№ 17602
гр. София, 17.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110167849 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. Г.
В., ЕГН **********, срещу „СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД , ЕИК
*********, с която моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от общо 50 000 лв., от
която сума 23 000 лв. представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди -
болки и страдания, от настъпила на 15.01.1994 г. трудова злополука, а сумата от 27000 лв.
представляваща имуществена вреда, под формата на пропуснати ползи за периода от 1995 г.
до 2022 г., като разлика между трудовото възнаграждение, което би реализирал като
тролейбусен шофьор и получаваната от НОИ инвалидна пенсия.
Ищецът И. Г. В., ЕГН **********, твърди, че с ответника имал сключен Трудов
договор № 112 от 08.12.1993 г., съгласно който заемал длъжността „тройлейбусен шофьор“,
служебен № 25220 по шифър- 10 21036 в СКГТ-ЕООД, поделение „Тролейбусен
транспорт“- ТС- Надежда. Трудовият договор бил скючен за неопределен срок, с място на
работа поделение „Тролейбусен транспорт“- ТС- Надежда, при пълно работно време, с
основна месечна заплата в размер на 4624 лв. Сочи, че на 15.01.1994 г. на бул. „Дондуков“
ищецът бил ударен от лек автомобил, в резултат на което бил настанен в МБАЛ „Пирогов“,
където е установена фактура на десен крак и дясна подбредрица, както и травматичен шок.
От болничното заведение ищецът бил изписан на 28.02.1994 г., като след тази дата ищецът е
бил хоспитализиран няколко пъти за извършване на допълнителни операции.
С Експертно решение № 0684/0040/15.03.1999 г. за ищеца била установена трета група
инвалидност с дата на инвалидизиране - 24.04.1995 г. във връзка с претърпяната злополука.
Сочи се, че с молба от 30.03.1999 г. до изпълнителния директор на ответното дружество
ищецът поискал да бъде преназначен на подходяща за него длъжност според предписанията
на здравните органи, но договорът бил прекратен на 01.04.1999 г. на основание чл. 325, т. 9
КТ и Експертно решение № 0684/0040/15.03.1999 г. Посочва, че към настоящия момент
получава пенсия като инвалид на база Решение на ТЕЛК и преосвидетелстване от 15.06.2022
г. Поддържа, че след първоначалното увреждане търпи влошено здравословно състояние и
към настоящия момент. Моли за уважаване на иска. Ищецът прилага писмени
доказателства. Твърди, но не сочи доказателства за водени между страните и други съдебни
1
производства, за заплащане на обезщетение от работодателя на осн. чл.200 от КТ по повод
процесната трудова злополука.
Ответникът „СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ“ ЕАД, ЕИК *********, подава
отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска като погасен по
давност. Оспорва твърдението на ищеца за водени други дела между страните за
обезщетяване на вредите на ищеца, претърпени в резултат на трудовата злополука от
15.01.1994 г. В условията на евентуалност твърди наличието на съществен принос от страна
на ищеца за получените от него вреди, от претърпяната трудова злополука, поради проявена
от него груба небрежност при липса на достатъчно внимание от негова страна и навлизане в
съседна пътна лента за движение, при аварийното му спиране за оправяне на „прътовете“ на
тролейбуса, откачени от ел.мрежата. Оспорва исковете и по размер като необосновано
завишени.
Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:
На 15.01.1994 г. настъпила трудова злополука за ищеца по време на изпълнение на
задълженията му по трудов договор № 112/27.12.1993 г., по силата на който заемал
длъжността „тролейбусен шофьор“ в СКГТ- ЕООД, поделение „Тролейбусен транспорт“-
ТС- Надежда, като ТПО било прекратено на 01.04.1999 г. на основание чл. 325, т. 9 КТ и
Експертно решение № 0684/0040/15.03.1999 г.
Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищецът е да докаже следните обстоятелства: съществуването на трудово
правоотношение с ответника към датата на трудовата злополука; настъпването по време на
действието на това правоотношение на злополука, която е приета за трудова по установения
ред; обстоятелството, че злополуката е довела до настъпването на неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, и до имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи, както и техния размер. Ищецът следва да докаже и твърденията си за водени други
дела между страните за обезщетяване на имуществените вреди претърпени от него, в
резултат на трудовата злополука от 15.01.1994 г., в т.ч. кои и в какъв размер вреди са били
обезщетени по това дело /тези дела/.
В тежест на ответника по делото е да докаже твърдяното съпричиняване на
процесната злополука, проявения от ищеца умисъл или груба небрежност, довели до
настъпване на злополуката, както и правопогасяващи, правоизключващи и
правонамаляващите отговорността му обстоятелства – наличие и размер на получено
застрахователно обезщетение, размер на получено обезщетение от общественото
осигуряване.
ІІ. По доказателствените искания на страните:
Следва да бъдат допуснати като допустими представените писмени доказателства от
ищеца с исковата молба.
Съдът намира предявените искове за редовни и допустими, като след осъществяване на
процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от страните доказателствени
искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 30.06.2023 г., от 11,30 ч. , за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и екземпляр от
отговора на ответника.
ДОПУСКА представените писмени доказателства от ищеца с исковата молба.
2
УКАЗВА на страните да посочат доказателства, за възложените им в тежест факти и
обстоятелства, за които до момента не са ангажирали такива.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание не
направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК-ако твърдят нови
обстоятелства-да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
значение за делото-да посочат и представят доказателства за тях.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието.Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3