№ 741
гр. Перник, 03.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20241700100474 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248,ал.1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 3127/22.05.2025 г., от адв. В. М., в качеството му на
процесуален представител на ищеца М. С. И., действащ чрез неговата майка и законен
представител И. В. И. с правно основание чл. 248 ГПК, с която се иска да бъде
допуснато изменение на постановеното по настоящото дело решение № 92 от
14.04.2025 г. в частта за разноските.
В молбата се излагат съображения, че съдът правилно е присъдил адвокатски
хонорар за процесуално представителство пред първата инстанция на представителят
на ищеца на осн. чл. 38 от ЗА, но се твърди, че размерът му не е правилно определен,
като не били съобразени разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че делото се
характеризира с фактическа и правна сложност и същото изисква добра юридическа
подготовка и знания. Въз основа на изложените доводи за нисък размер на
присъденото адвокатско възнаграждение, моли съда да измени решение № 92 от
14.04.2025 г., постановено по гр.д. № 474/2024 г. по описа на съда в частта за
разноските, като увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 1500
лева до размер от 6100 лева, алтернативно до минимума от 3050 лева.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна – Агенция „Пътна
инфраструктура“, която в предоставения срок е депозирала отговор, с който изразява
становище за неоснователност на депозираната молба. Намира, че решаващият съд
правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, като същото е
адекватно и съобразено с характера на делото, неговата сложност и обем на
извършената работа от страна на процесуалния представител. Допълва, че посочените
в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено
като ориентир при определяне на възнагражденията. Намира, че делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което претендирания размер на адвокатско
възнаграждение се явява прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа
и фактическата сложност на делото. Моли съда депозираната молба по чл. 248 от ГПК
да бъде оставена без уважение като неоснователна.
1
Окръжен съд - Перник, в настоящия му състав, след като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на решението,
съгласно чл.248, ал.1 ГПК, тъй като препис от решението е връчен на жалбоподателя
на 12.05.2025 г., а молбата е подадена на 22.05.2025 г., респективно искането се явява
допустимо. Разгледана по същество, съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за
неоснователна по следните съображения:
С решение № 92 от 14.04.2025 г. Окръжен съд – Перник е осъдил Агенция
„Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1606, бул.
„Македония“ № 3 да заплати на М. С. И., с ЕГН: **********, чрез неговата майка и
законен представител И. В. И. от гр. Перник сума в размер на 30 000,00 лева,
предявена като частичен иск в размер от 60 000,00 лева от общо сумата от 250 000,00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат на инцидент на 23.08.2019г., при който е загинал баща му С.С. И., ведно със
законната лихва за забава, считано от 06.08.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за горницата над 30 000лв. до пълния претендиран размер от 60 000лв.
искът е отхвърлен като неоснователен. С решението Окръжен съд - Перник е
постановил на адв. В. М. да му бъде изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лева.
Съгласно чл. 38, ал. 2, във вр. с чл.36, ал.2 от ЗАдв., адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и
съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗАдв., когато насрещната страна е
осъдена за разноски.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът е съобразил
както фактическата и правна сложност на делото, така и уважената част от
предявената искова претенция. Както е изяснено в задължителната за съдилищата
практика на СЕС по преюдициално запитване по дело С-438/22, преценката на съда не
се основава на посочените минимуми в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а на действителната правна и фактическа сложност на
делото и вида и характера на извършените от адвоката процесуални действия, както и
на обичайния в практиката размер на възнагражденията за подобен вид дела и при
сходни обстоятелства. Създадената след постановяване на решението на СЕС съдебна
практика приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда, но те нямат
задължителен характер. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че макар
Наредбата да няма задължителен характер и същата да служи само за ориентир, то при
изчисляване на възнаграждението спрямо уважената част на исковата претенция, ще се
установи, че присъденото възнаграждение в полза на адвокат В. М. не е под законовия
минимум, регламентиран в Наредба № 1/2004 г.
В конкретния случай са неоснователни доводите, изложени в молбата по чл. 248
от ГПК, че на адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на
6100 лв./алтернативно 3050 лева. Като отчете положения от пълномощника труд,
определеното от настоящия състав на Окръжен съд - Перник адвокатско
възнаграждение в размер 1500 лева, за осъществената от адв. В. М. безплатна правна
защита на ищеца, пред настоящата инстанция е справедливо, обосновано и съответно
на фактическата и правна сложност на делото и е достатъчно да възмезди извършената
от него работа. Решението на съда досежно размерът на присъденото адвокатско
2
възнаграждение е съобразено с вида спор, материалния интерес, видът и количеството
на извършената работа.
С оглед горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3127/22.05.2025 г., от адв. В. М., в
качеството му на процесуален представител на ищеца М. С. И., действащ чрез неговата
майка и законен представител И. В. И. с правно основание чл. 248 ГПК, с която се иска
да бъде допуснато изменение на постановеното по настоящото дело решение № 92 от
14.04.2025 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3