Р
Е Ш Е Н И Е
№ 145 , 10.08.2020г.,
гр.Исперих,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Наталия Тодорова
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 876 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Обективно съединени
искове по чл.27, ал.1, т.2 от Закона за арендата в земеделието, чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието.
Постъпила е искова
молба вх.№ 4793/ 13.11.2019г. от Л.П.Т. *** – Д.Е.”***, представлявана от Д.Ю.Е.,
с която моли съда да развали сключеният на 29.09.2015г. договор за аренда по
отношение на 1/ 5 ид.част собственост на ищеца от поземлен имот – нива от
51.009 дка, местност „Таушанлък” в землището на село Яким Груево,
община Исперих, област Разградска, поради неизпълнение на задължението да
сключи анекс към договора съобразно изискванията на закона и поради неплащане
на дължимата арендна вноска за три поредни стопански години или в условията на
евентуалност договора да бъде обявен за нищожен за 1/ 5 ид.част собственост на
ищеца, както и да осъди ответника да му
заплати сумата 2295.42 лв. представляваща дължимо арендно плащане за ползване
на 1/ 5 ид.част от процесният имот за стопанските 2016/ 2017г., 2017/ 2018г. и
2018/ 2019г. В исковата молба Л.Т. сочи, че е собственик на 1/ 5 ид.част
от нива от 51.009 дка, местност
„Таушанлък” в землището на село Яким Груево, община Исперих, област Разградска.
Имало и други съсобственици на процесният имот, като съсобственик се
легитимирал и ответника, който притежавал 1/ 9 ид.част. При придобиване на
собствената си идеална част Т. установил, че на 29.09.2015г. част от
съсобствениците са сключили договор за аренда с ответника, срещу заплащане на
годишна рента в размер на 30лв./дка. Съгласно чл.7 от договора при трайно
изменение на обстоятелствата при които той е сключен и това е довело до очевидно
несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните имала право
да поиска изменение на договора. Ищецът твърди, че е налице такова изменение в
обстоятелствата, което се изразявало в придобиване правото на собственост от
ищеца, а така също – договорът противоречал на чл.8, ал.2, т.1 от Закона за
арендата в земеделието, тъй като договореният размер на арендно плащане не
съответствал на пазарната поземлена рента, която за района на град Исперих била
75лв./дка. На 19.09.2017г. ищецът поканил ответника да му заплати в срок до
05.10.2017г. допълнително рента по 40.00лв. на декар за стопанската 2016/
2017г. – разликата между договорената и дължимата по закон рента, както и да
предложи анекс за следващите стопански години с актуализиран размер на рентата.
Било посочено, че при отказ да се удовлетворят исканията на ищеца писмото
следва да се счита за едностранно предизвестие за прекратяване на договора.
Ответника не изпълнил исканията на ищеца. Към настоящият момент нямало плащане,
нямало подписан и анекс, а ответника продължавал да ползва идеалната част на
ищеца, поради което той желае заплащане на дължимата рента – по 765.14лв. за
трите стопански години. По доказателствата ищецът представя писмени такива,
които моли да бъдат приети. В съдебно заседание е допуснато изменение на
исковата претенция касаеща дължимите арендни плащания от сумата 2295.42лв. на
1887.34лв.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЕТ „Томаш – Д.Е.”***, представляван
от Д.Ю.Е.. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Не оспорва твърденията, че за процесната земеделска земя е налице валидно
сключен договор за аренда от 25.09.2015г. за срок от 25 години, при уговорено
арендно плащане в размер на 30лв./ дка. През 2017 година ответника бил уведомил
ищеца, че е готов да му заплати арендно плащане в размер на 60 лв./ дка., като
поканил Л.Т. да получи сумите в производствената база. По куриер получил
отговор в писмо, че ищецът иска плащане на 75лв./дка. , като по този въпрос
страните не постигнали съгласие. За трите процесни стопански години ответника
твърди, че е заплатил на ищеца уговореното по договор плащане на декар, като
същото било съобразено с размера на средното годишно рентно плащане за
землището на село Яким Груево определено от Министерство на земеделието. Ответника
счита и искането за разваляне на договора за неоснователно, тъй като страната е
изпълнявала задълженията поети по договор. Не отговаряло на истината и
твърдението, че ответника е договарял сам със себе си в процесният договор.
Ответника представя писмени доказателства, които моли да бъдат приети. Поискал
е издаване на съдебно удостоверение, която молба е била удовлетворена.
В съдебно заседание е
допуснато изменение на исковата претенция касаеща дължимите арендни плащания от
сумата 2295.42лв. на 1887.34лв., тъй като ответникът е признал искът за арендно
плащане по 60лв./ дка за стопанските 2016/ 2017г., 2017/ 2018г. и по
65.00лв./дка за стопанската 2018/ 2019г. и е предложил спогодба в такава
насока.
В съдебно заседание
ищецът поддържа исковите претенции, прави изменение на искът за дължими арендни
плащания съобразно признанието на ответната страна. Поддържа искането за
разваляне на договорът за неговата идеална част.
В съдебно заседание
ответникът признава искът за заплащане на арендна цена по 60лв./ дка за
стопанските 2016/ 2017г., 2017/ 2018г. и по 65.00лв./дка за стопанската 2018/
2019г. Възразява договорът да бъде развалян. Предлага спогодба.
Съдът, след като се
запозна с представените по делото писмени доказателства намира за установено
следното от фактическа страна : С Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
72, том IV, рег.№ 3685, нот.дело № 553/ 2016г. . по описа на нотариус Пламен Ангелов, рег.№
688 на НК ищецът Л.Т. придобил собствеността над 200/ 51009 ид.части от
Поземлен имот : Нива с площ от
51.009кв.м., четвърта категория, находящ се в землището на село Яким Груево,
местност „Таущанлъка“, съставляващ имот № 032016 по плана за земеразделяне.
С Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 73, том IV, рег.№ 3693,
нот.дело № 554/ 2016г. по описа на
нотариус Пламен Ангелов, рег.№ 688 на НК ищецът Л.Т. придобил собствеността над
10002/ 51009 ид.части от Поземлен имот :
Нива с площ от 51.009кв.м., четвърта категория, находящ се в землището на село
Яким Груево, местност „Таушанлъка“, съставляващ имот № 032016 по плана за
земеразделяне.
Въз основа на двата
нотариални акта ищецът Т. придобил собствеността над общо 10.202дка от
процесният земеделски имот явяващи се 1/ 5 ид.част от същият.
На 29.09.2015г. от
част от съсобствениците за процесният недвижим имот е сключен договор за
аренда, за срок от 25 години считано от 01.04.2016г. с договорено арендно
плащане на декар по 30лв.
Ищецът представя
писмено доказателство – Служебна бележка от ЗПК „Хан
Аспарух“, че кооперацията му плаща по 75 лв./дка за отдавани от Л.П. под аренда земеделски
земи в различни землища.
Ответникът признава
искът за заплащане на дължима арендна цена за сумата от 1887.34лв. Не ангажира
доказателства, че през процесните стопански години 2016/ 2017г., 2017/ 2018г. и
2018/ 2019г. е заплатил на П. договореното в сключеният договор за аренда, арендно
плащане по 30 лв./дка.
С оглед изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният иск за
разваляне на сключеният между страните договор за аренда е основателен и
доказан. Безспорно в производството се установи, че ответната страна не е
изпълнила поетото по договора задължение за заплащане на договорената по
договора арендна цена, като с това е дала повод за завеждане на производството.
От ответникът не бяха ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията в
писменият отговор, че е заплащал на ищеца уговореното в договора арендно
плащане от 30лв./дка. Ответникът не е изпълнил основно задължение по договора,
което предпоставя неговото разваляне за 1/5 ид.част на ищеца Т..
Предвид заявеното
признание на иска от страна на ответника за дължими арендни плащания по 60лв./
дка за стопанските 2016/ 2017г., 2017/ 2018г. и по 65.00лв./дка за стопанската 2018/
2019г. и установеното, че дори част от тези суми съобразно сключеният договор
не е била платена на ищеца в периода 2016 – 2019г., то искът по чл.8, ал.1 от
Закона за арендата в земеделието следва да бъде уважен за сумата от 1887.34лв.
която съответства на притежаваната от ищеца 1/5 ид.част от имота. Сумата е
дължима ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда - 13.11.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Съобразно уважените
искови претенции на ищецът се следва и сума за разноски, която е в общ размер
на 561.82лв. включваща заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение.
На ответникът не се
следват суми за разноски, тъй като няма отхвърлени претенции, беше допуснато
изменение в размера на първоначално заведената претенция по чл.8, ал.1 от
Закона за арендата в земеделието.
Воден от изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ на осн. чл.28,
ал.2 в.в. чл.27, ал.1, т.2 от Закона за арендата в земеделието сключеният между Адриян Малинов Огнянов от
село Китанчево, община Исперих, Разградска област и Тюркер Джошкун, гражданин
на Република Турция от една страна като Арендодатели и Едноличен търговец
„Томаш – Д.Е.“***, представляван от собственика Д.Ю.Е. от друга страна като
Арендатор Договор за аренда от 29.09.2015г. до размера на 1/5 ид.част
притежавана от Л.П.Т. *** в следният
недвижим имот : Поземлен имот : Нива с
площ от 51.009кв.м., четвърта категория, находящ се в землището на село Яким
Груево, местност „Таущанлъка“, съставляващ имот № 032016 по плана за земеразделяне.
ОСЪЖДА на осн.чл.8,
ал.1 от Закона за арендата в земеделието ЕТ „Томаш – Д.Е.”***, представляван от Д.Ю.Е.
ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.Т. *** сумата от 1887.34 /хиляда осемстотин осемдесет и седем
лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща стойността на неизплатено
арендно възнаграждение за стопанските 2016/ 2017г., 2017/ 2018г. и 2018/ 2019г.
по сключен Договор за аренда от 29.09.2015г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на завеждане на исковата молба - 13.11.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК ЕТ „Томаш – Д.Е.”***, представляван от Д.Ю.Е. ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.Т. ***
за разноски по делото сумата 561.82 /петстотин шестдесет и един лева и
осемдесет и две стотинки/, включваща заплатени държавни такси и адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране в двуседмичен срок от съобщаването му пред
въззивна инстанция – Окръжен съд Разград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: