Присъда по дело №524/2024 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 142/29.08.2024 година, постановена по НОХД
№ 524/2024г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинителен акт, ведно с БП № 278/2024г. по описа на ГПУ-Елхово, с
който подсъдимият И.А.А. /I. D. A./, гражданин на Сирийска Арабска Република, е
обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 14.08.2024 г. в
района на гранична пирамида № 268, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово,
обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата
на БП – адв.М.Х. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона
предпоставки за разглеждане на делото по този ред. Съдът е счел, че разглеждането на
делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за изясняване на обективната истина
по делото.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол, С.С.,
поддържа повдигнатото против подсъдимия И.А.А. обвинение в извършване на
престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин
както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на
обвинението моли съда да признае подсъдимият И.А.А. за виновен по повдигнатото му
обвинение и предлага на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК да му се наложи наказание 5
месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено на основание чл.66 от НК за
изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 500 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия
И.А.А. в лицето на адв.Х., в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и
намира обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства.
Пледира за постановяване на присъда спрямо подзащитния й, с която същият да бъде
признат за виновен, но на основание чл.279, ал.5 от НК да не му бъде налагано наказание.
Алтернативно, в случай, че съда прецени, че не са налице основанията на чл.279, ал.5 от НК,
то се прави искане за определяне на наказание под предвидения в престъпния състав
минимален размер, като се вземе предвид младата възраст на подсъдимия, ниската му
обществена опасност, предвид на факта, че същият не е осъждан и обстоятелството, че със
самопризнанията си, направени в ДП, е способствал за разкриването на обективната истина.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа страна следните факти, а именно:
Подсъдимият И.А.А. е роден на *** година в гр.***, Сирийска Арабска Република и
е гражданин на тази държава.
Съгласно обясненията на подс. И.А.А., дадени в хода на БП в качеството му на
обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият през 2016
година, т.е. преди около 8 години е напуснал родината си по произход – Сирийска Арабска
Република поради несигурността и водените военни действия, като влязъл в Република
Турция и се установил в гр.Коня, където работил като магазинер. Тъй като от известно време
живота в Турция станал труден и отношението към сирийците не било добро, подсъдимият
решил да се придвижи до ФР Германия, където живеели негови роднини и където желаел да
се установи. Поради това, че не притежавал необходимите документи и надлежно
разрешение да влезе на територията на държава-член на Европейския съюз, подсъдимият
чрез интернет приложението тик-ток се свързал с каналджия, който обещал срещу сумата от
3 500 евро да го преведе нелегално през границата на Република Турция в Република
България, а от там в Сърбия.
1

След като подсъдимият оставил исканата сума на гарант в гр.Истанбул, каналджията
осигурил транспорт и подс. И.А.А. заедно с още 19 лица, на 12.08.2024г. били събрани в
гр.Истанбул и качени в микробус, с който били извозени от гр.Истанбул до гориста местност,
в близост до турско-българската граница. Микробусът спрял в близост до тази местност и
там подсъдимият и останалите 19 лица от групата били свалени, заедно с двама каналджии –
сирийци, които повели групата пеша през гората към границата, а микробусът и шофьора му
потеглили в обратна посока. Чуждите граждани вървели след водачите си и стигнали до
възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата между двете държави. Тогава
водачите им обяснили, че след като преминат съоръжението, ще влязат на територията на Р.
България, но по техни указания групата останала на място, изчаквайки удобен момент за
преминаване през съоръжението. На 14.08.2024г. сутринта около 06.00 часа, единият от
двамата водачи изрязал отвор в съоръжението и подканил чуждите граждани да преминат
през него от другата страна на възпрепятстващото съоръжение. По този начин подсъдимият
И.А.А. на 14.08.2024г. влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България в района на гранична пирамида № 268, находяща се в землището на с.Лесово,
общ.Елхово, обл.Ямбол. По същия начин съоръжението е било преодоляно и от останалите
от групата 19 лица и от двамата водачи.
След това подсъдимият И.А.А. и останалите 19-ма негови спътници продължили
пеша към вътрешността на страната ни, водени от двамата водачи, като се движили през
гористи местности няколко часа. Така на същата дата – на 14.08.2024г. около 18.00 часа
стигнали до точката, от където водачите разяснили, че ще ги вземе автомобил и за това е
нужно да изчакат на място пристигането му. Около 19.00 часа пристигнал лекотоварен
автомобил, който спрял в близост до мястото, където чакали подсъдимият и спътниците му.
От кабината на автомобила излезли две млади момчета – шофьора и негов спътник. Те
вдигнали брезента на каросерията на лекотоварния автомобил и с жестове извикали на
подсъдимия и 19-тимата му спътници да се качат в товарния отсек. Цялата група се качила, а
двамата водачи тръгнали на обратно. След това лекотоварният автомобил потеглил.
Пътували около половин час, след което в района на кръстовище лекотоварният автомобил
бил спрян за полицейска проверка.
Междувременно, на същата дата – 14.08.2024г. за времето от 09.00 часа до 21.00 часа
разпитаният по делото като свидетел Н.С.З. – на длъжност „ст.полицай“ в 01 РУ към ОД на
МВР-*** /командирован за времето от 07.08.2024г. до 21.08.2024г. в РД“ГП“гр.Елхово/, бил
назначен наряд като автопатрул на път I-7, на разклона за гр.Тополовград. Около 20.00 часа
на 14.08.2024г. свидетеля З. и колегата му от автопатрула спрели за проверка МПС –
лекотоварен автомобил с румънска регистрация. В хода на извършената проверка на
документите на водача, св.З. установил, че същият е румънски гражданин и с него в
кабината на проверяваното МПС имало спътник, който също бил румънски гражданин
съгласно представените лични документи. В хода на извършената физическа проверка на
товарния отсек на проверявания лекотоварен автомобил, св.З. констатирал 20 лица, чужди
граждани, които отговаряли на описанието за нелегални мигранти, тъй като не говорили
български език, били без документи за самоличност и се самоопределили за граждани на
Сирийската арабска република. За откритите в каросерията на лекотоварния автомобил 20
чужди граждани св.З. докладвал на ОДЧ при ГПУ-Елхово, както и на Началник групата
С.И., който му разпоредил да остане на място до пристигането на екип за съдействие.
Пристигналият на място екип от служители на ГПУ-Елхово задържал и конвоирал до ПНЗЛ
при ГПУ-Елхово шофьора на провереното МПС, спътника му и 20-те чужди граждани,
между които бил и подсъдимия, за изясняване на случая.
Вследствие на извършеното на същата дата – на 14.08.2024г. около 20.15 часа
прохождане на обратната следа от свидетеля Ж.П.Ч. /на длъжност полицай в *** при ГПУ-
Елхово към РД“ГП“-Елхово/, е било установено, че подсъдимият и спътниците му са
преминали турско-българската граница в района на 268 гранична пирамида, находяща се в
2

землището на с.Лесово, общ.Елхово. В района на посочената гр.пирамида са били
констатирани признаци за нарушение целостта на изграденото възпрепятстващо
съоръжение, изразяващо се в срез на мрежата в долната част на съоръжението, както и
следи от множество лица с направление от Р. Турция към вътрешността на страната ни.
Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за
самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.
Лицето се идентифицирало с имената: - И.А.А. /I.A.A./, роден на *** година в гр.***,
Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска Република, живущ в гр.***,
Сирийска Арабска Република, с основно образование, безработен, женен. Тази самоличност
подсъдимият е заявил чрез преводач, пред разследващия орган, при привличането и разпита
му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе
и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на
съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№
240816005000348587 от 16.08.2024г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият
И.А.А. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същия
изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на
свидетелите - Н.С.З. /на длъжност „ст.полицай“ в 01 РУ към ОД на МВР-***, командирован
за времето от 07.08.2024г. до 21.08.2024г. в РД“ГП“гр.Елхово/ и Ж.П.Ч. /на длъжност
полицай в *** при ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие
и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия
доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат
фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и
такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление.
Показанията на разпитаните свидетели Н.З. и Ж.Ч. се кредитират от настоящия
съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за
предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е
извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля Ч. факти, са
пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние
и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че
деянието е извършено на 14.08.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на
възпрепятстващото съоръжение – чрез срез на възпрепятстващото съоръжение, каквито
констатации – срез в долната част на възпрепятстващото съоръжение и следи от множество
лица е установил при прохождане на обратната следа св.Ч. в района на гранична пирамида
№ 268, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол. От своя страна
изложените от свидетеля З. в показанията му обстоятелства, са пряко относими към мястото,
времето и начина на откриване на подсъдимия, като едно от 20-те лица, сирийски граждани,
установени в каросерията на спрения за проверка лекотоварен автомобил с румънска
регистрация на път I-7, в района на разклона за гр.Тополовград. Показанията на св.З. са
относими и към последвалото задържане от служители на ГПУ-Елхово на чуждите
граждани, открити в каросерията на спрения за проверка лекотоварен автомобил, както и на
шофьора и спътника му, и двамата румънски граждани. Съпоставени с обясненията на
3

подсъдимияq показанията на св. З. напълно кореспондират с изложената от И.А.А.
фактология по установяването на 20-те чужди граждани в каросерията на спрения за
проверка в района на кръстовище /път I-7 в района на разклона за гр.Тополовград/
лекотоварен автомобил и задържането им от граничните полицаи заедно с водача на
посоченото МПС и спътника му.
Писмените доказателства, приложени по БП № 278/2024г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 14.08.2024г., Протокол
за обиск на лице от 14.08.2024г., Декларация за права на задържано лице, Разписка за
върнати вещи и пари на задържано лице от 15.08.2024г., Приемо-предавателен протокол от
15.08.2024г., Евродак дактилоскопна карта и уведомително писмо с рег. № 105450-5556 от
29.08.2024 г. на Началник отдел СДВНЧ – Любимец/, се прецениха за редовни от външна
страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият И.А.А. /I. D. A./, роден на ***
година в гр.***, Сирийска Арабска Република, гражданин на Сирийска Арабска
Република, живущ в гр.***, Сирийска Арабска Република, с основно образование,
безработен, неосъждан, женен, без документи за самоличност, с деянието си е осъществил
престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 14.08.2024 г. в района на гранична
пирамида № 268, находяща се в землището на с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, действайки
като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
И.А.А. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от
Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 14.08.2024 г.
подсъдимият е влязъл през границата на страната ни, без да е получил разрешение от
надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в
страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от
която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната
Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил
установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като
деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница, като е задържан във вътрешността на страната ни – открит като един от 20-мата
чужди граждани, самоопределили се за граждани на Сирийската арабска република,
установени от св.З. и колегата му от автопатрула в каросерията на спрян по път I-7 в района
на разклона за гр.Тополовград, за полицейска проверка лекотоварен автомобил с румънска
регастрация.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че И.А.А. е
предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал около 8 години,
след като преди това през 2016г. е напуснал родината си по произход – Сирийска арабска
република, поради несигурността и водените военни действия, с намерение да отпътува от
4

страната ни за ФР Германия, където желаел да се установи. Предприемайки пътуването си
към Република България, подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през
турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р.
България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в
страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била
формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите
общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал
тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на Република
България, от където да продължи към Сърбия, а от там за ФР Германия.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, в каквато насока
е направеното искане от защитата на подсъдимия в хода на устните прения, тъй като
съгласно посочената законова разпоредба, не се наказва лице, което влезе в страната ни, за да
се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Липсват каквито и да било
доказателства, че подсъдимият е преминал границата без съответно разрешение по причини,
свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил
преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права
и свободи. Не са направени и доказателствени искания в тази насока от подсъдимия чрез
неговия служебен защитник както в хода на БП, така и в хода на съдебното следствие.
Законът изисква да бъде установено наличието на посочените обстоятелства, за да се
приложи хипотезата на чл.279, ал.5 от НК, че влизането в страната е свързано единствено с
желание, да се ползва от правото на убежище по смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на
Република България, като основанието за предоставяне на закрила - основателно опасение
от преследване по причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически
убеждения или принадлежност към определена социална група, следва да е налице по
отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимия, гражданин на Сирийската
арабска република. Съобразявайки се в случая с причините, мотивирали подсъдимия И.А.А.
да напусне преди около 8 години доброволно родината си – Сирийската арабска република и
да влезе нелегално на територията на страната ни и то след 8 годишен престой на
територията на Р. Турция, като взе предвид и обстановката към момента в държавата по
произход /липсата на безогледно насилие, характеризиращо наличие на повсеместен
въоръжен конфликт/, съдът в настоящия си състав прие, че не са налице основанията за
прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от
него не попада в приложното поле на този фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия И.А.А. /I. D. A./, гражданин на
Сирийската арабска република, за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1
от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните мотиви, принудили подсъдимия да напусне доброволно родината си – Сирийската
арабска република, а впоследствие и Р.Турция, където пребивавал за период от 8 години, за
да премине на територията на държава-членка на ЕС, каквото се явява Р. България, от където
да се придвижи до Сърбия, а от там към ФР Германия, където желаел да се установи и да
заживее.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. И.А.А. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
5

този вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Взеха се предвид и подбудите, мотивирали подсъдимия да извърши вмененото му
престъпление, както и механизма на извършването му. Посочените смекчаващи
обстоятелства се възприемат както като многобройни, така и като изключителни и дават
основание да се определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55 от НК. При тези
фактически констатации, и при наличие на многобройни и изключителни смекчаващи вината
на подсъдимия обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието,
съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия
И.А.А. наказание лишаване от свобода по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.55, ал.1,
т.1 от НК под предвидения в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК минимум от 3 години
лишаване от свобода, а именно: - ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и на
основание чл.55 ал.2 от НК наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в
престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК наред с наказанието лишаване от свобода, наказание
глоба в полза на Държавата в размер на 500.00 лева, като за това се съобрази с тежкото
материално състояние на подсъдимия, липсата на работа и доходи.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че са
налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид /условно/
осъждане спрямо подс. И.А.А. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на което бе
признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на инкриминираното
престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца е
от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му /лишаване от свобода/ и
същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК,
не е необходимо наложеното на И.А.А. наказание лишаване от свобода, да бъде изтърпяно
ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на обществена опасност. Предвид на
това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното на подс.
И.А.А. наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, за изпитателен срок от ТРИ
години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
По отношение на разноските:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия И.А.А. да заплати
направените във фазата на съдебното производство, платими в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Елхово разноски в размер на 132.54 лева,
представляващи пътни разноски за явяване на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел Н.З. /за пътуването му от гр.*** до гр.Елхово и обратно/ и 5.00 лева държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист, платима в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС-Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за сметка на органа, който ги е
направил – РД”ГП” – Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

/М. Кирова/
7

Номер на акта:	142
Дата:	29 август 2024 г. (в сила от 14 септември 2024 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20242310200524
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 август 2024 г.

Присъда по дело №524/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите