РЕШЕНИЕ
№ 643
гр. Варна, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110106259 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следно :
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба предявена от
ищцовото дружество „В. И. К. - В.“ ООД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление :
***, представлявано от В. В. -управител чрез пълномощник юрисконсулт С. С. против
ответницата В. С. А., ЕГН **********, ****** , с цена на иска за главници 1570,37 лв. и за
лихва за забава 212,83 лв.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства:
„В. И. К. - В.“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ, бр.18 от 2005г., с
посл. изм.), предоставяло В и К услуги на В. С. А., ЕГН ********** за имот на адрес гр***,
която в качеството си на потребител ги получава и ползва на същия адрес. Ползваните В и К
услуги на този адрес се отчитали по партида с клиентски номер *** (включващ
задълженията по партида с абонатен номер *** и задълженията по партида е абонатен
номер ***). Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия, потребителите били длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което, твърди ищцовото дружество -длъжникът (сега
ответник) не бил правил.Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да
заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, след изтичане на който срок той изпада в забава.
Сочи се от ищцовото дружество, че на 03.09.2021 г. В и К операторът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд
срещу А., въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 12923/2021г. по описа на ВРС,
ГК-42 състав.На 07.09.2021г. съдът издал Заповед № 4732 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на А. да заплати на кредитора (сега ищец)
сумата от 55,96 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги за
периода от 22.11.2018г. до 23.06.2020г., отчитани по партида с абонатен номер ***, и сумата
от 10,48лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 55,96лв., дължима за
1
периода от 20.01.2019 г. до 31.08.2021 г; сумата от 1514,41лв., представляваща главница за
ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 22.11.2018г. до 24.08.2021г., отчитани по
партида с абонатен номер ***, и сумата от 202,35 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 1514,41лв., дължима за периода от 20.01.2019г. до 31.08.2021г.; ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
03.09.2021г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 35,66лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. На 20.04.2022г. заявителят (сега ищец)
бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните
фактури ищцовото дружество е вписало в исковата молба в Таблица 1 и Таблица 2, както
следва :
Таблица № 1 задължения по партида с абонатен номер ***
Фактура Дата Главница Отчетен период Лихва Период на забава (1/2/3/4/5/6)
**********/21.12.18-5.95-22.11.18-19.12.18-1.47-20.01.19-31.08.21
**********/29.01.19-3.06-19.12.18-23.01.19-0.73-28.02.19-31.08.21
**********/28.02.19-3.11-23.01.19-25.02.19-0.71-30.03.19-31.08.21
**********/27.03.19-3.11-25.02.19-26.03.19-0.69-26.04.19-31.08.21
**********/23.04.19-6.19-26.03.19-23.04.19-1.32-23.05.19-31.08.21
**********/29.05.19-3.11-23.04.19-28.05.19-0.63-28.06.19-31.08.21
**********/26.06.19-3.11-28.05.19-25.06.19-0.61-26.07.19-31.08.21
**********/24.07.19-3.11-25.06.19-24.07.19-0.58-23.08.19-31.08.21
**********/27.08.19-3.11-24.07.19-27.08.19-0.56-26.09.19-31.08.21
**********/26.09.19-3.11-27.08.19-25.09.19-0.53-26.10.19-31.08.21
**********/25.10.19-3.11-25.09.19-24.10.19-0.50-24.11.19-31.08.21
**********/27.11.19-3.11-24.10.19-26.11.19-0.48-27.12.19-31.08.21
115189265706.12.19-3.11-26.11.19-05.12.19-0.47-05.01.20-31.08.21
**********/27.03.20-3.22-24.02.20-24.03.20-0.42-26.04.20-31.08.21
**********/24.04.20-3.22-24.03.20-23.04.20-0.42 24.05.20-31.08.21
**********/24.06.20-3.22-27.05.20-23.06.20-0.36-24.07.200 31.08.21
ОБЩО главници 55.96лв. и ОБЩО лихви за забава 10.48 лв.
Таблица № 2 задължения по партида с абонатен номер ***
Фактура Дата Главница Отчетен период Лихва Период на забава(1-2-3-4-5-6)
**********/21.12.18-17.84-22.11.18-19.12.18-4.42-20.01.19-31.08.21
**********/29.01.19 30.50-19-12.18-23.01.19-7.23-28.02.19-31.08.21
**********/28.02.19-15.48-23.01.19-25.02.19 3.54-30.03.19-31.08.21
**********/27.03.19-15.48-25.02.19-26.03.19-3.42-26.04.19-31.08.21
**********/23.04.19-18.58-26.03.19-23.04-19-3.97-23.0519-31.08.21
**********/29.05.19 -18.58-23.04.19-28.05.19-3.78-28.06.19-31.08.21
**********/26.06.19-15.48-28.05.19-25.06.19-3.03-26.07.19-31.08.21
**********/24.07.19-581.82-25.06.19-24.07.19-109.41-23.08.19-31.08.21
**********/27.08.19-30.95-24.07.19-27.08.19-5.53-26.09.19-31.08.21
**********/26.09.19-30.95-27.08.19-25.09.19-5.27-26.10.19-31.08.21
2
**********/25.10.19 37.14-25.09.19-24.10.19-6.02-24.11.19-31.08.21
**********/27.11.19-30.95- 24.10.19-26.11.19 -4.47 -27.12.19-31.08.21
**********/06.12.19-30.95-26.11.19-05.12.19-4.66-05.01.20-31 .08.21
**********/25.02.20-12-85-27.01.20-24.02 .20-1.69-26.03.20-31.08.21
**********/27.03.20-16.07-24.02.20-24.03.20-2.12-26.04.20-31.08.21
**********/24.04.20-12.85-24.03.20-23.0420-1.66-24.05.20-31.08.21
**********/28.05.20-12-85.23-04.20-27.05.20-1.53-27.06.20-31.08.21
**********/24.06.20 -16-07.27-05.20-23.06 .20-1.80-24.07.20-31.08.21
**********/28.07.20-77.10-23.06.20-27.07.20-7.90-27.08.20-31.08.21
**********/27.08.20-35.34-27.07.20-26.08.20-3.33-26.09.20-31.08.21
**********/29.09.20-41.77-26.08.20-28.09.20-3.55-29.10.20-31.08.21
**********/27.10.20-28.91-28.09.20-26.10.20-2.23-26.11.20-31.08.21
**********/26.11.20 -28.91- 26.10.20-24.11.20-1.99-26.12.20-31.08.21
**********/16.12.20-25.70-24.11.20-15.12.20-1.63-15.01.21-31.08.21
**********/26.01.21 67.92-15.12.20-25.01.21-3.53-25.02.21-31.08.21
**********/24.02.21-35.76-25.01.21-22.02.21-1.57-26.03.21-31.08.21
**********/24.03.21-29.27-22.02.21-23.03.21-1.06-23.04.21-31.08.21
**********/23.04.21-29.27-23.03.21-22.04.21-0.81-23.05.21-31.08.21
**********/27.05.21-29.27- 22.04.21-25.05.21-0.54-26.06.21-31.08.21
**********/24.06.21-29.27-25.05.21-23.06.21-0.31-24.07.21-31.08.21
**********/28.0.21-71.52-23.06.21-26.07.21-0.08-27.08.21-31.08.21
**********/25.08.21 -39.01-26.07.21-24.08.21 0.00-24.09.21-31.08.21
ОБЩО главници 1514.41лв. и ОБЩО лихви за забава 202.35 лв.
Към момента на подаване на исковата молба, твърди „ *** „ ООД, че ответникът не
бил оспорил чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно
регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.
Претендираната сума за главница за абонатни номера *** и ***, представлява цена на
реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в *** чрез използването на електронен
карнет (таблет).
Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК за „В.
И. К. - В.“ ООД мотивира правния си интерес от предявяване на настоящите искове, като
отправя искането до съда по см. на чл.127, ал.1, т.5 ГПК :
Да бъде постановено Решение по силата на което да бъде признато за установено,
че В. С. А., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, ползвани на
адрес : ***, дължи на „В. И. К. - В." ООД следните суми: сума в общ размер на 55.96 лв.
(петдесет и пет лева и 96 ст.), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К
услуги за периода от 22.11.2018г. до 23.06.2020г., отчитани по партида с абонатен номер
***, и сумата от 10,48 лв. (десет лева и 48ст. ), представляваща лихва за забава върху
главницата от 55,96 лв., дължима за периода от 20.01.2019г. до 31.08.2021г; сумата от
1514,41лв. (хиляда петстотин и четиринадесет лева и 41ст.), представляваща главница за
ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 22.11.2018г. до 24.08.2021 г., отчитани по
партида с абонатен номер ***, и сумата от 202,35лв. (двеста и два лева и 35ст.),
представляваща лихва за забава върху главницата от 1514,41лв., дължима за периода от
20.01.2019г. до 31.08.2021г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 03.09.2021г. до окончателното плащане, на осн.
чл. 422 , ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
3
Обективирано е искането до исковия съд в полза на ищцовото дружество да бъдат
присъдени разноските сторени от ищеца в качеството му на заявител в заповедното
производство в размер : заплатената държавна такса от 35,66лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. Всички суми-предмет на настоящото производство, сочи
ищцовото дружество, че могат да бъдат платени по сметка на „В. И. К. - В.“ ООД в „***“
АД, IBAN ***; BIC ***.
В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила
доказателствени искания.Ищцовото дружество моли и да му бъдат присъдени съдебно-
деловодните разноски по настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК адв. М. П., АК - Варна, с адрес: ***, в качеството си на
особен представител на В. С. А., ЕГН **********, изразява следното становище:
Така предявеният, в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК, от ищеца „В. И. К. - В.“ ООД иск
ответницата намира за допустим, но по същество предявените искови претенции -
неоснователни, предвид което ги оспорва изцяло - по основание и по размер.
Спирайки се на твърденията на ищеца, залегнали в исковата молба, ответницата сочи,
че е безспорно обстоятелството, че на 03.09.2021г. ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Варненски Районен Съд срещу ответницата, въз
основа на което било образувано ч.гр.д.№ 12923/2021г. на 42 състав. Кредиторът отправил
искане за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата от 55,96 лв. -
главница, представляваща цена за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода
22.11.2018г. до 23.06.2020г., отчитани по партида номер ***, сумата от 10,48 лв. - лихва за
забава върху тази главница за периода 20.01.2019г. до 31.08.2021г.;сумата от 1514,41 лв. -
главница, представляваща цена за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода
22.11.2018г. до 24.08.2021г., отчитани по партида номер ***, сумата от 202,35 лв. -лихва за
забава върху тази главница за периода 20.01.2019г. до 31.08.2021г, ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда - 03.09.2021г. до
окончателното плащане, ведно с разноски и юрисконсултско възнаграждение, за които суми
заповедният съд издал заповед № 4732 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжника В. С. А..
С исковата молба се претендирала сумата в размер на 55,96 лв. - главница,
представляваща цена за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 22.11.2018г. до
23.06.2020 г., отчитани по партида номер *** и сумата в размер на 1514,41 лв. -главница,
представляваща цена за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода 22.11.2018г. до
24.08.2021г., отчитани по партида номер ***, респективно лихви, но не се сочело за кои
месеци се дължат посочените суми, по какви фактури, както и не било конкретизирано
лихвата за забава как била начислена, върху цялата главница или върху отделните суми по
фактури.
При така предявени исковите претенции, без да бъдат подкрепени с каквито и да е
писмени доказателства, според адв.М. П., не ставало ясно като остатък от какво /фактура,
размер/ се претендирали и какъв е размера на пялото вземане.
Предвид липсата на конкретизация на исковите претенции и доказателства,
обуславящи тяхната основателност, счита адв.М.П., че в тази си част исковата молба е
нередовна и следвало да се укаже на ищеца да конкретизира искането си, с цел адекватна
защита от страна на ответната страна.
Ответникът оспорва наличието на валидни договорни отношения между ищеца „В. И.
К. - В.“ ООД и ответницата В. С. А. по силата, на които същата да е задължена да заплаща В
и К услуги на ищеца.
Възразява се от особения представител, че не се сочат доказателства, от които да се
установява по безспорен начин, че В. А. е подавала заявление, искане или друг вид
документ за предоставяне на В и К услуги за обект находящ се на адрес ***********.
Същата не била подписвала молби, заявления, декларации, договори, общи условия,
4
касаещи предоставянето на посочените услуги, поради което адв.М.П. оспорва В. А. да е
обвързана от разпоредбите на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „В. И. К. - В.“ ООД, по силата на които да е длъжна да
заплаща ползвани В и К услуги в срок.
Според особения представител на ответницата било видно от приложената към
исковата молба справка за недобора на частен абонат за периода от 20.12.2018г до
31.08.2021г. , че в титулната част като абонат на обект с адрес в **********била
изписана В. С. А. , но не ставало ясно на какво основание.
Оспорва се от ответницата, за посочения от ищеца период 20.12.2018г до
31.08.2021г. лицето В. С. А. да е обитавала и ползвала имота находящ се на адрес
************** поради което същата не била в състояние да ползва В и К услуги,
предоставяни от ищеца.
Отделно от това от представената справка за недобора на частен абонат за периода от
20.12.2018г до 31.08.2021г. в титулната част се сочело, че метрология на водомера на този
абонатен номер била извършена на 01.01.2007г., а год. на следваща проверка - 2017г., на
втора страница било посочено, че метрология е извършена на 01.01.2009г.
Съгласно чл. 16 ал. 4 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор периодични проверки на индивидуалните водомери, като
средство за измерване и разпределение на изразходваното количество вода се извършвало
през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка. На това основание
ответницата, чрез особения й представител, оспорва процесният водомер да е
метрологично годен, предвид липсата на доказателства за премината периодична проверка.
На следващо място ищецът заявявал, че претендираната сума за главница на абонатен
номер *** и ***, представлява цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за
процесният имот, които били отчетени чрез използване на електронен карнет /таблет/. По
делото, подчертава адв.М.П., че нямало данни процесният водомер от какъв тип е и по
какъв начин се отчита доставени и потребени В и К услуги. Дори и да се приемело, че
същият бил с дистанционно отчитане, то не се сочели доказателства, че била спазена
разпоредбата на чл. 23, ал. 9 от Общите условия, а именно че поне веднъж годишно била
извършена физическа проверка и отчет на показателите на водомера за абонатен номер
1749845. Предвид така изложеното ответницата оспорва, че за процесния абонатен номер са
реално доставени и потребени сочените от ищеца В и К услуги и съответно че В. А. дължи
на „В. И. К. - В.“ ООД посочените в исковата молба главница и лихва.На последно място
ответницата е заявила, че не възразява по приемането на представените с исковата молба
доказателства, без да прави доказателствени искания.
В проведеното открито съдебно заседание от 10.02.2023 г. ищцовото дружество
редовно призовано, не изпраща представител, но в писмена молба с рег. вх.№ 10677 /
10.02.2023 г. процесуалният представител на „ *** „ ООД юрисконсулт Ст. С. поддържа
предявения иск и моли за уважаването на иска ведно с присъждане на разноските по делото.
В същото открито съдебно заседание ответницата, представлявана от особения й
представител адв. П. моли съда да постанови Решение, по силата на което да отхвърли
предявения от ищцовото дружество иск като неоснователен и недоказан , излагайки правни
доводи по същество за липса на проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца .
Адв.П. е отправила искане да й бъде издаден РКО , по което искане съдът се е произнесъл и
в полза на адв.П. е издаден РКО за внесения за целта депозит .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
5
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Производството по гр. дело № 6259/2022 г. е образувано въз основа на искова молба,
заведена във ВРС на 18.05.2022 г. с правно основание на предявените от ищцовото
дружество специални положителни установителни искове чл. 422, ал.1 , вр. чл. 415 , ал.1
ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Липсва спор по делото между страните, че специалната положителна установителна
защита е продължение на предходно инициирано от дружеството В и К оператор заповедно
производство, както и че исковете са процесуално допустими .
От приобщеното към материалите по исковото производство писмено доказателство
- частно гражданско дело № 12923/2021 г. по описа на РС Варна, ХLII - ри състав се
установява, че на 03.09.2021 г. във ВРС „ *** „ ООД е депозирало писмено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника
в заповедното производство, сега ответник в исковото производство - В. С. А., ЕГН *** , с
адрес : *** . Размерите и основанията на вземането са били визирани в т. 9 от заявлението
като изрично е посочено, че паричните вземания се претендират като дължими за ползвани
и неплатени В и К услуги. В същата т. 9 заявителят е посочил главниците които претендира
и лихвите, периодите за които се претендират, при яснота че се претендират главни и
акцесорни вземания от длъжника за потребени В и К услуги.
Констатира се от материалите по частното дело че въз основа на Разпореждане №
15847/07.09.2021 г. Председателят на ХLII – ри състав при ВРС е приел, че заявлението
отговоря на изискванията за редовност /л.10 -ти
от заповедното дело/, поради което е била издадена и Заповед за изпълнение на
парично задължение.
От оригинала на Заповед № 4732/07.09.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена от Председателят на ХLII– ри състав (л.11 – ти по
частното дело ) е видно, че е било разпоредено длъжникът В. С. А. (В. - според записа в
НБДН - л. 9 -ти от делото ) да заплати на „ *** „ ООД : сумата от 55,96 лв. - главница за
ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер *** за периода 22.11.2018
- 23.06.2020 г., за обект , имот находящ се в гр.Варна, ул. „Густав Вайнгад“ , бл. 8, ап. 7,
сумата от 10,48 лв. лихва за забава върху главницата от 55,69 лв. за периода 22.01.2019 -
31.08.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда 03.09.2021 г., до окончателното изплащане на задължението ; сумата
от 1514,41 лв.- главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен
номер *** за периода 22.11.2018 - 24.08.2021 г., за обект - имот , находящ се ***, сумата от
202,35 лв. - лихва за забава върху главницата от 1514,41 лв. за периода от 20.01.2019 -
31.08.2021 г. , ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на заявлението в
съда 03.09.2021 г. ,до окончателното изплащане на задължението на осн. чл.410 ГПК. Със
Заповедта по чл.410 ГПК заповедният съд е възложил в тежест на длъжника сторените от
заявителя съдебно-деловодни разноски по заповедното производство - сумата от 35,66 лв. за
6
заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение на осн.
чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПрП , вр. чл. 26 НЗПрП.
От приобщените по заповедното дело на листи от 13-ти до лист последен писмени
доказателства е видно, че издадената в полза на заявителя Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК не е връчена лично на длъжника, а се счита връчена при
условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което и са били дадени указания на заявителя за
възможността в преклузивния срок да предяви иска си по чл.422 ГПК и в срок заявителят е
изпълнил указанията на съда.
При така изложеното по-горе исковият съд приема, че специалният
положителен установителен искът е допустим, предявен в рамките на преклузивния
срок от ищеца против ответницата за същите парични вземания,за което е била
издадена в заповедното производство заповедта по чл.410 ГПК. Факт е, че ответницата в
исковото производство, така както и в заповедното, не е получила лично препис от
книжата, поради което и при констатиране на предпоставките на чл. 47, ал.5 ГПК, исковият
съд е пристъпил към назначаване на особен процесуален представител при условията на чл.
47, ал.6 ГПК и като такъв е назначен по надлежния ред адвокат М. П. от ВАК.
При така изложеното по - горе исковият съд следва да даде отговор на въпроса дали
възраженията на особения представител залегнало в отговора на искова молба е
основателно. В срока по чл.131 ГПК са въведени две основни групи възражения за липса на
качество „потребител „ на ответницата и за недоказаност не само на основанието на иска,
но и на твърденията за реално доставени и потребени от ответницата на адреса В и К
услуги, вкл. и че водомерът чрез който е било отчитано количеството потребена вода не е
било годно от метрологична гледна точка да измерва потреблението .
Приобщените по делото писмени доказателства представени от ищцовата страна с
исковата молба и в първото открито съдебно заседание доказват по несъмнен начин
твърдението на ищцовото дружество, че „ *** „ ООД и ответницата са се намирали в
договорни правоотношения с предмет доставка на В и К услуги до процесния обект на
потребление, находящ се в *** .
Видно от приложеното на лист 90 - ти заверено за вярност с оригинала копие на
заявление за прехвърляне на партида В. С. А. ЕГН *** е отправила на 16.08.2017 г.
писмено искане до ищцовото дружество за прехвърляне на партидите на водомери с
абонатни номера *** , *** , с адрес *** , заведени на Община Варна на името на
ответницата. При подаване на заявлението е било приложено копие на договор за наем,
настанителна заповед .От приложеното на л. 91 - ви копие на Заповед №131/08.08.2017 г.
издадена от Кмета на район „ Одесос „ се установява, че В. С. А. и членовете на
семейството й :1. С. Н. А. , ЕГН ********** / съпруг / ; 2.Х. С. А. ЕГН ********** - дъщеря
; 3.Н. С. А., ЕГН ********** - син ; 4.С. С. А., ЕГН ********** - дъщеря , 5.В. С. А. , ЕГН
********** - дъщеря и 6. В. С. А. , ЕГН ********** -дъщеря , на осн. чл. 43 , т. 1 от ЗОС и
чл.13 от Наредбата на условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите ,
настаняване и продажба на общински жилища , приета от Общински съвет Варна ,
7
ответницата и семейството й са били настанени в процесния имот ,общинска собственост .
От анализа на приобщените по делото заявление за прехвърляне на партида и
настанителна заповед, съдът извежда и извода, че смитано от 08.08.2017 г. ответницата е
придобила качеството ползвател на недвижимия имот находящ се в *** а от 16.08.2017 г. е
придобила и качеството потребител на ВиК услуги за същия обект на потребление , като
потребяваните количества вода са отчитани по два абонатни номера - абонатен номер *** ,
***. Приобщените на листи от 96 до 101 вкл. описи на отчети по двата абонатни номера
и данните в същите доказват отново твърденето на ищцовото дружество , че за исковия
период от време „*** „ ООД и В.А. са били в договорни правоотношения с предмет
доставка на ВиК услуги за обекта на потребление , отчитан по посочените два абонатни
номера, които услуги ответница е следвало да заплаща ежемесечно .Дори само въз основа на
приложените на листи 90 -101 доказателства,се налага еднозначния извод затова, че
ответницата е имала за исковия период време качеството потребител на В и К услуги като
„В и К Варна „ ООД й е доставяло услугите на адреса в *** , потребяваните от абоната ВиК
услуги са били отчитани по партида , водена на името на А. , като отчитането е извършвано
редовно .
Установено е по делото, на база приложения на лист 89 - ти в заверено за вярност с
оригинала копие на Констативен двустранен протокол, съставен с участието на абоната и
ответник по делото , че на дата 20.09.2017 г. съществуващия в обекта на потребление
водомер е бил демонтиран, като е монтиран водомер с номер 0004476 , тим 5м3 /с/б-щ ,
пломбиран с пломби 90536 и 172401 , с показания 299 , и вписана година на метрологична
пломба 2007 г.
С оглед горното съдът намира, че оспорването на качеството „потребител„ на
ответницата В. А., релевирано в срока по чл.131 ГПК е останало напълно недоказано.
При така изложеното по-горе съдът дължи произнасяне и по въпроса доставяни ли са
на отв.В.А. В и К услуги за исковия период , потребени ли са и заплатени ли са .
Отговорът на този въпрос съдът намира,че се съдържа при сравнение на писмените
доказателства по делото и приобщената по делото и неоспорена от страните Съдебно –
счетоводна експертиза, изготвена от в.л.М.И. . От приобщеното на листи от 103 до 109
заключение на в.л. М. И. кредитирано напълно от съда като обективно, подробно и
безпристрастно се установява по несъмнен начин, че ответницата, в качеството си на
потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *** за периода
22.11.2018 - 23.06.2020 г., за обект , имот находящ се в ***, сумата от 55,96 лв. - главница,
сумата от 10,48 лв. лихва за забава върху главницата от 55,69 лв. за периода 22.01.2019 -
31.08.2021 г. , а по партида с абнотанет номер *** за периода 22.11.2018 - 24.08.2021 г., за
обект - имот , находящ се г*** : сумата от 1514,41 лв.- главница ; сумата от 202,35 лв. -
лихва за забава върху главницата от 1514,41 лв. за периода от 20.01.2019 -31.08.2021 г.
Отделно от гореизложеното вещото лице е установило, че към датата на изготвяне на
заключението / 1.2.2023 г./ и считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
8
плащане на задълженията няма .
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявеният по делото специален положителен установителен иск е заявен от
ищцовото дружество „ *** „ ООД против отв.В. А. и с него ищцовата страна цели да
установи със сила на пресъдено нещо съществуването на паричните вземания, за които в
полза на заявителя е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Предявеният иск
е процесуално допустим, т.к. е заведен от заявителя в заповедното производство против
длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради което съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
Още с предварителния доклад по делото, обявен за окончателен , съдът е разпределил
доказателствената тежест в исковия процес между страните като е указал на ищцовата и
ответната страна, че всяка една от тях е длъжна да установи и докаже фактите на които
основава своите твърдения или възражения, респективно от които черпи положителни за
себе си права (съгласно общата разпоредба на чл.154 ГПК ). По предявения специален
положителен установителен иск съдът е възложил в тежест на ищеца по делото да
установи и докаже, че между „ В и К – Варна „ ООД и ответницата В. А. е имало валиден
договор за ползване на В И К услуги за посочения в заповедното и исково производства
имот, изпълнението по което е извършено пълно и точно от *** ООД за релевантния за
спора исков период, както и че във връзка с това облигационно правоотношение е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на кредитора – ищец, че заповедта е връчена
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК на длъжника и че е спазен срока за предявяване на иска с
правно осн. чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. В тежест на същата страна е било да
установи и докаже, че в качеството си на доставчик на В и К услуги е изпълнила точно
задълженията си като е доставила на адреса на потребление на отв. А. незаплатените от
последната количества потребена вода, респективно услуги. В тежест на ищеца е било да
установи и докаже, че е заведено и водено заповедно производство въз основа на Заявление
по чл.410 ГПК; да установи и докаже, че е налице ликвидно и изискуемо вземане в
посочените в петитума на исковата молба размери и основание и периоди. Във връзка с
релевираните от ответника възражения, в тежест на ищцовата страна съдът е възложил и да
установи и докаже, че е доставила точно количествата вода описани в петитума на иска и че
ответницата е била абонат на ищцовото дружество за исковия период вкл., че е изпаднала в
забава и че е налице фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, поради което е и инициирано
производството по чл. 410 ГПК. В тежест на ответната страна в случай, че ищецът докаже
горните факти и обстоятелства съдът е възложил да установи и докаже (и то едва ако
ищецът установи и докаже основанието на иска си) че са заплатени претендираните суми
при настъпване на падежите. В тежест на отв. А. е било да установи и докаже, че не е
налице облигационна връзка между нея и *** ООД за исковия период и за посочените
абонатни номера и адрес на потребление, като за целта се позове само на положителни
9
факти и обстоятелства – т.е. без да доказва отрицателни факти.
При така разпределената тежест на доказване, на база съвкупния и поотделен анализ
на събраните по делото доказателства, исковият съд достига до извода от правна страна, че
предявените ОСИ с правно осн. чл.422 , ал.1 , вр. чл.415,ал.1 ГПК и вр. чл.86,ал.1 ЗЗД са
изцяло и напълно доказани по основание и по размери. За да мотивира този правен извод
по същество на спора, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на потребителите на
„В. И. К. - В. ” ЕООД, са одобрени с : Решение № Ц - 34/15.12.2017 г. на КЕВР, Решение №
Ц - 20/28.12.2018 г. на КЕВР, Решение № Ц - 37/23.12.2019 г. на КЕВР, Решение № Ц -
46/30.12.2020 г. на КЕВР надлежно публикувани .Същите са приобщени по делото, поради
което и на основание чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдът приема, че Общите условия са влезли в
сила спрямо страните по спора. Наличието на договорна връзка между страните се доказва
от всички ангажирани от „*** „ ООД писмени доказателства от справките за недобора на
частен абонат представени още с исковата молба до последните представени преди
откритото съдебно заседание заверени копия на двустранен протокол и описи на отчети по
двата абонатни номера ,ползвани от ответница и отчитани по партида , водена от 2017 г. на
нейно име . На това основание съдът прави извода, че между страните по делото е налице
валидно възникнало правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги за питейно-
битови нужди до потребителя - наемател на общински имот, на обекта находящ се в
гр.Варна,ул.Густав Вайнгад № 8, ап. 7 .Ответника В. А. по иска има качеството потребител
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2, б. ”б” от ЗРВКУ /в сила от 20.01.2005г./, респективно в това си
качество дължи заплащане на предоставените й В и К услуги по цени, утвърдени от
ДКЕВР / КЕВР и въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено и
разпределено по реда на чл. 23 / чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ и чл. 31 от Общите условия/.
Приемайки , на база доказателствата събрани по делото и ангажирани от ищцовата
страна, че страните по спора са страни по облигационно правоотношение, анализирайки
данните събрани посредством ССчЕ , съдът следва да даде отговор на въпроса вземанията за
потребени ВиК услуги дали са ликвидни и изискуеми .
Съгласно действащите между страните общи условия приложими в конкретния
случай са изрично визираните правила в раздел Втори на общите условия „Отчитане на
количествата питейна вода „/ л. 7 от делото / Съгл. чл.22 от ОУ изразходваните
количества питейна вода се отчитат по водомер монтиран на водопроводното отклонение от
В и К оператора и/или в имотите на потребителите. В чл.23 от ОУ е уредено отчитането на
водомерите с точност до 1 куб.м, като ал.4 на същата норма повелява отчитането на
водомерите да не се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, в
случаи като настоящия - на дистанционно отчитане при ползване на електронен таблет
. Задължението за заплащане на потребените ВиК услуги е разписано в чл. 31 от ОУ. При
така действалите за исковия период от време общи условия между страните, съдът приема
на база писмените доказателства по делото, неоспореното и кредитираното като обективно
и компетентно дадено заключение на ССчЕ , че е установено и доказано по категоричен
10
начин твърдението на ищцовата страна, че вземанията на ищцовото дружество заявени още
в заповедното производство, надлежно индивидуализирани и по основания и периоди не са
платени. В този смисъл от заключението на в. л. И. се установява, че задълженията на
отв.В.А. по фактури издадени от *** към А. за исковия период за незаплатени ВиК услуги, а
размерите йм съвпадат напълно със заявените в заповедното производство, както досежно
главниците, така и досежно законните лихви за забава. С оглед изложеното по-горе, съдът
приема, че предявените главни и акцесорни искове се явяват доказани и по основание
и по размер.В подкрепа на извода,че *** ООД е доставяло на ответницата ВиК услуги
са записванията в справката за недобора, описите на отчетите, констативния протокол
за монтаж на водомер и заключението на в.л.М.И. по ССчЕ.
С оглед изложено и по-горе , съдът приема, че действително абоната е
потребявал ВиК услуги така както са били фактурирани, но не е заплатил
задълженията си към ищцовото дружество – ВиК оператор. Ето защо и исковата
претенция следва да се уважи като основателна и доказана, а с оглед изхода на спора и
съгласно трайната съдебна практика, в полза на ищцовата страна съдът следва да
присъди и законната лихва върху главните задължения, считано от датата на сезиране
на заповедния съд и до окончателното изплащане на вземането съгл. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Основателността на иска налага присъждане в полза на ищцовата страна съгласно
нормата на чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК на сторените и по исковото и по заповедното дело
съдебно – деловодни разноски .
Разноските вписани в Списъка по чл. 80 ГПК , приобщен на л. 102-ри от делото, са
установени и по основание и по размери, поради което исковият съд присъжда в полза на
ищцовата страна съдебно деловодни разноски от общо 85,66 лв. за заповедното
производство - ч. гр.д. № 12923/2021 г. , така както са били установени от заповедния съд
/35,66 лв. за платена д.т. и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение / .
По отношение на размера на разноските в исковото производство,в списъка по чл. 80
ГПК ищцовото дружество е заявило разноски вписани в т. 2 -5 : 174,92 лв. за платена д.т. ,
478,32 лв. депозит за особен представител, 180 лв. депозит за ССчЕ и 100 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение .
Разноските за юрисконсултско възнаграждение, така како в заповедното , така и в
исковото производство следва да бъдат определени от съда . Настоящият съдебен състав,
счита, че минимума на юрисконсултското възнаграждение от 100 лв. е размер, съобразен с
действителната фактическа и правна сложност на спора, поради което и присъжда този
размер на съдебно деловодни разноски по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ищцовото
дружество за исковото производство . В обобщение, размера на разноските дължими от
ответницата по заповедното дело възлиза на 85,66 лв. (осемдесет и пет лева и шестдесет и
шест стотинки), а в исковото на 933,24 лв. (деветстотин тридесет и три лева и двадесет и
четири стотинки), съгл.чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
И на последно място , по отношение на депозита за възнаграждение на особения
11
представител на ответницата, съдът в откритото съдебно заседание е разпоредил издаване на
РКО в полза на адв.М.П. и РКО е издаден .
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявените
специални положителни установителни искове от ищцовото дружество „В. И. К. - В.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и управление: ***, представлявано от В. Д. В. - Управител,
чрез пълномощника юрисконсулт Ст. С. против ответницата В. С. А., ЕГН **********, с
адрес : *****, че В. С. А., ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги,
ползвани на адрес : ***, ДЪЛЖИ на „В. И. К. - В.“ ООД следните суми: сума в общ
размер на 55.96 лв. (петдесет и пет лева и 96ст), представляваща главница за ползвани и
неплатени В и К услуги за периода от 22.11.2018г. до 23.06.2020г., отчитани по партида с
абонатен номер ***, и сумата от 10,48 лв. (десет лева и 48ст.), представляваща лихва за
забава върху главницата от 55,96лв., дължима за периода от 20.01.2019г. до 31.08.2021г;
сумата от 1514,41лв. (хиляда петстотин и четиринадесет лева и 41ст.), представляваща
главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 22.11.2018г. до 24.08.2021 г.,
отчитани по партида с абонатен номер ***, и сумата от 202,35лв. (двеста и два лева и
35ст.), представляваща лихва за забава върху главницата от 1514,41лв., дължима за периода
от 20.01.2019г. до 31.08.2021г.; ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 03.09.2021г. до окончателното плащане,т.е.
вземанията за които е заповедният съд по ч. гр. д. № 12923/2021 г. по описа на ВРС, ХLII-ри
състав е издал Заповед № 4732/07.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК , на осн. чл. 422 , ал.1 , вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН **********, с адрес : ********ДА ЗАПЛАТИ на „В. И. К.
- В.” ООД, ЕИК ***, със седалище и управление: ***, представлявано от В. Д. В. -
Управител, чрез пълномощника юрисконсулт В.Якимова СУМАТА от общо 933,24 лв.
(деветстотин тридесет и три лева и двадесет и четири стотинки) - представляваща сторените
от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в исковото производство, пред
настоящата инстанция, както и СУМАТА от общо 85,66 лв. (осемдесет и пет лева и
шестдесет и шест стотинки) - сторените от ищцовата страна в качеството й на заявител в
заповедното производство по частно гр.дело № ч.гр.д.№ 12923/2021 г. по описа на ВРС,
ХLII-ри състав, съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78 , ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
12
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13