РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Велико Търново , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Светослав Иванов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20204100500742 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260110 от 19.08.2020 година, постановено по гр.дело № 830/2020
година по описа на Районен съд – В. Т., е прието за установено по отношение на „Е. С., АД,
ЕИК .......... със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № 258, В. Т. Г, че Н. П.
В. /ищец/ не дължи на „Е. С.“ АД сумата от 7096,63 лв., представляваща начислена
стойността на електроенергия за периода по партида с клиентски № ********** и абонатен
№********** с адрес на обекта гр. В. Т., ул. „С. С.“ № 41 по фактура № ********** от
21.02.2020 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 973,87 лв.
Против това решение е подадена въззивна жалба от „Е. С.“ АД, ЕИК ........., със
седалище и адрес на управление гр. В., В. Т. – Е, бул. „В. В.“ № 258, представлявано заедно
от всеки от двамата Н. Й. Н., И. Г. Г. и Р. Г. Л., чрез адв. А.М. от ВТАК. Обжалва се изцяло
горепосоченото решение като в жалбата се навеждат оплаквания за неговата неправилност и
незаконосъобразност. Решението било постановено при необосновани изводи на
първоинстанционния съд, че не съществува възможност да се установи кога и по какъв
1
начин е възникнало натрупване на показания по скритата тарифа на електромер, поради
което не можело да се обоснове извод, че отчетеното в тази тарифа количество ел. енергия е
измерено от електромера след монтажа му в обекта на ищеца. Основание за начисляването
на процесната сума била разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, съгласно която въз основа на
съставения в съответствие с чл. 49 от ПИКЕЕ констативен протокол и метрологичната
проверка на СТИ, с които се установява, че е налице измерено количество ел. енергия в
невизуализирания регистър на СТИ, операторът начислява измереното след монтажа му
количество ел. енергия в този регистър. Този протокол съставлявал официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, който до се ползвал с материална
доказателствена сила за установените с него факти докато същите не бъдат оборени в
съдебното производство. Последното не било сторено в хода на първоинстанционното
производство. Изводите на съда в обратна посока, не кореспондирали със събраните по
делото доказателства. Извършва анализ на доказателствата, като обосновава точно обратния
извод относно фактите, въз основа на които прави свои правни изводи, целящи да обосноват
неоснователност на претенцията на ищеца и липса на предпоставки да бъде уважен
отрицателния установителен иск. Отправя искане към въззивната инстанция да постанови
решение, с което да отмени това на районния съд и да отхвърли предявения иск. Претендира
направените по делото разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Н.И. – пълномощник на
ищеца Н. П. В., чрез който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се
подробни доводи относно основателността на предявения иск и правилност на атакуваното
решение на районния съд. Поддържа твърденията, че не е установено да има
нерегламентиран достъп до процесния електромер, включително и от ищеца; не е доказан
реален отчет и реално потребление на количествата ел. енергия, отчетени в тарифа трета,
невизуализирана на дисплея на СТИ; няма механични дефекти по СТИ, нито повредени
пломби; оспорва твърдението на жалбоподателя, че щом 44265 кВтч са отчетени от Т3 то е
изпълнена хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ за начисляването на тази ел. енергия и съответна
цена за нея, която ищецът да плати. Освен това в БИМ не е извършвано изследване работата
именно на Т3, за да се приеме в голяма степен, че отчетеното като показания по тази тарифа
ел. енергия е преминала през СТИ, а също така липсват данни кога е преминала за периода
от монтажа до проверката – от 10.01.2015 година до 19.06.2019 год. Отправя искане към
въззивната инстанция да постанови решение, с което да бъде потвърдено това на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
направените по делото разноски за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателстевни искания.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А.М., която поддържа
жалбата. Представя писмени бележки, претендира уважавяне на жалбата и присъждане на
разноските по делото.
2
В съдебно заседание въззиваемият не се явява, представлява се от адв. Н.И., който
поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на решението. Прави искане за присъждане на разноските, направени във
въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна
против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.
Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на
обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на въведения с
исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде
разгледано по същество.
Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди
събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – В. Т. е бил предявен от ищеца
Н. П. В. отрицателен установителен иск против „Е.“ АД гр. В. по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чрез
който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 7096,63 лв., по фактура № ********** от 21.02.2020 година, представляваща стойността
на начислена ел. енергия за периода от 10.01.2015 г. до 19.06.2019г. за обект, находящ се в
гр. В. Т., ул. „С. С.“ № 41 по партида с аб. № .......... и клиентски № ............. Ищецът отрича
начислената му ел. енергия да е доставена и ползвана от него; оспорва законността за
извършената проверка, поради неспазване на ПИКЕЕ и ОУ – проверката била извършена в
отсъствие на ищеца или негов представител, подписалите констативния протокол свидетели
също не били присъствали на проверката. Спори периода на корекцията и твърди, че не е
ясно от кой момент следва да бъде извършена корекцията. При годно СТИ оспорва
твърденията за натрупано количество измерена ел. енергия в скрития регистър на уреда.
Твърди, че няма основанието, въз основа на което да бъде извършено начисляването на тази
ел. енергия и съответно исковата сума като нейна цена.
Жалбоподателят – ответник по делото обосновава вземането си на чл. 55 от ПИКЕЕ,
тъй като при извършена на 19.06.2019 година проверка от негови служители на адреса на
обекта на ищеца, било констатирано, че електромерът е отчел количество ел. енергия в
невизуализирана на дисплея тарифа – регистър Т3. При извършената проверка бил спазен
редът предвиден в чл. 49 от ПИКЕЕ. Въз основа на това било извършено преизчисления на
3
потребеното от абоната количество на ел. енергия за периода от датата на монтиране на
електромера до датата на демонтажа. При извършената проверка СТИ било демонтирано и
изпратено на проверка в БИМ. Копие от КП № 57813/КП1502718-2/23.03.2020г. било
изпратено на абоната с писмо, връчено на 25.03.2020 година.
От събраните по делото доказателства се установяват следните относими към
правния спор факти: ищецът има качеството е потребител на електрическа енергия по
смисъла на ЗЕ - §1, т. 41б, б. „б“ от ДР на ЗЕ, която се доставя от ответното дружество
/жалбоподател в настоящото производство/ в обект, находящ се в гр. В. Т., ул. „С. С.“ № 41
по партида с аб. № ......... и клиентски № .......... На 19.06.2019 год. е извършена проверка на
обекта, за което е съставен констативен протокол /КП/ № 1502490 от 19.06.2019г., подписан
от служителите на жалбоподателя и от един свидетели. В протокола е отразено, че СТИ е
демонтирано и заменено с ново устройство за измерване. Причина за демонтажа - при
софтуерно четене били констатирани следните показатели по тарифите: Т1- 004879; Т.2 -
011963; Т.3 – 044265и Т.4 – 0000000, и Т.0-016842, която отчита общо Т1 и Т2. Записано е в
КП, че демонтираното СТИ ще се предаде за проверка в БИМ, като е поставен в
индивидуална опаковка с пломба № 4836376. Монтирано е ново СТИ при нулеви показатели
на всички тарифи. Старият електромер е изпратен на контролна проверка на БИМ, РО Русе.
Извършена е за метрологична експертиза, за което е съставен ПК № 60/05.02.2020 г., която
установява, че представеното за изследване СТИ /запечатана индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 483676, за който е констатирано, че съответства с КП № 60 от
19.06.2019г. няма механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок; не е
констатирана видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера;
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност. При
експерименталното изследване на електромера не е установено същият да мери с грешка над
максимално допустимата. Посочено е, че при софтуерно четене на електромера е установена
наличие на регистрирана ел. енергия на тарифа 3- 044265,5 kWh, която не е визуализирана
на дисплея. На 20.02.2020г. било дадено становище да бъде начислено допълнително общо
количество ел. енергия в размер на 44265 kWh за период 10.01.2015 г. – 19.06.2019 г., като е
извършено разделяне на шест подпериода. Общият период на начисление е от датата на
монтажа на СТИ до датата на извършената проверка. Като основание за корекцията е
посочен чл. 55 от ПИКЕЕ. За извършената корекция абонатът бил уведомен с писмо изх. №
57813-КП1502490-2 от 21.02.2020 година, към което е приложена и фактура № **********
от 21.02.2020 година.
Видно от приложения по делото протокол № 1051526 от 09.01.2015 година
процесният електромер е монтиран на 09.01-.2015 година при настроена за отчет Т1 и Т2
при нулеви показатели. Никъде не е отбелязано да е настроена за отчет Т3 и при какви
показатели е същата при монтажа.
От писменото заключението на вещото лице, изготвено по назначената от съда
съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ се установява, че процесното СТИ не е smart тип
4
електромер, поради което не може да се установи причината за наличието на показания в
невизуализирания и фабрично ненастроен за отчет регистър. Не притежава софтуерна
възможност за извличане на информация за тъй наречения „товарен трафик“, а при
софтуерното четене можело да бъде извлечена информация само за текущото състояние на
СТИ. Изследваният електромер е монофазен статичен тим „CaratdigitronM02“, произведен
през 2014 година фабрично /от завода производител/ настроен да отчита само по две тарифи
– Т1 нощна и Т2 дневна тарифа. Настройването на тарифите да отчитат се извършва
софтуерно. Вещото лице дава заключение, че скритата тарифа, по която е отчетено
процесното количество ел. енергия и която не се визуализира на дисплея, не е била
настроена да отчита при монтирането на процесното СТИ. При софтуерното четене на СТИ
не можело да се установи точния ден от който са възникнали цифровите показания в тази
тарифа Т3. При това четене се констатират моментни данни. Процесното СТИ да е одобрено
от ДАМТН и метрологичните му характеристики отговарят на изискуемите по закон и
същото е било годно да отчита преминаващата през него ел. енергия. В БИМ не било
изследвано дали и защо СТИ трупа данни по Т3. Вещото лице при разпита в съдебно
заседание потвърждава констатациите, отразени в писменото заключение. Фабрично
електромерът бил настроен да сумира показанията от тези две тарифи, като цифрите в
сумарния регистър не се визуализират на дисплея, а се прочитат само при софтуерно четене
на СТИ. Именно по този начин е направена констатацията за разлика в тази тарифа и
настроените Т1 и Т2, което се сочи и в показанията на св. П..
Констатациите на съдебно-техническата експертиза и изявленията на вещото лице в
съдебното заседание не са оспорени от страните и са възприети от съда като компетентни,
обосновани и ясни. Становището на въззивната инстанция по този въпрос е същото.
При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното: Предявен
е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК чрез който се иска със сила на
пресъдено нещо да бъде отречено правото на ответника – да бъде отречено вземането на
ответника за исковата сума, дължима според твърденията му на основание чл. 55 от ПИКЕЕ,
като не се претендира заплащане на реално количество потребена ел. енергия, а такава
начислена по определена процедура, само на основание, че СТИ е отчело разлика в
измерените количества ел. енергия по двете настроени за отчитане тарифи в трета, отчитаща
сумарното количество ел. енергия, но не видима в СТИ, а установима само при софтуерно
четене на електромера и това е установено при спазване на определена в чл. 49 от ПИКЕЕ
процедура. Първоинстанционният съд въз основа на правилно установената фактическа
обстановка достига до извод, че искът е основателен, т. е. правото на ответника
/жалбоподателя/ не е възникнало.
Между страните безспорно е налице валидно облигационно правоотношение въз
основа на договор при общи условия, по силата на който ответникът е доставчик, а ищеца
потребител на ел. енергия срещу заплащането на цена. Последната се е отчитала през
процесния период чрез СТИ, за което се установи, че отговаря на всички изискванията за
5
техническа изправност и метрологична годност. Приети са за достоверни и констатациите
при извършената на 19.06.2019 г. проверка, доколкото се потвърждават и от изслушаната по
делото съдебно-техническа експертиза. Съставеният КП е в съответствие със изискванията
на чл. 49 ПИКЕЕ и ответникът по иска – жалбоподател в настоящото производство твърди,
че е изпълнил условията на чл. 55 от ПИКЕЕ и е извършена корекция на сметката за период
от монтажа на електромера 10.01.2015г. до 19.06.2019г. Макар и формално да е спазена
процедурата по установяване на натрупаното количество ел. енергия в скритата тарифа, и да
са изпълнени условията на чл. 55 от ПИКЕЕ, то не може да бъде прието, че ответникът по
жалбата – ищецът по делото дължи процесната парична сума. Доставчикът на ел. енергия е
съставил едностранно правила. Страните са в правоотношение възникнало въз основа на
договор, който по своята правна същност се явява договор за покупко-продажба, при който
предмета на продажба има специфична природа – ел. енергия. Именно с оглед природата на
продаваната вещ се предвижда тя да бъде установявана като количество чрез утвърдено
съгласно закона и отговарящо на всички изисквания за техническа, технологична и
метрологична годност СТИ при възможност купувачът на ел. енергията да го контролира.
Скритият регистър обаче остава неизвестен за него. Остават неустановени и причините,
поради които този регистър е отчетено по-голямо количество от това по другите две тарифи
визуализирани на дисплея, след като в процеса по несъмнен начин е установено, че СТИ
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на всички изисквания за точност
при измерване на ел. енергия. Не може да се приеме, че само поради простия факт на
наличната разлика в тарифа 3 с визуализираните на дисплея показатели, се налага извод за
реално доставено количество ел. енергия, което да е длъжен потребителят на ел. енергия – в
случая въззиваемият, за заплати. Нещо повече самият жалбоподател твърди, че не
претендира заплащане на реално потребено количество ел. енергия, а такова начислено по
някаква едностранно съставена процедура, върху която ответникът по жалбата като
потребител не е в състояние да влияе. Жалбоподателят се позовава на софтуерно
въздействие върху СТИ – намеса в тарифните схеми, което довело до неотчитане на реално
доставена и потребена ел. енергия, но последното не е доказано.
С оглед гореизложеното съдът приема за неоснователни възраженията на
жалбоподателя относно неправилност и необоснованост на изводите на районния съд за
липсата на основание за начисляване на дължимата сума пари като корекция на основание
чл. 55 ПИКЕЕ. Доводите на жалбоподателя са в противоречие със събраните по делото
доказателства. Вярно е, че е констатирана разлика на отчетената ел. енергия в скрита
невизуализирана тарифа, с тази отчетена от останалите две видни на дисплея на СТИ, за
което е съставен КП по определена форма, съдържание и от овластени според ПИКЕЕ лица,
но и безспорно установено е, че няма външно въздействие върху измервателните функции
на СТИ, то отговаря на всички законови изисквания, няма нарушение в схемата на
свързване на СТИ към електропреносната мрежа, а грешката е резултат от софтуерен
проблем, който може да е и дефект на самото СТИ. Съдът не възприема аргументите на
жалбоподателя и позоваването му на чл. 179 от ГПК относно характеристиката на КП като
6
официален свидетелстващ документ с материална доказателствена сила, обвързваща съда.
Така че при липсата на категорични доказателства тази отчетена в скритата тарифа и
констатирана при софтуерното разчитане на електромера измерена ел. енергия да е реално
употребена от ответника по жалбата, то не може да се направи извод за дължимост на
начислената сума пари. Последната не може да бъде приета за дължима и само на
формалните предпоставки на чл. 55 ПИКЕЕ като правило, което е едностранно създадено,
макар и одобрено от държавен орган – ДКЕВР, поради това защото нарушава принципа на
равнопоставеност на страните по договора и поставя в по-неблагоприятно положение
потребителя физическо лице. Освен това тази норма е в сила от м. април 2019 година, а се
прилага са време преди същата да е валидно действаща.
Предвид гореизложеното и съвпадението на крайните изводи и на двете инстанции
относно основателността на предявения иск, окръжният съд приема, че въззивната жалба на
„Е. С.“, АД, ЕИК ......... против решението на районния съд по гр.д. № 830/2020г. по описа на
ВТРС е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение е
обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на делото пред въззивната инстанция то по правилата на чл. 78
ГПК следва в полза на въззиваемия - ответника по жалбата да бъдат присъдени направените
в хода на въззивното производство разноски в размер на 685,00 лв. – платено
възнаграждение за един адвокат.
Водим от изложените съображения и на основание на основание чл. 271, ал.1 от ГПК,
В. окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260110 от 19.08.2020 година, постановено по гр. дело
№ 830/2020година по описа на Районен съд – В. Т..
ОСЪЖДА „Е. С.“, АД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление гр. В., бул.
„В. В.” № ......., В. Т. Г, представлявано от всеки от двама от членовете на управителния
съвет Н. Й. Н., И. Г. Г. и Р. Г. Л. ДА ЗАПАЛТИ на Н. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В.
Т., ул. „С. С.“ № 41 СУМАТА от 685,00 лв. /шестстотин осемдесет и пет лева/,
представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8