№ 2296
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-28 СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Д.
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Гражданско дело №
20241100105268 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на
ответника Столична община да заплати на ищеца М. Т. Р. сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания, причинени в резултат от падането на ищеца на 14.03.2023 г.
поради образувала се неравност на пътя, стопанисван от Столична община, в гр. София, на
ул. „*********, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 14.03.2023 г. до
окончателното издължаване, както и сумата от 2134 лв. - обезщетение за имуществени
вреди, съставляващи медицински разходи за лечение, ведно със законната лихва от
17.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба и с оглед уточнението, извършено в открито съдебно заседание от
18.11.2024 г., са изложени твърдения, че на 14.03.2023 г. ищецът М. Т. Р., ходейки по
тротоара на ул. „*********, в гр. София, стъпва в дупка, пада и получава петрохантерно
счупване на лява бедрена кост.
Излага, че с оглед получените травматични увреждания се е наложило оперативно и
медикаментозно лечение, като е изпитвала силен емоционален дискомфорт, физически
болки и затруднения в ежедневното си обслужване.
Сочи, че Столична община има задължението да обезопаси, да поддържа в
изправност и в цялост участъци от пътя, които са нейна собственост съгласно §7, ал. 1 от
ПЗР на ЗМСМА, и за който път тя е длъжна да полага грижи за поддържането му в изправно
състояние съгласно чл. 167 от ЗДвП и чл. 31 от Закона за пътищата.
Претендира и обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 2134 лв.,
съставляващи сбор от следните разходи: 34,80 лева - потребителска такса и 2100 лева - за
1
покупката на къс бедрен пирон.
В срока по чл. 131 ГПК Столична община оспорва предявените искове по основание
и размер, като възразява, че не са представени доказателства, от които може да се направи
извод, че следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.
Счита, че описаните размери на неравностите е следвало да привлекат вниманието на
ищеца, който е пренебрегнал личната си безопасност и е преминал през видимо опасния
участък. Сочи, че от приложена към исковата молба Епикриза от 15.03.2023 г. се
установявало, че ищецът е имал и предходно заболяване - фрактура на лява подбедрица,
лекувана неоперативно, поради което не е ясно дали същата е излекувана, и дали е била
причинена от процесното падане.
Твърди, че процесната площ е била в годно за преминаване състояние и не е налице
бездействие на служители на общината при поддръжката й.
Възразява срещу размера на претендираното обезщетение, тъй като бил прекомерен с
оглед характера на получените травматични увреждания и търпените болки и страдания.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, произтича от
следните обстоятелства: наличието на противоправно действие или бездействие на
служител на ответника, в причинна връзка с което са причинени вреди на ищеца.
С доклада по делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че площта, на която
ищцата твърди, че е паднала, е собственост на Столична община.
Относно установяването на механизма и обстоятелствата, при които е настъпил
инцидента, по делото е разпитан свидетелят И.К.Р., съпруг на ищцата. Сочи, че инцидентът е
настъпил на 14 март, когато двамата отишли до магазин „Фантастико“, за да пазаруват.
Съпругата му се е движела на около 20 см пред него, когато внезапно паднала. Свидетелят
установил, че тя е стъпила в дупка, намираща се в локалното платно до тротоара. Посочва,
че жена му е започнала да пъшка и охка от болка, поради което повикали линейка. След
преглед било установено счупване на кост и пострадалата била откарана в болница „Исул“,
където претърпяла операция с поставяне на пирон.
Свидетелят заявява, че от момента на инцидента поел грижите за съпругата си, като
възстановяването й протекло бавно и тя все още изпитва болка в крака. Подчертава, че
дупката се намирала в локалното платно, използвано от автомобили, непосредствено до
тротоара, като била открита, необозначена и пълна с боклуци и камъни. Тя не
представлявала шахта, а обикновена изровена дупка с приблизителни размери един метър
широчина и дълбочина около глезена. Не е забелязал следи от скорошни ремонтни дейности.
Посочва още, че преди инцидента са паркирали автомобила си в локалното платно и
са се насочили към входа на магазин „Фантастико“. В същото локално платно не е имало
пешеходна пътека.
По делото е приета без възражения от страните съдебномедицинска експертиза,
според която ищцата е получила вследствие от процесния инцидент счупване на лявата
2
бедрена кост в горния й край (петрохантерно счупване на лява бедрена кост).
Проведено е оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването
и фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове. Лечението е било
адекватно и своевременно изпълнено.
През периода на лечение, който обичайно е около осем месеца, ищцата е търпяла
болки и страдания, като първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че възстановителният процес минава през етапите
операция и изписване, след което ищцата ходи около два месеца с патерици без да натоварва
крайника, чакайки се зарастване, след което след тези два месеца има видимо зарастване и се
започва дозирано натоварване. В такива случаи пострадалият ще използва патерици в
рамките на 4 до 5 месеца от момента на увреждането, ако възстановяването протича
нормално. До около третия месец от счупването лицето не може да стъпва, след което
започва постепенно натоварване с помощно средство или без. Около два месеца е времето,
необходимо за зарастване на костта, през който период не може да се стъпва на крака.
Не е бил извършен личен преглед на ищцата, а от приложената по делото
документация не е установен остатъчен дефицит. Липсват и данни, според които да се
направи извод дали е указало влияние при ходене минало заболяване на ищцата в лявата
подбедрица.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира за установено, че на 14.03.2023 г. ищцата М. Т. Р. е претърпяла падане на
твърдяното място в гр. София, на ул. „*********. В тази връзка съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля И.К.Р., който е станал пряк очевидец на инцидента. Макар и по
реда на чл. 172 ГПК съдът да отчита известната заинтересованост на свидетеля като съпруг
на ищцата, показанията му са пълни, точни и непротиворечиви, поради което не следва да
бъдат отречени само с оглед наличието на роднинска връзка.
Получените на същата дата 14.03.2023 г. травматични увреждания съответстват на
установени от СМЕ и на механизма, при който могат да бъдат получени. Житейски логично
е изнесеното от свидетеля, че падането е настъпило на границата на тротоара и пътното
платно, при слизане от ищцата от тротоара и че то се дължи в резултат на необезопасена
дупка на платното, тъй като няма събрани по делото доказателства, които да установяват
обстоятелства, влияещи върху естествената походка на пешеходеца при придвижване и
слизане, които да обяснят друга разумна причина за настъпване на падането, освен
неравност на пътя под формата на дупка.
С оглед възражението на ответника, че ищцата не е проявила достатъчна бдителност
при придвижване, като не е видяла неравността по пътя, следва да се отчете, че по сведения
на свидетеля дупката се е намирала непосредствено до тротоара, била е необозначена и
пълна с боклуци и камъни, поради което е напълно възможно тя да не е била достатъчно
видима и отличаваща се като опасно препятствие, което да задължава пострадалата да вземе
такива мерки, че да я избегне.
Като безпротиворечиво е отделено обстоятелството, че процесният пътен участък е
собственост на Столична община, а и такъв извод следва от разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2
3
ЗОС вр. с § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, според която улиците и булевардите са собственост на
общината по силата на закона. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на
състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като
администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно
най-кратък срок.
От горецитираната нормативна уредба следва еднозначен извод, че на Столична
община като собственик е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр.
София, което включва и недопускането, респ. отстраняването на дупки по тях. Тези
дейности ответникът осъществява чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно –
обезпечителна отговорност при действията или бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на територията на
съответното населено място. По аргумент от приетото в т. 3 от ППВС №4/30.10.1975 г.
следва, че именно ответникът като собственик на вещта, отговаря по чл.45 ЗЗД, съответно
по чл. 49 ЗЗД, когато е била налице възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е
направено. Такъв е настоящият случай, при който появилата се поради неустановени
причини дупка не е била нито сигнализирана, нито обезопасена или запълнена, а
доказателство, че появата й е в значителен момент преди инцидента са нейните размери и
дълбочина и факта, че е била запълнена с камъни и боклуци по описанието на свидетеля.
Ето защо и съдът намира, че ищцовата претенция се явява доказана по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на непозволено
увреждане се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът кредитира изцяло заключението на приетата без възражения от
страните съдебномедицинска експертиза, според която в причинна връзка с падането
ищецът е получил счупване на лявата бедрена кост в горния й край (петрохантерно счупване
на лява бедрена кост).
Установени по делото факти, релевантни към определяне на обезщетението също така
са: проведеното оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с интрамедуларен пирон и винтове, което има инвазивен
характер, причиняващо сериозни болки на пострадалия; изпитваните интензивни болки и
страдания и неудобства от битов характер за първите 2 месеца, през които пострадалата не е
могла да стъпва на крака си и да ползва патерици; продължаващата необходимост да ползва
патерици от третия до петия месец от счупването, тъй като натоварването на крайника е
трябвало да бъде дозирано; общият възстановителен период от около осем месеца.
Необходимо е също така да се отчете и благоприятният възстановителен процес,
зарастването на счупеното без установени остатъчни дефицити и липсата на трайни или
необратими увреждания.
С оглед гореизложеното, като взе предвид възрастта на ищеца (68 години) и социално
икономическите условия в страната, съдът намира, че сумата от 30 000 лв. представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените
4
вреди, причинени от процесния инцидент.
Като последица от уважаването на главния иск, върху размера на определеното
обезщетение следва да се присъди законна лихва от дата на увреждането – 14.03.2023 г. до
окончателното плащане, като за поставянето на ответника в забава не е необходимо да бъде
поканен (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Следва да бъде изцяло уважена и претенцията за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди, в общ размер на 2134 лв., съставляваща сбор от следните разходи: 34,80
лева - потребителска такса и 2100 лева - за покупката на къс бедрен пирон. Според СМЕ
така сторените разходи са били в причинна връзка с провежданото лечение на
травматичното счупване, настъпило от процесния инцидент.
Върху сумата от 2134 лв. следва да се присъди законна лихва от 17.03.2023 г., в който
момент са извършени горепосочените два разхода, видно от приложените като доказателства
към исковата молба два броя фактури от същата дата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати, на
ищцата съдебни разноски в общ размер на 1692,56 лв., от която: 600 лв. – възнаграждение за
СМЕ и 1092,56 лв. - държавна такса.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв.. М. Д. Д. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ в настоящото производство,
чийто размер съдът определя на 3000 лв.. Така определеният размер съдът счита за
съобразен с постановеното решение от 25.01.2024 г., по дело C-438/22, на Съда на ЕС, както
и с практиката, обективирана в определение № 50015 от 16.02.2024 г., по т.д. № 1908/2022 г.,
I ТО на ВКС, като настоящият съдебен състав приема, че нито чл. 38, ал. 2 ЗА, която
препраща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, нито самата Наредба, съответстват на правото на ЕС. За определянето на
този размер съдът отчита липсата на фактическа и правна сложност на делото, броя на
проведените две съдебни заседания, изслушаните двама свидетели и приетите по делото две
експертизи и обема на събраните по делото доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на
М. Т. Р. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „********* и със съдебен адрес
гр. София, ул. „*********, чрез адв. М. Д., на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания от травматични увреждания, причинени в резултат от падането на ищцата
на 14.03.2023 г. поради образувала се неравност на пътя, стопанисван от Столична община, в
гр. София, на ул. „*********, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
14.03.2023 г. до окончателното издължаване; сумата от 2134 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи медицински разходи за лечение, ведно със законната
5
лихва от 17.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сторени съдебни разноски в общ размер на 1692,56 лв.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33, да заплати на
адв. М. Д. Д. с ЕГН: ********** от САК, с адрес на кантората гр. София, адвокатско
възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ в настоящото производство,
в размер на 3000 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6