Р Е Ш Е Н И Е № 182
гр. Сливница, 28.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, IV-ти състав, в публично заседание на деветнадесети декември,
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
районен съдия: ГЕОРГИ НИКОЛОВ
при секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 519 по описа за 2017г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
310, т. 6 от ГПК вр. чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 143 от СК. Същото е
образувано по искова молба от Р.П.А., с ЕГН **********, действаща като майка и
законен представител на малолетното дете П.Р.Н., с ЕГН **********, с която се
претендира да бъде увеличена месечната издръжка, която ответникът Р.Н.И., с ЕГН
**********, е осъден да заплаща към момента възоснова на съдебно решение №
184/19.01.2015г. по гр. дело № 78/2015г. по описа на РС Сливница от 85 лева на
150 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба, до
настъпване на причина за нейното изменение, или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
В молбата се излага, че с
цитираното съдебно решение е била определена месечна издръжка за детето в
размер на по 85 лева. От момента на определяне на посочената издръжка е изминал
продължителен период от време, като значително са нараснали нуждите на детето.
Ищцата твърди още, че към момента детето е ученик, а бащата разполага с
доходи даващи му възможност да заплаща претендираната издръжка. Ищцата не
представя доказателства за своите доходи, нито излага твърдения дали за детето
се получават социални помощи от ДСП, както и кой родител ги получава. Не сочи
доказателства за доходите на ответника, нито за неговото имуществено състояние.
Към исковата молба е представено
като доказателство единствено заверено копие от съдебно решение №
184/19.01.2015г. по гр. дело № 78/2015г. по описа на РС Сливница, като не са представени
доказателства за доходите на майката, както и за имотното състояние на двамата
родители, с оглед преценка на техните възможности за заплащане на издръжка на
малолетното дете. Правят се доказателствени искания.
Препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор от
същия. С отговора се оспорва исковата претенция по размер, като излага подробно
становище досежно невъзможността си да заплаща претендираната издръжка, като
представя доказателства и прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата не се
явява, а се представлява от адв. Д. С.и аддв. П.А. и двете от САК, които
поддържат иска и ангажират събиране на гласни доказателства.
Ответникът редовно уведомен се
явява лично и с процесуалният си представител адв. А. А.от САК, като признава
иска до сумата от 130 лева.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, обсъди направените от страните доводи, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че със съдебно решение по гр. дело № 78/2014г. на РС Сливница, влязло в сила на 19.01.2015г.,
с което е бил прекратен бракът между страните по делото, ответникът е
бил осъден да заплаща на детето П.Р.Н.,
ежемесечна издръжка в размер на 85 лева, считано
от 19.01.2015 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че бащата отглежда
другото дете родено от брака между страните, което е пълнолетно и е редовен
студент във ЮЗУ „Неофит Рилски“ гр. Благоевград. От представените от ответника
доказателства и тези изискани служебно от съда се установява, че бащата работи
по трудово правоотношение, като средното му месечно възнаграждение възлиза на
около 1000 лева. Тук е мястото да се отбележи, че възнаграждението на ответника
е на нивото на определянето на предходната издръжка, т.е. неговите доходи не са
се увеличили от периода на определяне на предходната издръжка. От своя страна,
ищцата получава средно месечно възнаграждение в размер на около 470 лева.
Установено е от изготвения по делото социален доклад, че майката получава
месечна помощ за отглеждане на малко дете в размер на 37 лева.
Не се спори, че детето е ученик в десети клас за учебната 2017/2018г.,
както и че съобразно неговата възраст са се увеличили нуждите от храна,
облекло, учебни пособия и др.
От приложения по делото социален доклад на ДСП „К.”
се установява, че детето се отглежда от неговата майка, която се стреми да
задоволява съобразно възможностите си неговите нужди. Майката полага
необходимите грижи и се отнася отговорно към родителските си задължения. Детето
е ученичка в пети клас на СУ „Л. Х. Т.“ гр. Б.. В социалния доклад са отразени и условията,
при които живее детето.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че бащата полага
грижи за детето си, като според възможностите си прави опити да задоволява
допълнителни негови потребности. Установява се още, че детето отказва да се
възползва от някои от инициативите на своя баща, като това да посещава почивки,
както и да ползва закупеният и плащан от него мобилен телефон, което от своя
страна означава, че майката съумява да задоволява и компенсира тези негови
потребности.
Самото малолетно дете, в разпита си по реда на чл. 15 ал. 1 от ЗЗДт.
Заявява, че не знае какъв е размера на заплащаната от баща му издръжка, както и
че баща му е предоставял парични средства на ръка при посещенията си при него,
както и че му е закупил басейн.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 150, вр. чл. 146, ал. 2,
вр. чл. 143 от СК е частично основателен.
Според
разпоредбата на чл. 142 ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според
нуждите на децата и възможностите на родителите.
Съдът
намира, че действително от момента на определянето на предходната издръжка в
размер на 85 лева е изминал определен период от време – три години. Следва да
се отбележи, че не са се изменили значително условията на живот в този период,
но в известна степен може да се приеме, че са се увеличили потребностите на детето,
предвид неговото израстване. Така определената издръжка обаче към настоящия
момент се явява под размерът на гарантирания минимален доход съгласно ПМС №
6/15.01.2009 г. (обн. ДВ, бр. 7/2009 г.) вр. чл. 49 и 50 от ППЗЗДт., който към
настоящия момент възлиза на 127.50 лева.
С
оглед на изложеното, съдът приема, че дължимата издръжка следва да бъде
увеличена до размер от 130 лева месечно. Така увеличената издръжка се явява с
близо 55 % по висока от заплащаната до настоящия момент, докато както беше
посочено по – горе, нивото на живота през изтеклите три години не се е
увеличило с тези темпове. Предвид липсата на увеличение в доходите на ответника
от момента на определяне на предходната издръжка, съдът приема, че същата
следва да бъде определена в размера в който ответника заявява, че е в състояние
да заплаща, а именно – 130 лева. Този размер и съобразен и със законово
определения минимален размер на дължимата издръжка.
При
определяне на общия размер на издръжката, следва да имат предвид средствата,
необходими за осигуряване на такива условия, които да гарантират нормален живот и развитие на детето,
каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът
следва да определи съобразно условията на живот, като се вземат предвид
възрастта, социално икономическата обстановка в Република България, както и
всички особености на конкретния случай. С оглед ангажираните по делото
доказателства съдът намира, че за месечната издръжка на детето са необходими
около 250 лева, предвид обстоятелството, че в настоящото производство не бяха
събрани доказателства за необходимост от специални грижи и допълнителни разходи
за отглеждането и възпитанието му.
Определянето
на дължимата от родителите издръжка следва да бъде съобразено с техните
възможности да я заплащат, но и с естествените потребности на детето. Безспорно
е в случая, че независимо от конкретните обстоятелства, ответникът дължи
издръжка на непълнолетното си дете. С оглед липсата на увеличение на доходите
му през последните три години, съобразяването с конкретните ангажименти на този
ответник свързани с необходимостта да полага грижи и за другото си дете за което майката вече не заплаща издръжка,
независимо от факта, че същото е пълнолетно, съдът намира, че същия следва да
поеме издръжка за детето П., в размер на 130 лева месечно. Съдът намира, че
тази сума освен че е справедлива с оглед конкретно установените в
производството факти, е и необходима за осигуряването на минимално необходимите
за отглеждането и възпитание на детето условия за живот.
Съдът
не счита, че установените в хода на производството данни за предоставяни на
детето парични средства извън определената му издръжка, могат да бъдат
възприети като такава. Тези средства са в рамките на нормално установените и
общо приети взаимоотношения между родител и дете. Тяхното заплащане не
произхожда от законово определено задължение на родителя, а е израз на строго
личностни взаимоотношения.
С
оглед на всичко изложено, съдът приема, че ответника следва да бъде осъден да
заплаща издръжка, която е съобразена с неговите възможности и с интересите на
детето, и е в синхрон с разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от СК. В този смисъл
настоящият съдебен състав приема, че ответникът следва да поеме своя дял от
необходимите грижи за детето до размер от 130 лева месечно, като до пълния
предявен размер от 150 лева, иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен
и недоказан.
Осигуряването
на останалия размер на необходимата за отглеждането на детето издръжка,
обоснован от увеличените му нужди, следва да се поеме от неговата майка, както
и от получаваните от нея помощи за отглеждане на дете.
Доколкото
майката полага ежедневните грижи и също така е задължена да заплаща
необходимите разходи за своето дете, както и разходите свързани поддръжката на
жилището, същата следва да поеме останалата част от средствата необходими за
отглеждането и възпитанието му.
Издръжката
следва да се дължи от деня на предявяването на иска – 03.08.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване
на същата.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ответникът дължи и държавна
такса в размер на 64.80 лева.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 165 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ в размера на определената с Решение от 19.01.2015г. по гр. дело № 78/2014г. по описа на РС Сливница, месечна издръжка, като
я УВЕЛИЧАВА от 85 лева на 130 лева месечно, считано от 03.08.2017г.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 150 вр. чл. 143 ал. 1 от СК, Р.Н.И., с ЕГН **********, считано от 03.08.2017г., да заплаща на малолетното дете П.Р.Н., с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законна представителка Р.П.А., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 130 лева,
до настъпване на причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля иска до пълния
предявен размер от 150 лева.
ДОПУСКА, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
му за увеличение на издръжката.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл.
69, ал. 1, т. 7 вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, Р.Н.И.,
с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд град Сливница държавна такса в
размер на 64.80 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р.Н.И., с ЕГН **********, да заплати Р.П.А.,
с ЕГН **********, сумата в размер на 165 лева, представляваща направените
разноски за производството, съобразно уважената част от иска.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок от постановяването му, а в частта, в
която е допуснато предварително изпълнение решението има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред СОС в едноседмичен срок
от получаване на съобщението (чл. 244 ГПК).
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: