№ 4432
гр. Варна, 23.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100502272 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 293, ал. 3
от ГПК и е образувано след отмЯ. на Решение № 1021 от 27.07.2022г.,
постановено по в. гр. дело № 1188/2022г. по описа на ВОС и връщане на
делото за разглеждане от друг състав.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх. №
263537/25.03.2022г., депозирана от С. Г. Н. и Г. Д. Н., чрез адвокат М. М. от
АК – Варна, срещу решение № 260137 от 04.03.2022г., постановено по гр. д.
№ 2650 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна, XLIII-ти състав, с което е
прието за установено, че въззивниците не са собственици на 600 кв.м. ид.ч. от
неурегулиран поземлен имот № 515 по плана на СО „Крушова градина“,
землището на село Константиново, общ. Варна, целият с площ от 639,76 кв.м,
при граници: север - ПИ № 524, запад – ПИ № 523, изток - път, юг - ПИ №
516, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното решение. Оспорва се извода на съда, че
по делото не е установено Г.Н. да е ползвател на процесния имот. Намират за
безспорно доказано, че на Г.Н. Г. е предоставено право на ползване съгласно
удостоверение № 1998 от 1984 г. по ПМС, като въззивниците са заплатили
земята и са построили сграда. Иска се отмЯ. на решението и постановяване на
ново, с което да се отхвърли иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните
страни по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и
законосъобразно. Твърдят, че Г.Н. Г. не е ползвател по § 4 от ППР на ЗСПЗЗ,
1
същият не е построил сграда върху земята со 01.03.1991г., не е
заплатилземята на собственика в законновия срок. Намират, че не са налице и
изискванията на закона по § 4б. Сочат, че право на ползване не съществува,
поради което няма как да настъпи трансформация в право на собственост,
поради което извъшеното от Георги Н. Николов Г. дарение на дъщеря му Т.
Г. Н., както и последващите прехвърлителни сделки нямат вещно-
транслантивен ефект. Молят за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на сторените разноски пред въвзивната инстанция.
Третото лице – помагач Т. Н., чрез адвокат Т. П., също е депозирало в
срок отговор на въззивната жалба, с който намира, че същата е основателна и
иска отмЯ. на първоинстанционното решение и уважаване на иска.
Производството е образувано и по въззивна жалба вх. №
263890/01.04.2022г. от третото лице – помагач Т. Г. Н., чрез адв. Т. П., срещу
решение № 260137 от 04.03.2022г., постановено по гр. д. № 2650 по описа за
2021г. на Районен съд – Варна, XLIII-ти състав. С жалбата се оспорва извода
на съда за доказана идентичността на процесния имот с имота по точка 2 от
решение № 1162 от 12.11.2004г. за реституция на имота, както и че Г.Н. –
праводател на жалбоподателката, не е ползвател на имота. Иска се отмЯ. на
обжалваното решение и уважаване на предявения отрицателен установителен
иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните
страни по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намират за правилно и
законосъобразно. Молят за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на сторените разноски пред въвзивната инстанция.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилите въззивни жалби са редовни, депозирани са в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК и отговорят на изискванията на чл. 260 от ГПК и съдържат
необходимите приложения.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
263537/25.03.2022г., депозирана от С. Г. Н. и Г. Д. Н., чрез адвокат М. М. от
АК – Варна, и въззивна жалба вх. № 263890/01.04.2022г. от третото лице –
помагач Т. Г. Н., чрез адв. Т. П., срещу решение № 260137 от 04.03.2022г.,
постановено по гр. д. № 2650 по описа за 2021г. на Районен съд – Варна,
XLIII-ти състав, с което е прието за установено, че въззивниците не са
собственици на 600 кв.м. ид.ч. от неурегулиран поземлен имот № 515 по
плана на СО „Крушова градина“, землището на село Константиново, общ.
Варна, целият с площ от 639,76 кв.м, при граници: север - ПИ № 524, запад –
2
ПИ № 523, изток - път, юг - ПИ № 516, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 2272/2023г. на ВОС на
06.12.2023г. от 9,30ч. , за които дата и час да се призоват страните, чрез
процесуалните им представители по телефон, както и да им бъде връчен
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3