Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./…...10.2018г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на 19 септември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при секретар Дарина Баева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 791 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ и е образувано по молба на „Колидж Груп 16“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Княз
Николаевич“ №2А, представлявано от управителя П. Л., с която е отправено искане за постановяване на съдебно решение за
откриване на производство по несъстоятелност на молителя поради неплатежоспособност, в евентуалност свръхзадълженост. В молбата
се излага, че молителят има публичноправни задължения в размер на 29240,18 лева и
задължения по търговски
сделки в размер на 2022,49 лв., които задължения
не е в състояние да погаси. Твърди се в молбата, че към момента дружеството е в
невъзможност да изпълнява изискуемите си парични задължения, не разполага с
достатъчно парични средства за това; няма дълготрайни материални и нематериални
активи. Дружеството притежавало само 6 бр. велосипеди на обща счетоводна
стойност 900 лв., козметична маска на счетоводна стойност 500 лв. и два броя
телевизори с обща балансова стойност 3290 лв. Счита, че дружеството е изпаднало
в неплатежоспособност.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
С оглед основателност на молбата по чл. 625 ТЗ в тежест на молителя е да установи твърденията си, че не е в състояние да
изпълнява задълженията си към кредиторите, тоест че е в
състояние на неплатежоспособност, както и трайния
характер и началната дата на това състояние.
С представените към
молбата писмени доказателства молителят – длъжник признава неизгодни факти, а
именно че са налице парични задължения на дружеството, които не е в състояние
да изпълни.
В случая е приложима
и въведената с измененията на чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, съобразно която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. От
молбата по чл.625 от ТЗ е видно и се установява от заключението на вещото лице,
че дружеството има публични задължения в общ размер 32 864,87 лв., вкл.
главница в размер 32 814,13 лв. просрочени задължения, за чието принудително
събиране е образувано изп.дело и е наложен запор върху банкови сметки.
Публичните задължения са формирани от неплатени задължения на молителя по ЗДДС
и за осигурителни плащания, като дружеството е преустановило редовното
обслужване на публичните си задължения, считано от 27.02.2017г., когато е
настъпил падежа на дължимите осигурителни плащания по възнагражденията за месец
01.2017г./главница 677,22 лв./. След този месец не са погасявани всички дължими
суми за осигурителни плащания, като последното плащане за погасяване на
публични задължения е от 10.08.2017г.
Презумпцията на
чл.608, ал.3 от ТЗ предвижда, че „спиране на плащанията“ е налице и когато
длъжникът е платил изцяло или отчасти задълженията на определени кредитори,
следователно състоянието на неплатежоспособност се предполага и в случаите, в
които не е изпълнено изцяло или отчасти което и да е от съществуващите
изискуеми парични вземания по чл.608, ал.1 от ТЗ, тъй като това неизпълнение е
приравнено на „спиране на плащанията“. Въведената презумпция е оборима, при провеждане
на успешно насрещно доказване от длъжника на обективното си икономическо
положение. В настоящия случай предвид образуване на производството по молба на
длъжника по реда на чл.625 от ТЗ в депозираната молба се твърди и обосновава
състоянието на неплатежоспособност.
Независимо от
приложимостта на предвидената в чл.608, ал.3 от ТЗ презумпция, с оглед
установеното в чл.621а, ал.1, т.1 от ТЗ служебно начало, съдът винаги е
задължен да изследва какво е обективното финансово-икономическо състояние на
длъжника, като по своя инициатива събира доказателства за това, вкл. чрез
назначаването на експертиза за извършване на анализ на икономическото състояние
на дружеството - молител.
В
случая е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, неоспорено
от молителя, е прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено. При
изследване на счетоводната документация на дружеството вещото лице е установило,
че водените в баланса активи към 23.05.2018г. включват 6 бр. велосипеди на обща
счетоводна стойност 900 лв., козметична маска на счетоводна стойност 500 лв. и
два броя телевизори с обща балансова стойност 3290 лв. Отразени са и вземания
от доставчици по счетоводна
сметка 401 на обща стойност 24 753,42 лв., формирана от платени суми през 2017г.
към съответния контрагент, срещу които няма получена фактура или доставена
стока, поради което този воден в баланса актив според вещото лице не може да
бъде разглеждан като действително събираемо вземане на дружеството.
Посочените в
СЧЕ показатели на финансовия анализ сочат добро финансово състояние през 2016 и
2017г., като през 2018 г. е настъпило изменение - дейността на дружеството е
прекратена - не са реализирани никакви приходи, същевременно са отчетени
разходи от преоценка и брак на материални запаси. Въпреки че общата ликвидност
се запазва в сравнително добри граници, останалите показатели сочат влошаване
на финансовото състояние. При изчисляване на общата ликвидност са включени
водените в баланса вземания, по отношение на които следва да се вземе предвид,
че тези вземания вероятно не са събираеми. През 2016 и 2017г. дружеството е
отчело положителен финансов резултат, докато през 2018г. - загуба, която е
формирана вспедствие липса на приходи от дейността и отчетени разходи от
преоценка на материални запаси и брак. В резултат от отчетената загуба през 2018г., натрупаната печалба от предходни
години е компенсирана и през този период собственият капитал на молителя става
отрицателна величина, т.е. дружеството се декапитализира. През
2016 и 2017г. общата стойност на активите е надвишавала тази на всички
задължения, докато през 2018г. задълженията надхвърлят общата стойност на
активите, като при анализа на съотношението между активи и задължения вещото
лице сочи, че водените в баланса
вземания в размер на 24 х.лв. вероятно са несъбираеми, т.е. състоянието на
превишение на задълженията над активите ще възникне още през 2017г. От анализ
на представената хронология на записванията по сметка 501. Каса вещото лице е
установило, че през 2017 година дружеството е извършило множество текущи
плащания, последните от които на 30.11.2017г. След тази дата (на 11.12.17 и
18.12.17) почти цялата наличност на касата е внесена по банковата сметка във
валута, откъдето са извършени разплащания и към края на 2017г. дружеството не води
салдо по банкова сметка, ***,19 лв. След тази дата няма отразени движения по
сметките от група 50. Парични средства., поради което вещото лице прави извод,
че плащанията са спрени през 2018 г. и с
оглед липсата на осъществявана дейност през 2018г., т.е. не са налице източници
на приходи за погасяване на съществуващите задължения, през този период
констатираните финансови затруднения са придобили траен и необратим характер,
което състояние съобразно счетоводните записвания е настъпило през 2018г.
При анализа на показателите за ликвидност, установени в заключението, се
установява, че всички показатели за 2018г. са с неблагоприятни стойности, като
коефициентите за финансова автономност, задлъжнялост, незабавна и абсолютна
ликвидност са били с такива стойности още през 2017г. Показателите за незабавна
и абсолютна ликвидност, отразяващи непосредствените възможности на
предприятието да посреща краткосрочните си задължения с по-бързо ликвидните си
активи, още през 2016г. са значително под референтните стойности, като рязкото снижаване
е настъпило през 2017г. Коефициентът на задлъжнялост също бележи рязко
влошаване през 2018г., което се дължи на липсата на приходи и отчетени разходи
от преоценка на материални запаси и брак.
От заключението по ССчЕ се установява също, че наличните парични средства
са в размер 117,19 лв. в брой. Установява се също, че началните разноски по
несъстоятелността за период от 6 месеца са в размер на 6 000 лв.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или публичноправно задължение към държавата, свързано с
търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Приложима е в
случая предвидената с ал.3 на същата разпоредба презумпция, доколкото
дружеството – молител е спряло плащанията на публични задължения на 10.08.2017г. С
оглед на изложените по-горе обстоятелства, съдът
намира, че са налице предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност, визирани в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно
задължение към държавата, свързано с търговската дейност, поради липсата на
парични средства и намаляване обема на търговската дейност. Заключението на
вещото лице относно стойностите на финансовите показатели, отразяващи рязкото
им влошаване, довело до значително неблагоприятни стойности през 2018г., както
и прекратяването на търговската дейност на дружеството и липсата на ДМА и
събираеми вземания, налагат извода, че затрудненията на длъжника имат траен и
необратим характер и че предприятието не разполага с краткосрочни активи и
свободни парични средства, които да покрият задълженията му.
По отношение началната дата на неплатежоспособността, съдът е задължен
самостоятелно да извърши преценка, въз основа на обективните данни по делото, тъй
като решението има действие спрямо всички, вкл. води до последици по отношение
на трети лица, доколкото разпоредбата на чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ предвижда
нищожност на извършено след началната дата погасяване на парично задължение. Датата
следва да се определи според най-ранния падеж на изискуемо непогасено
задължение, по отношение на което са налице и предпоставките на чл.608, ал.1 от ТЗ. Към този момент следва да са налице кумулативно всички признаци на
неплатежоспособността.
От заключението на вещото лице се установява, че най-рано възникналото
неизплатено публично задължение е с падеж 27.02.2017г. Същевременно вещото лице
е установило, че последното плащане за погасяване на публични задължения е от
10.08.2017г., а последното касово плащане по търговска сделка е на 30.11.2017г.,
като впоследствие са извършени плащания през м.декември 2017г., но липсват
данни дали се отнасят за погасяване на задължения по търговски задължения или
други. При липсата на установено конкретно събитие, например падеж на парично
задължение в значителен размер, обявяване на предсрочна изискуемост или
погиване на скъп актив, датата следва да се определи въз основа на анализ на
коефициентите за ликвидност и другите финансови показатели, както са посочени
от вещото лице. В случая към падежа на най-рано възникналото публично
задължение предприятието е осъществявало търговска дейност, притежавало е
активи, като съпоставката между активи и пасиви е била положителна величина.
През 2018г. дружеството е прекратило дейността си, като същевременно е преустановило
всички плащания. Съпоставката между активи и пасиви сочи превишение на
стойността на задълженията над тази на активите едва през 2018г., поради което съдът
намира, че следва да обяви неплатежоспособността на „Колидж Груп 16“
ЕООД, ЕИК *********, с начална дата 31.12.2017г. и да открие производство по
несъстоятелност на длъжника.
Кредиторите и длъжника не са се отзовали на поканата на съда да предплатят
разноските, необходими за развитие на производството, с оглед разпоредбата на
чл. 629б, вр. чл. 632 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в
несъстоятелност и производството да бъде спряно. Откритото след решението по
чл. 632, ал. 1 ТЗ имущество следва да бъде запазено за удовлетворяване на
кредиторите и постигане целите на производството, поради което следва да се
наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността
на „КОЛИДЖ ГРУП 16“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „Княз Николаевич“ №2А, представлявано от управителя П. Л., с начална дата 31.12.2017г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на „КОЛИДЖ ГРУП 16“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Княз Николаевич“ №2А,
представлявано от управителя П. Л..
ПОСТАНОВЯВА обща
възбрана и запор
върху имуществото на „КОЛИДЖ ГРУП 16“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Княз Николаевич“
№2А, представлявано от управителя П. Л..
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване
дейността на „КОЛИДЖ ГРУП 16“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „Княз Николаевич“ №2А, представлявано от управителя П. Л..
ОБЯВЯВА в
несъстоятелност „КОЛИДЖ ГРУП 16“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Княз Николаевич“ №2А,
представлявано от управителя П. Л..
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „КОЛИДЖ ГРУП
16“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Княз
Николаевич“ №2А, представлявано от управителя П. Л., в наименованието си
да добави “в несъстоятелност”.
СПИРА производството по
несъстоятелност на „КОЛИДЖ ГРУП 16“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул. „Княз Николаевич“ №2А,
представлявано от управителя П. Л., на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде
възобновено в срок от една година от вписването на решението в ТР, по молба на
длъжника или на кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен
случай производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника
от ТР.
Решението подлежи на
вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в
търговския регистър.
Решението подлежи на
незабавно изпълнение, на осн. чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящия съдебен
акт в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: