
неговото довършване, то не може да се приеме, че неговото начало е 26.02.2021
г., както поддържа касатора. Това е така, защото откриване на нарушителя
съгласно съдебната практика е налице когато компетентният орган разполага с
данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му. Следователно, не е достатъчно писменото изявление на
председателя на кооперацията, направено с искането за удължаване на срока за
изпълнение с молба от 24.02.2021 г., за да се приеме, че е налице неизпълнение
на задължението. Съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ заплащането на трудовото
възнаграждение се установява с писмени доказателства – чрез подпис във ведомост
или срещу разписка. Необходимо
е контролният орган да провери сам, пълно и всеобхватно, на място и по
документи дали са налице доказателства относно изпълнението на даденото
предписание и едва тогава може да се приеме, че нарушителят е открит.
Процесуалните действия на контролния орган са извършени в периода от 05.04.2021
г. до 09.06.2021 г. - по документи, като са обективирани в Протокол изх. №
2109233/16.06.2021 г. Следователно от този момент - 05.04.2021 г. - започва да тече визираният в чл. 34, ал. 1
от ЗАНН срок и той не е изтекъл към датата на съставяне на АУАН – 16.06.2021 г.
В
жалбата се твърди още, че издаването на множество наказателни постановления от
административнонаказващия орган срещу кооперацията нарушава принципите в чл. 6
от АПК и чл. 1 от ЗАНН, като не се постигат целите на закона. Позоваването на
чл. 6 от АПК в административнонаказателно производство е недопустимо, тъй като последното
е различно по смисъл и характер от административното производство,
регламентирано с нормите на АПК. Съдът не установи наличието на връзка между
установеното нарушение и разпоредбата на
чл. 1 от ЗАНН, който гласи, че този закон определя общите правила за
административните нарушения и наказания, реда за установяване на
административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните
наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните
интереси на гражданите и организациите. Посочената разпоредба не регламентира целите на
закона.
Процесуалният
представител на жалбоподателя сочи като материалноправно нарушение налагането
на много на брой имуществени санкции, което според него води до извода, че
наказващият орган е нарушил принципа в чл. 12 от ЗАНН. Твърди се, че ще бъде
налице голяма финансова тежест за касатора и това няма да му се помогне да
изпълни предписанието, макар и след дадения срок, т.е. ефектът на
превъзпитаването няма да бъде реализиран. Посочената норма гласи, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите граждани. Съдът намира, че касатора не е
съобразил разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, която императивно предвижда, че
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и
също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В този смисъл не е налице твърдяното
нарушение.
Касационната инстанция
счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да се остави в сила.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни. Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН посочва, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 80 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по тълк.д. №
5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 414/27.04.2022 г.,
постановено по АНД № 1971/2021 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА Производствено производителна
кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1, представлявана от
председателя С.Г.Г., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, със седалище в гр. София, бул."Княз Александър Дондуков" № 3,
юрисконсултско възнаграждение в касационното производство в размер на 80 (осемдесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.